23 ЮНИ 2020 г.
„Гънър, скъпи, млъкни“
ГЛАВА 14
ЕЗМИТА
Миризмата на пица изпълни въздуха, когато последвах Райли в апартамента. Намирането на думи, с които да се измъкна от това, беше невъзможно постижение за мен. И така, ето че се намирах в дома на Неш Лий. От групата момчета, скупчени около най-големия телевизор с плосък екран, който някога бях виждала, се чуваха радостни възгласи, примесени с ругатни. Играеха футбол, разбира се, но на видеоигра. Познавах тази игра добре. Братята ми редовно играеха най-новия Madden. Аз обаче бях шампионът в нашата къща.
– Закъснял си, брато! – Извика един глас. – Ела да доминираш над Гънър, преди да съм му залепил нахалната уста. – Гласът принадлежеше на Неш Лий. Домакинът тази вечер. О, Боже, искаше ми се в този момент да съм някъде другаде, но не и тук. Не ги познавах и не се вписвах тук. Не знаех как да се впиша тук. Бях толкова нова в тези неща, а да се науча как да го правя пред Аса беше нервно.
Райли ме хвана за ръката.
– Ела тук. Ще те запозная с онези, които не са погълнати от тестостерон и футбол.
Искаше ми се да я прегърна. Дори не бях в състояние да погледна в посока на Аса. Знаех къде е той. Бях го видяла да върви с брауни в уста, когато влязохме в апартамента. Бях откъснала поглед бързо. Знаеше ли, че идвам? Дали щеше да се разсърди, че съм дошла на парти, което очевидно беше само за близки приятели? Брейди Хигенс ме беше поканил като услуга ли или на шега?
Не. Брейди не беше злобен. Не го познавах, но знаех за него. Всички обичаха Брейди. Насочих вниманието си към другите момичета в стаята. Те бяха на дивана и на двата кожени стола, които се намираха срещу дивана. Храната покриваше масичката за кафе между тях и всички изглеждаха толкова удобно и спокойно. За разлика от мен.
– Момичета, искам да ви запозная с Езмита. Езмита, това са Уила, Маги, Талула и Аурора.
Всички се усмихнаха и Талула, която седеше най-далеч, се наведе напред и взе поднос с бисквити, след което го протегна към мен.
– Добре дошла и яж. Майка ми направи огромно количество бисквити, дори след като и казах, че Нешънъл казва, че имаме достатъчно храна.
Взех една бисквитка, благодарна, че мога да правя нещо друго с устата си, освен да говоря.
– Ние обаче ги трупаме тук, защото майка ѝ пече като бог – добави Маги, след което пъхна една бисквитка в устата си.
От телевизионните предавания, които бях гледала, не мислех, че тийнейджърките се хранят така пред момчета или изобщо някога. Бях щастлива да видя, че случаят не е такъв. Отхапах една хапка и тя на практика се разтопи в устата ми.
– Невероятно, нали? – Попита Райли, като си взе една бисквитка.
Кимнах.
– И така, Езмита, ти не ходиш в Лоутън. Къде учиш? – Попита Маги.
Преглътнах хапката си и се опитах да се отпусна.
– Обучавах се вкъщи. Родителите ми са властни. Контролират. И т.н. – казах, за да бъда честна.
– Моите родители също се опитаха да ме учат вкъщи. Беше самотно – каза Аурора. Тя говореше тихо, но аз я чувах. Може би не бях единствената срамежлива тук.
Кимнах.
– Ужасно самотно.
– Ще отидеш ли поне в колеж? – Този път попита Уила.
– Да. След като ги молих, умолявах, борих се с тях, те се съгласиха да ме пуснат. – Тогава направих пауза, без да искам да кажа къде. Ако всички знаеха защо Брейди ме е поканил, щяха да си помислят, че нарочно съм избрала училище близо до Ол Мис. Което, дълбоко в себе си, беше един от факторите за избора ми. Но не бях готова да призная това нито пред себе си, нито пред тях.
– Това е страхотно. Къде отиваш? – Попита Маги. Всичките им погледи бяха насочени към мен. Аз бях във фокуса на вниманието тук и наистина ми се искаше да не съм. Знаех, че всички се опитват да бъдат приятелски настроени и да ме накарат да се почувствам добре дошла, но това беше прекалено много наведнъж.
– ГОТОВО! Така го прави майсторът! – Извика гръмко Гънър и главата ми веднага се завъртя в тази посока. Той стоеше с вдигнати ръце, държейки дистанционното управление, сякаш беше трофей.
– Трябва да победиш Брейди, преди да можеш да направиш шибана победна обиколка – каза Аса. Тогава погледнах в неговата посока. Не успях да се спра. Той се беше усмихнал и се беше отпуснал върху огромна торба с боб. Трябваше да знае, че съм тук… нали? Чувствах се странно, че не е дошъл да говори с мен, след като той беше причината да бъда поканена.
Дали Брейди беше направил грешка? Разбира се, че беше. Трябваше да отменя това. Чувството, че съм нежелана, беше толкова неприятно. Особено след като момичетата се държаха толкова мило с мен. Дали се чувстваха зле заради мен, че съм тук, а на Аса не му пука?
