Зоуи
Бях плътно зад Стиви Рей, докато тичахме нагоре по бойното поле. Мамка му, всичко, което мога да кажа, е, че беше отвратително, ужасяващо и напълно объркващо.
Трудно можех да разбера какво се случва. Двама гарвани крещяха и отлитаха над главата ми. Видях как безглавото (ех!) тяло на друг гарван се гърчи и от него тече силно миришеща кръв в краката на Дракон. Репхайм стоеше малко встрани от тях, сякаш наблюдаваше, но не участваше в битката. Някак си там беше и Неферет, която изглеждаше супер луда и се усмихваше по много странен начин.
В средата на цялото това нещо се намираше едно същество, което беше донякъде човек и донякъде не. В мига, в който го видях, средата на гърдите ми започна да се нагорещява. Протегнах ръка нагоре и напипах твърдото, горещо мраморно кръгче, което висеше на сребърна верижка около врата ми.
– Моят ясновидски тон – промълвих си аз.- Защо отново? Защо сега?
Сякаш в отговор погледът ми бе привлечен от странното същество. То имаше рога и копита, но лицето му беше като на човек. Очите му светеха. Опитваше се да грабне от небето един гарван, но когато не успя, насочи вниманието си към Репхайм, сведе глава и се приготви.
– Репхайм! Внимавай!- Изкрещя Стиви Рей и спринтира към него. Тя разпери ръце и чух как моли земята да дойде при нея.
– Дух!- Извиках, опитвайки се да я догоня.- Подкрепи Стиви Рей!- Усетих как стихията откликва, докато се завихря покрай мен в Стиви Рей, заедно с нейната собствена стихия, земята. Сякаш хвърляше голяма топка, тя натисна и светеща зелена стена се изсипа като обратен ватерфал от земята нагоре, блокирайки Репхайм от заплашващото го същество.
Съществото се удари в зелената стена и отскочи, падайки по гръб. Стиви Рей, силна, изправена и горда, застана до Репхайм. Тя хвана ръката му. Вдигна другата си ръка и когато съществото се опита да се изправи, тя направи пляскащо движение и каза:
– Не! Остани на земята.- Вълна от светещо зелено го заля и го притисна към земята.
– Стига!- Неферет се приближи до съществото.- Аурокс не е врагът тук. Освободи го незабавно.
– Не и ако той ще нападне Репхайм – каза Стиви Рей. Тя се обърна към Дракон и попита:
– Репхайм в съюз ли е с гарваните?
Без дори да погледне към Репхайм, Драконът каза:
– Той говореше с тях, но не нападаше заедно с тях.
– Те не са нападали!- Каза Репхайм.- Те бяха тук, за да ме видят – нищо повече. Ти ги нападна!- Дракон най-накрая погледна Репхайм.- Гарваните са наши врагове.
– Те са мои братя.- Гласът на Репхайм прозвуча невероятно тъжно.
– Ще трябва да решиш на чия страна си – каза тържествено Дракон.
– Аз вече съм го направил.
– И това е нещо, в което изглежда вярва и богинята – каза Неферет.- Аурокс – обърна се тя към съществото, което все още лежеше по гръб, обвито в силата на земята, – битката приключи. Няма нужда да се защитаваш или да нападаш.- Тя обърна изумрудения си поглед към Стиви Рей.- Сега го освободи.
– Благодаря ти, Земя – каза Стиви Рей.- Вече можеш да си тръгнеш.- С едно махване на ръката ѝ зеленото сияние се изпари, позволявайки на съществото да се изправи.
Само че съществото не беше това, което беше на земята. Там стоеше едно момче – красиво, русо момче, което имаше очи като лунни камъни и лице като на ангел.
– Кой е този? И какво, по дяволите, се случва с тази кръв?- Гласът на Старк, появил се внезапно до мен, ме накара да подскоча.
– О, по дяволите. Това е мъртъв гарван – каза Афродита, докато тя, Дарий и сякаш по-голямата част от училището се тълпяха около нас.
– А това е много красиво човешко дете – каза Крамиша, като го погледна.
– Той не е човек – казах аз, държейки се за ясновидския си камък.
– Какъв е той?- Попита Старк.
– Стара магия – казах аз, докато парчетата от пъзела в ума ми се подреждаха.
– Този път си права, Зоуи.- Неферет се приближи до човека и с размах обяви:- Дом на нощта, това е Аурокс – дарът, който Никс ми даде, доказвайки прощаването си!
Аурокс пристъпи напред. Странноцветните му очи срещнаха моите. Изправен пред тълпата, но гледащ само мен, той сви ръка над сърцето си и се поклони.
