Глава 15
Джейсън не виждаше причина да не се съгласи, когато и двамата носеха едно и също знание.
– Може би и други биха могли да си проправят път с подкуп, но и двамата знаем, че само един човек би могъл да излезе от двореца на Ерис, напоен с кръв, и да не бъде спрян от нито един страж. – Охранители, които твърдяха, че не помнят нито една необичайна подробност от онази убийствена нощ – и които Нейха не беше екзекутирала, въпреки че бяха допуснали смъртта на нейния съпруг.
Махия взе един сладкиш, който представляваше комбинация от захар и мляко, подправена с карамфил и гарнирана с парченца бадем, и го изяде с голямо внимание.
– Да – каза тя накрая, а тонът ѝ беше груб като коприна – това беше първата ми мисъл.
– Променила си мнението си?
– Защо да… Присъствието ти, няма никакъв смисъл.
Да, помисли си Джейсън, защо Нейха би го поканила да разкрие убийство, което самата тя е извършила и за което никой никога няма да ѝ потърси сметка? Това беше много по-сериозна загадка от това защо е умрял Ерис. Или лудост, или фатална самонадеяност бе накарала мъжкия ангел да вярва, че съпругата му няма да открие аферата му с Одри. А може би Ерис бе потърсил смъртта след триста години затвор.
Джейсън отхвърли тази мисъл веднага след като се появи. Ерис беше прекалено егоцентричен, прекалено егоистичен човек, за да избере самоубийство, особено по такъв объркан метод и по начин, който го остави изнасилен и лишен от гордост и красота.
Порцеланът звънна върху порцелан, когато Махия постави чашата си върху чинийката.
– Нейха ще те отдели от Рафаел. Може би това е причината.
– Не. – Не и когато Нейха се беше запознала с него скоро след пристигането му в Убежището. – Тя сигурно знае, че никога няма да служа на жена, която е постъпила така с този, когото твърди, че обича.
Погледът на Махия стана пронизващ, сякаш бе чула историята, която подтикна изявлението му.
– И тя е твърде горда, за да излъже и да твърди, че си нарушил обета, за да те екзекутира. Което не ни оставя никакви отговори. – Протягайки ръка напред, тя доля чая му. – Какво ще направиш?
Той обмисли всеки от фактите, с които разполагаше в момента, както заедно, така и като отделни части. Не убийството беше най-важното. Това, че Нейха и Леуан бяха замесени, беше проблематично, но двете бяха съседки – приятелството между тях не беше непонятно. Без повече подробности той оставаше в неведение относно естеството на тайните им срещи.
И… все още не беше измислил как да получи свободата на Махия.
– Не съм готов да си тръгна.
Махия отново побутна напред саворите.
– Очакваш ли да я излъжа, когато ме попита какво си открил?
Той изяде още две от изпечените сладкиши, пълни със сладко-пикантен зеленчуков микс.
– Тя няма да чуе истината от теб – изрече Джейсън безмилостните думи, знаейки, че Махия вече е стигнала до същото заключение. – По-скоро ще я използва като извинение, за да те убие.
Махия изяде още един бонбон, изражението ѝ беше невъзмутимо.
– Тя няма нужда от извинение.
– Не съм толкова сигурен. – Убивайки Махия, Нейха щеше да убие детето, което е помогнала да отгледа, а ангелският род почиташе връзката на детето с неговия родител или настойник. Ако един настойник убие това дете… това би нарушило табу, което е толкова дълбоко, че е расов императив.
Джейсън, повече от всеки друг, разбираше, че подобни табута могат да бъдат нарушени, но това си имаше цена.
– Екзекутирането ти без основателна причина и докато тя очевидно е вменяема, ще я превърне в парий сред нашия вид. – А Нейха беше социално същество, което ценеше връзките си по света.
Отпивайки от чая, който вече трябваше да е хладен, Махия срещна погледа му.
– Ще запазя мълчание, но репутацията ти те предшества. Когато дните продължават да минават без резултат от теб, тя ще стане подозрителна.
Оказа се, че измислянето на начин да се разсее недоверието на Нейха е единственото нещо, за което Джейсън не трябваше да се притеснява – защото багрите на насилствено пролятата кръв все още не бяха спрели да текат.
