КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово желание – книга 7 – част 8

***

Ред се отправи за болницата, като каза на Хънтър, че може да има свободно време по-късно вечерта за първата част от интервюто им.
– Дотогава просто се опитай да не побъркаш бавачката ни – каза му Ред с нотка сериозност в очите.
И после си тръгна, оставяйки Кали и Хънтър сами.
Те стояха заедно на главния вход и гледаха как колата на Ред изчезва зад хълма.
Кали много добре осъзнаваше факта, че Хънтър Риърдън е тук – сам с нея – в голямо имение с повече спални, отколкото някой знаеше какво да прави. Тя си помисли, че Хънтър може да има няколко идеи как да използва една от тези спални точно сега – и това накара зърната ѝ да се втвърдят под ризата.
– Не си въобразявай нищо – измърмори тя към него, когато той я погледна отстрани и се усмихна.
– Аз? Идеи? Целият ми живот е идеи – каза той, като излезе пред нея и се усмихна. – И така, къде искаш да отидем, Кали? Светът е нашата стрида.
Тя скръсти ръце.
– Правя това само заради Ред. Не го правя, за да можем ти и аз да се мотаем заедно и да играем на „завърти бутилка“.
Това беше откровена лъжа, но тя трябваше да се защити. Трябваше да се опита да остане силна, въпреки че беше най-слабата, която някога е била. Хънтър я гледаше, а тя едва успяваше да му отвърне. Ако го направи, се страхуваше, че ще види желанието и нуждата в очите ѝ.
Самото присъствие толкова близо до него беше побъркващо. Магнетизмът му бе изнервящ, увереността му бе вбесяваща, а упоритостта му бе напълно възбуждаща. Опитваше се да си напомня, че да се отдаде на привличането си към Хънтър и всичко, което той представляваше, имаше потенциала да унищожи много повече от самочувствието ѝ.
Това беше мъж, който можеше да разбие сърцето и ума ѝ наведнъж, ако не внимаваше.
– Каквато и да е била причината да се съгласиш да прекараш следващите няколко дни с мен, най-важното е, че ще се виждаме много повече. Така че е добре да се възползваме максимално от това, Кали. – Той се облегна на рамката на входната врата, непринуден и спокоен, сякаш къщата беше негова собственост.
– Няма от какво да се възползваш, Хънтър. Просто ми кажи къде искаш да отидем. Аз ще се погрижа да отидем там. Но не се опитвай да превърнеш това в нещо друго. Знам защо го правиш и това няма да се получи.
– А? Защо го правя?
Тя поклати глава.
– Дори няма да си правя труда да водя този разговор.
Той се изправи и се промуши покрай нея, а за миг дъхът ѝ заседна в гърлото, защото беше сигурна, че ще я вземе в силните си ръце и ще целуне устните ѝ. А тя искаше това повече, отколкото някога се осмеляваше да признае.
Но Хънтър вече се движеше бързо покрай нея.
– Искам да изляза на открития път, да усетя вятъра в лицето си. Чувстваш ли се някога така, Кали?
– Не съвсем.
– Хайде, искам да ти покажа нещо.
Тя въздъхна.
– Къде отиваме?
– Не забравяй, че сега ти си тази, която ми прави компания. Аз съм по работа с твоя шеф и мисля, че Ред ще иска да знае, че се опитваш да имаш добро отношение.
– Ако Ред знаеше защо пишеш тази статия за GQ – дали изобщо е истинска статия?
– Със сигурност е – каза той, като се престори на шокиран от предположението ѝ. – Как се осмеляваш да намекваш, че лъжа за пълномощията си?
– Просто казвам, че ако Ред знаеше, че всичко това е уловка, за да ме вкараш в леглото…
Хънтър избухна в смях. Смееше се толкова дълго и толкова силно, че лицето му стана яркочервено и той се удари в коляното си.
– Кали, о, Боже мой. Сериозно ли?
– Напълно сериозно – каза тя и изведнъж се почувства притеснена. – Знам, че това е истинската причина да си тук.
Той избърса сълзите от смях от очите си, все още се смееше, но се успокои.
– Прекалено много грешиш – каза той. Беше се възстановил от изблика си на истерия. – Не става въпрос за това да те вкарам в леглото, Кали. Вече го направих, помниш ли? – Сега той се приближи към нея.
Тя отстъпи крачка назад, но той беше толкова близо, движеше се бързо като котка, докато беше почти над нея. А тя отчаяно искаше отново да е близо до Хънтър, макар че мозъкът ѝ крещеше да се махне от него, преди да е загубила желание да се бори.
– Спомням си – каза тя тихо, почти шепнешком.
– Спомняш ли си какво беше, когато телата ни бяха толкова плътно свързани, че на практика бяхме неразделни, и всяка част от теб беше на мое разположение, а аз те докосвах по начин, по който никога преди не си била докосвана? – Той се взираше в очите ѝ и тя не можеше да отвърне поглед.
– Да – каза тя, неспособна да се отвърне от него или да каже нещо, което да отвлече вниманието ѝ от връзката, която чувстваше точно сега.
– Тогава знаеш, че това няма нищо общо с това да те вкарам в леглото. Цялото това нещо е свързано с това да ти докажа какво имаме, за да можеш да видиш, че това, което ти предлагам, е истинско.
– Не е истинско. Аз съм просто поредното завоевание.
Той поклати тъжно глава.
– Точно в това грешиш, Кали. Много, много грешиш в това отношение. – Той се обърна и прекъсна връзката, а тя почувства, че иска да протегне ръка и да го дръпне обратно, но Кали беше твърде противоречива и уплашена, за да бъде толкова смела.
– И така, отиваме ли някъде, или не? – Каза тя най-накрая, докато той стоеше с гръб към нея.
– Отиваме – каза и той. – Хайде.
И тя тръгна.

Назад към част 7                                                                   Напред към част 9

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!