Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 28

Внимателно вдигнах малкото си ангелче в ръцете, като особено внимавах главата ѝ да е подпряна, докато го правех. Беше толкова тихо и спокойно момиченце, точно като майка си.
И, дявол да го вземе, беше като Джулиана.
Амбъроуз Уилоу Джаксън се роди в 3:59 следобед с тегло пет килограма и триста грама и с дължина почти цели шейсет сантиметъра.
– Дарен? – Джулиана изохка от леглото.
Бавно се обърнах към нея, усмихвайки се на красивата си съпруга. След като разбрахме, че ще има момиченце, скоро помолих Джулиана да се омъжи за мен, на което тя с готовност се съгласи при условие, че няма да правим голяма сватба. Тя искаше да се оженим в съда и това беше всичко.
Аз с готовност се съгласих. Харесваше ми колко скромна беше моята жена.
– Време ли е за кърмене? – Попитах я.
Тя кимна и посегна да разкопчае горната част на болничната си рокля. Внимателно поставих Амброуз в ръцете ѝ. Сърцето ми се сви в гърдите при вида на Джулиана, която държеше нашето момиченце.
Това беше нещо, което никога през живота си нямаше да забравя.
Амброуз лесно се прилепи към гърдите на майка си. Отпуснах се на леглото до Джулиана, като внимавах да не я блъсна. Знаех, че е възпалена от цезаровото сечение. Сънят ѝ беше накъсан, докато не ѝ дадоха нещо достатъчно силно, което да може да приема, докато кърми.
Беше категорична, че иска да има тази връзка с бебето си, и аз никога нямаше да ѝ откажа това, независимо колко мразя да я виждам да изпитва болка, защото беше ограничена в това, което можеше да приема сега.
Защото сега всичко, което ядеше или пиеше, отиваше и за бебето, точно както беше, когато беше бременна.
– Изглеждаш толкова красива, когато я държиш – казах тихо. Джулиана ми се усмихна, а тъмните ѝ очи светеха от щастие. – Толкова се гордея с жената, в която си се превърнала, момиченце. Израснала си – разцъфнала си – в шибана богиня и си упорствала, въпреки че светът е бил против теб. Ти оцеля, бебе. Ти си шибан воин.
Тя примигна, за да отпрати сълзите си.
– Обичам те – промълви тя. – Нямаше да съм тук днес, ако не беше ти.
Гърдите ми се свиха от сурова болка при мисълта, че можеше никога да не опозная тази невероятна жена.
– Видях този огън в душата ти в момента, в който очите ми срещнаха твоите в онзи клуб – казах и. Тя примигваше, за да върне сълзите си. – Винаги съм знаел, че си предопределена да бъдеш велика.
– Толкова съм щастлива, че ти се доверих онази нощ – прошепна тя.
Наведох се напред и нежно я целунах, с Амброуз между телата ни.
– И аз се радвам, че ми даде шанс въпреки всичките си страхове, момиченце. Винаги ще се грижа за теб.
Тя ми се усмихна.
– Завинаги? – Тихо попита тя, като онзи намек за уязвимост оцвети думите ѝ.
– За вечни времена – поправих я аз.
Тя се усмихна с онази усмивка, която винаги караше душата ми да ридае за нея.
Тя беше моя – завинаги.
И двамата се бяхме сблъскали с Ада по свой собствен начин и за мен беше такава шибана чест да бъда част от нейното красиво пътуване към изцелението.
Докато имах нещо общо с нея, моето момиченце винаги щеше да продължи да бъде страхотно.

Назад към част 27

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *