Глава 1
Никога не бях виждала „Врана и Чук“ толкова пълна, но и толкова тиха.
Петдесет и един души седяха около масите в кръчмата или на столовете на бара и всяко лице беше обърнато към източната стена. За някои от тях в очите им се криеше страшна сянка – небойните митици. В очите на други имаше ярка искра на очакване – любителите на адреналина. А в неколцина – предпазливо безпокойство – по-мъдрите, по-възрастни членове, които знаеха, че това не е нормално.
Това не беше просто среща. Това не беше просто работа.
Подобно на останалите членове на гилдията, погледът ми беше прикован към Дариус, който стоеше с лице към мъжете и жените, за които беше създал дом.
– Благодаря ви, че дойдохте в толкова кратък срок. – Мрачните му думи се носеха из стаята. – Трябва да обсъдим спешен въпрос, който ще засегне всеки член на тази гилдия. –
Подпряла лакти на коленете си, потърсих намек за обичайното му тихо забавление. Не успях да открия такова.
– Мнозина от вас са запознати с инцидента отпреди осем години, известен като „изтреблението на Енрайт“, при който в Орегон бяха открити единадесет демонични магове и бяха унищожени от Ключовете на Соломон. Демоничните магове от Енрайт бяха част от по-голяма организация, наречена „Дворът на Червената кралица“. Поради липса на по-подходящ термин това е секта – култ към демоните.
– Преди малко повече от седмица разследване, предприето от няколко наши членове, разкри повече. – Погледът му прекоси стаята. – „Дворът на Червената кралица“ оцеля след изтреблението на Енрайт и е активен през последните осем години. Освен това култът вече се е установил във Ванкувър.
В стаята се разнесе жужащ шепот, но той замлъкна, когато ГМ продължи.
– Тази група е изключително опасна. Не само че умеят да се крият пред очите на всички, но сред членовете им има призоваващи и изпълнители, които не се съобразяват с разпоредбите на ППД. И както демонстрираха в Орегон, те знаят как да създават демонични магове. Ако култът е във Ванкувър, това означава, че по всяка вероятност и във Ванкувър има демонични магове.
Очаквах нова вълна от шепот, но никой не прочисти гърлото си. Разбрах защо.
Маговете-демони бяха най-страшният вид митици. Човек, обладан от демон, с достъп до магията на демона и с голяма вероятност да изпадне в жестока лудост – да, те бяха кошмари от най-лошия вид.
Необвързаният демон беше по-разрушителен, притежаваше по-голяма магия в допълнение към зверската сила и почти неубиваемото тяло, но от маговете-демони се страхуваха повече, защото опасността им беше скрита зад човешко лице. Можеше да прекараш години в компанията на магьосник демон и ако той не използваше демоничната си сила, никога нямаше да разбереш.
Погледът ми се плъзна към мита, който седеше на стола до моя. Езра наблюдаваше Дариус с обичайното си лице.
– След седмица внимателно разследване – продължи ГМ – установихме, че има осем заподозрени сектанти. Въпреки че все още не сме разкрили крепостта им, подозираме, че броят им е много по-голям, а неизвестен процент от тях може да са демонични магове.
– Утре сутринта ще предам разследването ни на полицията, след което техните агенти ще поемат ръководството. Ще бъдат въвлечени множество гилдии – включително, най-вероятно, неместните ловци на демони като „Ключовете на Соломон“. Но Ванкувър не е отдалечено място като Енрайт, където жертвите на битката се ограничават до култисти и бойци от гилдията.
Ръцете ми се свиха в юмруци. Жертви от страна на сектанти… включително родителите на Езра. Оказа се, че „Ключовете на Соломон“ не са избили невинни семейства в Енрайт, но между прекалено антидемоничните им членове, които се бяха опитали да убият Езра, и неочаквано продемоничните им членове, които се бяха опитали да ме убият, не бях техен фен.
– „Врана и чук“ нарича Ванкувър свой дом вече повече от петдесет години. – Погледът на Дариус пронизваше всеки член на гилдията, един след друг, докато говореше. – И ние няма да позволим нито на демоничен култ, нито на външна гилдия, търсеща награди и слава, да го унищожи. Защитата на нашия град ще изисква всеки един от вас, независимо дали сте медиум, алхимик, учен, чирак или боен митик, който ще стъпи на бойното поле.
