***
Закуската беше в луксозен ресторант на име „Норма“, който се намираше в хотел „Паркър Меридиан“. Мястото беше пълно с добре облечени и заможни хора. Дори малките деца бяха облечени в най-модерните дребни тоалети.
Когато влязоха заедно във фоайето, Лиъм вдигна ръка, когато видя мъжа, за когото Грейс предположи, че е баща му.
И когато мъжът им махна с ръка и те се приближиха до мястото, където той стоеше на стълбите към ресторанта, Грейс реши, че Лиъм е почти копие на баща си.
Бащата на Лиъм беше облечен в много елегантен костюм в кремав цвят с жилетка и зелена вратовръзка. Имаше очите на Лиъм, бледата му кожа и дори мъхестата му коса.
Най-голямата разлика между двамата беше, че бащата на Лиъм беше по-тежък.
Сякаш Лиъм беше натрупал една-две бръчки и около трийсет килограма, голяма част от които в лицето му. Но въпреки това приликата беше почти шокираща.
Лиъм застана неловко пред баща си и въздъхна тежко.
– И така… – Каза Лиъм – кога се прибра?
– Нима дори не заслужавам да ме представиш на красивата си приятелка? – Попита баща му, а очите му блестяха палаво. Той приятелски намигна на Грейс.
– О, да. – Поклати глава Лиъм и изглеждаше малко развълнуван. – Татко, това е Грейс. Грейс, това е баща ми.
– Тод Вангелис – каза баща му и протегна ръка.
Когато Грейс стисна ръката му, установи, че хватката му е нежна, а кожата му – мека като бебешко дупе.
– Много ми е приятно да се запознаем, господине – каза му тя и се усмихна широко.
– Удоволствието е мое, Грейс. И моля, наричайте ме Тод. – Той се усмихна. – Елате, масата ни е готова.
Той поведе към ресторанта, сякаш беше домакин, сервитьор и управител в едно. Докато Тод вървеше през претъпкания ресторант, той ораторстваше на висок глас.
– Винаги съм отсядал в този хотел, когато съм идвал в града – каза той. – Така че тук ме познават. Това е като втори дом.
– Или трети, или четвърти, или пети – каза Лиъм, но само достатъчно силно, за да го чуе Грейс.
Накрая стигнаха до малка маса в ъгъла на „Норма“ и тримата седнаха. Сервитьорката веднага се приближи, като показа, че знае точно кой е Тод.
– Изглеждаш изчистен – каза тя на Тод – а тя беше по-възрастна, но не непривлекателна брюнетка, облечена в тъмен панталон и бяла блуза, което изглежда беше общото облекло на персонала.
– Избръснах се – каза ѝ Тод, като потърка брадичката и бузите си. – Бони, това е синът ми Лиъм и неговата…
– Приятелка – обяви Лиъм и хвана Грейс за ръката под масата.
Баща му се усмихна и кимна одобрително.
– А това е прекрасната приятелка на сина ми, Грейс.
Сервитьорката се усмихна и на двамата.
– Приятно ми е да се запозная с вас двамата. Напитки? Кафе?
Тримата си поръчаха кафе и вода, а след това Тод поръча три плодови коктейла.
– Трябва да опитате техните смутита – известни са с тях – каза той, като вдигна менюто си и го погледна, преди да го хвърли обратно на масата и да оправи жилетката си.
Лиъм и Грейс изучаваха менютата си, докато Тод ги разсейваше с история за полета си от Англия, при който някой в самолета се изправил и започнал да крещи на чужд език и се наложило да бъде усмирен от другите пътници.
– Звучи ужасяващо – каза Грейс.
Тод кимна, а очите му блестяха, когато погледна сина си.
– Иска ми се само Лиъм да беше летял с мен. От това, което разбрах, той можеше да го свали сам.
Лиъм се изправи до нея.
– Какво трябва да означава това? – Попита той.
Тод се усмихна, слагайки ръце на масата.
