Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 6

Намерих Джеймс в кабинета му. Емалин беше в скута му и хрупаше мюсли. Картър си играеше с една играчка на пода и се гърчеше щастливо.
– Какво става? – Попита ме Джеймс.
– Мисля, че имам нужда от помощ – признах.
Джеймс сведе очи към мен.
– Готов ли си, братко? – Попита той. – Господи Боже. Не ти е нужно никакво време, за да се забъркаш в някоя лоша гадост.
Засмях се, като паднах на един от столовете му.
– Не, не съм се забърквал в никакви проклети неприятности – казах му. Той отново се отпусна, ръката му се плъзна нагоре по гърба на Емалин под ризата ѝ. – Всъщност исках да поговорим за Джулиана.
– Това е момичето, което си довел вкъщи снощи? – Попита ме той. – Направи доста шибано шоу заради нея, Дарен.
Повдигнах рамене, без да ми пука.
– Гай се държеше като шибан кретен с нея. Беше ясно, че тя не иска да е навън в основната стая, а той не я слушаше. Условията на договора ѝ бяха напълно пренебрегнати. – При това и той, и Емалин ми обърнаха цялото си внимание. Знаех, че Джеймс не си играе, когато става дума за нарушаване на договора на подчинения.
– В нейния договор ясно е посочено, че тя не иска никакви публични действия на игра. Всичко е трябвало да бъде направено при затворени врати – казах му, като извадих договора ѝ от джоба на якето си.
Поставих го на бюрото му.
– Между другото, този договор трябва да бъде прекратен. – Той се наведе напред и го взе, като го прегледа.
– Тя не е вокална? – Попита той изненадано.
Поклатих глава в отговор.
– Не. И затова съм тук за съвет. Не само че не е гласовита, но и има… – Замълчах, опитвайки се да измисля как най-добре да формулирам манталитета ѝ. Не исках да го описвам като детински, защото тя не беше такава. Беше плаха, несигурна и искаше някой да се грижи за нея. Но тя не беше дете.
– Какво? – Попита нетърпеливо Джеймс.
Аз се намръщих.
– Не знам как да я опиша – признах аз. – Тя иска някой да се грижи за нея. – Наведох се напред и се усмихнах на Картър, който се запъти към мен, пляскайки с ръце към моите. – Като тази сутрин, когато закусвахме. Тя иска от всичко по едно – нещо като ОКР, макар че няма нищо против храната да се пипа. Наложи се да и разрежа палачинката, а и изглежда и хареса, когато я нахраних с яйца.
– Струва ми се, че като малка и се е случила някаква травмираща случка – каза Джеймс с вдигане на рамене.
– Тя, хм, може би има извращения с татко – каза ми Емалин. Изненадано вдигнах очи към снаха си и се ухилих, когато Картър грабна една играчка и я удари по крака ми.
„Моля те, татко.“
И тя се възползва от факта, че я наричам момиченце и бебе. Джулиана шибано обичаше тези глупости.
Което означаваше, че някой – най-вероятно баща ѝ – не се е грижил за нея, както се полага на родител.
Това ме вбесяваше.
– Вероятно е имала лошо детство – продължи тихо Емалин. – И аз имах, но не толкова лошо, че да изпитвам нужда Джеймс да прави неща вместо мен. Просто мразя решенията да се взимат от мен, и точно тук се намесва той. – Джеймс я целуна по слепоочието. – Може би също така търси някой, който да се грижи за нея, защото и е омръзнало постоянно да се бори.
Преглътнах трудно при мисълта, че Джулиана се отказва.
Никога, по дяволите, не бих позволил това да се случи.
– Говорът е това, което ме притеснява – заговори Джеймс, докато вдигах Картър в скута си, а той пляскаше с ръце, пищейки. – Как ще ти даде съгласието си, ако не го изрази гласно?
– Обръщам внимание на езика на тялото ѝ, както и на кимането и клатенето на главата ѝ – обясних аз. – Тя е лесна за разчитане, ако и обърнеш внимание.
– Слагаш ли и нашийник? – Попита ме Джеймс. Погледнах към него. – Единствено логично, след като си я довел у дома със себе си. Мъжете като нас не въвличат случайни жени в подобни глупости, братко.
Кимнах веднъж.
– Маркирам я – казах му, като очите ми се фокусираха върху нашийника около врата на Емалин. – Но тя не иска да има такъв на врата си. Тя се изплаши при споменаването на това.
Емалин преглътна силно.
– Нещо ми подсказва, че е имала нещо на врата си, което никога не е искала.
Кимнах в знак на съгласие, а кръвта ми кипна при тази мисъл. Потиснах темперамента си, вдигнах Картър, за да духна силно по корема му и да разсея ума си. Получи се, когато той се захили.
– Нашийникът ѝ ще бъде около глезена ѝ – казах им аз. Погледнах към брат си. – Което означава, че няма да се вижда винаги, така че се увери, че всички са получили шибаната бележка, че тя е моя, ясно? Защото вече съм убил един кучи син заради нея. Не се страхувам да го направя отново.
– Ще разпространя информацията – каза ми Джеймс. Картър се прозя и по-големият ми брат неохотно пусна жена си, за да може да дойде да вземе Картър от мен. – Не забравяй да подремнеш и ти, малката – каза Джеймс на Емалин, докато тя се придвижваше към вратата, най-вероятно за да отиде да сложи Картър да подремне. Той я стрелна с остър поглед. – Никакви книги, иначе ще получиш наказание.
Тя само му се усмихна мило, преди да излезе от кабинета. Той въздъхна, облягайки глава на стола си.
– Кълна се, че понякога тя живее, за да ме дразни.
Извъртях очи.
– Като дявол – отвърнах. – Тя се прекланя пред теб.
Той се засмя.
– Изчакай да си наоколо още малко, човече. Бързо ще видиш, че ролите са разменени. – Той се наведе напред. – Искаш ли да направя проверка на Джулиана?
Поклатих глава.
– Не. Още не. Първо ми дай малко време с нея, да видим дали не мога да разбера какво, по дяволите, се случва. – Той кимна, уважавайки решението ми, макар да можех да кажа, че не му харесва. – Освен това ми изпрати SMS с номера на адвоката. Трябва да се изготви договор.
Джеймс се извъртя назад на стола си и отвори едно чекмедже, като взе картичка и ми я подаде.
– Цялата информация за г-н Келъм е на тази картичка.
Намръщих се на по-големия си брат, докато се изправях от стола, на който седях.
– Казах SMS, тъпако.
Джеймс се усмихна.
– Нямаше да съм аз, ако не те дразнех до смърт. – Извъртях очи. – Добре дошъл у дома, Дарен.
Поклатих глава, излязох от офиса и се качих в стаята си, за да проверя какво става с жената. Когато се качих горе, тя спеше, тялото ѝ беше свито на кълбо под одеялата, прегърнала възглавницата ми до гърдите си. Усмихнах се, облегнат на рамката на вратата, и просто я гледах.
Беше адски красива гледка.
Знаех, че и бях казал, че ще я изведа днес, но беше очевидно, че има нужда от почивка, а аз исках първо да се уверя, че има това, от което се нуждае. Можех просто да изпратя SMS на Емалин и да я накарам да донесе на Джулиана още дрехи и други неща, докато утре мога да я заведа да пазарува.
Взех решение и отново излязох в коридора, като тихо затворих вратата след себе си, докато се обаждах на адвоката.
– Кантората на адвокат Келъм. Говори Бренди. С какво мога да ви помогна?
– Трябва да говоря с господин Келъм – казах и аз.
– Съжалявам. Той е зает…
Въздъхнах раздразнено, като се принудих да си спомня, че през последните десет години съм бил в затвора и че Бренда вероятно вече не разпознава гласа ми.
– Бренда, аз съм Дарен Джаксън. Свържете ме с г-н Келъм.
Тя се запъна.
– Разбира се, г-н Джаксън. Извинявам се. Поздравявам ви, че сте освободен.
С това звукът на природата посрещна ушите ми, докато тя ме поставяше на изчакване. Усмихнах се на себе си. Понякога наистина се радвах на предимствата на това да си брат на дона на американската мафия.
– Говори г-н Келъм.
– Г-н Келъм, аз съм Дарен Джаксън. Имам нужда да съставите договор между мен и една подчинена, Джулиана Родригес – казах му, като по чудо си спомних фамилията ѝ от договора ѝ с клуба. – Ще ти се обадя по-късно с повече подробности, но реших, че можеш да започнеш и му поставиш основите.
– Разбира се, господин Джаксън. Очаквам с нетърпение да ви чуя.
Затворих телефона, без да си правя труда да казвам нещо повече. Върнах се в стаята си и събух обувките си, като заключих вратата след себе си.
След това пропълзях в леглото зад Джулиана. Тя се напрегна за миг и се събуди. Докоснах с устни горната част на главата ѝ и я обгърнах здраво с ръце.
– Ти си в безопасност, момиченце. Татко те пази – уверих я, без дори да се замислям върху думите си, преди да ги изрека.
Тя се отпусна в прегръдката ми, а очите ѝ отново се затвориха.
Татко е с теб.
Поех си дълбоко въздух, успокоявайки бушуващото си сърце, защото знаех, че съм хлътнал.
Моето малко момиченце щеше да ми принадлежи завинаги.

Държах ръката на Джулиана в своята, докато я водех по тротоара в центъра на града. Тя вървеше толкова близо до мен, че ръцете ни постоянно се докосваха, а очите ѝ се стрелкаха нервно наоколо, сякаш очакваше всеки момент нещо или някой да изскочи срещу нея.
Накрая обвих ръка около кръста ѝ и я придърпах към себе си. Забелязах момента, в който тялото ѝ се отпусна и изненадващо за мен, тя извърна глава и притисна бърза целувка към гърдите ми, преди да се съсредоточи отново върху посоката, в която вървяхме.
Бях започнал да разбирам, че тази жена е пълна с изненади.