* * *
Шокът и скръбта оцветиха очите на Нейха, когато тя се присъедини към Джейсън до смачканото тяло, открито на терасата на покрива от другата страна на двора на Двореца на скъпоценностите. Слабата следобедна слънчева светлина обливаше всичко в меко злато, правеше го да изглежда като мрачна картина. В центъра на картината лежеше вампирка, облечена в черна копринена пижама, презрамките на камизолката ѝ бяха разкъсани, за да разкрият тежките ѝ гърди, а кожата ѝ бе посивяла от смъртта.
Краката ѝ бяха изкривени и счупени, сякаш бе паднала или бе спусната от високо. Положението на тялото ѝ обаче не позволяваше да се потвърди дали е започнала спускането си от небето, или от някоя от малките кули за защита земя-въздух, монтирани около крепостта – най-близката беше на точното разстояние. Джейсън щеше да разговаря с охранителя, който беше дежурен в предобедните часове, но инстинктът подсказваше, че жертвата никога не е била в кулата, а падането ѝ е било организирано от ангел.
Въпреки откритите ѝ гърди нападението не изглеждаше да е сексуално. Повредите по дрехите ѝ най-вероятно бяха настъпили по време на борбата. За разлика от Одри, главата на тази жертва не беше прикрепена към тялото ѝ. Тя се беше търкулнала и се беше установила на една от решетъчните прегради, където вчера беше видял няколко изящно облечени жени да се навеждат и да се смеят, докато гледаха през ръба към двора долу. Днес единственият звук, който чуваше, беше накъсаното ридание на една жена, а в полезрението му се виждаха петна от застинало ръждивочервено, където главата беше отскочила и се търкулнала, след като беше паднала.
Тя го гледаше от другата страна на стаята, а хубавите ѝ тъмнокафяви очи бяха филмирани с белина, която не беше наред. Пънчето на шията ѝ беше покрито с кръв там, където седеше на масата в ъгъла, сякаш поставено там точно с тази цел.
Без да се изненадва от ехото на ужаса, което резонираше във времето, Джейсън затвори спомена зад щитовете, които му бе трябвало да изгради цял живот, и продължи да гледа тялото, което лежеше пред него, не едно отдавна изчезнало от тази земя.
Гръдният кош на тази жена беше оставен непокътнат, сърцето ѝ все още беше в плътта ѝ, но по едно нещо това тяло и това на Одри бяха идентични. Макар че нараняванията от падането притискаха повечето синини, Джейсън можеше да каже, че жертвата е била пребита с безмилостна жестокост преди смъртта. Когато я обърна, за да погледне гърба ѝ, видя, че гръбначният ѝ стълб е бил изтръгнат и е лежал пречупен върху окървавената кожа. С нежни ръце я отпусна обратно, сигурен, че е била в съзнание по време на побоя, на мъченията, парализирана и безпомощна като бебе.
Гняв и насилие, пръстовият отпечатък на убиеца беше безпогрешен.
– Разпознаваш ли я? – Попита той Нейха, наясно, че тя току-що се е върнала във форта Архангел след погребението на Ерис в планината. По силно влажната коса, прибрана на възел на тила, и по простата ѝ бледосиня туника, съчетана с бели панталони, личеше, че се е къпала след това, както беше обичайно, когато е получила вестта за тази смърт.
– Тя се казваше Шабнам. – В тона на архангела прозвуча сурова скръб. – Тя беше една от най-дългогодишните ми придворни дами. – Приклекнала до главата на вампира с опустошена кожа, без да се интересува, че крилата ѝ остъргват хладния мрамор и кръвта, която го обагря, тя протегна ръка, за да затвори клепачите на Шабнам над лешниковите очи, притъпени от смъртта, като използва точица сила, за да се увери, че те ще останат такива. – Преди по-малко от час разпръснах праха на Ерис, докато майка му ридаеше, а сега трябва да съобщя на хората на Шабнам за нейното убийство.
Джейсън чу гнева под скръбта и това беше още една загадка.
– Ще ми разкажеш ли за нея?
