Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 37

ТОРИ

Добро утро, Близнаци.
Звездите проговориха за вашия ден!

Днешният ден може да ви донесе неочаквана изненада, а последвалите сътресения да доведат до драматична промяна в обстоятелствата. Опитайте се да имате отворено сърце и да дадете път на прошката, когато гневът надигне глава, и ще откриете, че утре се събуждате с по-светло слънце.

Прехвърлях този малък къс от неинформация и се опитах да разбера какво означава. Сенките все още се придържаха към мен след поредната нощ, в която слушах шепота на Клара. Понякога имах чувството, че изгубеното момиче е единственият човек, който някога съм срещал и който наистина ме разбира.
Намръщих се, когато тази идея започна да се заражда. Това не беше вярно. Дарси ме познаваше по-добре от всеки друг и предположението, че някаква принцеса на сенките може дори да започне да се сравнява с нея, беше пълна глупост. Това изобщо не беше моя мисъл. Беше сянка, която се опитваше да пусне корени в мен. Опитваше се да разпръсне отровата си под кожата ми и да ме откъсне от моята реалност, за да прегърна призива на господарката и. Зачудих се дали точно това се беше случило с Клара.
Фениксът се премести под кожата ми и целувката на пламъците му отново прогони сенките.
Завърших закопчаването на ризата си и се преместих да погледна през прозореца.
Снегът наистина беше красив; блестящият бял пейзаж се простираше докъдето ми стигаше погледът и изглеждаше още по-вълшебено от обикновено под допира му.
Зяпнах, като се отдръпнах от прозореца, и се преместих да взема якето и шапката от шкафа. С огнената си магия нямаше нужда да се обличам според времето, но днес ми се искаше да прегърна сезона. Исках да усетя ухапването на студа по бузите си и да видя как дъхът ми се издига в облак от пара пред мен.
Навлякох дебелото си тъмносиньо яке и свалих шапката си над ушите, след което преметнах чантата си през рамо и излязох.
Милтън Хюбърт излизаше от общото помещение едновременно с мен и се усмихна, докато вървеше до мен.
– Замислих се – каза той, като ме погледна отстрани.
– Да?- Попитах го.
– Ами, не мога да не забележа, че за човек, който твърди, че е пристрастен към секса, ти всъщност изглежда не си лягаш много често с мъже.
– Това е супер странно нещо, което си забелязал в мен – отбелязах аз.
Той се засмя.
– Не мисля, че разбираш колко много момчета ме питат как да попаднат в радара ти. Знаят, че сме приятели, и изглежда си мислят, че това означава, че съм и твой сутеньор, или може би искат да съм техен сутеньор за пради теб… Така или иначе, обърнаха ми внимание на факта, че изглежда никога никой не идва и не си тръгва от стаята ти, а и вече не оставаш извън Къщата за през нощта…
– Може би не трябва да вярваш на всичко, което четеш във вестниците – подразних го аз.
– Като например статиите, дадени от теб, за теб?- Той ми се усмихна и аз свих рамене.
– Те са най-подвеждащите от всички. Защо не кажеш на малките си приятелчета, че се възстановявам? Всъщност днес съм в петдесетдневен цикъл на безбрачие и съм на път да получа монетата си на моята среща на анонимните сексуални наркомани.
– Така ли е?- Засмя се той.
– Депресиращо… да, мисля, че всъщност може и да е така.- Стиснах устни, докато обмислях това. Не бях била с никого от онзи психически срив, който бях преживяла в „Блестящите извори“ с Дариус. Онова абсолютно незабравимо, може би просто мечтаещо за това всяка нощ до края на живота ми изпускане на здравия разум, което обичах да се преструвам, че не се е случило. Дори като си помислех за него сега, прехапах устните си и не бях сигурна какво да правя с прилива на топлина, който мина по гръбнака ми. Защото Дариус Акрукс категорично не беше грешка, която щях да направя два пъти. Разбира се, не и докато бях трезвена. Определено нямаше да се върна там… като петдесет и четири процента. По дяволите.
– Е, ако искаш да ти помогна с това, имам списък с възможности за теб – пошегува се Милтън.
– Благодаря, ще го имам предвид.
Приближихме се до „Кълбото“ и моят „Атлас“ звънна в джоба ми.

