Аби Глайнс – Полеви партита – Промяна на играта – Книга 6 – Част 22

ЮЛИ 4, 2020 г.
„Тя се различаваше от всички останали“

ГЛАВА 21

АСА

Миризмата на хамбургери на скара, масло за тен и изпарения изпълни въздуха. Това вероятно щеше да е последният четвърти юли, който прекарвах тук, на езерото. По-голямата част от групата беше тук. Няколко души бяха напуснали града, но по-голямата част бяха успели да дойдат за днес. Погледнах към Бексли, която лежеше по миниатюрни бикини до Талула.
Бях я поканил преди два дни. Снощната среща с Езмита беше объркала главата ми. Добре, че вече бях поканил Бексли, за да не доведа Езмита. Защото щях да го направя. Исках да бъда около нея през цялото време, по дяволите. Щеше да ми се наложи да правя това. Да я накарам да повярва, че сме нещо, беше лошо. Нямаше да и го причиня. Не бях имал добър модел за здравословна връзка в живота си. Родителите ми се бяха погрижили да бъда напълно прецакан, що се отнася до това. Нещо в мен не работеше както трябва, когато ставаше въпрос за влюбване или дори за дълбока грижа. Не трябваше да се съгласявам снощи на случайното нещо, което имах. Но проклет да съм, ако имах волята просто да го прекратя с нея, особено след като бях вкусил да бъда с нея. Не само с целувките. Макар че това беше най-горещата целувка, която някога бях изпитвал. Което означаваше, че сексът щеше да е умопомрачителен, а аз нямах нужда да стигам дотам. Промени мисълта си, Аса. Бургери. Ще мисля за хамбургери.
– И така, Плейбой, снощи си смукал лицето на Езмита, а днес – с Бексли. Класно – отбеляза Неш, когато ме погледна от малката скара „Колман“, която беше донесъл, за да приготви храната.
– Замълчи – отвърнах аз. Нямаше да се занимавам с това с него.
Той сви рамене.
– Само предупреждавам – Талула ще бъде мила с Бексли, но може да не говори с теб. Тя е фенка на Езмита.
Извъртях очи и протегнах чинията, за да може Неш да натрупа бургерите.
– Не е нейна работа.
Той се ухили.
– Ти не разбираш от жени.
Аз ги разбирам прекрасно. Бяха адски любопитни. С изключение на Езмита. Тя се различаваше от всички останали, което беше още една причина да не съм с нея два дни подред, което беше добре. Спасявах я от бъдеща болка.
– Езмита знае какво е положението. Тя е съгласна. Тя не иска нищо сериозно. Това лято ще се срещаме небрежно. Без обвързване. – Не бях сигурна дали обяснявам това на Неш, или напомням на себе си. Така или иначе, казах го.
Той кимна бавно, докато обръщаше бургерите.
– Добре. Значи, когато тя се среща с други момчета, няма да имаш нищо против?
Ебати не. Вдишах рязко. Да. Нямаше да имам нищо против това. Просто се съмнявах, че Езмита ще излезе и ще се среща с други. Ако го направеше, щях да съм добре.
– Разбира се – отговорих аз.
Неш се засмя гръмко и аз се загледах в гърба му. Гадняр.
– Наистина се надявам да не пропусна това.
– Да ти го начукам – казах аз.
Той сви рамене.
– Съжалявам, братко, но съм в сериозна връзка.
Поставих чинията на сгъваемата маса до него. Вече не ми се стоеше тук и да слушам глупостите му. Започнах да тръгвам към Бексли и размислих. Отидох до дървото с въжената люлка. Щях да плувам, по дяволите. Беше четвърти юли. Щях да се насладя на днешния ден, по дяволите.
Три часа по-късно никой не беше споменал Езмита. Бях изял три бургера. Изгорях от слънцето по раменете си и избягвах да целувам Бексли, въпреки че тя неведнъж се беше опитвала да се наведе. Бях шибано изтощен.
Натоварих нещата си и отидох да взема вещите на Бексли. Трябваше да се постарая повече да се дистанцирам от мислите за Езмита. Не беше непринудено, ако тя беше в съзнанието ми, когато бях с други момичета. Бексли вървеше към пикапа с изрязани сини дънкови панталони, които едва покриваха дупето ѝ. Въпреки че покриваха повече от бикините ѝ. Всички тук бяха погледнали дупето ѝ. Нищо не го покриваше. Имаше отлично дупе.
Затворих вратата на пикапа, облегнах се на нея и я наблюдавах. Тя знаеше, че я наблюдавам, и замахна с бедрата си. Бекс беше от момичетата, които си падат по случайните срещи. Тя беше цялата в забавления и игри. Това ми харесваше в нея.
Когато стигна до пикапа, тя спря пред мен и постави ръка на голия си хълбок. Устните ѝ леко се присвиха. Протегнах ръка и хванах кръста ѝ с лявата си ръка, за да я придърпам към себе си. Бексли дойде с готовност и я пое. Оставих я и се съсредоточих върху целувката ѝ. Никакви други мисли. Лявата ѝ ръка се заплете в косата ми, докато дясната ѝ ръка отиде до бедрото ми и се спусна бавно. Знаех накъде се е запътила и знаех до какво ще доведе това. Може би имах нужда от това. Сексът с Бекс щеше да отвлече мислите ми от Езмита. Нямаше да ни е за първи път. На първата ни среща Бекс се беше качила в багажника на пикапа ми.
– Качвай се в пикапа – казах ѝ, решен да си върна главата в ред.
Тя ми се усмихна злобно и се качи вътре. Затворих вратата след нея, после отидох и се качих от страната на шофьора. Знаех къде отиваме и не беше далеч. Бексли не си направи труда да закопчее колана, а се плъзна по-близо до мен, след което посегна към ципа на шортите ми.
– Днес беше толкова зает, че си помислих, че съм направила нещо нередно – каза тя, след което сведе глава в скута ми. Съсредоточих се върху черния път, докато не се отдалечих на безопасно разстояние от езерото, преди да завия към една поляна, където можех да паркирам пикапа, преди да съм го разбил по дяволите.
– Сега не съм зает – казах, облегнах се назад на седалката и затворих очи. Това щеше да прочисти главата ми.

