11 ЮЛИ 2020 г.
„Е, ако това не е Аса Грифит“
ГЛАВА 23
АСА
– Отиваш да тичаш ли? – Попита Неш, когато влезе в апартамента и ме намери да си обувам обувките.
– Да – отговорих аз.
– Хах – каза той и макар че това беше една дума, познавах Неш достатъчно добре, за да знам, че означава нещо повече. Той искаше да каже нещо повече.
– Какво? – Попитах, раздразнен.
– Нищо – каза той с вдигане на рамене, докато се свличаше на дивана и изглеждаше самодоволен. Исках да избягам. Да изпусна парата. Борех се с желанието да се обадя на Езмита, а бях издържал толкова дълго – трябваше да бъда силен.
– Изглеждаш така, сякаш искаш да ми кажеш нещо. Моля те, изкарай го, за да мога да побягам.
Той вдигна рамо, после опъна ръце на облегалката на дивана.
– Какво прави миналата нощ? – Попита той.
– Вдигах тежести, почетох книга и си легнах – отговорих аз.
– Върнахме се в автокиното – отвърна той и се усмихна. – Не те видяхме там, но се видяхме отново с Езмита. Тя се справяше добре.
Ебати майката. Той ме примамваше. Трябваше да си тръгна, когато той започна да се усмихва.
– С кого? – Попитах.
– Бях с Талула, разбира се.
– Не за теб! Знаеш, по дяволите, за кого те питам.
– А, да, Езмита. Тя беше там с Брет. Отиваха да гледат Кери – каза той, след което повдигна вежди нагоре-надолу, за да намекне, че не са били там, за да гледат филм.
Тя отново беше излязла с Брет. На автокино. Добре. Можеше да го направи. Бяхме говорили за това, че не сме изключителни, и тя се съгласи, че няма нищо против. Така че тя беше съгласна. Излизането ми с Бексли не беше нещо лошо. Сексът ми с Бексли, когато Езмита беше… Тя не би правила секс с Брет. Тя не беше такава. Или беше? Откъде знаех? Не тя беше тази, която ни спря миналата седмица. Аз бях направил това. Тя се опитваше да ме накара да бъда върху нея и между краката ѝ. Беше размърдала бедрата си и ме беше накарала да стана толкова твърд, че часове наред ме болеше. По дяволите.
Добре. Няма защо да се изнервям. Не и се бях обаждал цяла седмица. Тя беше свободна да се среща с когото и да било. Но Брет… със сигурност го е виждала често.
Не казах нищо повече на Неш. Тръгнах към вратата.
– Бяха се усамотили на масата за пикник и ядяха пица. Седяха близо един до друг. Може би е облизал малко сос от устните ѝ. – Блъснах вратата, за да не чувам гласа на Неш. Той се наслаждаваше твърде много на това.
Участъкът между гаража на Неш и „Бързата спирка“ изглеждаше твърде дълъг. Тичах усилено и се съсредоточих върху това да се справя с ревнивия си гняв, който нямах право да изпитвам. Бях глупак. Не ѝ се бях обадил цяла проклета седмица. Дори не изпратих SMS. Бях го направил заради нея, мислейки, че тя има нужда от дистанция от мен. Притеснявах се, че ще я нараня. Тя продължаваше да живее живота си. Срещаше се с Брет и не се притесняваше за мен. Бях арогантен глупак.
Езмита беше прекрасна. Миришеше на ванилия и зюмбюл. Вкусът ѝ беше гладък и сладък. Защо, по дяволите, си мислех, че ще я нараня? Не беше така, сякаш трябваше да си седи вкъщи и да чака да ѝ се обадя. Тя не ми изповядваше любовта си. Бяхме излезли. Бяхме се целунали и беше невероятно. Щях да я поканя отново на среща.
Бързата спирка беше заета. Беше събота през лятото. Лодките бяха закачени на задните части на пикапите и ги зареждаха, за да се отправят към реката. Хората купуваха лед и бира за хладилните си чанти. По това време на годината това беше нормално. Да влезеш вътре сега и да се опиташ да говориш с Езмита щеше да е трудно. Тя нямаше да може да говори.
За какво всъщност трябваше да говорим? Просто щях да вляза вътре, да си взема едно питие и да я поканя на среща за тази вечер. Това е просто. На последната ни среща не бях обещавал да се обадя. Тя също не беше седнала вкъщи да ме чака. Това беше като всяко друго момиче. Правех от това по-голям проблем, отколкото беше, просто защото, когато ставаше въпрос за Езмита, изпитвах чувства, които не исках да изпитвам.
