ГЛАВА 1
Вгледах се в обсидиановите очи на демона.
Топлата кръв изстиваше по кожата ми, но не усещах болка. Все още не. Бях сигурна, че ще я усетя, преди да умра. Просната по корем, с една ръка, притисната под мен, изкривих врат, за да задържа погледа си върху демона.
Той беше приседнал на ръба на блестящата сребърна линия, вградена в пода. Тази линия ни разделяше, откакто за пръв път видях призователния кръг. Тя го свързваше с това царство – и защитаваше хората, които го бяха призовали тук.
Ефирната бариера се развълнува, когато той се приближи, а черният му поглед се спря върху мен.
Някъде близо до краката ми мъжете, които бяха направили това с мен, се смееха. Те се смееха. Ако можеха да видят демона, зверската жажда за кръв, която се търкаляше от него, нямаше да посмеят да издадат и звук. Но вихрената тъмнина изпълни купола и само аз го виждах.
Чудовище пред мен. Чудовища от друг вид зад мен. Оставаха ми секунди, за да избера своя палач. Единият вероятно щеше да ме убие.
Другото със сигурност щеше да ме убие.
Ръката ми трепереше, докато плъзгах дланта си по опръскания с кръв под към сребърната линия. Бариерата се разтресе по-силно, когато демонът я притисна. Присмехулните мъже замлъкнаха.
Върховете на пръстите ми докоснаха сребърната инкрустация.
Гласовете избухнаха в протест, а стъпките заглъхнаха – мъжете се втурнаха към мен. Ръцете им ме хванаха за краката, за да ме откъснат.
Прокарах пръстите си през преградата. Въздухът трептеше, но не оказваше съпротива; това беше непробиваема стена само за съществото, което беше хванато в капан. Човешката ми плът премина точно през нея, навлизайки в неговото пространство, в неговия затвор.
Погледът му върху моя не се измести, не помръдна. Ръката му се сключи около китката ми, кожата му беше хладна, а хватката му – като неумолима стомана.
Демонът ме вкара в кръга.
Назад към част 1 Напред към част 3
