***
– Ще скоча под душа. – София стисна ръката ми, след което се измъкна от мен, като сваляше дрехите си, докато не беше напълно гола, и изчезна в банята.
Пенисът ми затрепери и се преборих с желанието да тръгна след нея. Не бяхме правили секс отпреди битката, а това беше първият път, в който имах дори половин желание да се загубя в любимото си момиче на света. Но и това ми се стори егоистично. Като да оставя настрана мъката си, за да поискам нещо хубаво за себе си.
Паднах на леглото, като изритах краката си нагоре и изпуснах тежък дъх, който идваше от дълбините на дробовете ми. Когато София се върна, тя беше увита в пухкава кърпа, изтъкана от мъх, а късата ѝ руса коса висеше мокра до брадичката.
Тя тръгна към гардероба и очите ми я проследиха по целия път. Винаги се движеше на пръсти, когато беше боса, като малко елфче. Явно майка ѝ я беше наричала на пръсти, когато беше малка. Надявах се, че някой ден ще имам възможност да се запозная със семейството ѝ. Те се криеха някъде в Солария, а София беше успяла да им изпрати само няколко съобщения.
Беше ги поканила да се присъединят към бунтовниците, но те бяха с разрастващо се стадо, в което имаше куп малки жребчета, които се нуждаеха от защита. Най-добре беше да останат настрана, докато боевете не приключат. Ако изобщо някога приключат.
София пусна кърпата си и в гърлото ми се появи възел, докато тя избираше някакви панталони и обикновена бяла тениска, която някои от бунтовниците ни бяха предоставили. Земните елементали бяха работили усилено, за да произведат дрехи и храна за масите, и все още имаше работа по разпределянето на предметите, които бяха спасени от Бурите. Тайлър беше избран да получи атлас, за да може да продължи да разпространява новините, но аз самият все още не бях се сдобил с такъв.
София бръкна за някакво бельо и аз се озовах на крака, а очите ми бяха приковани към гладкия блясък на кожата ѝ и капчиците, които се стичаха от мократа коса на тила ѝ по цялата дължина на гръбнака. Приближих се зад нея, като избрах една от тези капки в ума си и реших, че ако спечеля това състезание, ще се отдам на това желание в мен. Щях да си позволя да успокоя хаоса и щях да напомня на София колко много я обичам.
Капчицата очерта път по меките хребети на гръбнака ѝ, а тази, която бях избрал да се състезава с нея, не забави темпото си. Невероятно, но моята капка стигна първа до основата на гръбначния ѝ стълб и аз протегнах ръка, за да обходя с пръсти точно това място, което накара София да изтръпне от изненада.
– Ксавие – каза тя задъхано.
– Между всички тези сбогувания забравих да ти напомня, че те обичам – казах тихо, а кожата ѝ започна да трепти от моите думи. – Съжалявам, че бях толкова дистанциран.
Прокарах пръст по дължината на гръбначния ѝ стълб, карайки я да потрепери, преди да хвана врата ѝ и да я обърна с лице към мен, приближавайки се.
– Не е нужно да съжаляваш – каза тя, гърдите ѝ се издигнаха, докато аз продължавах да се движа в личното ѝ пространство, възхищавайки се на начина, по който тя блестеше само за мен. – Преминал си през ада.
– А ти не си ли? – Попитах.
– Не като теб – каза тя.
Взех дрехите от пръстите ѝ, като ги захвърлих настрани.
– Ти беше там за мен, докато аз не бях там за теб. Аз съм бил гаден Дом.
– Не – каза тя твърдо.
– Ти и Тайлър заслужавате нещо по-добро – настоях аз. – Няма да позволя стадото ни да се разпадне, малка кобилке. Обещавам.
Вратата се отвори и аз се изправих, откривайки, че Тайлър се връща с блясъка на някаква пакост в очите си. Погледът му падна върху нас и той ритна вратата на гърба си, а изражението му премина в нещо далеч по-разгорещено.
