Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 8

Глава 7
ДЕКЕМВРИ

Телефонът звънеше за четвърти път в рамките на толкова много минути, когато Маги свали възглавницата от главата си и трясна ръка по нощното шкафче, докато не се приземи върху целта си. Устоявайки на желанието да го изхвърли в тоалетната, защото каква полза щеше да има от това, когато знаеше, че Ава няма да отстъпи, докато не получи удовлетворение, Маги отговори на обаждането.
– Как смееш! – Избухна Ава, като възмущението и негодуванието ѝ се покачваха в типичния за нея стил. – Не мога да повярвам, че не си отговорила на съобщенията ми снощи. Можеше да си мъртва, доколкото знам.
Добре, може би все пак си струваше да отговори на телефона.
Маги потърка окото си.
– Само че ти казах, че съм си вкъщи и ще говоря с теб на сутринта.
– И тогава… с веригата на вратата ти. Направо се шегуваш с мен? Най-добрите приятели не се отхвърлят с верига, Маги. Не го правят.
Спорно, но вероятно не си заслужава. Маги знаеше, че тези две малки изцепки щяха да ѝ струват скъпо. Но не беше искала експлозията от текстови съобщения, обаждания или по-вероятно Ава да се появи със Сам и Форд на ръце, когато чуе, че срещата на Маги е била спасена от Тайлър – антагониста от горния етаж, известен преди като Апартамент Три.
Обикновено, да, първото нещо, което искаше след среща, беше бързо да се сгуши в защитното одеяло на приятелите си, но когато се прибра и намери апартамента си празен – макар че очевидно в някакъв момент е бил насилван, за което свидетелстваха липсващата опаковка с бисквити „Орео“ и новата кутия презервативи с панделка с размерите на купа зърнена закуска, оставена на нощното шкафче – тя видя своята възможност и след като изпрати бърз текст, закачи веригата за сигурност.
Каза си, че става дума за уважение към Тайлър. Той не заслужаваше всички те да седят наоколо като лешояди и да следят всяка негова стъпка и да изучават стила му. Определено не беше, че не е искала да сподели.
Но каквото и да беше основанието ѝ, беше време да си плати.
– И така, Ава. Къде си? – Сякаш тя вече не знаеше.
– Опитвам се да се промъкна през двусантиметровата пролука от охранителната ти верига.
Маги преметна краката си през страната на леглото и понесе телефона със себе си по коридора.
– Слушай, снощи срещата ми не мина точно така, както очаквах, и когато свърши, не исках да правя нищо друго, освен да се наспя и да се разтоваря. Съжалявам, че те изнервих.
На входната врата, която беше леко открехната, а ръката на Ава се размахваше като немъртъв нападател от другата страна, тя въздъхна шумно в телефона.
– Ти си луда. Премести ръката си, за да мога да махна веригата.
– След снощи не знам дали мога да ти се доверя – изпъшка Ава и я изгледа подозрително през пукнатината, докато тя отдръпваше ръката си. – Не ме подвеждай.
Маги освободи верижката и отвори вратата на приятелката си, която, все още говорейки по телефона си, попита:
– Сама ли си тук?
Сега тя попита?
– Разбира се, че съм сама.
Доволна, Ава приключи телефонния разговор. След това веднага набра номера на Сам.
