***
– Не мога да повярвам, че си направил това, което си направил – каза тя, а сълзите се появиха в очите ѝ. – Не мога да повярвам, че си спасил живота ми – и този на брат ми също.
Хънтър се усмихна.
– Той вероятно все още ми е ядосан.
– Не – засмя се тя. – Не, той е във възторг от теб, точно както и аз.
– Няма нужда да ме издигате на пиедестал. Аз съм просто човек, който те обича, това е всичко.
– Ти си нещо повече от това.
Изражението му стана сериозно.
– Мислех си за нещо – каза той. – Откакто се събудих от операцията, си мисля за баща ми.
Тя едва не подскочи, коментарът я изненада толкова много. Тя стисна силно ръката му.
– Какво става с него?
Погледът му се откъсна от нейния и погледна през прозореца.
– Мисля за това, което се случи – нещата, от които толкова много се опитвах да избягам. Всички неща за които никога не съм могъл да ти кажа. – Гласът му беше станал дрезгав и тя разбра, че се мъчи да го задържи.
– Винаги можеш да ми кажеш всичко – каза тя. – Надявам се, че знаеш това.
– Когато се събудих и осъзнах колко близо съм до края, без никога да съм ти казал всичко… – той преглътна и гърдите му се повдигнаха и спаднаха.
Изведнъж вратата на стаята отново се отвори и влезе една медицинска сестра, която се извини, че ги е обезпокоила.
– Трябва да проверя жизнените му показатели и да му дам лекарствата – обясни тя, докато проверяваше картата му, а после се премести до леглото на Хънтър.
Кали пусна ръката на Хънтър, изпитвайки мъка, че възможността Хънтър да разкаже историята си е била временно спряна. Двамата с медицинската сестра се пошегуваха леко за състоянието му, като Хънтър се пошегува с болката.
– Мислех, че ще ме боли, но всъщност усещането е, че някой е пуснал петдесеткилограмов дъмбел върху гърдите ми.
– Мисля, че щеше да ти е по-добре, ако само това ти се беше случило – отвърна сестрата весело. Тя беше по-млада от предишната медицинска сестра, с която Кали се беше запознала, и Кали веднага я заобича.
Когато младата медицинска сестра приключи с проверката на жизнените му показатели и даде на Хънтър лекарствата му, Кали попита как се казва.
– Аз съм Денис – каза и момичето. – Ти трябва да си Кали – Хънтър говори много за теб, откакто се събуди тази сутрин. Явно не можеш да сгрешиш.
– Това ли казва той, когато не съм наблизо? – Попита Кали, а лицето ѝ се зачерви приятно.
– Сигурно е хубаво някой да говори за теб по този начин – продължи Денис. – Не че аз знам. Всички, с които съм се срещала, са били големи глупаци.
– Познавам това чувство. Но понякога, когато най-малко очакваш, нещата се променят и срещаш някой специален човек – някой различен.
Медицинската сестра кимна и се обърна към Кали.
– Той ще има нужда от много почивка – каза тя. – Преживял е доста травми и тази сутрин вече е имал много вълнения. Препоръчвам ви сега да прекарате известно време на спокойствие.
Кали се усмихна и кимна с разбиране.
– Не искам да се насилва и накрая да се влоши – каза тя.
– Добре съм, добре съм – измърмори Хънтър. Но вече изглеждаше още по-уморен, отколкото преди малко. Може би лекарствата бяха подействали бързо, а може би това беше просто внезапна промяна в бдителността, предизвикана от съсредоточаването и ангажирането толкова много с Кали и другите му посетители.
Какъвто и да беше случаят, той започна да заспива, когато сестрата си тръгна от стаята.
Очите му се затвориха, а после отново се отвориха. Той и се усмихна.
– Ти също трябва да се грижиш за себе си – каза и той. Гласът му идваше отдалеч, звучеше слабо и немощно.
– Не се притеснявай за мен – каза тя, изправи се и се приближи, за да погали нежно косата му.
– Аз обаче се тревожа за теб.
– Справям се чудесно.
– О, едно последно нещо, преди да съм забравил – каза Хънтър след дълга пауза. – Хирургът ми те очаква.
– Твоят хирург? – каза тя, като си помисли, че той започва да говори глупости.
– Да, моят хирург – доктор Форест. Когато той дойде тази сутрин, за да ме прегледа, му казах, че ще искаш да се запознаеш с него.
Кали не можеше да не се усмихне.
– Наистина си луд, знаеш ли това?
– Аз съм луд за едно момиче – каза той. – Не го ли знаеш вече? – И тогава той отново започна да пее тихо Crazy Little Thing Called Love, гласът му ставаше все по-тих и по-тих, а след това угасна в тишината.
Кали стоеше до леглото му и го гледаше как спи спокойно в продължение на няколко минути, след което грабна чантата си и излезе от стаята. Детектив Филипс я чакаше, когато излезе, и тя извъртя очи.
– Да не би наистина да ме преследваш цял ден?
Той сложи ръце в джобовете си.
– Това е, за което ме наеха.
– Нямаш ли си истинска работа, на която да отидеш?
– Взех си малко отпуск.
Тя поклати глава.
– Знаеш ли, Хънтър е този, над когото трябва да бдиш.
Филипс се усмихна.
– Съгласен съм. Обадих се на един мой приятел и той ще препоръча на съответните власти допълнителна охрана на болничната стая на Хънтър. Като се има предвид цялото медийно внимание, до късния следобед или в началото на вечерта би трябвало да има някой тук.
– Значи предполагам, че това означава, че съм останала с теб? – Попита тя.
– Предполагам.
– Добре, тогава. Дръж се с мен – каза тя и тръгна към сестринското отделение. – Ще намеря хирурга на Хънтър.
Назад към част 8 Напред към част 10