– С какво се занимаваш? – Попитах.
– Ще ти покажа след малко. Изглежда, че в момента си зает – каза той, приближи се, преди да спре и да погледне към мен. – Искаш ли да съм тук?
– Винаги. Ти си част от нас – казах аз, а сърцето ми заби малко по-бързо. – Освен ако някой от вас не иска да си намери друго стадо, което… ще разбера. Сега съм безкрил Дом, знам, че вече не съм точно най-добрият ви вариант.
– Не казвай това – изръмжа София.
Тайлър изхриптя гневно, практически се запъти към нас и ме хвана за ръката.
– Ти си нашият Дом. Това никога няма да се промени; кълна се, Ксавие.
Пулсът ми заби по-равномерно и аз изпуснах дъх на облекчение.
– Добре. Е, бъди добър Съб, Тайлър, и застани на колене за нашето момиче.
– Да, шефе – каза той през усмивка, спусна се надолу и аз хвърлих лиани с моя земен елемент, завих ги около задната част на бедрата ѝ и ги разтворих за нея, създавайки пънче под дупето ѝ, за да може да се качи там. Възхитих се на скъпоценните камъни, които позлатяваха кожата около интимноста ѝ, обичайки начина, по който блестяха.
Тайлър се придвижи, облизвайки клитора ѝ и извличайки стон от устните ѝ. Пуснах ръката си на тила му, като поддържах визуален контакт с нея, докато упражнявах натиск, за да го насърча. Тя заслужаваше да почувства нещо хубаво, което нямаше нищо общо с мрака, забулил света ни. И двамата имаха.
Наведох се, преглъщайки следващия ѝ стон, докато потапях езика си между меките ѝ устни, целувайки я бавно и дълбоко. Вкусът ѝ беше по-сладък от този на бонбоните и беше много по-апетитен.
Придърпах краката ѝ по-широко с лианите си, паднах на колене и се вкопчих в Тайлър, исках да опитам още повече от нея. Той извъртя глава на една страна, давайки ми достъп до сърцевината ѝ, и аз се наведох, ближейки я заедно с него. Въздъхнах от сладостта, която се разля по вкусовите ми рецептори, и поисках още, когато езикът на Тайлър срещна моя и се целунахме, докато я задоволявахме.
Не след дълго тя разтърси бедрата си, ръцете ѝ потънаха в косите ни и я напусна хленч на най-чист екстаз, когато свърши за нас, а бедрата ѝ трепереха.
Освободих я от лианите си, като ѝ дадох момент да се възстанови и насочих вниманието си към Тайлър, хванах ризата му и я издърпах над главата му. Той също хвана ризата ми, с въпрос в очите, докато искаше разрешение, и аз кимнах, позволявайки му да я свали от мен. Той се отдръпна напред, целувайки врата ми и захапвайки ухото ми, карайки ме да изкрещя от удоволствие, когато по-голямата му част се притисна към мен.
Отблъснах го, преди да се увлека с него, изправих се на крака и взех София в обятията си. Тя прехапа устни, изглеждайки гладна за мен, докато я полагах на леглото, притискайки ръце в чаршафите с пръсти, които се заплитаха в материята.
– Тайлър – подканих го и той тръгна към мен, а членът му се опъваше на дънките.
Обърнах се към него, разкопчах му ги и доближих устата си до ухото му.
– Свали ги и започни да чукаш нашето момиче. Искам тя да сияе, Тай. Можеш ли да го направиш за мен?
– Да, Дом. – Той се обърна към мен, целуна ме силно, преди да свали панталоните си нетърпеливо, да ги събуе заедно с обувките си и да се качи на леглото. Исках да прокарам пръсти по диаманта, който се намираше в горната част на члена му, и по всички кристали, които се вееха от него в изкусителна шарка, но повече от това исках да гледам как всеки един от тези камъни се притиска към кожата на нашето момиче.