– Аз съм вътре. Донеси понички.
– И кафе – добави Маги, навеждайки се близо до нея. – Забравих го в магазина.
Изражението на Ава за миг премина от ужасено в обвинително, но после Сам каза нещо и цялото това изразително раздразнение се разсея.
– Тя все още е там?
Толкова за доставката на закуската.
Маги се запъти обратно към стаята си, като смени пижамата си с чифт клин и суитчър. Когато се върна, Ава беше на предния прозорец.
– Опитваш се да зърнеш безславния изход? – Попита Маги, нахлузвайки палтото си, след което провери за ключове и портфейл.
Ава пъхна телефона си в предния джоб и се отправи към коридора.
– Не, тя няма да си тръгне за известно време. Така че за какво е повикването на сутринта? Палачинки, тиган, или срещата беше достатъчно добра, за да заслужи омлет от белтъци с ниско съдържание на въглехидрати в очакване на предстоящото шоу по бельо? Подробности, приятелко.
Маги тъкмо се канеше да затвори входната врата, когато гласът на Тайлър прозвуча от долното стълбище и я накара да се обърне в прилив на нерви, който не можеше да си обясни.
– Да, тази сутрин ще избереш ли белтъците, Маги?
При вида на Тайлър челото и бузите му бяха потъмнели от студ и усилие, а косата му беше влажна от пот, разрошена, вероятно разтърсена като мокро куче, и някак си изглеждаше така, сякаш е била оформена с пръсти от звезден бог на косата. Мръсните момчета не трябваше да изглеждат като него. И посоката на мисълта ѝ се отклони от пътя и навлезе в страната на неподходящото, защото тогава се зачуди какъв ли „мръсник“ може да е Тайлър. В добрият смисъл…
Лакътят на Ава се сблъска с ребрата ѝ, което върна мозъка ѝ в нормално състояние.
– Яйчни белтъци? – Издекламира тя, макар да подозираше, че по лицето ѝ е изписан видът на главозамайващия прилив, който изпитваше. Защото те бяха приятели. Той се шегуваше с нея. Усмихваше се. Изглеждаше безумно добре и точно толкова мръсно, като се качваше по стълбите. Което и напомни…
– Малко вероятно. Отивам за един тиган. Колбаси, бекон, картофи. Заквасена сметана и допълнително сирене. Също така и палачинки. Шоколадов чипс с бита сметана.
Ъгълчетата на очите на Тай помръкнаха, той се засмя с добро чувство и се обърна, за да върви назад, докато минаваше покрай тях.
– Сигурна ли си, че това не е някакъв остатъчен страничен ефект от това, че снощи си останала незадоволена? Не си се наситила съвсем?
Очите ѝ се присвиха, но усмивката ѝ беше в пълен ход.
– Като стана дума за незадоволяване, как е Роузи? Надявам се, че не е започнала да ревнува и да не те е задържала.
Очите му блеснаха и той вдигна дясната си ръка за нея, докато започваше последния полет с бягане.
– Не е моето момиче. – Когато краката му изчезнаха от погледа, той се обади: – Тя е даровита.
Маги се ухили и заключи вратата си. След това се обърна, за да види как Ава зяпа.
– Нещо, което искаш да споделиш с класа, Маргарет?
Маги пъхна ключовете си в джоба и тръгна надолу по стълбите.
– Добре де, всъщност не излязох с Горещия Доктор миналата вечер.

