***
Тя го наблюдаваше с тревога.
След около петнадесет минути сестрата се върна с д-р Форест. Възрастният мъж влезе в стаята бавно, внимателно, и беше очевидно, че кракът му го притеснява.
– Кали, радвам се да те видя – каза той.
– Здравейте, доктор Форест.
– Чух, че Хънтър има малко температура – каза той, приближи се до леглото на Хънтър и започна да го преглежда, опипвайки челюстта му, оглеждайки очите и ушите му. – Изплези си езика. – Той провери гърлото му.
След това взе стетоскопа си и помоли Хънтър да направи поредица от вдишвания, докато той слушаше белите му дробове. След като направи това, той оцени превръзката на Хънтър върху раната му и изглежда търсеше признаци на инфекция.
Когато приключи, д-р Форест се усмихна успокоително на Кали.
– Мисля, че е имал лека треска и тя вече спада – каза той.
– Сигурен ли сте?
– Мисля, че да. Температурата му е слаба, а начинът, по който се поти, ме кара да вярвам, че треската действително спада в момента. Имаш ли втрисане, Хънтър?
Хънтър поклати глава.
– Не, всъщност ми е малко горещо.
– А какво става с белите му дробове? – Попита Кали. – Дишането му изглежда запушено или нещо подобно.
– Не съм чул нищо проблемно преди малко – каза д-р Форест. – Мисля, че повече от всичко друго той се нуждае от почивка. Изглежда ясен и много добре осъзнава обкръжението си. Мисля, че продължава да се възстановява успешно, и ние, разбира се, ще продължим да го наблюдаваме отблизо.
Кали кимна и се опита да се усмихне. Искаше и се да изпита облекчение и все пак нещо в нея продължаваше да протестира.
Може би просто не съм свикнала да виждам как някой се възстановява от такова сериозно нараняване, помисли си тя. Хънтър е минал през ада и не бива да очаквам от него да изглежда като златен бог още сега.
Д-р Форест поговори насаме с медицинската сестра и те вкараха още лекарства в интравенозната система на Хънтър.
След като си тръгнаха, Хънтър беше спокоен, дишането му беше по-спокойно, а част от восъчкия цвят беше изчезнал от бузите му.
– Ти ме спаси – каза той на Кали от нищото.
– Мисля, че си се объркал – каза тя.
– Не – поклати глава той. – Ти ме спаси, защото ми показа какво е истинска любов. Никога досега не съм изпитвал нещо подобно. – Той обърна глава към нея и ѝ се усмихна. – Моята красива Кали.
Тя усети как през нея преминава вълна от силни емоции.
– Искам само да се излекуваш – каза тя.
– Аз вече се справям по-добре. Разговорът с теб днес беше най-доброто лекарство.
– Надявам се.
– Вярно е. Чувствам се така, сякаш вече нищо не може да ме докосне. – Клепачите му леко се отпуснаха.
– Ще седя тук с теб за известно време – каза Кали.
– Не. – Очите на Хънтър едва се отваряха, но гласът му беше твърд. – Трябва да се занимаваш с бизнеса сега. Провери Брайсън и Макс Вайсман и всичко останало.
– Филмът може да почака поне до утре. Искам да бъда тук с теб.
– Кали, послушай ме. Филмът не може да почака. Имаме хора, които зависят от нас. Сега отивам да спя – няма какво да правиш тук.
– Притеснявам се за теб
Той въздъхна. Очите му се затвориха.
– Няма за какво да се тревожиш, красавице. За нищо.
– Хънтър, обичам те толкова много.
Той се усмихна, но очите му не се отвориха. Скоро започна да хърка тихо.
След известно време Кали разбра, че той няма да се събуди скоро. Той изглеждаше спокоен и част от притеснението ѝ се беше разсеяло. Тя влезе в мобилния си телефон и се обади на Брайсън, точно както Хънтър я беше помолил.
– Кали? – Гласът на Брайсън, дълбок и топъл, веднага успокои изхабените ѝ нерви.
– Получих гласовата ти поща. Съжалявам, че не се свързах с теб по-рано – каза тя.
– Сигурно се шегуваш с мен. Току-що си преминала през абсолютен кошмар. Добре ли си?
Тя издиша разтреперано и погледна към спящата форма на Хънтър. Сега той беше обърнал глава от нея, но гърдите му се издигаха и спускаха ритмично.
– Добре съм – каза тя.
– От това, което чух и прочетох, този маниак е дошъл само няколко минути след като съм напуснал ресторанта.
– Имаше късмет. Това бяха няколко минути, които можеха да спасят живота ти.
– Предполагам, че късметът ми най-накрая се е обърнал – пошегува се Брайсън. – Просто ми се иска да не се чувствам така, сякаш е станал за чужда сметка.
– Няма защо да се чувстваш зле, Брайсън. Успокоена съм, че не беше там за нищо от това.
– И Хънтър. Как е той?
– Той се справя по-добре. Събуден е и е нащрек, изглежда много бодър и оптимистично настроен.
Брайсън измърмори одобрително.
– Такъв смел човек си имаш. Той е истински, нали?
– Мисля, че е така. Мисля, че е най-смелият човек, когото познавам.
– Няма да спра да му се възхищавам. Преди да отиде и да се заеме с един луд стрелец, той се зае с онзи маниак Макс Вайсман и отиде да се бие за един неизвестен сценарист, за да режисира голям филм. Помниш ли това?
Кали се засмя.
– Спомням си го. Говорейки за това, ти спомена, че Макс се е свързал с теб. Каза ли нещо забележително?
Брайсън замълча.
– Слушай, сега може би не е най-подходящият момент да обсъждаме това.
– Защо не? – Попита Кали.
– Просто смятам, че точно сега ти и Хънтър трябва да се съсредоточите върху здравето му, а последното нещо, което искам да направя, е да ви накарам да се чувствате сякаш трябва да се забърквате в нещо глупаво, когато имате истински грижи, с които да се справите.
– Твоят филм е истинска грижа – каза му Кали. – Хънтър току-що ми даде заповеди за работа и първото нещо в списъка му беше твоят филм. И какво става?
Брайсън въздъхна.
– Макс ми се обади вчера и ми каза, че нещата с филма се развиват много бързо и че вече е набелязал изпълнителката на главната женска роля.
– Наистина ли? Коя е тя?
– Елайза Джонстън. Тя беше в „Четиридесет нощи“ с Робърт Патинсън.
Кали кимна.
– Тя е перфектна. Това е добра новина, нали?
– Макс ми каза, че Елайза ще подпише договор само ако Стивън Содърбърг режисира. Макс ми каза също, че може би ще мога да бъда асистент-режисьор на Содърбърг, но само ако Стивън е съгласен с това.
Стомахът на Кали се сви и внезапно я обзе главоболие.
– Шегуваш се с мен, Брайсън.
– Не, не се шегувам. Макс каза, че трябва да се опита да привлече Содърбърг на борда – че го дължи на филма и всичко останало. Кой съм аз, че да споря с него?
– Не може просто така да го направи, без дори да е говорил първо с мен или с Хънтър за това.
– Макс каза, че не иска да ви безпокои с холивудски щуротии докато ви е толкова трудно.
Кали се засмя.
– Той е толкова пълен с глупости.
Брайсън се засмя заедно с нея.
– Съжалявам, Кали. Не искам да започвам никакви проблеми. Може би просто трябва да оставим този случай да отмине.
– Трябва да помисля за това. Ще ти се обадя скоро, добре? – Разбира се. Погрижи се за себе си.
Свършиха разговора и Кали седеше, а мислите ѝ бяха хаотични и объркани. Чувстваше се напълно изгубена. С Хънтър в състоянието, в което се намираше, тя нямаше никой, който да ѝ помогне да се справи с този проблем. А и коя беше тя във филмовия бизнес? Беше пълно и абсолютно никоя.
Хънтър имаше влиянието да се изправи срещу Макс Вайсман, но Кали имаше нулево влияние.
– По дяволите – каза тя тихо. Изведнъж сълзите се появиха, само че този път бяха сълзи на самосъжаление. Тя мразеше да плаче и да се самосъжалява, но беше невъзможно да не плаче. Беше изтощена, уморена, психически и физически изтощена. – Не мога да се справя с това – прошепна тя. – Просто не мога.
Когато приключи с плача, не се почувства по-добре. Нямаше освобождаване. Кали просто се чувстваше празна – чувстваше се прозрачна, сякаш можеше просто да изчезне и да се изгуби от света. Това беше твърде много.
Точно тогава телефонът ѝ започна да звъни. Тя провери и видя номера на Никол. Част от нея искаше да отговори, но не можеше да се реши да го направи. Това би означавало да проведе още един емоционален разговор, а тя вече беше имала достатъчно такива за цял живот.
Вместо това Кали седеше и гледаше как Хънтър спи. Времето минаваше, а тя просто седеше и гледаше, като от време на време задрямваше по малко. Той беше единственото, което я интересуваше – нищо друго нямаше значение. Докато Хънтър е добре, и тя ще е добре.
Детектив Филипс влезе малко по-късно и я провери. Попита я дали иска да се върне в хотела, тъй като часовете за посещения скоро приключват.
Кали се съгласи, че вероятно е време да тръгва. Подобно на зомби, тя се надигна бавно от стола си и отиде до леглото на Хънтър, целуна го по бузата. Той промърмори нещо, но не се събуди.
– Обичам те – прошепна тя в ухото му.
Назад към част 14 Напред към част 16