Кейлъб:
Пет минути, скъпа. Може би ще искаш да бягаш 😉

Сърцето ми подскочи, когато прочетох съобщението за втори път. Това не бяха правилата, по които играехме. А и той сякаш не ми даваше избор дали искам да играя, или не. Което трябваше напълно да ме вбеси. Но всъщност ми липсваха игрите, които бяхме свикнали да играем. Бях се уморила от рутината на скуката и самотата, а ако един горещ вампир искаше да ме преследва и да ми пие кръвта, коя бях аз, че да откажа?
– Трябва да тръгвам – казах на Милтън, докато се оглеждах наоколо в търсене на следи от Кейлъб.- Ще те хвана по-късно.
– Добре… – отвърна той, но аз нямах време за обяснения и се обърнах от него, тичайки право към най-близката сграда, която се оказа Зала Юпитер.
Вдигнах качулката и прибрах косата си под шапката, докато започнах да тичам с надеждата, че това може да означава, че по-малко хора ще ме разпознаят. Фен клуба на Кейлъб щеше да е повече от готов да ме продаде на него заради шанса миг от неговото удоволствие да бъде насочен към тях.
Долното ниво на Юпитер изглеждаше по-оживено от обичайното за този час на деня, затова се отклоних от него и вместо това забързах по огромното каменно стълбище към следващия етаж.
Тръгнах по широкия коридор и погледнах през рамо, проверявайки за някакъв знак, че ме следят, и се усмихнах на себе си, когато не успях да забележа никого.
Поддържах бърза крачка, но не тичах, докато се носех по дългия коридор, изпускайки лек смях.
Направих още една крачка, точно когато вратата до мен се отвори и размазано движение оповести пристигането на вампира.
Изкрещях от изненада, когато силни ръце се увиха около кръста ми и ме вдигнаха от краката.
Изстреляхме се обратно в стаята и звукът от затръшването на вратата се чу зад гърба ми, докато светът се въртеше и ме нападаше аромат на канела.
Задникът ми се удари в бюрото и аз примижах от изненада, когато Орион ме избута назад, разтвори бедрата ми и се премести между краката ми, докато ме притискаше обратно към бюрото.
– Майната му. Толкова дълго чаках да го направя – изпъшка той, докато устата му се премести към врата ми и кътниците му се допряха до кожата ми. Отдръпнах се от шока, сърцето ми се разтуптя от страх, а объркването почти ме удави. Какво имаше предвид, че е чакал да ме ухапе? Дали току-що се бях натъкнала на някаква странна война на вампирска кръв, която той водеше с Кейлъб?
Хватката на Орион върху мен се затегна, когато кътниците му отново докоснаха шията ми, но вместо да ме ухапе, той ме целуна, устата му се движеше по кожата ми, докато тежестта му ме притискаше.
Какво, по дяволите, се случва в момента??
Извих се под него, опитвайки се да го отблъсна, докато мозъкът ми се опитваше да разбере какво, по дяволите, се случва.
– Професоре!- Изригнах, бутайки го отново, когато той пъхна ръцете си в якето и започна да дърпа копчетата на ризата. Кожата ми настръхна, докато ме целуваше, и аз се извих още повече, опитвайки се да го отблъсна, но той изстена, сякаш мислеше, че го дърпам обратно.
– Искаш ли да играем тази игра? Била ли си лошо момиче тогава?- Орион се засмя мрачно и сърцето ми се разтуптя в панически ритъм, но мозъкът ми бързо наваксваше с лудостта, която се случваше тук, и нямаше как тялото ми да вземе участие.
Отворих уста, за да му кажа да се махне от мен, точно когато той отново ме прегърна и ме вдигна от бюрото си.
Светът отново се замъгли и следващото нещо, което разбрах, беше, че той ме е захвърлил обратно към рафта с книги встрани от стаята. Очите ми се разшириха от ужас, когато ме притисна с тялото си, а аз се взирах в него, което бързо се превръщаше в пълна ярост.
– Какво, по дяволите…
Устните му се удариха в моите и аз затворих устни, стиснах челюстта си, като се свих обратно към рафта с книги, а ръцете ми намериха гърдите му, докато се опитвах да го отблъсна. Но той беше като стена от чисти шибани мускули.
