***
Сервитьорката погледна Кейлин.
– Търсиш си работа ли? – Каза тя.
Кейлин махна с ръка на Илайджа и поклати глава.
– Да, в момента си търся. – Каза тя.
– Каква работа?
– Каквато и да е. Мислех си, че може би ще работя като сервитьорка – каза тя, като се намръщи, докато го казваше. Полуочакваше сервитьорката да се засмее и да ѝ каже колко невъзможно е да се намери работа като сервитьорка в района.
– Е, тогава може би имаш късмет – каза и жената. – Всъщност в момента наемаме служители. Миналата седмица изгубихме няколко момичета и Кензи търси да ги замени веднага.
Кейлин се изправи и изведнъж се почувства по-будна.
– Наистина ли?
– Да. Ако искаш, ще те запозная с нея, преди да си тръгнеш.
– О, уау, това би било страхотно.
Сервитьорката се усмихна.
– Е, аз съм доста страхотна. – Тя кимна към сметката.
– Ще се върна за нея след малко – каза тя, а после се обърна и си тръгна.
Кейлин се обърна към Илайджа.
– Уау, не беше ли адски готино? – Каза тя.
Той кимна.
– Да – каза той, но не много ентусиазирано. – Много яко.
– Нещо не е наред ли?
Той отпи последна глътка от содата си.
– Не. – А после извади пачката си, преброи парите и ги сложи при сметката. – Всичко е наред. – Той се изправи. – Ще отида до тоалетната – каза той.
Тя го гледаше как си тръгва, озадачена от поведението му. Може би просто е уморен, помисли си тя.
Но тя знаеше, че това не може да обясни всичко. Той се държеше странно, откакто бяха пристигнали в града.
Докато го нямаше, сервитьорката се върна, за да вземе сметката, и доведе със себе си Кензи. Кензи беше ниска, с мръсно руса коса, прибрана на конска опашка. Беше хубава, но лицето ѝ беше някак изветряло и в очите ѝ имаше поглед, който казваше, че не искаш да се ебаваш с нея.
– Чух, че си търсиш работа като сервитьорка – каза Кензи и протегна ръка.
Кейлин я пое и хватката на жената беше като клещи.
– Да – изпищя тя, докато Кензи стискаше и после отпускаше.
– Е, аз съм собственичката на това малко заведение, така че говориш с правилния човек.
– О – каза Кейлин, като се надигна нервно.
– Имате ли някакъв опит? Няма страшно, ако нямаш никакъв.
Кейлин обясни, че в гимназията е работила като сервитьорка в ресторант „Френдли“.
Кензи я попита защо в момента няма работа, а Кейлин се поколеба да отговори.
– Слушай – каза Кензи, а сините ѝ очи бяха проницателни. – Единственото нещо, което очаквам, е истината. Не ме лъжи.
Кейлин реши да бъде честна.
– Напуснах колежа – каза тя. – Пътувах дотук и пристигнах едва днес. Така че това е причината, поради която в момента не работя.
– Напуснала си колежа? Къде си учила?
– В Кеймбридж, в Бостън.
Кензи се засмя.
– Хайде, сериозно ли?
Кейлийн кимна.
– Искаше да знаеш истината.
– И къде планираш да живееш?
– Не знам. В момента сме в един мотел.
– Ти и приятелят ти?
– Ние сме просто приятели – каза тя. – Не съм сигурна какво ще правя по-нататък.
Кензи я изгледа с болка. Тя въздъхна и каза.
– Виж, Кейлин. Не съм сигурна каква е историята ти. Но изглеждаш мила и сигурно си трудолюбива, щом си влязла в Кеймбридж. Така че ще ти кажа какво. Можеш да работиш тук толкова дълго, колкото искаш…
– Наистина? – Каза тя и очите ѝ се разшириха.
– Още не съм свършила – каза Кензи. – Дори имам стая, в която можеш да останеш, тя си има собствена врата, нещо като малък блок отстрани на къщата ми, който никой не използва в момента.
– Не мога да искам от теб да направиш това за мен – каза Кейлин, смаяна от предложението.
Кензи се изправи.
– Ще откриеш, че съм справедлива, но очаквам от момичетата си да работят здраво – каза тя. – Ако се трудиш усърдно, имаш работа тук за цял живот. Добре? И ако решиш да се върнеш в училище, няма да ти се разсърдя. – Тя се усмихна.
Илайджа се връщаше на масата, когато разговорът приключи. Той погледна Кензи предпазливо, а тя него.