Вчера исках да я изведа навън, но тя беше толкова уморена – толкова изтощена. Не можех да се накарам да я накарам да стане от леглото, затова просто я оставих да спи. Не знаех от какъв ад е дошла тази жена, но бях твърдо решен да я предпазя от него и да ѝ покажа, че не всички на света са чудовища.
Щях да я защитавам и да се грижа за нея до последния си, предсмъртен дъх.
Когато стигнахме до ресторанта, в който исках да я заведа, тя мълчаливо ме последва вътре, доверявайки ми се, че няма да я заведа на опасно място. Тя никога не изказа въпросите си или мислите си.
На практика беше безмълвна.
Имах чувството, че това е механизъм за оцеляване, но бях твърдо решен да я накарам да ми се довери. Исках да се чувства в безопасност, когато говори свободно с мен – в рамките на нашите граници – за да мога да чуя гласа ѝ извън разгара на страстта, когато ме моли да ѝ позволя да свърши.
Заведоха ни до една уединена кабина в задната част на залата. Този ресторант не беше нещо изискано, каквото брат ми имаше склонност да посещава. Харесвах колкото се може повече нормалност в живота си, което беше разликата между мен и брат ми. Той обичаше да се наслаждава на хубавите неща в живота.
Затворът ме беше смирил, накарал ме беше да осъзная, че в рамките на едно мигване на окото всички пари могат да изчезнат. Не бях имал нито едно удобство, докато бях сред тези стени, и това ме беше смирило.
Джулиана продължаваше да мълчи, докато чакахме сервитьорът да дойде да вземе поръчките ни за напитки. Тя не посегна към менюто си. Вместо това просто се взираше в старата, дървена маса с ръце, здраво стиснати в скута ѝ.
Изглежда, че аз трябваше да взема още няколко решения вместо нея.
Изправих се. Очите ѝ се втренчиха в моите, тъмните ириси станаха панически.
– Спокойно, момиченце – успокоих я, докато заемах място на пейката до нея. Тя се отпусна, щом седнах до нея. – Искаш ли да ти поръчам?
Тя кимна. Обвих ръка около раменете ѝ и нежно я придърпах по-близо до себе си. Тя се отпусна още повече, докато се притискаше до мен. Целунах я в горната част на главата.
Сервитьорът най-накрая дойде до масата ни. Бавно обърнах глава към младата блондинка. Изглеждаше като току-що излязла от гимназията, а може би и в първи курс на колежа. И ме гледаше с онези класически очи, които ме прецакват, без дори да се интересува от жената, прибрана под ръката ми.
– Здравей, казвам се Ейми. Тази сутрин ще бъда вашата сервитьорка. С какво ще започнете, сър?
Потиснах раздразнението си от момичето. Нямаше да ми е от полза да се развикам на младото момиче. Това можеше да изплаши Джулиана, а това беше последното нещо, което исках да направя.
– Джулиана би искала чаша вода – без лед – и чаша ябълков сок – казах на Ейми. Лицето ѝ падна при споменаването на жената до мен. Тя бързо съсредоточи поглед върху бележника си. Шибано добре. – Тя би искала и една палачинка – допълнително сироп и масло – и едно яйце – добавих аз. – След това бих искал чаша кафе – допълнително захар и сметана – и вашия американски омлет.
– Още нещо, сър? – Попита ме тя.
Поклатих глава.
– Това е всичко, благодаря ви.
Тя се отдалечи. Извадих телефона си и пуснах произволно предаване, като го оставих да седи пред нас, но Джулиана не прояви особен интерес към него. Възползвайки се от шанса, пуснах едно старо, глупаво предаване, което не беше излъчвано от години, но ми харесваше, преди да вляза в затвора. Беше детско предаване, макар че и брат ми тайно се радваше да го гледа с мен в свободното си време.
Очите на Джулиана се втренчиха в екрана на телефона ми, когато започнах да пускам „Мрачните приключения на Били и Манди“ със слаб звук – достатъчно силен, за да го чува, но достатъчно тих, за да не пречи на останалите посетители.
Вчера, докато Джулиана спеше, ми отне цяла вечност да разбера как да работя с различните приложения на телефона си. Никога не съм бил много напреднал в технологично отношение, а след това, когато бях затворен в затворническа килия в продължение на десет шибани години, това наистина ме прецака.
Докато дойде храната, Джулиана беше навлязла в половината от втори епизод, а водата ѝ беше свършила. Помолих Ейми да напълни чашата ѝ, след което освободих Джулиана от подмишницата си и се наведох напред, за да ѝ отрежа палачинката.
Без да казвам и дума, започнах да и подавам храната. Харесваше ми, че мога да се грижа за жената си по този начин. Честно казано, тайно обичах зависимостта ѝ от мен. И нямах търпение да и помогна да разцъфне в красивата, силна жена, която знаех, че може да бъде.
Успя да изяде по-голямата част от палачинката си, преди най-накрая да поклати глава към мен – негласен начин да ми каже, че е пълна. Като добро момиче, тя изпи втората си чаша вода, а след това отпи от ябълковия си сок и продължи да гледа предаването, докато чакаше аз да приключа с яденето

~*~*~

Назад към част 5                                                                   Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *