ГАРЕТ
Четиринадесет месеца преди метеоритния дъжд Солария…
Гейбриъл най-накрая захапа стръвта и това не можеше да се случи в по-подходящ момент. Трябваше да направя следващата си вноска към Стария Сал, а заплатата на Данте не стигаше. Светлината на екрана ме осветяваше в тъмното, но бях дръпнал чаршаф около койката си, за да не види никой телефона.
Гейбриъл Нокс:
Ще ти давам по хиляда аури на месец. Няма да наливам шибаната си банкова сметка в твоята. Освен това мислиш, че сметката ми няма да избликне със съмнителна дейност, ако ти дам всичко? Не знам кой си, но знам едно. Ти си шибан аматьор.
Тик-так, Фейкър. Ще те намеря.
Страхът се преплиташе с облекчението, което изпитвах, знаейки, че ще направя още едно месечно плащане. Изстрелях му данните за банковата сметка, на която да изпрати парите – тази, която бях създал специално за тази транзакция под фалшиво име. Доколкото можех да преценя, тя беше непроследима. Така че трябваше само да се надявам, че няма да сбъркам и да изпусна нещо, което да се изплъзне пред Нокс. Защото ако разбереше, щях да съм мъртъв.
Натъпках телефона в прореза, който бях направил в основата на матрака над леглото си, запечатах го със заклинание за прикриване, преди да си поема тежък дъх. Чувствах се прекалено горещ и бях сигурен, че изобщо няма да мога да заспя. Утре щях да взема тези пари и да занеса месечната вноска на Стария Сал.
Бях запазил Елис за още трийсет дни. Просто се надявах, че ще успея да продължа така.
***
– Косата ти изглежда много сладка така, бейби. – Синди Лу отметна косата ми назад, като на практика седна в скута ми, докато седяхме заедно на закуска. Усмихнах и се глупаво, усещах погледите върху нас, но не ми пукаше.
Как бях попаднал на най-сексапилното момиче в училище? Тя дори не беше десетокласничка, а шибана единадесетокласничка.
– О, да? – Усмихнах се и се наведох, за да я целуна, а тя се кикотеше кокетно срещу устата ми. Пръстите ѝ се вкопчиха в ризата ми, но усетих, че вниманието ѝ се отклонява и се отдръпнах, откривайки, че Данте ни наблюдава от съседната маса.
Синди отново се захили и върна вниманието си към мен.
– Имаме публика.
Прокарах пръсти по гърба ѝ и се обърнах, за да грабна парче тост, като си помислих, че е по-добре да спра, ако не искам да отида в „Арканни изкуства“ с изключително щастлив вид.
Синди Лу започна да гризе ухото ми и аз въздъхнах, като леко я избутах назад, докато усещах как очите на Данте се впиват в нас. Каква беше неговата работа?
Когато погледнах към него, той дръпна глава, за да ме подкани, и аз въздъхнах, осъзнавайки за какво става въпрос.
Измъкнах се от прегръдките на Синди и се отправих към него, за да поговоря с него, като косъмчетата се надигнаха отзад на врата ми, когато групата му веднага ми обърна внимание. Не беше като да са чак толкова близо до мен, но усетих заплахата във всичките им пози. Една дума от Данте и щяха да ме разкъсат на парчета заради своя Алфа.
– Здравей, човече – казах аз и Данте се усмихна лениво, преди да потупа свободния стол до себе си.
Неговата Бета, Табита, издаде ниско ръмжене, когато седнах на него, но и тя се премести нагоре, за да ми даде малко повече място, така че това беше нещо като главоблъсканица.
– Хубава коса – коментира Данте, като ме погледна с усмивка, а аз бързо я сплесках надолу, несигурен какво, по дяволите, беше направила Синди с нея.
– Приятелката ми я развали. – Поклатих едно рамо, а очите му заблестяха от някаква мисъл.
– Вие двамата сега сте във връзка?
– Да, имам предвид… мисля, че е така. Но не сме го казали наистина, предполагам.
– Значи не сте официално – каза той просто.
– Ами не официално официално… – Замълчах, знаейки колко неубедително звучи това. Трябваше просто да я поканя на среща, но всеки път, когато се замислех, чувах собствения си глас в главата и звучах като такъв глупак. „Здравей, Синди, искаш ли да ми станеш приятелка, защото мисля, че си супер красива и т.н.“ По дяволите, защо беше толкова трудно да бъда готин? За Данте това беше толкова лесно, колкото и дишането.
– Тя е хубаво момиче – отбеляза той. – Така че бъди мил с нея или ще ти счупя краката. – Каза всичко това с усмивка, но стомахът ми се сви, когато усетих подмолната заплаха.
– Ще го направя – принудих се да изрека, а гърлото ми беше прекалено стегнато.
– Добре. А и имам работа за теб тази вечер, кабайо, ще ти съобщя, когато ми потрябваш.
Училищният звънец удари и Данте тръгна, оставяйки ме зад себе си, докато глутницата му тичаше след него.
Нервите ме обзеха, когато той изчезна от погледа ми. След първата работа, която бях свършила за него във фетиш клуба, не можех да не се притеснявам за това, което ми е подготвил тази вечер. Но нямаше смисъл да се занимавам с това. Каквото и да беше, щях да го направя.
***
Денят пълзеше и настроението ми се подобри едва когато излязох от последния си час. Беше време да събера първата си вноска от Гейбриъл и да изплатя дълга на майка ми към Сал.
Проверих атласа си за съобщения от Данте, докато събличах униформата си в общежитието, но засега нямаше такива.
Натъпках резервните си дрехи в чантата, която бях приготвил специално за пътуване във формата на ордена си – бях съобразителен като нея – след което се обърнах към Леон, който тъкмо получаваше масаж на гърба от Ейми. Той лежеше на пода с лице надолу върху пухкаво одеяло, а Ейми разтриваше гърба му и се потеше, докато се мъчеше да раздвижи мускулите му.
– Отивам в града – казах му, като окачих чантата на врата си на ластичната каишка.
– Вземи ми няколко шоколадови еленчета от Фейбър – помоли той и усетих как харизмата му се навива около мен.
– Имаш предвид онези, които правят само по Коледа? – Извъртях очи.
– Има една сладкарница на улица „Старфайър“, която ги продава – каза Леон по начин, който ми прозвуча почти изкусително. Примигнах, отърсвайки се от желанието да се подчиня.
– Не, пич.
– Ще ги донеса – каза Ейми весело.
– Ти си заета – каза Леон в одеялото. – А Гарет така или иначе ще отиде в града…
За миг се сетих за ръката на брокера на заложни къщи, която беше откъснал, и това в комбинация с харизмата му ме накара да се поколебая.
– Добре, каквото и да е. – Насочих се към прозореца, бутнах го и го отворих, преди да събуя боксерките си и да ги хвърля през стаята на леглото. Качих се на перваза, след което скочих с вик на вълнение, призовавайки формата си за орден. Моят блестящ черен пегас изплува от плътта ми и се заизкачва към небето, като риташе с крака и размахваше силно криле, изкачвайки се към небето. Пробих се в облаците и замрях, докато те се разпиляваха по козината ми, изпълвайки магическите ми резерви.
Завъртях се в небето, наслаждавайки се на прилива от летенето, преди да се насоча към града. Помислих си за Ела и се надявах, че тя ще бъде в клуба, когато занеса парите на Стария Сал. Ако не, може би щях да имам време да я навестя след това, преди Данте да ме повика.
Стигнах до най-близкия клон на Банка Солария, след което закръжих в една близка до него алея, кацнах на четирите си копита и сгънах крилата си, преди да премина отново във формата си на фея. Преоблякох се в дрехите от раницата си, след което я нарамих и излязох на улицата. Вените ми забучаха от адреналин, докато се насочвах към голямата сива каменна банка, като забавих крачка, когато по гръбнака ми преминаха тръпки.
Достатъчно добре ли прикрих следите си?
Ами ако Гейбриъл ме е проследил по някакъв начин?
Огледах се наоколо, докато ужасното усещане, че ме наблюдават, се засилваше.
