Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 23

Две седмици.
Вече две седмици бяхме заседнали в планината. Досега бяхме преживели една снежна буря и за щастие, с моето цепене на дърва всяка сутрин, се справяхме добре с отоплението. Джаксън беше достатъчно любезен да се престраши и да ни донесе одрани от кожата зайци за ядене, за да не ми се налага да оставям Джулиана по време на лов.
Снежната буря вече беше отминала, макар че навън снегът на земята вече стигаше до коленете ми. Беше студено, но аз се справих. Трябваха ни дърва за огрев и храна.
Бих се примирил с всичко, ако това означаваше да се грижа за Джулиана.
До ушите ми достигна звукът от щракане на клонче и проклятието на мъж, докато цепех дърва, за да възстановя запасите ни. Тихо оставих дървата, които бях набрал, като оставих само едно в ръцете си, и се придвижих около предната част на колибата, като държах гърба си към малката къща. Бях оставил оръжието си в къщата при Джулиана, което в крайна сметка ме остави почти беззащитен.
Но ако някой беше тук, не исках да го убивам – още не. Исках първо да пострада.
Надникнах зад ъгъла, наблюдавайки как Андрес се появява от гората пред колибата. Джаксън ми кимна веднъж от края на гората. Направих му предложение да се оттегли.
Андрес беше мой.
Примъкнах се ниско в снега, като се прикривах от верандата, докато се приближавах. Щом се приближи достатъчно, се стрелнах и ударих разцепеното парче дърво в ръката си по черепа му, като го накарах да падне в снега.
Съдейки по факта, че никой друг не се притече на помощ на Андрес, се надявах хората на Джеймс да са се погрижили за всички други хора, които Андрес беше довел със себе си. В този момент Джулиана се втурна навън и при вида на припадналия Андрес на земята от гърлото ѝ се изтръгна панически писък.
Бързо изпуснах парчето дърво от ръцете си и се стрелнах нагоре по верандата, докато Джаксън и още трима мъже се втурнаха от гората, отивайки при Андрес. Бързо обвих Джулиана с ръце и я придружих назад в къщата, скривайки ранения ѝ, обезумял баща от погледа ѝ.
– Всичко е наред. Дишай, момиченце – наредих аз, като ритнах входната врата зад себе си.
– Той… той е тук – изпъшка тя. – Той е тук – изхлипа тя, раменете ѝ се разтресоха, коленете ѝ поддадоха под нея.
Паднах на пода заедно с нея, като я държах здраво в ръцете си.
– Той никога повече няма да те докосне, бебе, чуваш ли ме? – Хванах лицето ѝ в ръцете си и нежно я разтърсих. – Погледни ме – грубо заповядах. Тъмните ѝ насълзени очи се насочиха към моите. – Той никога повече няма да те докосне. Аз съм тук. Винаги ще те защитавам, завинаги.
– Моето бебе – той ще нарани бебето ми – извика тя, а страхът замъгли красивите ѝ очи.
Притиснах я плътно до себе си, сърцето ми се разкъсваше заради нея, докато душата ми ревеше за отмъщение. Това беше първият път, в който тя наистина признаваше детето ни, и това разтърси шибаната ми душа.
– Не, няма да го направи – обещах ѝ. – Никога няма да докосне детето ни, чуваш ли ме? Никога няма да му позволя да навреди на нашето малко дете.
Тя изхлипа, ръцете ѝ се забиха в ризата ми, малкото ѝ тяло трепереше в ръцете ми. Нежно я люлеех напред-назад, прокарвайки ръка по косата ѝ.
– Аз съм тук, бебе. Ти си моя – на никого другиго. Със сигурност не и негова. – Повдигнах брадичката ѝ нагоре. – Кажи го с мен, бебе.
– Твоя съм – прошепна тя.
Притиснах устните си до върха на носа ѝ.
– Точно така, момиченце. Моя. Ще го убия, преди да се е доближил до теб дори на една ръка разстояние – заклех се.
След като треперенето и плачът ѝ престанаха, Джаксън влезе в къщата и ни погледна надолу.