– Тя беше пеперуда – каза Нейха и се изправи на крака, а движенията ѝ бяха тежки, сякаш натежала от тъга. – Красиво украшение, което се грижеше за блясъка и искрите. Не беше с тъмно сърце или мъдра в политиката. Единствената причина, поради която стигна толкова високо в моя двор, беше, че се наслаждавах на чувството ѝ за невинност. – Изкривяване на устните ѝ. – От всички жени, които ми служат, тя беше най-безобидната.
И все пак тя бе убита с ужасна жестокост. Джейсън не беше достатъчно арогантен, за да си мисли, че може да чете всички настроения на Нейха, но скръбта ѝ изглеждаше искрена. И макар да можеше да я види как убива Ерис в ревнива ярост, не му се вярваше, че ще пролее невинна кръв, докато се готви да каже последно сбогом на съпруга си. Дори да го бе направила в подхранвана от скръб или вина лудост, нямаше нужда да се преструва. Колкото и жестоко да беше да се каже, Шабнам беше убита от Нейха.
– Смяташ ли, че това е същият човек, който е убил Ерис? – Попита Нейха, а студеното острие на архангелския гняв бе слаб нимб от светлина, който изгаряше от крилата ѝ.
– Може би. – Джейсън се надигна от приклекналата си позиция до тялото. – Или може да е опит да се използва убийството на Ерис, за да се прикрие несвързано с него престъпление. – Шабнам със сигурност е била зашеметяваща жена в живота. – Имала ли е любовник?
– Да. Но Тарун замина за Европа по моя задача – не би могъл да направи това.
Джейсън си отбеляза да потвърди сам местонахождението на Тарун. Може и да е вярно, но любовникът най-често е отговорен за убийството на една жена, смъртна или безсмъртна. Някой мрак не познаваше граници.
– Има ли някой друг, който може да ѝ има зъб?
Нейха отиде до частта от терасата, която се спускаше по широко стъпало към покрита пътека, която, ако се следваше, водеше към друга, по-ниска тераса.
– Тя беше придворна дама, Джейсън. Не знам много за живота ѝ.
Разбира се.
За разлика от Седемте, придворните дами на Нейха бяха там, за да забавляват, развличат и по друг начин да се грижат за комфорта на Нейха, изхвърлени от съзнанието на архангела в момента, в който се изгубеха от погледа му.
– Мога ли да имам достъп до другите, които ви служат? – Той щеше да се свърже и със Самира, за да разбере впечатленията ѝ за Шабнам и Тарун.
– Да. – Нейха разпери криле. – Махия ще знае къде да ги намери. – С това тя се издигна от терасата, ангел с грация, сила и… вековна кръв, която обагри ръцете ѝ в рубиненочерно.
* * *
Джейсън намери Махия в двора под терасата и въпреки че не ѝ беше дал никакви инструкции, тя каза:
– Повечето от придворните дами дори сега се събират в личната си градина. Бих ти препоръчала обаче да говориш с тях една по една.
– Съгласен съм. Все пак, ако видя как действат като група, може да се окаже полезно.
– Натам. – Тя се обърна наляво, а ментовозелената ѝ туника шумеше по кожата ѝ. – В малкия град, който е крепостта, слуховете се разпространяват бързо – каза тя, отговаряйки на въпроса, който той не беше задал. – Знаех за откриването на тялото на Шабнам може би пет минути, след като стражата го направи. – Поправяйки фибата, която придържаше дългия ѝ бял шал, прилежно на лявото ѝ рамо, тя го погледна оценяващо. – Той казва, че сте пристигнали секунди по-късно. Паднал от небето като черна стрела.
– Мислиш ли, че съм убил Шабнам? – Знаеше, че е способен на убийство, ако някога се наложи да защитава някого от себе си. Но това, разбира се, беше академично съображение.
– Не. – Отговор, много по-решителен, отколкото очакваше. – Въпреки това всички се чудят откъде знаеш.
Ветровете бяха прошепнали едно име, бяха го подтикнали в определена посока, но това не беше тайна, която можеше да каже на тази принцеса, която виждаше неща, които никой не би трябвало да вижда… и която го караше да мисли невъзможни неща за това, че винаги ще бъде посрещан у дома, както беше снощи.