Орион бутна грубо якето и качулката ми падна, отнасяйки шапката ми със себе си, така че тъмната ми коса се разпиля около лицето. Той се дръпна назад, а очите му се разшириха от изненада и нещо, което изглеждаше като чист ужас.
– О, по дяволите – издиша той точно когато го ударих с коляно в топките толкова силно, колкото можех.
– Майната му!- Орион изхриптя, докато се запъваше назад, а аз замахнах към него, удряйки го право в челюстта.
– Какво правиш?- Изкрещях му, докато той отстъпваше назад, протягайки ръка, за да ме отблъсне, докато с другата си ръка притискаше изпочупените си топки.
– Чакай – изпъшка той точно когато вратата се отвори зад него.
Дарси стоеше там, а устните ѝ се разтваряха от шок, докато се взираше между мен и Орион, сякаш не можеше да разбере какво вижда.
Изтръгнах една книга от рафта зад мен и я хвърлих в главата на Орион.
– Бягай, Дарси!- Задъхах се и хвърлих още една книга към него.- Той си е загубил ума!
– Какво?- Извика тя, като направи крачка по-близо въпреки указанията ми.
– Имал е трансплантация на мозък с Уошър, но е решил да се вживее напълно в ролята си на страховития задник на професора перверзник!
– О, по дяволите – издиша Дарси, влизайки в стаята, заключвайки вратата зад себе си и хвърляйки заглушаващ балон около нас. Лицето ѝ пребледня и по чертите ѝ се разля чиста тревога.- Не е това, което си мислиш, Тор.
– Значи не ме е грабнал просто от коридора, не се е опитал да ми изтръгне дрехите и да си сложи шибаната уста върху мен?- Поисках, като хвърлих още една книга, която удари Орион в главата.
– Ау! Престани да хвърляш шибаните ми книги!- Изсъска той, все още грижейки се за мъжествеността си.
Очите на Дарси се разшириха от паника, докато тя поглеждаше към Орион.
– Не, Тор, ти не разбираш. Той не те е нападал! Сигурно си е помислил…
– Имаше проклета шапка – изсумтя Орион, преди да обърне поглед към мен.- Казвал съм ти за носенето на шибани шапки и преди!
– Какво? Имаш фетиш към шапките или нещо такова? Защото в такъв случай може би трябва да тормозиш Диего, а не мен!- Вдигнах още една книга в прегръдката си, но Дарси застана между нас.
– Не! Мислех, че си сестра ти – изръмжа Орион и ме погледна, сякаш това по някакъв начин беше моя вина.
– И с какво е по-добре да прецакаш сестра ми, отколкото…
Прекъснах тирадата си, а погледът ми се плъзна от него към Дарси, когато долната и устна започна да трепери.
– Това е, което не можах да ти кажа – издиша тя.- Аз и Ланс…
– Ланс?- Повторих, като отново погледнах Орион, сякаш току-що му беше пораснала втора глава.
– Не ме гледай, сякаш съм някакъв стар извратеняк – изпъшка той.
– Ти си – отвърнах мигновено.
– Той е само с осем години по-голям от мен, Тор, ти и преди си имала по-възрастни от него гаджета – каза Дарси и извъртя проклетите си очи към мен, сякаш аз бях тази, която се държеше като луда тук.
– Ами те също се оказаха съмнителни задници – отвърнах аз.
– Това не е защото са били по-възрастни от теб, а защото имаш ужасен вкус за мъже – изръмжа тя и очите ми се разшириха, когато осъзнах, че я е грижа за него достатъчно, за да се застъпи за него заради него.
Взирах се в нея за дълъг миг, след което върнах погледа си към него. Орион изглеждаше така, сякаш не знаеше дали да се ядоса, да изпита облекчение или да се уплаши, и се приближи до сестра ми, като взе ръката ѝ в своята, сякаш искаше да каже, че ще я подкрепи, независимо как ще се развие ситуацията.
– Аз не… искам да кажа, как… кога…?- Размахах ръка между двамата, докато носът ми се свиваше от ужас, а в главата ми се въртяха всякакви порно сценарии от старата школа. Като например как той я задържа след часовете заради това, че е непослушно момиче, или как тя му носи лъскава червена ябълка и предлага да направи всичко, за да получи по-добра оценка в класа му.