– Джеймс каза, че решението е твое – каза ми той. – Можем да се погрижим за това вместо теб или ти можеш да се погрижиш сама.
Погледнах надолу към Джулиана. Исках сам да се погрижа за това, но не и ако тя не искаше да я оставя.
Джулиана подсмръкна и кимна с глава в знак на съгласие да отида да се погрижа за това вместо нея. Застанах с нея на ръце и внимателно я изправих на крака, след което притиснах лицето ѝ в ръцете си и се наведох, за да притисна устни към нейните.
– Моето, момиченце. Винаги помни на кого принадлежиш.
Тя ми кимна. Джаксън се приближи, очите му ме питаха – дали искам да остане с нея. Кимнах веднъж. Целунах Джулиана още веднъж, преди да изляза от хижата.
Андрес идваше в съзнание, очите му бавно възприемаха всичко около него. Един от мъжете на Джеймс ми подаде чифт кожени ръкавици. Бавно ги нахлузих, а устните ми се изкривиха от жестока, садистична усмивка.
– Помниш ли ме? – Попитах го.
Той стисна зъби.
– Трябваше да те убия – изръмжа той.
Повдигнах рамене.
– Вероятно – признах аз. „Щеше да ти спести адски много неприятности“, помислих си аз.- Но от друга страна, брат ми щеше да избие теб и всички около теб. Единствената причина, поради която си живял толкова дълго, е, че имах нужда от време, за да се възстановя.
– Моите хора ще те убият за това – изохка той.
Засмях се.
– Ще го направят ли? Защото ако си тук, това означава, че екипът ти е останал без истински лидер – останал е беззащитен. Вероятно мога да заложа шибания си доверителен фонд на това, че Джеймс ще унищожи всичко, което притежаваш, и ще избие хората ти.
– Гори в ада – изплю се той.
Засмях се и сграбчих предната част на якето му, без усилие го вдигнах и го хвърлих в снега. Спуснах се по стъпалата и коленичих над него, като коленете ми се намокриха от снега, докато той се топеше под нагорещеното ми тяло. Ударих с юмруци лицето му, като разкървавих и себе си, и него, докато той стана почти неузнаваем.
През цялото време се усмихвах – понякога се смеех, когато той се опитваше да изплюе някоя глупост обратно към мен, но не успяваше заради кръвта, която течеше от устата му. Излизаше само като купчина разбъркани глупости.
След това обвих ръце около гърлото му и бавно оказах натиск, като гледах как той започна да се бори, опитвайки се да ме отблъсне от себе си.
Не спрях да стискам, докато не усетих как вратът му се пречупва под ръцете ми, след като животът вече беше изчезнал от очите му.
Изправих се и свалих ръкавиците от ръцете си, като се отправих към къщата, докато хората на Джеймс слязоха да почистят тялото.
Джулиана седеше на матрака пред огъня с книга в ръце, когато влязох вътре. Тя вдигна очи при влизането ми, а по лицето ѝ се появи облекчение. Без да каже нито дума, Джаксън се измъкна от колибата, като тихо затвори вратата след себе си. Хвърлих ръкавиците в огъня, преди да обвия Джулиана в ръцете си и да изпълзя отгоре ѝ, поемайки устните ѝ в мека, успокояваща целувка.
Възнамерявах да прекарам остатъка от деня в сладка любов с тази жена, която трябваше да нарека своя.
Прокарах си път по шията на Джулиана, целувах я, смучех я, галех кожата ѝ, докато тя стенеше под мен, а ръцете ѝ се движеха по блузата ми, за да докоснат голата ми кожа.
Преметнах блузата ѝ през главата и я хвърлих на пода, преди да разкопчая сутиена ѝ и да го хвърля настрани. Спуснах се надолу по тялото ѝ, като разпалих пътека от целувки по кожата ѝ, преди да достигна гърдите ѝ. Хванах едната в ръка, въртях и дърпах зърното ѝ, а другата обгърнах с уста, смучейки силно и притискайки стегнатата пъпка.
– Дарен – промълви тя.
– Спокойно, бебе. Татко те държи – изръмжах срещу кожата ѝ.
– Моля те – промълви тя.