– Летях над крепостта, видях стражата да тича в паника. Не беше трудно да се спусна, да разбера защо.
Махия повдигна една вежда, но запази мълчание и минута по-късно минаха през един от хладните коридори във вътрешността на форта, за да излязат на няколко метра от градините, облечени в изобилие от ароматни цветя. Пет жени стояха на възел в единия ъгъл, разцъфнали от друг вид. Когато Махия щеше да излезе от прохода, Джейсън я спря с ръка върху копринената топлина на ръката ѝ, а ароматът ѝ беше ласка за сетивата.
– Чакай.
– Езикът на тялото е интересен, нали? – Тихият коментар на Махия повтори собствените му мисли, крилото ѝ докосна неговото, докато се навеждаше, за да може да я чуе.
Той не се отдръпна.
– Много.
Най-високата дама, един ангел, се беше разположила така, че да не е изцяло с лице към останалите. Друг ангел, чиито крила бяха прашнокафяви като на врабче, се държеше за силфата на вампира с пречупеното отчаяние на човек, който не е сигурен, че краката му ще го поддържат, докато тъмноок ангел и вампир с бледа кожа изтриваха очите си с нещо, което изглеждаше като дантелени кърпички.
– Врабчето – промърмори той – то всъщност скърби. – Останалите се отдадоха на театър.
– Да. – Съчувствие в единствената мека дума. – Двете с Шабнам бяха въведени на постовете си по едно и също време и вместо да се конкурират за вниманието на Нейха, те станаха приятелки, които си помагаха взаимно да се ориентират в политиката.
– Защо трябва да има политика? Те заемат една и съща рядка позиция.
Махия го погледна намръщено.
– Ти подиграваш ли се?
Джейсън никога не беше обвиняван в това, дори от неудържимия Илиум.
– Колкото и да е странно – каза той – никога не съм имал причина да знам за вътрешните работи на група дами в очакване. – Имаше оперативни работници, които бяха далеч по-способни в тази област и които го осведомяваха за всяка необходима информация от такива среди.
– Придворната дама има определен достъп до Нейха. – Махия сякаш реши да му повярва на думите, макар че подозрението в очите ѝ не се разсея напълно – и по някаква причина това накара тихото забавление да стопли кръвта му. – Никоя от тях не би била толкова глупава, че да рискува положението си, като наистина поиска нещо, но понякога, ако някоя дама е особено благосклонна, Нейха ѝ предоставя благодеяние.
Джейсън разбираше, че дори малка благословия от архангел може да промени баланса на силите в дадена ситуация.
– Те представляват различни групи в двора ли? – Той погледна жените с нови очи, виждайки железни пеперуди, чиито крила бяха остригани с бръсначите на амбицията и алчността.
– Не просто двора, а територията.
Така че всички те имаха зад гърба си кукловоди, които дърпаха конците, разполагаха всеки с цел максимална печалба… вършеха мръсната работа.
– В момента Лисбет има най-голяма власт. – Тя посочи тъмноокия ангел. – Тя е много интелигентна. Всички те са такива.
Той кимна в потвърждение на предупреждението.
– Внимавам никога да не подценявам противника си, но в този случай може би съм го направил. – Подобно на останалите около нея, Лисбет изглеждаше… разпенена. Дрехи от марлена материя, която улавяше вятъра, и лъскава кафява коса, прибрана в сложна маса от къдрици, със скъпоценни гребени в кичурите, черти, изрисувани с изкусна деликатност, която подчертаваше красотата на абаносовата ѝ кожа. – Достатъчно съм видял.
– Искате ли да ви организирам интервюта с дамите? – Попита Махия, щом се върнаха в коридора.
– Не. – Той щеше да ги намери сам, когато не очакваха да бъдат разпитвани. Точно сега искаше да получи отговор на друг вид въпрос. – Станала си кооперативна извън рамките на задълженията си.
Плиткоумна придворна усмивка – такава, каквато осъзна, че презира, след като снощи бе зърнал истинска, когато тя призна, че го е наблюдавала.
– Ти – промърмори тя – си най-добрата ми надежда да избягам от този ад.
Той се зачуди колко далеч ще стигне тя.
Назад към част 15 Напред към част 17