– Това трябва да е твоят приятел? – Каза Кензи, а в гласа ѝ се носеше странен тон, сякаш веднага го намираше за страшен по някакъв начин.
– Аз съм просто едно момче – отвърна той. – Нищо страшно.
Кензи кимна.
– Разбира се. Просто едно момче. Е, добре, момче. Не мога да кажа, че имам работа за теб…
– Не съм питал за такава.
– Но ти – каза тя, обръщайки се към Кейлин, – можеш да започнеш от утре. Единадесет сутринта, точно за ориентация и обучение.
– Абсолютно – каза Кейлин. – Още веднъж благодаря. Много благодаря.
– Утре след работа ще ти покажа онази стая, за която ти говорих.
– Добре – усмихна се Кейлин.
Кензи махна с ръка и тръгна към друга част на ресторанта.
Когато напуснаха „Средна Маргарита“, Илайджа вървеше малко пред нея. Той се насочваше към мотела, но вървеше с бърза крачка. Кейлин се мъчеше да върви с него.
– Хей, забави темпото – каза тя.
– Уморен съм, искам да се прибера в стаята.
– Какво ти е?
– Нищо. Току-що ти казах, че съм уморен.
Кейлин го хвана за предмишницата и той най-накрая забави ход. Очите му срещнаха нейните и сега тя можеше да види болката в тях.
– Илайджа, нещо не е наред. Защо просто не ми кажеш?
Той спря да върви.
– Така че имаш работа, това е готино.
– Мисля, че е така – отговори тя, избутвайки кичур коса, който се беше издул в очите ѝ.
– Но какво беше това, че ти показва една стая?
– Спомена, че има свободна стая в къщата си…
Той я прекъсна с рязък смях.
– Разбира се, че има.
– Какво трябва да означава това?
Той само поклати глава и отново започна да върви, макар и този път малко по-бавно.
– Илайджа – каза тя. – Какво лошо има в това тя да ми покаже една стая?
– Безплатно? – Каза той.
– Тя не каза. Но поне е нещо.
– И какво имаш сега? Спиш на улицата ли?
– Не. Платил си за стая, но…
– О, предполагам, че все пак е нищо. – Той и махна с ръка.
– Илайджа, напълно съм объркана.
– Тази дама е гаднярка – каза той. – В момента, в който я видях, усетих лошо предчувствие. Не знам каква е нейната работа, но не ѝ се доверявам.
– Не виждам какво толкова лошо има в това да ми предложи да остана някъде за известно време. Може би е използвала това за други сервитьорки в миналото.
– Сигурен съм, че го е използвала – засмя се той.
– Не го разбирам.
– Разбира се, че не разбираш. – Той не уточни.
Вървяха мълчаливо, докато се върнаха в стаята. След като влязоха вътре, стаята се почувства малка и почти клаустрофобична. Илайджа се простря на леглото и включи телевизора, а Кейлин седна на малък, раздрънкан стол наблизо.
Тя го погледна, а кракът ѝ нервно подскачаше нагоре-надолу.
– Не разбирам какво съм направила, за да те разстроя толкова.
Той не я погледна.
– Предполагам, че си доволна от начина, по който всичко се е развило. Не е нужно да се опитваш да го изгладиш сега, Кейлин.
Тя възприе думите му и тогава поток от гняв я изправи на крака.
– Доволна ли съм от това как се развиха нещата? Мислиш ли, че съм избрала всичко това? Аз просто се опитвам да оцелея.
Очите му срещнаха нейните за кратко, после се върнаха към телевизора.
– Това е проблемът. Не е нужно да се опитваш да оцеляваш, защото ако нещата тук се объркат, винаги ще можеш да се обадиш на мама и татко, за да ти помогнат да се измъкнеш.
– Съжалявам, че нямам достатъчно уличен авторитет, за да ти хареса, Илайджа. И наистина съжалявам, че откакто сме тук, се държиш като пълно бебе. Но моля те… моля те, не се опитвай да ме убеждаваш, че всички тези проблеми са мои. Защото знам, че ти имаш много свои.
Очите му се втвърдиха, а челюстта му се изправи по начина, по който беше свикнала да го вижда, когато е ядосан.
– Просто продължавай да си го повтаряш, Кейлин.
– Не, Илайджа. – Тя искаше да продължи, но знаеше, че е безполезно. Той вече не я слушаше. Беше се изгубил в собствения си свят и тя наистина не разбираше как се е случило – но всичко между тях сякаш се беше разпаднало за миг.