Наречете го инстинкт, но изведнъж ми се прииска да се обърна и да тръгна в обратната посока. Но ако го направех, щях да привлека вниманието към себе си, ако някой наистина ме е наблюдавал.
Продължих да вървя, пресякох улицата и влязох в едно кафене срещу банката. Поръчах си кафе, като очите ми прелитаха през пътя и се връщаха през прозореца. Там нямаше нищо подозрително, но сякаш звездите ме предупреждаваха, шепнеха в ушите ми.
Преместих се да седна на дългата маса пред прозореца с кафето си и наблюдавах как феите идват и си отиват от банката. Тежката миризма на цигари се носеше от един мъж с мустаци, който седеше няколко места по-надолу от мен, а вестникът беше сплескан пред него.
Сбърчих нос от силната миризма, отпих от кафето си и си поех въздух, за да прогоня аромата.
Премислих информацията за сметката, която бях дал на Гейбриъл. Тя беше свързана с банката на Солария, но това не беше особено тревожно. Имаше много клонове в града.
Макар че… този беше най-близкият до Академия „Аврора“. И ако Гейбриъл подозираше някой студент, че го изнудва, то какво по-подходящо време за човек да дойде в тази банка от след учебните часове, точно след като е извършена транзакцията?
Може би бях параноик, но реших да играя на сигурно. В града имаше много банки, а също и банкомати. Посещавах ги на случаен принцип, никога не образувах схема.
Допих кафето си, върнах се на алеята и полетях към източния квартал.
След час влязох в „Искрящият Уран“ с пачка пари в джоба, пакетче шоколадови еленчета “ Фейбър“ в чантата и сърце, което блъскаше в гърдите ми. Влязох в слабо осветения клуб, търсейки Ела или мама, но не успях да забележа нито една от тях.
Преминах през задния вход и почуках на вратата на Сал.
– Влез – обади се хрипливият му глас.
Влязох вътре, огледах се, за да проверя дали няма никой друг, преди да извадя парите от джоба си заедно с останалите от Данте Оскура.
– Това е вноската за този месец. – Подхвърлих я на бюрото с едва прикрита насмешка. Този мъж заплашваше сестра ми и аз го мразех за това, което искаше да отнеме от семейството ми.
– Изненада ме, Гарет – каза той, докато вземаше парите и започваше да ги брои на бюрото, а от ъгъла на устата му висеше цигара. – Не очаквах, че ще бъдеш толкова изобретателен. Един ден ще станеш добър управител на това място.
– Знаеш ли, има и други работи извън стриптийз клуба, Сал. Със сестра ми планираме да кандидатстваме за тях.
Старият Сал се засмя с цяло гърло.
– Ти може и да си намериш хубава работа с бяла якичка в тази твоя модерна академия, но в град като този основният актив на сестра ти винаги ще бъде тялото ѝ.
– Е, може би ще напуснем Алестрия – изръмжах аз, а по гръбнака ми капеше топлина.
– Може би ще го направиш – каза той, сякаш не го вярваше. – Но винаги е добре да имаш резервен план. Имаш късмет, че някой като мен ти предлага платена работа. Никой не оцелява, живеейки на тези улици, много дълго. – Той приключи с броенето на парите, след което се обърна, за да отвори сейфа си и да го заключи заедно с купчините пари в него. Стана ми някак болно, като знаех колко много жертвам за дълг, който този кучи син можеше толкова лесно да опрости. Сал не беше твърдоглав, той просто искаше Елис. Но аз никога нямаше да му позволя да я вземе.
Излязох от офиса с намерението да посетя Ела. Исках само няколко часа в компанията на сестра ми, за да забравя всичко за напрегнатото време, което преживявах в академията.
Червата ми се свиха, когато атласът ми изписука и открих съобщение от Данте под псевдонима, който бях дала на номера му.
Стархоук:
Срещаме се на портите на кампуса след петнайсет минути.
Въздъхнах тежко, а нощта на свободата ми отлетя на вятъра. Щеше да се наложи да видя Ела друга вечер.
Правя това за теб, мое малко ангелче. Ще се видим скоро.
Назад към част 6 Напред към част 8