***
Те спаха през нощта, телата им бяха долепени, Лиъм я държеше, а тя се свиваше в любящите му ръце.
Рано сутринта и двамата бяха събудени от телефона на Лиам и той изстена и прокле, докато се мъчеше да го вдигне.
– Да? – Отговори той, звучейки разочарован и намръщен.
Последва дълго, почти зашеметяващо мълчание. Когато Лиъм заговори отново, гласът му се беше променил. Звучеше почти смирено, покорно.
– Ти си тук? В града?
Грейс седна в леглото и погледна лицето на Лиъм. Той не я поглеждаше обратно, а се взираше в нищото.
– Добре – каза Лиъм. – Аз съм с някого… мога ли да я доведа? – Той изчака.
Грейс се усмихна, усещайки прилив на щастие, че каквото и да е било телефонното обаждане, Лиъм е говорил за нея и е искал да я заведе, където и да е трябвало да отиде.
За първи път той не беше променил настроението си след няколко часа сън.
– Но не и Вера и Ексли – каза Лиъм. – Не искаш да ги видиш?
Той кимна и въздъхна.
– Добре. Нека се срещнем след час.
След това сложи слушалката и се загледа в телефона си, сякаш го държеше частично отговорен за всичко, което се бе случило по време на разговора.
– Всичко наред ли е? – Попита го Грейс.
Лиъм кимна.
– Това беше баща ми. Той е в града и иска да се срещне с нас след един час на закуска.
– Това е хубаво – каза Грейс, въпреки че изобщо не беше сигурна дали Лиъм го смята за хубаво или не. Тя не знаеше почти нищо за него и за това какви са отношенията им. Единственото, което беше успяла да събере, беше, че майката и бащата на Лиъм са разведени и бащата не изглеждаше много ангажиран.
Лиъм я погледна.
– Не съм го виждал отдавна, а за последно беше, когато Ексли получи награда в училище. Баща ми се появи за церемонията и потупа Екс по гърба. Това беше всичко.
– За погребението на майка ти ли е тук?
Лиъм сви рамене.
– Трудно е да се каже. – Той изглеждаше притеснен.
– Абсолютно сигурен ли си, че искаш да дойда с теб? – Попита Грейс. – Защото няма да се обидя, ако искаш да го видиш сам. Особено след като напоследък не си прекарвал време с него.
– Не – каза Лиъм, хвана ръката ѝ и я погледна в очите. – Искам да си с мен. Дори не искам да отида на закуска с този задник, но смятам, че ако съм с теб, всичко ще бъде наред.
Грейс се усмихна.
– Знаеш точно какво да кажеш.