– За да победим демоните и демоничните магове, ни трябват оръжия. Нуждаем се от артефакти. Имаме нужда от отвари. Трябва да анализираме миналите дейности на култа, възможните му ресурси и ефективните стратегии за убиване на демони. Всеки тук може да допринесе със своето време, енергия, находчивост и уникални таланти.
Той разгърна папката си.
– Подготвили сме екипи, които нашите офицери ще ръководят. Няма да изискваме от никого да влезе в битка, ако предпочита да не го прави, но очакваме от вас да подкрепите съмишлениците си по всеки възможен начин, докато сме изправени пред най-опасната мисия от десетилетия насам.
– Първият ни екип, воден от първия офицер Жирар, ще набави и изгради арсенал от оръжия, артефакти и алхимия, които да използваме срещу сектата. Вторият ни екип, воден от Табита, ще събере и анализира минали изследвания, бойни техники и казуси, свързани с демони и демонични магове. Третият ни екип, ръководен от Феликс, ще се занимава с логистиката и комуникациите, свързани с немагически доставки.
– А четвъртият ни екип – ъгълчето на устата на Дариус се повдигна – ще бъде ръководен от новоповишения ни четвърти офицер Аарон Синклер.
В залата се разнесе изненадана тишина, след което избухнаха радостни възгласи и аплодисменти с максимална сила, когато всички се обърнаха към меднокосия пиромаг, седящ от другата ми страна. Той се усмихна и махна с ръка, а аз се засмях на необичайното самодоволство в изражението му.
– Аарон – обади се Дариус над шума – ще наблюдава бойното обучение, което ще включва стратегии и оръжия, предоставени от другите екипи.
Ръкопляскайки ентусиазирано, погледнах покрай Аарон към мястото до него, нетърпелива да разбера какво мисли за това един тъмнокос, хладнокръвен електромагьосник. Гледката на празния му стол ме удари в корема. Аарон най-накрая беше получил повишението си и благодарение на Макико Кай не беше тук, за да го поздрави.
– Моята роля – каза Дариус, – ще бъде да наблюдавам офицерите и да координирам работата с другите гилдии във Ванкувър. Утре ще посетя „Окото на Один“, „Рицарите на Пандора“, „Големият Гримор“ и „Морските дяволи“, за да говоря с техните управители. Заедно ще защитим нашия град. Времето е от съществено значение.
Дариус обобщи следващите ни стъпки, след което прочете определените членове на всеки отбор. Аз бях разпределена в екипа на Феликс. Езра – и почти всички бойни митици, което беше почти половината гилдия – бяха разпределени в екипа на Аарон.
Надявах се, че Дариус е съобщил на Феликс, че няма да мога да помогна. Защитата на Ванкувър от Двора на Червената кралица беше на първо място в списъка ми със задачи, но главният ми приоритет беше да спася Езра от обвързващия душата му договор с Етеран. След това можехме да помогнем на нашата гилдия да унищожи култа – и техните лидери, Ксанте и Ксевер. Менталистът, който беше въвлякъл семейството на Езра в сектата, и призоваващия, който го беше превърнал в демоничен маг, заслужаваха да бъдат изпечени на шиш с открит огън.
Когато срещата приключи и из стаята се разнесоха разговори, аз се насочих към Аарон.
– Хм, повишение? – Ударих го по рамото. – Защо не ми каза?
– Това се случи едва вчера. – Усмихна се той. – Но така или иначе щях да го запазя в тайна, само за да видя изражението на лицето ти, когато Дариус го обяви.
– Честито, човече – каза Езра и се наведе около мен. – Знаех, че рано или късно ще се случи. – Изражението му стана замислено. – Кай ми дължи петдесет долара.
– За какво? – Попита подозрително Аарон.
– Обзаложих се с него, че ще станеш офицер, преди да навършиш тридесет години.
– Тридесет?
– Но Кай смяташе, че ще ти трябват още пет до десет години, за да придобиеш наистина умение да мислиш, преди да запалиш нещата.
Аарон изхриптя и когато Езра се усмихна в отговор, диафрагмата ми се завъртя по стомаха.
