„Колко пъти си играла тази игра?“
ГЛАВА 15
AСA
Тя пасва. Тя се вписа твърде лесно. Сякаш и беше мястото тук.
Майната му на това. Тя не трябваше да се вписва сред моите приятели. Това правеше нещата по-трудни. Харесвах Езмита. Харесвах я, преди да разбера, че ще се смее на грубите шеги на Гънър или ще има страхотни реплики за умните коментари на Неш. Просто не бях сигурен, че привличането или интересът ми към нея не бяха предизвикани от това, че ме спаси от мрачния ми момент.
Тази вечер получих отговор на този въпрос. Езмита беше нещо повече от момичето, което ме спря да сложа край на живота си. Тя беше красива, но аз съм се срещал с много красиви момичета. Езмита беше различна и дори когато го признах, усетих как в мен се настанява страх.
Оглеждайки другите момичета в стаята, си спомням, че чух всеки от приятелите ми да казва думите „тя е различна“, преди да изпадне в… каквото имаше. Обвързаните връзки, които започват в родния ти град и продължават до колежа, не бяха за мен. Те не би трябвало да са за никого. Колежът щеше да е пълен с момичета. Нови момичета, които никога не бях срещал. С които не бях израснал. Огромен океан от възможности за избор.
Езмита беше в Лоутън и отиваше някъде другаде през есента. Разстоянието не ми допадаше. Не работеше за никого. Не ме интересуваше какво казват. Тази глупост беше изгубена кауза още преди да е започнала. Тази вечер обаче беше хубава. Езмита се беше смяла и разговаряла с другите момичета, докато ние с момчетата играехме. Сега тя беше до мен на торбата с боб, защото не можех да се концентрирам върху нищо друго, докато исках да я гледам. Бях отишъл при нея и я бях върнал при себе си на торбата с боб. Миришеше невероятно и колкото по-дълго седяхме там, толкова по-трудно ми беше да не я докосна. Наистина исках да я докосна.
– Ауч – провикна се тя, докато Райкър хвърляше дистанционното и проклинаше, а Гънър танцуваше странен танц при поредната си победа.
– Кой е следващият? – Попита Гънър.
Бях щастлив точно тук и очевидно всички останали бяха приключили с играта срещу Гънър.
– Аз съм аут – каза Неш от дивана, където се беше сгушил в Талула.
Никой друг не проговори.
– Аз ще играя – каза Езмита до мен.
Гънър извърна глава и се усмихна злобно. Не бях готов да я оставя да ме напусне. Все още не бях стигнал до никакво докосване, а тя се чувстваше приятно толкова близо.
– Не искаш да играеш – казах аз. Съмнявах се, че тя така или иначе знае как да играе.
Тя седна и сви рамене.
– Защо не? Изглежда забавно.
Тогава Гънър се засмя.
– Спаси момичето, докато можеш – предложи Брейди от кухнята, където ядеше пица.
– Сигурна ли си, че искаш да опиташ? – Попитах я, като не исках да ме напуска или да страда от неприятната уста на Гънър.
– Да – каза тя, след което се изправи и отиде до дистанционното, което Райкър беше захвърлил.
– Той е задник – каза и Райкър. – По-добре е да изядеш едно брауни и да останеш притисната до Аса.
Тя вдигна небрежно лявото си рамо.
– Не ме притеснява. Гледала съм достатъчно. Искам да опитам.
Въздъхнах и стрелнах Гънър с предупредителен поглед. Не беше нужно да я унищожава напълно. Тя се забавляваше. Нямаше нужда да я кара да съжалява, че е дошла.
– Какво? Тя е тази, която иска да играе – каза ми той и се усмихна.
– Справи се с това, Езмита. Затвори му устата! – Обади се от лежанката Маги, в която беше с Уест. От известно време гледаха игрите така.
Гънър се изсмя на идеята за това.
Аз се размърдах.
– Искаш ли да ти помогна? – Попитах я.
Тя поклати глава с „не“.
– Няма страшно. Мисля, че го разбрах.
Добре. Бях се опитал да направя всичко възможно. Това щеше да свърши съвсем скоро и тя можеше да се върне обратно на тази торба с боб заедно с мен.
– Трябва да си избереш отбор – каза ѝ Гънър.
– Мм-хмм – каза тя, като се зае да направи точно това, без да задава въпроси. Наблюдавах я, изненадан от факта, че избираше разумно. Това беше странно. Изглежда, че тя знаеше как да избере отбора и да го подреди. Съмнявах се, че някое от момичетата тук може да се справи без помощ. Седнах от облегнатото си положение върху възглавницата с боб и наблюдавах как веждите ѝ се смръщиха от концентрация.
Тя имаше братя. Не исках да изтъквам това пред Гънър, но имах чувството, че това не е първият ѝ път, когато играе „Мадън“. Преглътнах усмивката си, защото тя щеше да се издъни, но не толкова лесно, колкото изглеждаше, че Гънър си мисли.
– Готов ли си? – Попита го тя, след като се беше подготвила.
Той изглеждаше впечатлен от избора ѝ.
– Да – каза той. – Хайде да започнем да бием.
– Никой друг ли няма да отбележи, че тя току-що е избрала сразяващ състав? – Попита Уест.
Тогава се усмихнах, като го погледнах.
– Тя просто имаше късмет – отвърна Гънър.
Всички млъкнаха и осъзнах, че дори момичетата сега гледат екрана, сякаш това е важно. Гънър вече се хилеше, а Езмита сякаш го приемаше навътре. Тя се усмихна на коментарите му, но не каза нищо в отговор. Отборът на Гънър пръв получи топката и точно когато се готвеше да вкара, защитата на Езмита я прихвана и я върна за тъчдаун.
Стаята избухна в радостни възгласи и смях. Аз бях на крака и удрях с юмрук въздуха.
Тогава я погледнах и тя ми се усмихна. Сякаш споделяше с мен някаква мълчалива тайна. Бях прав. Тя беше играла тази игра с братята си. От тази игра бих се осмелил да предположа, че я е играла много.
На полувремето всички вече се бяха събрали наоколо и гледаха. Резултатът беше 20:14 и Гънър изоставаше. Усмивките му бяха малко намалели и той се мръщеше, докато се съсредоточаваше. Райкър пък го шляпаше заради Езмита, която учтиво премълчаваше факта, че го владее. Бях шибано горд. Тя не беше моя, но, по дяволите, все пак се гордеех.
– Езмита? – Попита Неш.
– Да?
– Колко пъти си играла тази игра?
По лицето ѝ се разля бавна усмивка. Беше адски добра усмивка. Такава, каквато исках да виждам по-често. С която можех да свикна.
– Вероятно сто пъти.
Неш се засмя.
– Имаш Xbox? – Попита я Гънър, като изглеждаше изненадан.
Тя поклати глава с „не“.
– Имам братя, които имат Xbox.
Останалите започнаха да се смеят.
Гънър ме стрелна с поглед.
– Ти знаеше това.
Повдигнах рамене.
– Знаех, че тя има братя. Не знаех, че е на път да ти срита задника, но ако знаех, нямаше да ти кажа.
Езмита го победи с 34:17.
Назад към част 15 Напред към част 17