София го обгърна с ръце, докато той я притискаше в леглото, като се изравни с гладката ѝ сърцевина, очите им бяха заключени, а усмивките танцуваха в ъгълчетата на устата им. По дяволите, беше толкова хубаво да ги видиш да се усмихват така. Беше минало твърде много време. Трябваше да им кажа да се поискат един друг преди това, но те нямаше да го направят без моето одобрение, а сега исках да компенсирам, че не съм помислил за нуждите им по-рано.
Преместих се в края на леглото, а пръстите на София се вкопчиха в гърба на Тайлър, докато той я държеше в напрежение.
– Гледаш ли? – Попита ме Тайлър, а усмивката му се разшири.
– Ами да. Престани да я караш да чака – промърморих аз и той се заби в нея с наказателен тласък.
Тя извика, вратът ѝ се изви назад, а краката ѝ се оплетоха около него, когато той започна да я чука в мъчително бавен ритъм. Сякаш във въздуха се носеше музика, докато очите ми се притваряха и наблюдавах как намират този мъчително бавен ритъм помежду си, хипнотизиран от сливането на телата им и откриването на нещо толкова чисто между триенето на кожата им.
Собственият ми член молеше за внимание, но аз си отказах каквото и да било, взирайки се в двамата, които се заяждаха един друг, и виждайки как светлината се връща в очите им. Това открадна част от болката ми и ме накара да се почувствам с един процент по-малък задник заради това, че се държах дистанцирано с тях. Трябваше да бъда по-добър. Те имаха нужда да бъда по-добър. И за тях бях сигурен, че мога да направя всичко.
– Преобърни се – заповядах, когато вече не можех да им се съпротивлявам, и Тайлър се премести по гръб, като придърпа София със себе си, така че тя да го възседне.
Тя започна да сияе, бедрата ѝ се търкаляха в такт с неговите, докато отново създаваха красив каданс помежду си, а любовта им един към друг беше ясна като дъга в небето. Заобиколих леглото, свалих панталоните си, преместих се на матрака зад София и притиснах ръка към гърба ѝ, така че тя се спусна над Тайлър, а телата им се свлякоха едно до друго.
– Достатъчно сияйна ли е вече за теб? – Попита ме Тайлър през рамо и осъзнах, че кожата му също блести по начина, по който само нашият вид можеше да показва щастие.
– И двамата ми доставяте удоволствие – казах аз и те заничаха в един глас, зарадвани от похвалата ми. Почти се усмихнах при това, но мускулите, необходими за усмивката, ми се сториха замръзнали и тежки, затова се отказах от опита и преместих коленете си между тези на Тайлър.
Зализах твърдата си дължина с водния си елемент, прокарвайки палец по пробитите през него скъпоценни камъни в цветовете на дъгата. След това посегнах между бузите на София и я подготвих за мен, пръстите ми бяха напоени с гъст лубрикант, който направих с магията си.
Преместих се в позиция зад нея и се вмъкнах вътре, докато Тайлър забавяше темпото си, оставяйки я да свикне с усещането, че я изпълвам по този начин. Тя изстена, докато приемаше всеки сантиметър от мен, а аз целунах тила ѝ, преди да започна да я чукам в същия опияняващ ритъм, в който се движеха преди.
Тайлър посрещна темпото ми толкова естествено, сякаш бяхме създадени за това. И може би бяхме. Тримата бяхме предопределени да се съберем, избрани от някое небесно същество някъде във вселената. А може би бяхме щастлива случайност, която нямаше нищо общо със звезди, слънца или луни. Ние просто бяхме ние.
Целунах Тайлър през рамото на София, а София обърна глава, за да може и тя да се присъедини към целувката, езиците ни се срещнаха, докато аз затварях очи и се губех във възторга им. Времето престана да съществува и аз попаднах в река от удоволствие, завладян от плътските движения на телата ни, като лесно се поддадох на транса, в който ме обвиваха. Беше бавно, интензивно и звездно омагьосващо, изградено единствено от любов. И никога не исках да свършва.
София свърши още веднъж с трепет, който сякаш отекна в мен и Тайлър, телата ни се прегърнаха плътно едно до друго, притискайки я между нас. Топлината на кожата им беше удоволствие сама по себе си, тялото ми се чувстваше толкова празно от всичко, сякаш бях един от онези ледени ковчези, които затваряха семейството ми. Помръкнах, когато тази мисъл нахлу в главата ми, съсредоточих се отново и се борих да не допусна мъката да се впие отново в мен.
– Не мога да издържа – изръмжа Тайлър и ме погледна така, сякаш искаше разрешение да свърши.
– Чакай – заповядах аз, притиснах ръце от двете им страни и се втурнах напред, а стегнатото тяло на София ме доближаваше до кулминацията, която отчаяно исках да постигна.
– Светете за нас, Дом – изпъшка София и аз усетих, че желанието ми се засилва. Исках да го направя. За тях. Исках това усещане на еуфория да ме залее и да споделя тяхната светлина, но не знаех дали мога. Студената ръка на скръбта отново ме връхлетя и мислите ми започнаха да се разпръскват.
– По дяволите – каза Тайлър, докато задържаше да свърши.
Намерих пътя обратно към тях и блокирах всичко останало, продължавайки да не бързам да им се наслаждавам, знаейки, че веднага щом свърши, мракът ще нахлуе отново. Отново се бях съсредоточил върху тях и върху нищо друго, но тялото ми все още не се отпускаше достатъчно, за да ми позволи да завърша и да се потопя в сиянието заедно с тях.
– Ксавие – помоли Тайлър, челюстта му беше стегната и аз му стиснах зъбите в знак на заповед да изчака.
Притиснах бедрата си към заобленото дупе на София, забивайки се дълбоко още веднъж, а умът ми започна да проблясва с нежелани мисли, битката, кръвта, смъртта.
Принудих се да затворя очи, опитвайки се да запазя контрол над настоящия момент, но сякаш шлюзовете се отваряха, а аз не бях достатъчно силен, за да задържа всичко.
Проклех се, когато ноктите на Тайлър се впиха в ръката ми, и ме напусна въздишка на поражение, когато осъзнах, че не мога да довърша това.
– Свърши – казах му и той се заби силно в София, като достигна кулминацията със стон.
Измъкнах се от нея, отдалечавайки се от тях с бърза скорост, оставяйки ги да сияят в екстаз на леглото.
– Ксавие? – Извика след мен София, но аз затръшнах вратата на банята, заключих я и влязох под душа.
Включих водата, оставяйки я да тече ледено студена по мен, и се загледах в каменната стена, като зъбите ми се стиснаха силно. Гръдният ми кош беше стегнат, сякаш питони се виеха между ребрата ми, притискайки белите ми дробове, докато не можех да дишам.
Тайлър и София ме извикаха, а аз хвърлих балон за заглушаване, за да не ги чувам повече, имайки нужда да изпадна в забвение сам. Не исках да ме гледат как се пукам, не исках думите им на съжаление.
Стоях там, докато времето не се разми и не замръзнах до кости, пръстите ми посиняха и всяка част от мен изтръпна.
Излязох от душа, увих кърпа около кръста си, захвърлих заглушаващия балон и отворих вратата. Те седяха в основата ѝ. София носеше моята риза, а Тайлър беше навлякъл анцуг.
– Ти о…- Започна София, но аз я заговорих.
– Изкъпете се – наредих, като ги въведох в банята и дръпнах вратата зад тях.
Освободих кърпата си, използвах я, за да изтъркам мократа си коса, и се отправих към гардероба, за да взема някакви дрехи. Облякох се бързо, след което седнах на леглото и ги изчаках да се върнат. Само измърморих в отговор, когато те се върнаха и двамата се облякоха, споделяйки загрижените си погледи към мен.