***

Две седмици след „срещата“ им и приятелството вече беше факт. Толкова здраво, лесно и безпроблемно правилно, че Маги от време на време се чудеше защо не е било така от самото начало.
Да, имаше я цялата работа с това, което тя беше предложила. Но всеки прави грешки и тя и Тай бяха намерили начин да оставят своите зад гърба си. Животът беше добър.
Приятелите ѝ бяха страхотни.
И докато Тайлър държеше вратата на „Бристол“ отворена, за да влезе, тя знаеше, че вечерята ѝ ще бъде впечатляваща. Всички останали от бандата бяха там, с асортимент от висококачествени бири и ръчно изработени коктейли, разпръснати върху тяхната част от масата с общи места. Тайлър зае свободния стол до Форд, а Маги се промъкна между масите, като се вмъкна до Ава.
– И какво пропуснахме? – Попита тя, докато се настаняваше.
Ава се усмихна.
– Тонието, обясняваше теорията си за това, че Тайлър те е взел тази вечер, и твърдото си убеждение, че „Апартамент 3“ подготвя почвата, за да вкара гол.
Не е изненадващо. Тони беше груб по ръбовете. Беше човек на малки дози, хуморът му обикновено преминаваше границите на уместното, а отношението му често преминаваше в неприятното. Но той беше братовчед на Сам и техен приятел, така че като цяло Маги го приемаше със зрънце сол.
Нещо, което очевидно правеше и Тайлър.
Тайлър се измъкна от сакото си и кимна мъдро.
– А аз тъкмо си мислех, че закъснявам. Как се справям, Маги? Това споделено такси ми спечели „сигурно“, или трябва да се опитам да те ликьорна?
Виждайки всички бири около масата, тя присви устни.
– Няма да лъжа – ще се наложи да изпия малко алкохол.
– Опитай моята. Ще ти хареса – увери я Ава и подаде чашата си, преди да продължи с актуализацията си. – Така че според начина на мислене на Тони мъжете и жените не могат да бъдат приятели, без…
– Хетеросексуални. И горещи жени – намеси се Тони, като избърса малко бирена пяна от устата си с обратната страна на ръката си.
Ава кимна.
– Квалификациите са отбелязани.
Тони се наведе над масата и шепнешком изкрещя:
– Не казвам, че вие, момичета, не можете да дружите с момчета. Казвам, че това не става и в двете посоки, поне не в една и съща степен. При нас… – Той кимна около масата, като изглежда не осъзнаваше разнообразието от погледи, които въпросните момчета му хвърляха. Форд, разсеян. Сам, раздразнен. А Тайлър… нещо друго. Вероятно смаян. – Заради теб топломерът ни скочи, а спирателният вентил на ли’л Джими не се запечата напълно. Можем да бъдем приятелски настроени, със сигурност. По дяволите, вижте ни – каза той, усмихвайки се на Ава, чието лице беше станало кисело лимоново, а след това и на Маги, която се чудеше как точно човек се е оказал като Тони, за разлика от това да се окаже като Сам или Форд, или, наистина, някой друг. – Мисля, че вие, мацките, сте страхотни – не ме разбирайте погрешно. Това не означава, че ако си помисля, че имам половин шанс, няма да се захвана с вас.
Около масата се разнесе колективен стон и Сам се засмя в бирата си.
Тай махна на Маги да се приближи.
– Дали греша, или това беше някакъв тест за възприемчивост, насочен към Ава?
– Да – съгласи се Маги. – На деветдесет процента съм сигурна, че това беше ход.
– Господи.
Това обобщаваше всичко.
– Върху теб? – Попита Ава. – Знаеш, че току-що се вкара в черния списък на резервните дати, нали?
Усмивката на Тони беше изцяло на палаво момченце.
– Като че ли някога щеше да ме поканиш?
Това трябваше да е удобният край на един нелеп разговор, но тогава Форд седна напред, като сви пръсти по онзи замислен начин под брадичката си.
– Тони, знам, че имаш тази дългосрочна безответна връзка с Ава, но честно казано, не съм съгласен. Имам няколко привлекателни приятелки. Маги, например. Тя е красива и през първите няколко месеца, в които я познавах, може би ми хрумнаха няколко нелицеприятни мисли да се забъркам около бикините ѝ.
Маги поклати глава и се наведе през масата, за да стисне ръката му.
– Ооо, Форд, сладурче.
Той ѝ кимна.
– Но мога да кажа честно, че сега няма нищо повече от приятелство.
Беше вярно и тя го обичаше за това, че беше достатъчно джентълмен, за да не привежда инцидента със запушването на устата като доказателство. Не че това имаше значение, като се имаше предвид как Ава правеше малка къдрава физиономия на повръщане, докато Сам беше до нея, сложил юмрук на устата си, издувайки бузи.
Тя се обърна към Тай, очаквайки още от същото, но вниманието му беше съсредоточено върху някакво съобщение на телефона, което беше впило дълбока бръчка между очите му, а настройката на устата му караше Маги да иска да попита дали е добре.
Тони изхъмка.