– Нищо, просто чух чрез слуховете, че си се превърнал в някакъв вид съвременен гладиатор.
– Кой ти каза това? Бившата?
– Не разкривам източниците си – отвърна баща му, а после отново намигна на Грейс, сякаш това беше вътрешна шега между тях двамата.
Лиъм поклати глава, докато сервитьорката им донесе кафета и напитки, а след това взе поръчките им за закуска.
Лиъм и Грейс си взеха съответно палачинки и яйца бенедикт, но Тод си поръча фритата с омари, за която Грейс беше забелязала, че струва хиляда долара.
Когато Тод поръча ястието за хиляда долара, сервитьорката не помръдна, нито пък Лиъм, така че Грейс просто се усмихна, докато регистрираше факта, че тази закуска вече официално е най-скъпото ястие, което някога е яла.
Не забравяй, каза си тя, че тези хора са от друг свят, различен от твоя.
И все пак не можеше да не се възхити на идеята, че някога би имало смисъл да похарчиш хиляда долара за чиния с яйца и малко морски дарове.
След като сервитьорката си тръгна, на масата временно настъпи тишина и Грейс отпи глътка от тъмното, силно кафе.
Бащата на Лиъм седеше над кафето си, а изражението му се беше променило от палаво и буйно в нещо по-трезво. Той си пое дълбоко дъх и леко поклати глава.
– Все още не съм се справил с новината за Ан – каза той тихо.
Лиъм отново се вцепени, а ръцете му се свиха в юмруци под масата.
– Беше шок – промълви той.
– Тя с превишена скорост ли караше?
– Нямам представа – каза Лиъм.
– Ами какво точно се случи? – Попита Тод.
Грейс осъзна, че двамата с Лиъм не са навлезли в подробности. Единственото, което знаеше, беше, че е станала автомобилна катастрофа, която е отнела живота на майка му.
– Тя е шофирала и сигурно е изгубила контрол над колата – най-накрая отговори Лиъм. – Не знам дали се е опитвала да избегне нещо пред себе си, но се е измъкнала от пътя и се е ударила в дърво. Казват, че е загинала на място.
Тод прочисти гърлото си.
– Поне не е пострадала.
Лиъм направи физиономия.
– Предполагам, че това е нещо, за което трябва да сме благодарни.
Тод се вгледа в сина си през масата. Той хвана чашата си в едната ръка и я вдигна нагоре, разглеждайки Лиъм.
– Знам, че през последните няколко години малко отсъствах – започна той.
Лиъм се разсмя.
– Дори не бях забелязал.
– И не те виня, че ми се сърдиш – продължи Тод. – Бог знае, че се ядосвах на стария си мъж за това колко отсъстваше през по-голямата част от живота ти. А когато беше наблизо, не беше точно кълбо от смях. Но това е животът, Лиъм. Хората са сложни и греховете на бащите…
– Знаеш, че съм чувал тези реплики и преди, нали? – Каза Лиъм, като се намръщи и погледна към сребърните си прибори.
Грейс сложи ръка на бедрото на Лиъм и леко го стисна. Тя го накара да се успокои.
Сякаш усетил динамиката им, Тод погледна към нея.
– Откога се виждате? – Попита той.
Грейс преглътна.
– О, не знам… само…
– Не е нужно да му отговаряш – каза ѝ Лиъм. След това най-накрая установи контакт с очите на баща си. – Тя няма да дава показания, господин прокурор. Тя не ви дължи никакви обяснения и предпочитам да не се опитвате да я изправиш пред съда по време на закуската.
– Няма да изправям никого за показания – каза Тод, облегна се назад и вдигна ръце нагоре като в знак на капитулация. – Просто се опитвам да я опозная.
– Тогава може би трябва да говориш с нея като с нормален човек.
– Това не беше ли нормален въпрос?
Лиъм поклати глава.
– Нищо в това не е нормално.
Назад към част 12 Напред към част 14