– Няма как да е подарък от Никс – промълви Стиви Рей.
Поне веднъж, съгласявайки се със Стиви Рей, Афродита изхъмка.
Единственото, което можех да направя, беше да гледам. Усещах само топлината от камъка на ясновидката.
– Зоуи, какво е това?- Каза тихо Старк.
Не отговорих на Старк. Вместо това отместих погледа си от Аурокс и се обърнах към Неферет.
– Откъде наистина е дошъл той?- Гласът ми беше твърд и силен, но имах чувството, че стомахът ми се опитва да се обърне наопаки.
Някъде в задната част на съзнанието си чувах шумоленето и шепота на децата около мен и знаех, че да налагам конфронтация с Неферет тук и сега не е разумно. Но не можех да се спра. Неферет лъжеше за това нещо с Аурокс и по някаква причина това беше единственото, което имаше значение за мен.
– Вече ти казах откъде е дошъл. И, Зоуи, трябва да кажа, че точно затова трябва да се върнеш в училище, да посещаваш занятията и да се съсредоточиш отново върху ученето. Вярвам, че си загубила способността да слушаш.
– Ти каза, че е стара магия.- Пренебрегнах пасивно-агресивните ѝ глупости.- Единствената стара магия, за която знам, е на остров Скай.- И това, казах си, беше онова, което бях видяла предната вечер, когато погледнах през камъка към Старк – старата магия на Воините-пазители, която все още се държеше на него на остров Скай. Умът ми се въртеше, но все още се изправях срещу Неферет, и продължих:- Искаш да кажеш, че той е дошъл от остров Скай?
– Глупаво дете, старата магия не се ограничава само до един остров. Знаеш ли, може би трябва да се замислиш дали да вярваш на всичко, което чуваш, особено когато то идва от вампир, който нарича себе си кралица и не е напускал острова от векове.
– И все още не си отговорила на въпроса ми. Откъде е дошъл той?!
– Каква магия може да е по-стара от тази, която идва от самата богиня? Аурокс е моят дар от Никс!- Неферет погледна многозначително към тълпата и се изсмя на въпросите ми, сякаш не бях нищо повече от дразнещо дете и всички бяха влезли в шегата на възрастните заедно с нея.
– В какво се беше превърнал?- Не можах да се спра, макар да знаех, че излизам напълно злобна и заядлива, сякаш бях от онези момичета, които винаги имат да кажат още нещо – и това още нещо винаги е отрицателно.
Усмивката на Неферет беше великодушна.
– Аурокс се превръщаше в Пазител на Дома на нощта. Не си мислела, че си единствената, която е достойна за Пазител, нали?- Тя разпери широко ръце.- Всички ние сме такива! Ела, поздрави го, а след това нека се върнем към уроците и към това, за което е основан Домът на нощта, към обучението.
Искаше ми се да изкрещя, че той не е никакъв Пазител! Исках да изкрещя, че ми е писнало Неферет да изкривява думите ми. Не можех да спра да се взирам в Аурокс, докато вампирите (предимно момичетата) започнаха да се приближават към него, като внимаваха да заобикалят отвратителната кръв и останките на Равенския гарван.
Всъщност не знаех защо, но просто ми се искаше да изкрещя.
– Няма да спечелиш този спор – каза Афродита.- Тя има на своя страна тълпата и красивото момче.
– Той не е това, което е.- Все още стискайки горящия си ясновидски камък, аз се обърнах от нелепата сцена и започнах да вървя към училището. Усещах как Старк ме гледа, но аз продължавах да гледам право напред.
– Зи, какъв ти е проблемът? Та той е просто едно красиво момче. Това толкова ужасно ли е?- Каза Афродита.
Спрях и се обърнах с лице към тях. Всички те бяха там, влачейки се след мен като малки патета: Старк, Афродита, Дарий, близнаците, Деймиън, Стиви Рей и дори Репхайм. Именно към Репхайм отправих въпроса си:
– Ти също го видя, нали?- Той кимна твърдо.- Ако имаш предвид неговата промяна, да.
– Какво видя?- Попита Старк, звучейки раздразнено.
– Беше се превърнал в бик – каза Стиви Рей.- Аз също го видях.
– Това красиво бяло момче се превръща в бик? Това не е правилно – каза Крамиша, като се огледа в тълпата, която бяхме оставили зад гърба си.
– Бяло момче „бял бик“ – каза Стиви Рей. После, звучейки много като мен, добави:- Ах, по дяволите.
Назад към част 8 Напред към част 10