* * *

След като закарах Бексли до дома ѝ и ѝ дадох последна целувка, се отправих към Неш. Не съм се отклонил от пътя си, за да мина покрай „Езмита“. Чувствах се прекалено мръсен, за да рискувам да я видя. Бях тиня. Разбира се, Бекс го беше започнала, но аз я оставих да го довърши. Нямаше да мога да ѝ се обадя отново. Да я погледна в очите след начина, по който я бях използвал днес, само щеше да ми напомни колко недостоен съм дори да погледна момиче като Езмита Рамос.
Когато спрях, автомобилът на Неш беше на пътя, а в апартамента нямаше осветление, с изключение на блясъка на телевизора. Имаше голяма вероятност Талула да е там с него, а аз нямах намерение да влизам при него. Свалих прозорците на пикапа си и изключих двигателя. Да седя тук с мислите си беше подходящо. Някой трябваше да ме пребие. Аз щях да го направя със себе си. Бях изметта на земята. Трябваше да си набия задника.
В пикапа ми вече не се усещаше лекия аромат на Езмита. Вместо това миришеше на секс. Стомахът ми се обърна и адски много ми се искаше да не съм толкова прецакан. Дали щях да се превърна в баща си? Боже, надявах се да не е така. Нямаше да го направя. Щеше да е невъзможно, защото нямаше да се доближа достатъчно до жена, за да я обичам. Съмнявах се, че баща ми някога е обичал майка ми, но за по-сигурно изобщо нямаше да обичам. И майната му на обвързването и брака. Не и за мен. Бях видял най-лошото от това и не исках да участвам в този живот.
Взирах се в прозореца над гаража и се чудех защо изобщо съм си мислел, че да имам връзка като тази на Неш с Талула е нещо, което искам. Бях идиот, че някога съм тръгнал в тази посока.

Назад към част 21                                                               Напред към част 23

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!