***
Кали не очакваше да види Скарлет, когато влезе при Хънтър. Всъщност Скарлет беше последният човек, за когото Кали си мислеше, затова беше шокирана, когато влезе и я видя да седи до леглото му и да му говори тихо.
Хънтър очевидно беше буден, но Кали си помисли, че все още изглежда твърде блед и очите му са с натежали клепачи.
– Моят ангел е тук – каза Хънтър слабо и се усмихна, когато Кали се приближи към него.
Скарлет измести стола си встрани от леглото и даде място на Кали да маневрира между тях и да целуне Хънтър по челото.
– Отново се чувстваш малко топъл – каза му тя.
– Да, казаха, че е вдигнал температура около пет или шест часа тази сутрин – отвърна Скарлет.
Кали се обърна и я погледна, като почувства смесица от тревога и ярост. Знаеше, че яростта е напълно погрешна и неправилно насочена, но не можеше да се сдържи.
– Той е имал температура и ти не си се сетила да ми се обадиш или да ми напишеш съобщение, за да ме уведомиш?
– Медицинската сестра каза, че е добре. Те се занимаваха с това, не мислех, че ще искаш да те безпокоя…
– Е, следващия път, моля те, постави се на моето място. Разбира се, че ще искам да знам дали нещо се случва с него. Каквото и да било. – Кали хвана ръката му.
– Всичко е наред, Кали – успокои я Хънтър. – Чувствам се добре.
– Къде е сестрата? А д-р Форест идва ли да те прегледа?
– Да – каза Хънтър. – Форест дойде около осем и сестрите идват бързо и яростно, като елфите на Дядо Коледа, които работят по някоя счупена играчка.
– Трябва да говоря с медицинска сестра. Не бива да продължаваш да имаш такива температури.
– Казаха, че това е напълно нормално – каза и Скарлет.
Кали просто я игнорира. Искаше ѝ се да изкрещи – защо просто не се върнеш в дупката, от която си излязла? Но успя да устои на желанието си. Скарлет не беше направила нищо лошо и със сигурност не беше по нейна вина, че Хънтър отново имаше температура.
Кали излезе от стаята и отиде до сестринското отделение, където една жена, която не позна, ѝ обясни, че всичко с Хънтър е под контрол.
– Тази сутрин той вдигна малка температура от около тридесет и осем, но отново я свалихме с малко ацетаминофен. Д-р Форест го прегледа и каза, че всичко е наред.
– Сигурни ли сте, че не е инфекция?
Медицинската сестра я погледна така, сякаш Кали я питаше дали две плюс две може да е равно на пет.
– Знам, че това е много стресиращ момент – бавно каза медицинската сестра. – Но е много обичайно пациентите да вдигат лека температура след операция. Това не означава, че се случва нещо ужасно, и стига температурата да спадне бързо, ние сме доста сигурни, че няма скрита инфекция.
– Просто изглежда, че продължава да вдига температура.
Търпението на медицинската сестра сякаш се изчерпваше.
– Както обясних, много често пациентите вдигат лека температура след процедура, а д-р Форест е един от най-добрите хирурзи в страната. Това, че отделя време да проверява толкова често господин Риърдън, всъщност е много над служебните задължения. Имате късмет, че не го е прехвърлил просто на някой ординатор.
На Кали ѝ се прииска да я плесне по лицето. Вместо това се усмихна студено.
– Много ви благодаря, че отделихте време да отговорите на въпросите ми.
– Няма проблем – каза медицинската сестра и се усмихна също толкова студено в отговор.
Кали се върна в стаята, а кръвта ѝ кипеше. Скарлет я погледна предпазливо.
– Имаш ли нужда от малко време насаме? Мога да отида в кафенето или нещо друго.
– Не, всичко е наред. Остани, остани. – Тя въздъхна, като се чувстваше зле, че се държи толкова хапливо. – Просто сутринта ми е напрегната.
Хънтър се засмя.
– Трябва да опиташ някои от лекарствата, на които ме подлагат. Никога повече няма да си стресирана.
– Притеснявам се за температурата ти.
– Д-р Форест каза, че ако всичко продължи да върви добре, ще изляза от болницата през следващите четири-пет дни. Така че явно не се притеснява много за нея.
Кали се канеше да отговори, когато в стаята влезе детектив Филипс.
Той се усмихваше.
– Имам един номер за вас – каза той.
– Как, по дяволите, се справихте с това? – Каза Кали, като се изправи.
Филипс вдигна рамене и се държеше безгрижно.
– Свързах се с агента ѝ и му казах, че имам официални полицейски дела. Това обикновено задвижва нещата.
– Ти си лош – засмя се Кали. – Но аз го обичам. Изпрати ми номера.
Детективът го направи.
– Сега сме почти изравнени – каза той. – Все още ти дължа още няколко услуги, преди да сме се разбрали наистина.
Хънтър ги гледаше с подозрение.
– Какво, по дяволите, се случва, детектив? Поставяте ли си сметка за моето момиче?
Кали се засмя.
– Не, със сигурност не го прави. Но все още не мога да ти кажа какво се случва. Това е тайна и не искам да разкривам каква е тя, докато всичко не приключи.
Хънтър я изгледа с още по-голямо подозрение.
– Нещо ми подсказва, че това ще свърши зле, каквото и да е.
– Определено има такъв потенциал – съгласи се Кали. – А сега, ако ме извините, имам важно телефонно обаждане.
Тя излезе от стаята и се премести в малка чакалня близо до
асансьорите. В стомаха ѝ се появиха пеперуди, сякаш се обаждаше на Елайза, за да я покани на среща или нещо подобно.
Телефонът иззвъня два пъти и след това Елайза Джонстън отговори, а гласът ѝ звучеше предпазливо – почти уплашено.
– Ало….?
– Здравей, Елайза, това е Кали Йънг и работя с Макс Вайсман. Говорили сте с него за филмова роля, нали така?
– Да… но агентът ми каза, че ще се обади някой друг. Не мисля, че имам време за това точно сега…
– Детективът, който се е обадил на агента ви, работи за мен. Съжалявам за объркването.
– А?
– Аз съм човекът, с когото трябва да говориш в момента, Елайза. Просто ми трябват един-два часа от времето ти. Свободна ли си днес?
Елайза се запъна.
– Не съм сигурна. Имам планове за обяд…
Кали разбра, че Елайза я смята за някаква побъркана фенка или нещо подобно. Тя губеше шанса си, проваляше го.
– Слушай, трябват ни само няколко минути от времето ти. Работя с Хънтър Риърдън…
Изведнъж гласът на Елиза се промени.
– Чакайте, казахте, че се казвате Кали Йънг?
– Да.
– О, Боже мой, току-що разбрах коя си ти. Ти си навсякъде в новините в момента!
– Предполагам, че не съм обръщала много внимание на новините. Имам много неща на главата си – засмя се Кали.
– И ти искаш да се срещнеш с мен? – Каза Елайза.
– Всъщност не ние с теб имаме нужда да си поговорим – отвърна Кали.
– Слушам – каза Елайза.
И така Кали започна да изпълнява плана си.
Назад към част 16 Напред към част 18