– Подготвил съм ти изненада, Ксавие – каза Тайлър. – Ела с нас и аз ще ти покажа.
Повдигнах рамене, изправих се на крака, не срещнах погледите им, докато ги следвах от стаята, но позволих на София да ме хване за ръка.
Тайлър ни изведе от двореца и ни преведе през мокрия пейзаж на острова по една от новоположените пътеки. Той забави ход пред грубо изграден навес и ме въведе вътре, като ме погледна с обнадеждаваща усмивка.
Влязох в стая с обикновени дървени мебели по цялото пространство и се намръщих объркано.
– Какво е това? – Промълвих.
Тайлър се придвижи напред, хвърли огромен ковашки чук в хватката си със земния си елемент и ми го подаде.
– Искаш да унищожиш нещо? Ядосвай се. Построил съм го, за да бъде разрушено.
Веждите ми се изкривиха от изненада и погледнах надолу към чука в ръцете си, като възможността да разбия всичко тук ме изкушаваше сериозно.
– Мога да счупя всичко? – Потвърдих и Тайлър кимна.
– Всичко до последното парченце. Дори и стените, ако искаш, брато – каза той.
– Майната му. – Придвижих се към един стол, без да имам нужда да ми се казва два пъти, но София се втурна напред, заставайки пред мен.
– Чакай. – Тя вдигна ръка, прокара пръсти по очите ми и хвърли илюзия. Вдишах рязко, когато интериорът на навеса се промени, за да отрази кабинета на баща ми. Бях ѝ показал снимки на това място на телефона си и тя дори не беше забравила да добави малкото тефтерче със зелен дракон на бюрото, което беше точно копие на задника, който ме беше родил.
София се отдръпна настрани и аз се придвижих напред с жажда за отмъщение. Вдигнах ковашкия чук и го замахнах към това тефтерче с рев на омраза, който ме напусна. То се разби под силата ми и бюрото се разцепи на две.
Дивашка усмивка се отскубна от устата ми и аз замахнах с чука към снимките на Лайънъл по стените и любимите му шибани съкровища, съхранявани на сигурно място в шкафовете. Счупих всичко, като гледах как то каскадно се разпилява около мен на парчета, а отвън най-накрая изглеждаше така, както се чувствах в главата си.
Това беше свят на разруха и опустошение, място, където всичко около мен беше счупено, натрошено, наполовина от това, което някога е било. Това беше съзнанието ми, което се изля навън и най-накрая намери отдушник за безумната болка в себе си. Това беше разрушение в най-чистата му форма. Моята разбита реалност. И най-накрая тя съществуваше и извън съзнанието ми.
– Направи ми илюзия, че е в креслото си, София – насърчих я и тя щракна с пръсти, показвайки ми баща ми точно пред мен, с изражение на самодоволство, сякаш се е върнал от война и брои победите си.
От мен се отдели чисто животински вик и аз замахнах с чука си към него, удряйки право между очите му. София свърши прекрасна работа, като ми позволи да видя как кръвта се лее, как светлината умира в студения му, безчувствен поглед и как смъртта му се втурва като крилата на звездите.
Може и да не беше истинско, но за секунда ми се стори, че е така. И сърцето ми запя от насилственото предаване на смъртта му. Почти усещах кръвта му във въздуха и жадувах за нея, сякаш бях хищник, поставен на тази земя, за да превърна този човек в своя плячка.
– Един ден – прошепнах на образа на окървавения му труп. – Ще застана над теб, а ти ще молиш за милост, която няма да ти предложа. Ще пожъна от теб болката, която ти предложи на семейството ми, и ще се наслаждавам на момента, в който сърцето ти спре да бие. Часовникът тиктака, старче.
Назад към част 36 Напред към част 38