Човек би си помислил, че след осем месеца излагане на усмивките на Езра вече ще съм се обезчувствила, но тук преминавах през процес. А именно, Езра, когото бях опознала през тези осем месеца, се променяше – развиваше се или… може би се събуждаше?
Сякаш усетил мислите ми, несъответстващият му поглед се обърна към мен. Стомахът ми направи още една акробатика.
– Аарон!
Летисия се прехвърли, следвана от половината от екипа на Аарон.
– Значи вече си офицер, а? – Високият хидромагьосник го погледна с настървение – вероятно си спомни няколко предишни инцидента, които по някакъв начин бяха завършили с Аарон, залят с вода, – след което изпука кокалчетата си. – Какъв е планът за обучение?
– Първата стъпка е да се сформират екипи с правилен баланс между силните и слабите страни за борба с изпълнители и демонични магове – отговори Аарон. – Първо ще се съсредоточим върху защитата, а след това ще тренираме най-ефективните начини за убиването им, за да не изтощаваме себе си и магията си.
– Какво, не можеш просто да изпепелиш демоните с неудържимия си огън? – Измърмори Сеара, най-малко любимата ми руса ученичка магьосница.
Андрю стрелна по-младата жена с потискащ поглед.
– Ще искаме да нанесем колкото се може повече щети, а огънят е добър вариант. Можем да помолим алхимиците да ни направят огнени бомби.
– И някакви гадни димни бомби – добави Гуен с обичайната си доза вулгарност. – Заслепете гадовете, за да не могат демоните да ни плюят като проклети прасета.
– Но трябва да можем да виждаме какво правим – възрази Дарън. – Да ги обезкървим би било по-добре. Трябва да планираме най-лесните начини да прережем вените на някои от тях.
Аарон вдигна ръка, призовавайки за тишина, и всички се подчиниха мигновено – но преди да успее да проговори, от задната част на групата се промъкна друг глас.
– Тези тактики… вероятно няма да проработят.
Събралите се митици се огледаха объркано, търсейки източника на лекия алтов глас, после се разтвориха, за да разкрият младата жена, която стоеше зад тях, толкова дребна, че беше невидима.
Робин Пейдж примигна совоподобно, когато всички я погледнаха.
– Какво знаеш? – Попита Дарън, като запази подигравателния си тон достатъчно фин, за да не му се обиди никой – никой освен аз.
Ядосано отворих уста…
– Аз съм демоничен изпълнител. – Робин вдигна очилата си нагоре по носа. – Но съм сигурна, че и твоят опит е валиден, Дарън.
Задуших се от смях, докато магьосникът стискаше зъби.
Робин се обърна към Аарон.
– Огънят може да изгаря законно контрактувани демони, но поне един култов демон е толкова свободно контрактуван, че може да владее магията си. Огънят може да го направи по-силен.
– По-силен? – Попита Аарон безучастно.
– Демоните могат да превръщат топлината в магия. За да ги изгориш, ще трябва да приложиш топлина по-бързо, отколкото демонът може да я абсорбира. – Тя потупа замислено брадичката си. – Алистър може да го направи, но не съм сигурна за обикновения огън.
Вгледах се в нея. Всички останали също се взираха или сканираха кръчмата за въпросния вулканомаг.
– Студът може да убие само тежко ранен демон. – Робин прибра косата си зад ухото. – Обезкървяването също няма да подейства много добре. Кръвта им е гъста и бързо се съсирва. Дори дълбоките рани спират да кървят в рамките на няколко минути.
– Тогава как ще ги убием? – Избухна Дарън.
– Хм. – Робин се замисли за момент. – Вампирска слюнка?
Няколко от нас си размениха объркани погледи.
– Ако инжектираш демони с голяма доза вампирска слюнка – добави тя – те се сриват.
Аарон потърка задната част на врата си.
– Колко е „голяма“ доза?
– Хм. Примерно… няколко супени лъжици?
Камерън прокара ръка през косата си в знак на неудовлетвореност.
– Откъде да вземем толкова много вампирска слюнка?
– Напоследък едва ли можем да намерим един вампир. – Дарън поклати глава. – Броят им спадна рязко след декемврийската вълна.