Твърдях, че я защитавам, но по-скоро изглеждаше, че защитавам себе си. Което беше прецакано. Кога се превърнах в такъв човек? Този, който се интересуваше прекалено много от едно момиче. Аз не бях такъв.
Приближавайки се до магазина, помахах на няколко души, които извикаха името ми, но бях съсредоточен върху това да вляза вътре. Докато стигна до вратата, за да вляза вътре, вече бях охладнял. Това беше лесно.
Тя беше зад щанда, за да обслужи един клиент и не ме видя. Отидох до хладилните шкафове, за да взема бутилка вода, и не бързах да влизам в пътеката с бонбони, като дадох време на човека да плати и да си тръгне, преди да взема барче „Сникърс“ и да отида до касата.
Очите на Езмита се разшириха, когато ме видя, и аз ѝ се усмихнах по най-добрия начин. Тя отвърна на усмивката ми, но тя не стигна до очите ѝ. Проклятие. Ами ако съм закъснял и тя е решила, че предпочита Брет?
– Здравей – казах аз, докато слагах нещата на плота.
– Здравей – отвърна тя, а усмивката ѝ сега изглеждаше малко нервна.
– В колко часа си тръгваш от работа? – Попитах, като си напомних да не се извинявам.
Тя започна да маркира стоките ми и не ме погледна, когато отговори.
– Четири.
Четири беше по-добре, отколкото очаквах.
– Мога ли да те взема в шест? Липсваш ми. – Това звучеше добре. Сякаш и тя беше виновна, че не съм ѝ се обадил. Технически погледнато, тя можеше да ми се обади или да ми изпрати SMS.
– Не мога. – Отговорът ѝ ме изненада. Дали беше ядосана на мен? Дали бях прав да предположа, че е очаквала повече от мен?
– Пет тридесет и шест – добави тя.
– А? – Попитах объркано.
– Твоята обща сума е пет трийсет и шест – отговори тя с усмивка.
Нямаше намерение да ми дава обяснение защо не може да излезем тази вечер. Не биваше да настоявам. Просто да го приема, да платя и да си тръгна, но майната му. Липсваше ми – и след като я видях, исках да я видя повече. Тази вечер.
– Можеш ли да излезеш по-късно? Ако е твърде рано? – Попитах, без да помръдна, за да платя. На опашката зад мен нямаше никой. Нямаше нужда да бързам.
– Не, просто имам планове.
О. Добре. Тя имаше планове.
– А – отвърнах и се пресегнах да взема парите, които държах прибрани в джоба си с цип, когато тичах. – Значи утре?
Тя се поколеба. Кълна се, че спрях да дишам, докато чаках отговора ѝ.
– Свободна съм след два часа – каза тя. После взе парите ми и ми върна ресто.
– Ще те взема в два часа – казах ѝ аз. – Носи си бански костюм – добавих аз.
– Добре – каза тя, после вдигна поглед, когато звънецът на вратата иззвъня и някой друг влезе.
Исках да я попитам дали ще излиза с Брет тази вечер, но не го направих. Исках да ѝ дам извинение, че не се е обадила, но не го направих. Вместо това и намигнах и си взех нещата.
– Ще се видим тогава.
Не чаках отговора ѝ. Нова Кокс вървеше в моята посока, облечена в миниатюрни къси панталонки и горнище на анцуг. Беше зашеметяваща, както винаги. Също така не беше човек, когото исках да видя точно сега.
– Е, ако това не е Аса Грифит. Не съм те виждала от цяла вечност. Мисля, че съм те пропуснала – изрече тя.
– Радвам се да те видя, Нова – отвърнах аз. – Трябва да бягам. – Продължих да вървя покрай нея.
– Груб си, Аса – каза тя, когато стигнах до вратата.
Обърнах се и ѝ се усмихнах.
– Съжалявам, Нова. Буквално трябва да бягам. Влязох за едно питие. – Вдигнах бутилката с вода и след това излязох. Не погледнах назад към Езмита. Не казах, че тя е причината да съм тук. Нова можеше да бъде зла, ако се вдъхнови. При всяка възможност да си помисли, че съм я отсвирил заради Езмита, щях да и дам враг, който не заслужаваше.
Прекъснах бягането и адски се стараех да не мисля за плановете на Езмита за тази вечер.
Назад към част 23 Напред към част 25