* * *
Прекарах остатъка от деня в кухнята. Това беше една от трите кухни в имението на Арнел, където готвеха обичайно по Коледа, но сега беше празна. И така, всички ние безстрашно се бяхме събрали тук: унилата аз, веселата мисис Макстън, която беше поела отговорността да ми дава чай (и аз ѝ бях много благодарна за това), мистър Илнър, Онър, Уолън, Бетси и професор Наруа, който беше приел работа като магьосник-илюзионист и дори прекара известно време, разказвайки на всички ни колко страхотни щели да бъдат фойерверките.
Той говореше за фойерверките, докато Бетси и мисис Макстън подреждаха масата, а после, след като всички бяха седнали, професорът затвори вратите с едно махване, а аз активирах изолационния балдахин, прекъсвайки възможността да ни чува някой друг.
Погледнахме се един друг и започнахме да ядем, без да се страхуваме, че ще бъдем разкрити, защото всички Арнели и техните гости сега се измъчват… искам да кажа, даваха тържествена вечеря на високите гости. Очевидно последната и затова подчертано тържествена.
Бетси беше първата, която съобщи новината:
– Лейди Арнел, всички, с изключение на старата лейди Арнел, бяха смъмрени от мисис МакАвърт. Тя говореше тихо, но по начин, от който ме побиха тръпки! Това е нещо! И дамите ще си мълчат за вас, мис Вайърти, всички ще си мълчат. Може би майката на лорд Ейдриън ще каже нещо, но не на сина си, а на вас… е, вие я познавате достатъчно добре. Тя наистина е зла драконица, вие ѝ причинявате нервен тик. Ето как ѝ трепва окото! Когато чуе за вас, тя получава тик на окото, както си му е редът. И това е така, защото е сестра на покойния ни професор и отдавна ви мрази, мис Вайърти. А каква досадница е Белатрикс Стантън, казвам ви! Винаги трябва всичко да е перфектно. Ако някоя покривка за легло е малко накриво или някой ъгъл е неравен, то тя веднага ще нареди да ги изхвърлят. Но мисис МакАвърт е строга, но разбираща жена и затова казва леденото: „Да, както искате“, а на камериерките: „Не позволявайте на милейди да ви види два дни“, и това е всичко.
Щафетата бе поета от мистър Уолън:
– Въпреки забраната на мисис МакАвърт, потвърдена от старата лейди Арнел, майката на лорд Ейдриън Арнел написа днес повече от дузина писма. Позволих си… да не ги предам на куриера.
И мистър Уолън, като извади тринадесет писма от джоба на гърдите си, мълчаливо ги сложи на масата. Мистър Онър, осъзнавайки, че ще е трудно да отвори писмата с настолен нож, извади кинжал от скрита ножница и ми го подаде за острието.
Можех само да се радвам, че съм хапнала нещо, защото думите, които лейди Арнел, с моминско име Стентън, използваше към мен, убиха апетита ми. „Мерзавка“, „гнусна гад“, „нещастница без майка“ и много други епитети. Бях имала неудоволствието да чуя всичко това по-рано в дома на моя възпитател, но някак си сега и без това недоброжелателното отношение на лейди Белатрикс към мен се замени с яростна омраза. И това беше повече от неприятно. Особено призивите за незабавното ми унищожение.
Онова, което щеше да се случи, когато семейният адвокат мистър Адога щеше да прочете завещанието на професора, беше ужасяващо. Едно нещо беше сигурно: по-добре да съм се омъжила, докато траурът приключи и завещанието бъде прочетено. В противен случай просто нямаше да оцелея някак си случайно…
Не съм сигурна, че бракът ще бъде моето спасение.
Бях наясно, че професор Стантън има голямо семейство. А адвокатът мистър Авенър каза, че преките наследници ще бъдат един брат, две сестри и четирима племенници. Но мистър Авенър лично мен ме подведе – защото на принципа на мажоритарността по-голямата част от наследството трябваше да отиде при брата на професора и освен това при най-големия му син. Но това очевидно се отнасяше само за недвижимото имущество. Що се отнася до паричните фондове, за тях претендираха много по-голям брой роднини на лорд Стантън. По-малкият му брат, племенниците и племенничките в значителен брой, съпругите на племенниците и сестрите. Четиринадесет дракона. Вследствие на това тринадесет писма на лейди Белатрикс Стентън-Арнел.
Лейди Арнел започваше писмата си с думите: „Моя скъпоценна сестра“ или „Моят обеднял брат“, или „Моят най-скъп лишен от наследство племенник“, или „Моят почетен лишен от наследство зет“. След това имаше абсолютно същия текст, копиран и пренаписан, за да подпише смъртната ми присъда още преди да са минали единадесетте месеца на траур. Как или откъде лейди Белатрикс Арнел, родена Стантън, беше научила, че професорът е оставил част от сметките си на мен, не знаех, но тя пишеше с очевидна убеденост.