– Ние…- Дарси погледна Орион, сякаш дори не беше сигурна дали трябва да ми каже, а той си пое дъх, когато най-накрая спря да си стиска топките, сякаш можеха да паднат. Той и кимна леко и напрежението сякаш се оттече от раменете и, докато тя продължаваше. – Винаги сме имали връзка…
– Да, знам, че си го смятала за секси по начина, по който си пускала слюнки в часовете му. Искам да знам в кой момент той реши да започне да те тормози?- Попитах.
– Аз не съм някакъв шибан хищник – изръмжа Орион.
– Казва вампирът – отвърнах аз.
– Това е нещо повече от някаква физическа връзка – каза бързо Дарси, като се премести така, че да е леко между мен и професор Хъмпсалот, сякаш смяташе, че всеки момент мога да се нахвърля върху него. А това всъщност не звучеше като най-лошата идея на света. Той явно я беше принудил да ме излъже за това. Той беше причината да бъда сама толкова дълго време. И като си помисля, че всъщност бях започнал да мисля за него като за нещо по-малко от задник.
Устните ми се отдръпнаха и в ръцете ми оживя огън на Феникс, който изпепели скъпоценната му книга и накара лицето му да се изкриви от гняв.
– Ще те убия – заклех се и направих крачка напред.
– Не, Тори!- Дарси се премести между нас и собственият ѝ огън затрептя по ръцете ѝ, докато се изправяше срещу мен.- Просто слушай, можеш ли? Вместо да правиш предположения! Ако понякога можеш да контролираш самообладанието си, нямаше да имаш и половината от проблемите, които имаш!
Гледах я шокирано, а пламъците в дланите ми трептяха несигурно. Не ми се струваше, че тя някога през целия ни живот ми е крещяла по този начин. Фактът, че тя явно изпитваше толкова силни чувства по този въпрос, беше достатъчен, за да ме накара да се спра и с голямо усилие прогоних пламъците си. Книгата в ръката ми леко димеше и Орион побледня, сякаш физически го болеше да я погледне. Нямах представа защо. Беше озаглавена „Усъвършенствана нумерология“, така че наистина му правех услуга.
– Ами започни да говориш, защото ако не успееш да ме убедиш, че той не е някакъв сексуален досадник, промиващ мозъци, пазещ тайни, мръсен стар извратеняк, тогава ще му изгоря топките тук и сега.
– Какво ти ебаваш ли се?- Изръмжа Орион, но Дарси го игнорира.
– Добре, добре, просто слушай. Мисля, че всичко започна в момента, в който се запознахме. Имаме връзка, Тор. Той ме разбира по начин, по който никой друг не го е правил. И аз му се доверявам толкова безрезервно, че сякаш душата ми знае, че трябва да му се доверя. И ние се опитахме да се борим с това, което се случваше между нас, защото знаем, че не е позволено. Но после, онази вечер, когато всички отидохме на партито в имението на Акрукс, просто… се предадохме.- Тя сви рамене безпомощно.- И знам, че това е лудост, безумие и противоречи на правилата и че и двамата можем да си навлечем толкова много неприятности заради това, но… не мога просто да изключа начина, по който изпитвам чувства към него. Не мога да отрека това, което сърцето ми иска и от което се нуждая.
В очите ѝ проблясваха сълзи, докато ме молеше да разбера, и виждах как дълбочината на чувствата проблясва в погледа ѝ. Но това не означаваше, че той чувства същото. Не означаваше, че не я е манипулирал, не е промивал мозъка ѝ или не е използвал позицията си на нейна Свръзка, за да злоупотреби с доверието ѝ.
– А сега ти – изрекох аз и го погледнах.- Кажи ми какво искаш от сестра ми и не смей да лъжеш за това.
Орион ме погледна за дълъг миг, преди погледът му да се плъзне към нея.
