УОКЪР
Очите ми се отвориха, а сърцето ми заби в гърдите. Вдишах рязко въздух, а дробовете ми крещяха за кислород.
Ръцете на Винсънт се стегнаха около мен.
– В безопасност си – успокои ме Винсънт, а топлият му дъх обля лепкавата кожа на голия ми гръб. – Ще убия всеки, който се осмели отново да те докосне, бейби.
– Защо се връщат? – Изсъсках. Преди всички тези глупости месеци наред не бях имала нито един шибан спомен, а сега едва заспивах заради тях.
– Предполагам, че е, защото са ти отнели предпазната мрежа – тихо ми каза Винсънт. – Но аз съм тук, Уокър. Подсъзнанието ти е единственото нещо, което трябва да се почувства отново в безопасност, и това ще стане с времето.
Винсънт плъзна ръка по голото ми тяло, а загрубялата му кожа се плъзна по коремната ми преса. Изстенах тих, когато пръстите му се увиха около члена ми и леко го погалиха.
– Ще свършиш ли в ръката ми? – Изръмжа Винсънт в ухото ми, а Нова все още спеше тихо от другата ми страна.
Леко се поклащах в ръката му, като се опитвах да запазя тишина, за да не я събудим. Наистина имах нужда от този момент с Винсънт – само с Винсънт.
– Само ако обещаеш да ми свършеш в дупето по същото време.
Винсънт изстена и посегна зад гърба си, като взе шишенцето с лубрикант от нощното шкафче, което беше купил. Най-накрая усетих как разтваря бузите ми и се вмъква в мен. Зарових лицето си във възглавницата, дишах учестено, докато той продължаваше да гали члена ми.
– Ебаси, чувстваш се невероятно – изрева Винсънт, заровил лице в рамото ми.
Той бавно влизаше и излизаше от мен, като внимаваше да не разклати леглото, докато помпаше с юмрук около мен със същото темпо, като бавно приближаваше и двамата до ръба.
Цялото ми тяло трепереше, докато топките ми се стягаха. Винсънт захлупи устата ми с ръка, когато спермата ми се изля в дланта му. Ръката му заглуши стенанията ми и той изстена тихо, когато разля горещото си семе в задника ми.
– Толкова много те обичам, по дяволите – промърмори Винсънт, след като вече не се тресяхме. – Нямаш представа колко изгубен щях да бъда без теб, Уокър.
Поклатих глава.
– Сигурен съм, че е така – признах.
Винсънт бавно се смъкна от леглото. Претърколих се по гръб, а той се наведе над мен и притисна устните си към моите в гореща, разтърсваща душата целувка.
– Тогава знаеш, че моят свят ще бъде адски мрачен.
Кимнах, макар да знаех, че без Винсънт светът ми щеше да е нищо.
Защото, ако той ме напуснеше, аз щях да го последвам по дяволите.
Вдигнах поглед към Винсънт, когато той се върна в хотелската стая, носейки чанта с бърза храна. Стомахът ми изръмжа в отговор и аз се отдръпнах от дивана, повече от готова да ям.
– Тя пак спи? – Попита ме тихо Винсънт, като погледна към Нова.
Кимнах с глава.
– Каза, че ѝ е скучно, затова щяла да подремне, но мисля, че всичко, през което е преминала, най-накрая е изплувало на повърхността и тя не знае как да се справи.
Винсънт кимна в знак на съгласие.
– И аз така мисля. – Той ми подаде бургер и пържени картофи и аз седнах на масата, за да мога да ги изям. – Говорих с Алехандро. Алехандро приключва с хората, които са отговорни за това, и също така работи по това да се отърве от всеки плъх в картела.
Преглътнах две пържени картофчета.
– Ебаси доброто. Не че нямам нищо против да прекарам времето си с Нова – признах – но съм повече от готов да се прибера на майната си.
Винсънт хвана ръката ми в своята.
– Знам, бейби. Може би, когато се върнеш у дома и имаш малко време да се възстановиш, ще изчезнат и ретроспекциите ти.
Кимнах в знак на съгласие. Господ знаеше, че имам нужда от няколко нощи непрекъснат сън. А още повече мразех, че всеки път, когато се събуждах, Винс се събуждаше с мен. Сякаш имаше сензор в съзнанието си, който му даваше да разбере кога съм притеснен.
Почти се задавих, когато Нова внезапно изкрещя. Звукът ме смрази до мозъка на костите ми. Винсънт се размърда, преди да успея, и аз се закашлях, като успях да преглътна хапката, преди да стана и аз. Нова ридаеше в ръцете му, лицето ѝ беше зачервено, а по бузите ѝ се стичаха сълзи. Погледна нагоре, очите ѝ се свързаха с моите и тя се протегна към мен, като съкрушен вик се изплъзна от устните ѝ.
Пренебрегвайки всяка частица болка в тялото си, аз я прибрах в ръцете си и я придърпах близо до себе си, люлейки я в скута си, докато галех с ръка косата ѝ.
– Ти си в безопасност – обещах ѝ, опирайки брадичката си на върха на главата ѝ. – Няма да позволя на никого да те докосне никога повече – заклех се.
И, разбира се, говорех сериозно.
Бих преживял още хиляди побоища заради нея, ако това означаваше, че е в безопасност.
Щях да хвърля телата на всеки, който дръзнеше да се гаври с нея, точно както бях направил в планините.
Тя вдигна брадичката си и плъзна устни по моите. Сълзите ѝ бяха солени на езика ми, но ѝ позволих да вземе от мен това, което искаше.
– Накарай ме да забравя – помоли тя. – Чувствам ги как ме докосват.
Притиснах устата си до нейната, за да я заглуша, докато обгръщах ръцете ѝ плътно, притискайки тялото ѝ към моето.
Щях да заменя докосването на всеки шибаняк, който е сложил ръка върху нея, дори това да ми отнеме целия проклет ден.
Назад към част 15 Напред към част 17