– Ще проверим вампирските плюнки – каза Аарон – но както винаги при демоните, най-добрият ни залог е да премахнем изпълнителите и това ще бъде нашият фокус. Благодаря за съветите, Робин.
Тя се усмихна и докато Аарон питаше кой има опит в борбата с изпълнителите, аз се промъкнах през групата до Робин.
– Можем ли да поговорим? – Прошепнах.
При кимването ѝ свързах ръцете ни и я насочих настрани от групата на бойните митици. Всички останали в кръчмата също се бяха групирали, започвайки ранна подготовка за една от най-опасните операции на гилдията.
Погледът ми се плъзна по тях, докато минавах – алхимиците, сред които и сребристолилавата коса на Синър, се бяха присъединили към Рамзи, Линдън и Уелдън, които бяха добре запознати с артефактите. Други познати лица изпълниха стаята и в гърдите ми се разнесе стягане. Дали исках твърде много, за да изправя тази гилдия от неудачници срещу двора на Червената кралица?
– Тори?
Осъзнах, че просто стоя там, а ръката ми е закачена за тази на Робин. Преориентирах се, завих в един тъмен, тих ъгъл и освободих ръката ѝ.
– Има ли новини?
Не беше нужно да ме пита за какво говоря.
– Все още не. Работим по въпроса.
Беше минала цяла седмица, откакто ѝ бяхме дали култовия гримоар, за да може да намери начин да спаси Езра. Колко време отнемаше да се прочете том със сложни заклинания, написан на мъртъв език?
Добре, може би очакванията ми не бяха съвсем справедливи.
– Това не е прост процес – добави тя шепнешком. – Знам, че си нетърпелива, Тори, но доколкото мога да кажа, отприщването на демоничен маг никога не е правено преди.
– Разбирам. – Проверих още веднъж дали никой не е достатъчно близо, за да ни подслуша. – Просто на Езра не му остава много време.
Въпреки че изглеждаше достатъчно стабилен, новото му сътрудничество с Етеран ме накара да се притесня. Бяхме заложили всичко на култовия гримоар и ако Робин не успееше да намери отговорите навреме, цялата ни борба щеше да е напразна. Единствената ни друга възможност беше демоничният амулет, но след като бяхме станали свидетели на ужасяващата смърт на един демоничен магьосник под негово влияние, никой от нас не искаше да експериментира с мистериозните му сили.
– Намерихме ритуала на демоничния маг в гримоара. – Робин забърса подгъва на пуловера си. – Това е сложен набор от заклинания. Мислехме, че тялото на гостоприемника действа като инфернус, но като гледам ритуалите, изглежда по-скоро като кръг за призоваване. След като един демон е в кръг за призоваване, единственият начин да го измъкнем е да унищожим кръга или да го преместим, докато е в инфернус.
– И така… какво? Езра трябва да погълне инфернус?
Очите ѝ се присвиха при това предложение.
– Е, не. Инфернусът трябва да пробие същността на Езра, а не само тялото му.
– Душата му – промълвих аз. – Онзи бивш магьосник, с когото говорихме, каза, че някои хора вярват, че демонът е в душата на човека.
Тя кимна.
– И в това е проблемът. Но трябва да има някакъв начин… Ще продължа да се опитвам, а и Зилас ще ми помогне.
Искаше ми се да задам още хиляди въпроси – например как ѝ помага демонът и защо е в незаконен договор с него, но това не беше времето и мястото за тази дискусия.
Тя оправи верижката на врата си, инфернусът беше скрит под пуловера ѝ.
– Още не знам как ще изглежда, но спасяването на Езра ще включва някакъв ритуал. Ще ни трябва уединено място, където да създадем кръг от демони. Можеш ли да ни намериш такова?
Изправих гръбнака си.
– Да, мога да го направя.
– Ако там има съществуващ кръг, това ще ни спести известно време.
– Оставете го на мен.
С бързо сбогуване тя побърза да намери Амалия, оставяйки ме сама в притъмнения ъгъл на кръчмата с въртящ се ум. Не можех да помогна с гримоара, но сега имах работа: да осигуря тайно място, където да извършим ритуала, който щеше да разкара демона от маг, и още по-добре, ако той включваше предварително направен кръг на Демоника.
Стига да имах и най-малката представа откъде да започна да търся.
Назад към част 1 Напред към част 3