– Да, защото тя направи статут на сестра. Същото се случи и със Сам и Ава. Но постави Маги пред Сам по бикини, която държи бутилка с олио, и момчето щеше да предложи да и помогне с всички онези труднодостъпни места.
– Забрави за бикините – предложи Сам, без да си направи труда да вдигне поглед от менюто си. – Имам малко рапица у дома. Хайде да вървим.
С телефон в ръка, Тайлър бързо потропа с кокалчетата на пръстите си по белязания плот на масата.
– Съжалявам, но трябва да се погрижа за нещо. Поръчайте без мен и не ме чакайте.
Ава погледна отдалечаващия му се гръб, а после се обърна към Маги.
– И така, срещата с Тайлър. Не искам да влизам в лодката на Тони или нещо подобно, но това наистина беше само залог и всъщност не мислиш да го правиш повторен пакостник, нали?
– Точно така. – Да, точно това беше казала… Дори имаше списък с причини защо. Но…
Никакви „но“.
Тай беше човек на момента. Когато беше там, той беше страхотен. Забавно беше да си говориш с него по време на игра. В течение на попкултурата, политиката и актуалните събития. Можеше да разговаря за всичко, като добавяше свеж замах, който я караше или да се смее, или да размишлява върху позицията му часове след като бяха приключили дискусията. Той я караше да се замисля и, в интерес на истината, имаше такива случайни неща, когато за миг усещаше нещо. Нещо различно. Нещо горещо и електрическо. И това и харесваше.
Но човекът имаше около десетина тухлени стени, които не позволяваше на никого да премине.
Тя знаеше, че работи на свободна практика в областта на маркетинга, знаеше, че е успешен и че това му харесва. Но ако някога разговорът се завъртеше около въпроса защо е напуснал фирмата, в която е работил в Ню Йорк, или какво го е довело в Чикаго, дали възнамерява да остане, или нещо, което миришеше на прекалено лично, той имаше невероятната способност да отклонява вниманието. Беше плавен, но не можеше да се сбърка начинът, по който защитаваше миналото си.
И ако някога е имало червен флаг, който да я предупреди за някой мъж, това са били тайните.
Но ако оставим всичко това настрана, Маги не се интересуваше от това да превърне Тайлър в нещо друго, освен в още едно попълнение към твърдата си група приятели.
Тя не искаше да има гадже.
Нищо не се беше променило в това отношение.
– Ние сме приятели. И приятелите е всичко, което някога ще бъдем.
– Добре, тогава. След като изчерпа безплатната си среща с Три миналия месец, а Горещия Доктор нямаше време за повече от едно извинително обаждане, преди да напусне града, имаш ли предвид някакви перспективи за господин декември?
– Уау, бихте ли погледнали това меню. Умрях от глад.
– Да, да. Игнорирай ме, ако искаш. Бих могла да се възползвам от един СПА масаж на цялото тяло. А за масажа мисля за дълбока тъкан. Този път за мен няма да има момичешки ръце в шведски стил. Искам…
– Как винаги става дума за мен, Ава? Ти си тази, която измисли този глупав договор – прошепна тя. – Ами за теб, а? Имаш ли вече насрочена среща?
Тя винаги имаше, така че Маги дори не знаеше защо я пита. А и те винаги бяха доста страхотно звучащи кандидати. Качествен материал за среща с умения за водене на разговори, истински интерес и според изискванията на личния договор на Ава – рейтинг на сексапил поне осем. Полицаят Пет-О всъщност беше по-близо до девет, но явно беше отговорил на един текст по време на вечеря и това беше краят. Но все пак, като цяло, Ава имаше добри срещи. Нещо, за което Маги не се беше интересувала много… поне докато не излезе с Тайлър и не си направи една добра.
Сега идеята да се мъчи да изкара още два часа на некачествени и неадекватни срещи ѝ се струваше направо депресираща.
– В интерес на истината – отвърна Ава.
– Добре. – Поне за няколко минути жегата не я притесняваше. Посягайки към няколко от пържените картофи с патешка мазнина на масата, които изчезваха със застрашителна скорост, тя попита: – Кой е следващият в списъка?
– Съдебен адвокат от третия етаж.
– Асансьорът? – Захласна се тя. – Мислех, че сме говорили за това.
Човекът се беше возил покрай нейния етаж от месеци, като завързваше странни разговори с Ава всеки път, когато се качваха в една и съща кабина. И най-накрая един ден стигнаха до това с коя фирма е той и тя разбра какво е правил, за да я заговори през цялото време.
Имаше много жени, които можеха да го намерят за романтично, но в съзнанието на Маги… то миришеше на измама. Разбира се, може да е било малко. Но измамата беше хлъзгав път.
Мигът на гневното, отчаяно лице на Кайл нахлу в мислите ѝ, стиснатата му хватка посини ръцете ѝ, а думите му прозвучаха, преди да успее да ги изключи.