– Дарси е всичко за мен – въздъхна той.- Тя е всичко, за което мисля, и всичко, което искам. Виждам толкова много хубави неща в нея и тя някак си изкарва най-доброто от мен. И ако чувстваш, че не можеш да запазиш тази тайна за нас или сякаш трябва да кажеш на властите за това, което се случва между нас, тогава те разбирам. Защото искаш да я защитиш също толкова силно, колкото и аз. Но дори и да ни разделят, дори и да отида в затвора Даркмор и да трябва да изживея остатъка от дните си зад решетките, никога няма да съжалявам за нито един миг от това. Защото животът ми беше празен, преди да я обикна. И раздялата ни няма да промени начина, по който изпитвам чувства към нея.
Устните ми се разтвориха, сърцето ми заби в опияняващ ритъм, когато честността в гласа му ме призова. Нямаше как да фалшифицира този поглед в очите си. Нямаше как да излъже толкова убедително. Той я обичаше. И когато я погледнах и възприех дивата паника в погледа ѝ, отчаяната нужда да я разбера, разбрах, че и тя го обича. Това не беше някаква мръсна афера. Беше истинско.
– Защо ме излъга за това?- Попитах объркано. Наистина ли си мислеше, че щях да разкажа, ако просто ми се беше доверила?
Очите на Дарси блестяха от сълзи.
– В началото не исках да те замесвам, ако това излезе наяве. Но после Сет разбра на Хелоуин и реших все пак да ти кажа… но той ме изнудваше да не го правя. Той държеше тази тайна над нас, караше ни да правим всякакви неща със заплахата, че ще каже на всички. Ланс щеше да бъде арестъван от властта за това, че ме обича, Тор. И още по-лошо…
– Любов – издишах просто. Защото какво друго изобщо имаше значение в този свят? Стоях и отново гледах между двамата, докато се опитвах да измисля какво друго да кажа, и изведнъж се зачудих как не съм го видяла преди.- Добре… Но какво, по дяволите, ще правите сега?
Те си размениха погледи и Дарси сви рамене.
– Просто трябва да го запазим в тайна. После се надявам, че като се дипломирам и мине малко време…- Бузите ѝ се обагриха от смущение и имах чувството, че не е изказвала този план преди, но Орион изглеждаше така, сякаш упорито се опитваше да не се усмихне на думите ѝ, така че предполагах, че му харесва.
Спуснах книгата в ръката си и я пуснах на пода.
– Можеш ли да спреш да повреждаш безценни книги, моля?- Промърмори Орион и аз не можах да не се засмея.
– Нападаш ме, обвиняваш ме, че нося шапка, после ми казваш, че си влюбен в сестра ми, а най-належащият ти проблем е отношението ми към някакви стари книги?- Избухнах в смях.
– Ти ме нападна – възрази той.
– Какво е направила тя?- Попита объркано Дарси.
– Опитваше се да си пъхне езика в гърлото ми, затова го ритнах в топките – казах с усмивка.
– Ти не просто ме ритна в топките, а мисля, че ги счупи – изръмжа Орион, а Дарси се засмя.- Това не е смешно.
– Доста е смешно – възразих аз.
Дарси се засмя още по-силно и изведнъж се хвърли към мен.
– Можеш ли да ми простиш, Тор? Просто толкова се страхувах от това, което ще направи Сет. Той не може да разбере, че ти знаеш за нас – използваше това, за да ни отдалечава все повече една от друга. Не знаех какво да правя, но това, че бях далеч от теб, ме разкъсваше. Много, много съжалявам.- Тя ме стисна толкова силно, че едва можех да дишам, а аз я притиснах обратно със същата сила.
– Съжалявам, че не повярвах, че си имала основателна причина да ме излъжеш – прошепнах в отговор.- И се кълна във всичко, което съм, че ще намерим начин да накараме Сет Капела да си плати за това.- Погледът ми се плъзна отвъд нея, докато се отдалечавахме една от друга, а Орион се премести неудобно, когато го погледнах.
– Имаш един шанс да постъпиш правилно с нея – предупредих, сочейки към него.- И ако го прецакаш, ако я нараниш или разбиеш сърцето ѝ, тогава няма просто да те изритам в топките. Ще те кастрирам.
Орион премести защитно ръце пред джуките си и прочисти гърлото си, докато поглеждаше към Дарси.
– По дяволите, мисля, че тя наистина би го направила – промълви той, сякаш бях луда.
Дарси ми предложи най-светлата усмивка на света, докато му отговаряше.
– Да, определено би го направила.

Назад към част 36                                                 Напред към част 38

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!