– Предлагам да ги изгорим. – предложи професор Наруа, като погледна текста на едно от съобщенията, които бях отворила.
– Подкрепям го. – каза мистър Онър.
– Това е добро място за тези клевети. – каза мистър Илнър, след като прочете едно от писмата почти до края.
Клевети е може би най-точното определение. От текста на писмата ставаше ясно, че съм паднала жена, която в началото е попаднала в обятията на самия професор Стантън и която сега дели едно легло последователно с лорд Арнел и лорд Давернети.
Кошмарът на всичко това за мен беше, че имаше известна истина в това, което казваше роднината на Стентън – бях прекарала отчасти една нощ в леглото с лорд Давернети и… беше ужасно.
– Мис Вайърти, трябва ли да сте толкова разтревожена от думите на една избухлива жена? – мисис Макстън ме потупа успокоително по дланта.
– Тези думи не са безсмислици, те са об-ми-слени. – Бетси отхапа една хапка хляб, сдъвка я набързо и като преглътна, каза: – Старата лейди Арнел е пестелива и тъй като сестрата на нашия професор е станала вдовица, и дават вдовишка издръжка. И това е много за мен, но не е достатъчно за една дама. Лейди майката на Арнел би искала да отиде в столицата, да блесне на балове и всякакви такива неща, в кореспонденцията си държи двама любовници наведнъж, но старата лейди Арнел не ѝ дава свободна воля и е строга за всичко, а ако лейди Белатрикс се развълнува, издръжката ѝ веднага ще бъде отрязана, затова тя много се зарадва, когато нашият професор почина. Мечтаеше да получи дял, защото професорът не беше женен и нямаше синове, така че цялото му състояние трябваше да отиде при роднините му. И тя планираше да замине за столицата, да води охолен живот, и тогава се появи слухът, че ти си наследницата. Така че дамата се разбесня.
Думите на Бетси бяха частично потвърдени от мистър Уолън:
– По време на смъртта на баща си професор Стантън е бил глава на доста бедно семейство. Бедно според стандартите на дракона. Ако сте забелязали, професорът нямаше друга земя в Желязната планина освен тази, върху която се намираше къщата му. А къщата е по-скоро сравнима с жилищата на средностатистическите жители на града. Но след като е управлявал правилно средствата си, професорът ги е инвестирал успешно много пъти, както и е сътрудничил на императорския двор и е направил много открития, като по този начин е умножил състоянието си. И при това положение съм напълно солидарен с желанието на лорд Стантън да направи вас, мис Вайърти, своя наследница, защото… – той се прекъсна и добави: – Така е справедливо.
О, да знаех как ще се развие това правосъдие за мен! И още по-болезнено е да осъзнаеш, че професорът е бил този, който е знаел. Той несъмнено е знаел всичко…
С конвулсивно издишване обобщих всичко:
– Лейди Белатрикс Арнел, родена Стентън, не е наша приятелка.
– Абсолютно вярно. – подкрепи ме професор Наруа и магът явно се гордееше, че този път му е било позволено да участва в… може би в заговора – Но в същото време лелята на лорд Арнел определено ни е приятелка.
– Аз не бих бил толкова сигурен в това. – каза тихо мистър Онър, загледан в кинжала си, който му бях върнала веднага след като разпечатах писмата – Лейди Алисент Арнел вече е изгубила три дъщери и ако се наложи, за да спаси останалите, ще подгони мис Вайърти без угризения. Има жени, които никога няма да минат през кал, но умеят отлично да ходят по главите.
– Имате право. – замислено каза мисис Макстън – Но тя препоръча лорд Гордън, а той е много достоен млад мъж.
– Надявам се, че не е твърде почтен. – казах аз, споделяйки очакванията си и добавих: – Но към идеята ми да посетим моргата ще се върнем по-късно.
Идеята със сигурност не резонираше с домакинството ми, но за това наистина можехме да поговорим по-късно, точно сега трябваше да се съсредоточим върху други неща.
– В кухнята за закуска, в един таен шкаф, има билки за зачеване. – каза мистър Онър по един прозаичен начин. И когато всички го погледнахме, той обясни: – Те се дават на дамите от семейство Арнел. На практика на всички, които не са омъжени. Редовно. Тайно от момичетата… имам предвид драконките. Заповеди на старата лейди Арнел, отпреди малко повече от четири години.
Отново това време – четири години. О, иска ми се да попитам лично старата лейди Арнел, а се страхувам, че не само нея.