Погледът му срещна моя, сякаш можеше да чуе мислите ми. Замръзнах. Искаше ми се да избягам оттук, за да не изглеждам като луда. Седяхме така в продължение на твърде дълго време, когато той се изправи и аз върнах поглед към момичетата около мен.
Всички те ме бяха наблюдавали. Бузите ми пламнаха в яркочервено. Можех ли да твърдя, че внезапно съм се разболяла, а после да избягам? Дали това щеше да ме предпази от това да изглеждам твърде жалка?
– Аса, а? – Попита с усмивка на уста Маги.
– Не бъди любопитна – отвърна и Райли.
– Аса е добър човек – добави Талула.
В момента не можех да говоря, дори и да исках. Добре, че не исках да говоря. Да повърна беше по-близо до това, което исках да направя.
– Благодаря, Талула, но знаеш, че единственото, което исках, беше печенето на майка ти – чу се гласът на Аса зад гърба ми. О, Боже.
– О, знам. Повярвай ми – отвърна тя със смях.
Не се обърнах. Трябваше да се обърна. Не би ли трябвало да се обърна? Защо не си бях вкъщи точно сега и не гледах „Сплетница“ или „Озарк“? Това беше лесно. Това беше безопасно.
– Езмита. – Гласът на Аса произнесе името ми и странно, но сред вътрешния ми смут, това беше успокояващо. Обърнах се, за да погледна към него, който стоеше зад мен. – Радвам се, че дойде, съжалявам, че толкова дълго време си била оставена на тази група клюкарки.
От тона му разбрах, че ги дразни. Той харесваше приятелките на приятелите си. Трудно беше да не ги харесва. Тогава се усмихнах.
– Те са добра компания.
– Ех, просто ще повярвам на думата ти за това. Аз обаче съм по-добра компания – каза той с половин усмивка. – Освен това Гънър вече ме победи, а аз имам нужда да си почина от нахалния му задник.
– Добре – казах аз, без да съм сигурна какво ме пита тук. Този апартамент не беше огромен. Имахме много малко места, където да отидем. Освен ако не искаше да ме изведе навън, а след това да ме заведе вкъщи. Да ме изведе от неговото пространство.
Той кимна с глава към масата с храна в кухненската част.
– Ще ти покажа къде е храната.
Той не ме извеждаше през вратата. Той щеше да ме нахрани. Добре е. Не бях сигурна, че мога да ям с нервите си в момента, но се изправих, след което погледнах назад към момичетата. Всички те ни гледаха с многозначителни усмивки, за които се опасявах, че са много погрешни.
– Благодаря за курабийката – казах неловко, без да знам дали трябва да им кажа, че ми беше приятно да се запознаем, и довиждане, в случай че след като ме нахрани, ме изпрати. – Беше ми приятно да се запозная с вас.
– Не му позволявай да монополизира цялото ти време – каза Маги.
– Ако нещата станат скучни, си добре дошла обратно в здравата част на партито – добави Талула.
– Благодаря ви – каза Аса със саркастичен тон. – Изглежда, че съм те измъкнал оттук точно навреме – каза ми след това той. – Последвай ме до храната.
Когато се обърна към кухнята, направих каквото каза и го последвах. Не проверих, но знаех, че другите ни наблюдават. Този път дори и момчетата. За пореден път се питам защо бях тук? О, да, защото бях идиот. Да бъдеш с Брет беше много по-лесно от това. Той нямаше големи групи от приятели. Не ме караше да се притеснявам, а и не бях влюбена в него от години.
Харесваше ми лесното, реших аз. Без драма. Без нерви.
– Пицата може и да е студена, но все още е добра – каза Аса и аз взех чинията, която той ми подаваше. – Напълни я и ще отидем да намерим място, където да седнем. За предпочитане там, където тези идиоти не наблюдават всяко наше движение.
Погледнах назад, за да видя как всички момчета бързо отвръщат поглед от нас, след като са били заловени. Всички, с изключение на Гънър. Той изглеждаше развеселен.
– Защо всички гледаме срещата на Аса, сякаш е странно той да има среща? Той винаги си има шибана среща.
Брейди блъсна Гънър с лакът, който го изстреля с гримаса.
– Какво? – Попита той объркано. – Дали защото тя е някой, когото не познаваме? По дяволите, той вече е минал през целия Лоутън. Червенокосата също беше от друго място.
– Гънър, скъпи, млъкни – обади се Уила от другия край на стаята.
– Да, Гънър – съгласи се Аса.
Обърнах се обратно към храната.
– Съжалявам за него – каза Аса. Изглеждаше притеснен от закачките на Гънър. Той нямаше причина да бъде. Знаех, че Аса се среща с много хора. Бях го виждала да спира за бензин с много, много различни момичета от страната на пътника. Завиждах на всички тях.
Поклатих се наполовина, като използвах само лявото си рамо.
– Не се притеснявам. Не е като да е тайна – казах, после му се усмихнах за кратко, преди да сложа малко пица в чинията си.
– Цифри – промърмори той.
Засмях се. Истински смях. И за пръв път през цялата нощ не беше толкова лошо да съм там.
Назад към част 14 Напред към част 16