Плъзнах ръката си по вдлъбнатината на талията ѝ, придърпвайки тялото ѝ към моето. Тя хленчеше.
– Знам, момиченце – успокоих я. – Искам те също толкова силно – казах.
Плъзнах панталоните и надолу по краката, преди да избутам бикините и настрани и да потопя два от пръстите си в пичката и, извивайки ги нагоре, без да искам да я оставя да страда твърде дълго. Тя изстена, устните ѝ се разтвориха, гърбът ѝ се изви, докато разтваряше краката си още повече за мен.
– Ти си алчното момиченце на татко, нали? – Изръмжах.
– Да – изстена тя.
Разтрих клитора ѝ с палеца си, като гледах как тя язди пръстите ми, вземайки това, което искаше от мен. И аз не я спрях. Наслаждавах се на това колко силно ме искаше. Харесваше ми колко много тя жадуваше за докосването ми.
Не след дълго тя свърши върху пръстите ми, напоявайки ме със соковете си. Свалих бикините и от нея и коленичих между краката и, като закачих бедрата и за раменете си. Попих соковете от путката ѝ, преди да вкарам езика си в нея. Тя стискаше одеялата под себе си, а гърбът ѝ се извиваше.
– Докосни се – изръмжах аз.
Тя направи каквото и казах, пръстите и работеха върху клитора, докато аз я чуках с език, всмуквайки всичко, което тя ми даваше. Точно преди да свърши, се забих силно в нея, покривайки тялото ѝ с моето, докато я завладявах отново и отново.
Само че този път беше различно. Този път над главите ни не висеше заплахата от Андрес Гарсия.
Той беше мъртъв – неизменна част от нейното минало.
Тя откликна на докосването ми с дива отдаденост, нещо, което никога преди не си беше позволявала. Викаше името ми, драпаше по гърба ми, докато я чуках до такава степен, че се потяхме въпреки хладината във въздуха.
Огънят беше угаснал, но топлината между нас двамата постоянно се разгаряше.
Изненадващо за мен, тя ме обърна по гръб и започна да ме язди, с ръце на гърдите ми. Циците ѝ подскачаха при всеки тласък, а мускулите на бедрата ѝ се напрягаха, докато подскачаше нагоре-надолу върху члена ми. Прокарах ръце по нея, очите ми се впиха в нейните, докато тя люлееше телата ни заедно, спускайки се върху мен всеки път, когато се вкопчвах в нея.
Тъмната ѝ коса беше разхвърляна, полепнала по кожата ѝ, но откакто я познавах, никога не беше изглеждала толкова зашеметяващо.
В очите ѝ имаше огън, какъвто не бях забелязвал никога преди.
Андрес беше погребал този огън в душата ѝ под години мръсотия и разруха, но аз си бях дал обет да накарам моята жена да оживее отново.
И го направих.
– Обичам те – прошепна тя, докато се приближаваше.
Седнах и като хванах в юмрук шепа от косата ѝ, придърпах устните ѝ към моите, забавяйки движенията ѝ, докато я хващах за бедрата, за да я люлея нежно срещу себе си, принуждавайки я да търка клитора си в основата на члена ми.
Тя се стегна около мен.
– Повтори – изръмжах аз.
– Обичам те, Дарен. О, Боже, шибано те обичам – извика тя срещу устните ми, а от очите ѝ се стичаха сълзи.
– Завинаги, момиченце – изръмжах аз. – Завинаги моя.
– Да – промълви тя. – Моля те, позволи ми да свърша – умоляваше тя.
– Сега, момиченце.
Тя свърши силно около мен, отметна глава назад, разкривайки дължината на тънкото си гърло. Притиснах я към себе си, като прокарах устни по потната ѝ кожа.
– Ще те обичам цяла вечност – обещах ѝ.
Тогава тя изхлипа, ръцете ѝ се обгърнаха около мен, докато ме държеше също толкова здраво, ноктите ѝ се впиваха във врата ми, но на мен не ми пукаше.
– Ти винаги ще бъдеш моя – заклех се.
Тя кимна, като някак си ме държеше още по-здраво.

~*~*~

Назад към част 22                                                                   Напред към част 24

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *