***
Тази нощ Кали спа толкова дълбоко, че дори будилникът в хотела не я събуди на следващата сутрин. Тя отвори очи около десет часа и радиото беше включено, свиреше някаква алтернативна рок песен, която никога не беше чувала, и звучеше силно в стаята.
Тя седна в леглото, разтревожена, че е загубила толкова много време с Хънтър. Искаше да е с него в болницата, искаше да го види как се усмихва, да чуе малките му шегички, да докосне ръката му.
Може би днес ще се почувства по-добре, помисли си тя. Снощи, когато си тръгна, той сякаш спеше много по-дълбоко, което беше добър знак.
Кали скочи под душа за около пет минути, след което облече луксозната рокля, която беше предназначена за празничната вечеря с Хънтър в някой луксозен ресторант. Беше взела със себе си само няколко тоалета за пътуването до Лос Анджелис и все още не беше намерила време да си купи нещо ново за обличане.
Когато отново провери телефона си, имаше няколко нови съобщения. Няколко от репортери, съобщение от майка ѝ, която я молеше да се обади и да даде актуална информация, и три съобщения от Никол, която очевидно беше разбрала за нещата едва снощи от Даниел.
Последното съобщение беше оставено рано тази сутрин. Никол звучеше трескаво, молейки я да се обади и да и каже какво се случва.
Кали пренебрегна останалите съобщения и звънна на Никол, докато се подготвяше да напусне хотела за деня.
– Кали – отговори Никол задъхано. – Моля те, кажи ми, че всички са добре.
– Да. Ние сме – отговори Кали. Никога не беше чувала Никол да звучи толкова паникьосано и се почувства зле, че не ѝ се е обадила по-рано.
– Нямах представа, че нещо се е случило.
– Знам. Съжалявам, че те държах в неведение, но всичко се случваше толкова бързо.
– Ред и аз идваме в Лос Анджелис този следобед.
– Никол, не бива да го правиш.
– Трябва да сме до теб, Кали.
– Ами Райли?
– Тя ще дойде с нас.
Кали поклати глава.
– Не, Никол. Не мога да ти позволя да го направиш. Както и да е, семейството ми е тук и дори нямам време да ги видя. – Това беше истина.
Колкото и да и се искаше Никол да е тук, не можеше да им позволи да преобърнат живота си заради това. Те вече бяха направили твърде много за нея, занимаваха се с новородено бебе, а Никол все още имаше свои собствени здравословни проблеми.
– Моля те, не мога просто да седя тук, в Кънектикът, и да не правя нищо, докато ти и Хънтър се борите.
Кали беше пред огледалото в банята и бършеше косата си, докато говореше.
– Не е нужно да идваш тук още. Ще ти кажа, ако имам нужда да дойдеш, но в момента всичко е под контрол.
– Сигурна ли си?
– Сигурна съм. – Кали излезе от банята и грабна чантата си. Мислеше за телефонния си разговор с Брайсън и за всичко, което се беше случило с филма. – Все пак мога да се възползвам от един съвет – каза и Кали.
– Съвет за какво?
Кали обясни какво се случваше с филма и как Макс Вайсман изглежда използваше отсъствието на Хънтър като възможност да поеме контрола над филма и да изтласка Брайсън от режисьорския пост, за който всички се бяха съгласили.
– Не съм сигурна как да се справя с това – каза Кали. – Ако Хънтър беше на крака, можеше да се включи в битката за нас. Но той не е в никакво състояние, а и не искам да го стресирам. Мисля, че трябва да намеря начин да се справя сама.
– Уау, това е хлъзгав ход, който Макс ви е направил – каза Никол. – Определено не можеш да го оставиш да се измъкне.
– Но как мога да го спра?
Никол сякаш се замисли за известно време.
– Бих могла да накарам Ред да се обади на Макс Вайсман и да се опита да го убеди да се отдръпне.
– Не знам – каза Кали. – Просто ми се струва неправилно да използвам Ред по този начин. Той вече е направил нещо повече, за да може сценарият на Брайсън да попадне в ръцете на Макс.
– Ред не би имал нищо против.
– Не, не мога да го помоля да води битките ми вместо мен.
Никол въздъхна.
– Господи, това е трудна задача. Може би просто трябва да погледнеш на въпроса от съвсем друг ъгъл.
– Как така?
– Не знам. Ако успееш по някакъв начин да убедиш Елайза Джонстън да използва Брайсън вместо Стивън Содърбърг… но това е далечен шанс, нали?
Кали започна да се усмихва.
– Ти си гений, Ник. Сериозно.
– Сериозно? Казах ли нещо, което ти помогна?
– Не знам. Възможно е. Слушай, трябва да тръгвам, но обещавам да ти се обадя по-късно и да ти кажа какво става. Обичам те, Никол.
– Аз също те обичам. Моля те, грижи се добре за себе си.
Кали свали телефона и за първи път от известно време насам се почувства заредена с енергия. Никол ѝ беше дала идея. Случайно си спомни, че Елайза е свободна – беше имала прословута лоша раздяла с гадже (и бивш водещ) – поне ако се вярваше на таблоидите.
Но това даваше на Кали малък шанс. Сега тя имаше идея – начин да се противопостави на това, което Макс се опитваше да направи.
Първо обаче трябваше да се свърже с Елайза Джонстън, а нямаше представа как да го направи. Излезе от хотелската си стая и изпрати съобщение на детектив Филипс да се срещнат във фоайето на хотела.
След няколко минути Филипс беше там, изглеждайки по същия начин, както винаги.
Като поздрав тя каза;
– Би ли могъл да откриеш телефонния номер на една голяма знаменитост?
Той я погледна, сякаш е луда.
– Да, разбира се. Просто ще го извадя от моя огромен ролодекс на знаменитостите, който нося със себе си.
– Сериозно говоря. Трябва да се свържа с Елайза Джонстън – чувал ли си за нея?
Филипс поклати глава.
– Не мога да кажа, че съм чувал. Но предполагам, че бих могъл да измисля нещо, ако наистина имаш нужда.
– Длъжница съм ти.
– Аз съм този, който ти е длъжен, Кали – каза Филипс.
– Тази Елайза Джонстън е филмова звезда или нещо такова?
– Да.
– Добре, ще се направя няколко телефонни разговора, когато стигнем до болницата, и ще видя какво мога да направя.
Назад към част 15 Напред към част 17