– Мислиш, че съм искал това? Че съм горд? Направих го заради теб. Всичко, Магс!

Стомахът ѝ се сви, тя потисна старите спомени, изтласка ги обратно в дълбините на съзнанието си, за да може да се съсредоточи върху по-непосредствения проблем пред себе си.
Човек, който е способен да направи или каже всичко, за да получи това, което иска. И най-добрата ѝ приятелка, която излизаше с него.
– Сам, знаеш ли с кого ще излиза Ава този месец?
Той напъха в устата си пърженото си картофче, като дъвчеше думите си, докато посягаше към друго.
– Асансьорът?
Маги го блъсна по ръката и взе пържено картофче, след което се запъти към него.
– И това изобщо не те притеснява?
Той попита:
– Защо да ме притеснява? – Веждите му се вдигнаха в израз на чисто объркване.
Ава се засмя и се сви в стола си.
– Маги смята, че той е лъжец. Опасен.
– Не знам. На мен ми се струва, че е наред. Искам да кажа, че той те е смятал за секси и е работил по възможностите да те опознае по-добре. – Сякаш доволен за себе си, Сам се отпусна назад и започна да си припява „Любов в асансьора“.
Маги поклати глава на избирателното свръхпротективно разстройство на Сам, което се изпари точно в най-неподходящия момент.
– Той размахва гигантско знаме в лицето ти, казвайки ти, че не е против малко измама, когато това е в негова полза.
Ава я погледна със съжаление.
– Или пък ми казва, че смята, че си заслужава да се отклонявам от пътя си заради него. Виж, Маги. Той е достатъчно приятен човек. Висок, чистоплътен, очевидно работещ. И аз донякъде оценявам усилията му. Фактът, че ме е погледнал и е решил да предприеме действия, да направи нещо по въпроса, да отдели допълнителна минута от деня си няколко пъти седмично, за да види докъде може да стигне. Това ми харесва.
Точно така. Ето го.
Ава харесваше момчета, които преследваха това, което искаха. А това, че неговото преследване успяваше да бъде едновременно активно, недодялано и замислено – прекрасно, звучеше точно по нейната линия. Така че може би Маги не биваше да вкарва всичките си проблеми в разговора и просто да остави приятелката си да се наслаждава.
– Той отговаря ли на критериите?
– Работи на долния етаж от мен, Маги. Познавам около трийсет души, които го познават. Препоръки… проверявам. Нает на работа… проверявам. Обща хигиена и хигиенизъм… проверка, проверка. И хайде, полуредовно съм в капан в асансьора с него и той още не е измъкнал хлороформа… така че отивам.
Маги се принуди да се усмихне, като много ѝ се искаше да е истинска.
– Това е страхотно. Надявам се, че ще се забавляваш.
На масата вляво от тях се появи нещо пържещо и почти ароматно оргазмено и Маги започна да слюноотделя. Посягайки отново към менюто, тя срещна съпротива, когато Ава закачи пръст на върха му и го отдръпна.
– И така, стига толкова за мен. Какво ще кажеш за себе си?
Боже.
– Все още нямам перспективи, но имам още няколко седмици.
Ава извърна очи в мълчаливо „каквото и да е“, след което продължи.
– Точно така, защото ти ще бъдеш в търсене на срещи на Бъдни вечер. Нека отрано да отстраним въпросителната на този месец още в зародиш, нали? Вчера Нийл питаше за теб във фитнеса.
Маги се оживи.
– Наистина?
Нийл беше личният треньор, назначен за четирите безплатни сесии, които бяха част от пакета им, когато Маги и Ава се присъединиха към клуба предишната година. Той имаше чувство за хумор, напомпано във фитнеса телосложение, което беше впечатляващо, но понякога я караше да се чуди какво ще стане, ако го забие с карфица, и някакво свободно, южнокалифорнийско излъчване. Разбира се, имаше и онези няколко пъти, когато беше ясно, че не са на едно мнение – когато случайното му споменаване я оставяше объркана или пък забележката ѝ с език на шега издълбаваше бръчка между веждите му. Но при този недостиг на подходящи срещи, тя не искаше да позволи липсата на химия или връзка да я възпрепятства. Никога преди това не го е правила. Освен това Ава по същество току-що ѝ беше поднесла декември на сребърен поднос.

***

Тайлър стоеше на ъгъла на улицата. Джина му беше писала двайсет минути по-рано, че няма да е наблизо за разговора им на следващия ден и че има време да поговорят точно тогава. Бяха му необходими буквално трийсет секунди, за да излезе навън и да набере номера, но той позвъни на гласова поща. Беше оставил съобщение, беше изпратил SMS и беше изчакал още пет минути, преди да опита отново. Може би щеше да получи още едно обаждане. Или пък да го е измамила. При Джина можеше да се случи всичко. Искаше му се да се върне в ресторанта и да седне с приятелите, които не се кефеха да го прецакват. Дори не се притесняваше да пише на Джина, за да ѝ каже какво може да направи с обаждането си…
Но това не беше така. Вече не. Имаше едно обаждане на месец и ако дадеше акъл на Джина за това, нямаше да получи дори това. Което означаваше, че щеше да чака тук още двайсет минути или още един час, ако това беше необходимо, за да я повика на линията.
Едно съобщение пипна и зъбите му се оголиха.

Джина: Можеш да се обадиш сега.

Точно така.
Трябваше да се смята за късметлия, че изобщо си е направила труда да му се обади.
Изви шията си, пое си дълбоко дъх и набра обратно номера.
– Здравей, бейби… Не, не. Изобщо не е лошо време. Как си? – Попита той, като вкара в гласа си толкова грижа, колкото можеше да събере. Не беше толкова трудно, колкото в началото. И беше възнаграден за усилията си, когато чу дългата ѝ въздишка в линията.
– Добре, предполагам.
И по този начин не му пукаше, че тя се е изхитрила да го накара да чака отново.
– Това не звучи много добре, Джина. Искаш ли да поговорим за това?
– Не се обаждаш, за да чуеш за моите проблеми.
Точно в това тя грешеше. Нейните проблеми бяха решението, което той беше чакал.
– Грижа ме е за теб, Джина. Разбира се, че искам да чуя дали имаш проблем. Искам да ти помогна.
– Тайлър, не знам какво да правя…

Назад към част 7                                                              Напред към част 9

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *