***
Д-р Уолш беше по-ниска, отколкото Кали очакваше, с отсечена, момчешка руса коса и тънък, ястребов нос. Но беше бърза и остра, с пронизващи сини очи и маниер, на който Кали веднага се довери.
– Наясно съм със случая – каза дребничката лекарка, докато Кали се опитваше да обясни какво се е случило през последните четиридесет и осем часа.
Д-р Уолш прегледа внимателно Хънтър, устата ѝ беше права линия на загриженост, очите ѝ бяха съсредоточени и замислени, докато тя бързо се занимаваше с работата си. Тя махна част от превръзката на раната на Хънтър и използва фенерче, за да я огледа по-отблизо. Линията на устата ѝ сякаш се стегна.
Тя преслуша гръдния му кош със стетоскопа си, взе картата му и я прочете много внимателно, не по онзи небрежен начин, който Кали беше свикнала да вижда от сестрите и лекарите. Изглеждаше така, сякаш д-р Уолш преглеждаше всеки ред от всяко лечение и всяка бележка, направена за здравето на Хънтър. Накрая тя остави картата и погледна Кали.
– Съгласна съм, че по всяка вероятност това е септицемия. Всички признаци сочат към Синдром на системния възпалителен отговор, който е много опасен, защото може да има всякакви причини и следователно всякакви лечения – някои от които със сигурност ще се провалят.
– Каква би била вашата препоръка? – Попита Кали.
– Ако аз бях лекар на пациента, със сигурност щях да извърша проучвателна операция, за да преценя произхода на тази инфекция. Моето вътрешно усещане е, че това не е просто резултат от отслабена имунна система или бактерии на мястото на разреза. Това е нещо по-първично и според мен по-опасно.
– Моля ви, бихте ли го направили? Бихте ли го оперирали?
Д-р Уолш се намръщи.
– Всъщност не е толкова просто. Д-р Форест е лекарят, който отговаря за този случай, а освен това е и ръководител на гръдната хирургия тук. Със сигурност е в неговата компетенция да извърши друга хирургическа интервенция, но за мен би било крайно нестандартно да го направя.
– Не искам повече той да бъде лекар на Хънтър. Мисля, че е допуснал грешка по време на операцията или най-малкото – погрешно е диагностицирал проблема след това. Многократно казвах на него и на сестрите за треската на Хънтър, а той на практика ме игнорираше.
– Мога да говоря с него – каза д-р Уолш. – Със сигурност може да говоря с него.
– Ще поръчам Хънтър да бъде преместен в друга болница – каза и Кали. – Няма да продължавам да карам д-р Форест да го лекува повече.
Лекарката изглеждаше изненадана от яростта на Кали.
– Добре, тогава. Веднага ще отида да говоря с него и ще видя какво можем да направим.
Кали кимна, като прехапа долната си устна и се опита да не се разплаче. Д-р Уолш се завъртя на пета и излезе от стаята.
През следващия час Кали беше напълно безсилна. Тя дори не беше сигурна дали този нов лекар може да направи нещо, за да спаси живота на Хънтър. Всъщност може би начинът на действие на д-р Форест беше правилен. В края на краищата той беше световноизвестен лекар и хирург, а тя – бивша бавачка, превърнала се в продуцент.
Какво знаеше тя за медицината?
Нищо. Но знаеше, че нещо не е наред, че трябва да се направи нещо повече.
Хънтър се губеше, умираше в тази болница, докато персоналът не правеше нищо друго, освен да вкарва в организма му безполезни антибиотици и да продължава да го държи под упойка.
След около час тя започна да се чуди дали д-р Уолш изобщо ще се върне, когато чу силни гласове точно пред стаята. Хората се караха. Тя дори не можеше да чуе какво точно се говори, но накрая вратата се отвори и в стаята нахлу д-р Форест, следван от още четирима лекари, включително Уолш.
Лицето на д-р Форест беше почти лилаво и той плюеше.
– Това е безобразие. Искате да убиете този човек или да го спасите?
Той се взираше в Кали. Тя си пое дъх.
– Не мисля, че антибиотиците са достатъчни.
Веждите на д-р Форест се сплетоха, докато я зяпаше.
– Въз основа на какъв медицински опит? На базата на какви доказателства? Моля, осветлете ни.
Другите лекари я погледнаха странно, сякаш тя беше нов вид, който изучаваха.
Тя реши, че няма да им позволи да я сплашат.
– Въз основа на факта, че когато първоначално вдигна температура, вие казахте, че тя спада. А след това той вдигна още една температура и вие отново казахте същото. И двата пъти се опитах да кажа на хората, че мисля, че развива инфекция, и ми беше казано, че греша. Този път няма да ви позволя да ме прегазите.
Д-р Форест се засмя.
– Това е напълно нелепо. Следващия път ще позволим на семейството и приятелите да оперират пациенти ли? Ще позволим ли на таксиметровите шофьори да влязат в ролята на анестезиолози?
Един от другите лекари помоли всички да се успокоят.
– Почакайте, ние просто обсъждаме. Важно е да вземем насериозно опасенията на мис Йънг.
– Не съм съгласен – каза д-р Форест. – Тя не е лекар. Тя няма никаква подготовка, никакъв опит – никакви познания. Не се придържам към теорията на Новата епоха, че мненията на всички са равни. Случва се да знам повече от нея за медицината. Сигурен съм, че е прекрасно момиче, но когато става въпрос за медицина, няма да се откажа от отговорността си пред пациента само защото е политически коректно да го направя.
– Ами аз съм лекар – каза д-р Уолш.
Д-р Форест се ухили.
– Не всеки би се съгласил.
– Харвардският и Южнокалифорнийският университет са съгласни – отвърна Уолш. – Така че имам известна доза доверие и се случва да смятам, че проучвателната операция е необходимост в този момент.
– Няма да търпя да провеждате ненужна операция на нестабилен пациент, който просто се нуждае от силен курс антибиотици. Ако го направите, ще убиете този човек.
– Ще го преместя в друга болница – каза Кали. – Няма да го оставя тук, освен ако на д-р Уолш не бъде позволено да направи проучвателна операция, за да разбере какво не е наред.
– Тогава, що се отнася до мен, ти ще бъдеш съучастник в убийство – каза д-р Форест.
– Откъде да знаем, че по време на първата операция случайно не е пропуснат фрагмент от куршум или някакво друго чуждо тяло? – Попита Уолш. – Това се случва и на най-добрите хирурзи в света – знаете го толкова добре, колкото и аз.
– Знам, че се случва – изръмжа д-р Форест. – Но този път не се е случило. Мога да ви кажа без съмнение – направих чиста и перфектна операция на този човек. Ще подкрепя работата си. Работата ми е моят живот и как смеете да накърнявате репутацията ми, като намеквате за обратното?
– Вижте, трябва да се посъветваме и да вземем някои решения – каза един от другите лекари. – Това трябва да се оцени бързо и безпристрастно.
Те казаха на Кали, че ще се върнат скоро, и групата си тръгна, а гласовете им се носеха след тях, когато вратата се затвори.
Кали чакаше и чакаше. Малко по-късно Денис влезе да провери Хънтър.
– Предизвикала си истинско вълнение – прошепна тя, а очите ѝ бяха широко отворени.
– Просто искам това да приключи – каза Кали. Тя погледна към Хънтър, който все още беше блед и не реагираше. – Искам той отново да е добре.
– Той ще бъде. Знам го.
– Ами ако не и позволят да го оперира?
– Просто бъди търпелива – каза Денис и докосна рамото на Кали. – Нещата ще се оправят, обещавам.
Денис излезе и остави Кали отново на собствените ѝ мисли.
Накрая, точно когато Кали започна да губи надежда, вратата се отвори и вътре влезе д-р Уолш. Лицето ѝ беше сериозно.
– Получих разрешение да поема този случай – каза тя.
Кали се изправи и въздъхна с огромно облекчение.
– Слава Богу – извика тя.
– Не толкова бързо. – Д-р Уолш я погледна с непоклатим, безпощаден поглед. – Извършваме много рискована процедура с пациент, който не е стабилен. Има реален шанс Хънтър да не преживее тази операция, заради вече борещата се с проблеми кръвоносна система, слабостта на защитните му сили, белите дробове, травмите, които е претърпял преди това.
Да чуеш всичко това по този начин на изброяване беше почти твърде трудно за понасяне.
Кали слушаше със свити юмруци.
– Но все пак препоръчвате да опитаме?
– Да – каза докторът. – Ако не се опитаме да установим произхода на тази инфекцията, не вярвам, че ще живее още двадесет и четири часа. Ескалиралият брой на белите му кръвни телца, треската и ниското кръвно налягане ми подсказват, че това достига критична точка и всеки момент може да се срине отново.
– Тогава искам да опитаме с операцията – каза Кали.
– Добре. Да започнем подготовката. – Д-р Уолш излезе от стаята, а Кали стоеше там, шокирана от това колко бързо се случва всичко.
Тя изтича обратно до леглото на Хънтър и го целуна по бузата, държеше ръката му. В стаята влезе една медицинска сестра.
– Сега ще го заведем на предоперативна подготовка – каза медицинската сестра.
– Обичам те – прошепна Кали в ухото му още веднъж.
Чудеше се дали това ще е последният път, когато го вижда жив.