Истън стоеше в хотелската си стая и гледаше Кенеди с невярващо изражение на лицето, докато тя му разказваше всичките си тайни.
В тази стая, само преди няколко часа, Истън беше правил любов с нея за първи път – беше отнел девствеността ѝ. А сега, в същата тази стая, връзката им е към бърз и болезнен край.
Кенеди смътно осъзнаваше този потискащ факт, докато разказваше на Истън всичко, което той би искал да знае за последните ѝ занимания.
Тя не пропусна нищо.
Истън слушаше внимателно това, което Кенеди му разказваше, като почти не задаваше въпроси, докато тя разказваше за всичко, което е правила през последните няколко дни. Тя му разказа как е разбрала, че Шери е омъжена за брата на Истън – Дийн, а след това е успяла да проследи финансовите проблеми на Дийн чрез своята онлайн детективска работа.
Кенеди обясни как е научила, че Дийн дължи много пари на кредитори.
Тя разказа на Истън за това, че е шофирала до бара на Дийн и го е видяла пребит от ужасяващ звяр – мъж, който на практика се е качил в колата ѝ, когато е видял, че тя снима събитието.
– Ето, нека ти покажа – каза Кенеди и отиде до мястото, където Истън стоеше само по кърпа, увита около кръста му, току-що излязъл от душа. От него капеше вода, а косата му все още беше залепена за главата.
Водата се стичаше по главата му и се плъзгаше по мускулестите му рамене, след това се спускаше по ръцете му и разплискваше по пода, където стоеше.
Кенеди му показа телефона си със снимките на него и Истън го взе от ръката ѝ. Той бавно превъртя тези, на които се виждаха момчетата от камиона за доставки, които вземаха неща от бара на брат му, а после още по-бавно, когато стигна до снимките на мъжа, който очевидно беше известен като Джими „Мускула“ ДеЛука.
Накрая Истън ѝ върна телефона.
– Това наистина прилича на Джими ДеЛука – беше всичко, което каза.
– Познаваш ли го? – Попита, борейки се упорито да не позволи на емоциите си да я победят, опитвайки се да проведе спокоен и дистанциран разговор, докато всъщност това, което искаше, беше Истън да ѝ каже, че всичко е наред и че не я мрази.
– Той е печално известен по тези места – каза Истън. Той бавно срещна паникьосания поглед на Кенеди. – Изглежда, че си изкопала сериозна мръсотия за брат ми. На кого смяташ да я продадеш? На Enquirer? На „Глоуб“?
В очите ѝ неволно се появиха сълзи, защото думите му имаха брутален ефект.
– Няма да го продам – каза тя. – Няма да кажа на никого. И не съм продала и друга история на „Глоуб“, Истън.
Истън на практика извъртя очи към нея.
– Сигурно не си го направила, Кенеди.
– Никога не съм го правила. Но познавам човека, който е пуснал историята за това, че съм сестра на Никол, и съм му бясна.
– На него? – Каза Истън. Очите му се впиха в нея. – Кой е той?
Кенеди си представи Блейк такъв, какъвто се беше появил в апартамента ѝ за последен път, признавайки истинската си любов към нея, изглеждайки непостоянен и извън реалността. После си спомни за писмото, което беше оставил под вратата ѝ, и как явно си е мислил, че знае как да я защити по-добре, отколкото тя може да се защити сама.
Трябваше Блейк да е този, който е пуснал историята ѝ в таблоидите – просто нямаше друг човек, който да има знанията и мотива.
– Трябва да обещаеш, че няма да му направиш нищо – каза Кенеди. – Той е просто един глупак.
Лицето на Истън се изчервяваше.
– Кой е този човек, за когото продължаваш да говориш, Кенеди?
– Той е мой съсед. Срещал си го веднъж, за кратко – каза тя тихо.
– Чакай, това небеше ли човекът, с когото те видях пред апартамента ти онзи ден? Как се казваше, този мухлясал малък шибаняк?
– Казва се Блейк – каза Кенеди.
Истън се вгледа в нея.
– Всичко си разказала на този човек ли?
Тя погледна към пода.
– Да.
– Всичко, Кенеди?
Тя облиза устните си.
– Мислех, че мога да му се доверя…
– Но не и за нас. Не си му казала за мен и за теб, Кенеди.
Тя не говореше дълго време.
– Казах му за нас – призна тя. – Но не за конкретните неща…
Истън се обърна, отдалечи се от нея и влезе в банята.
Мускулите на гърба му се напрегнаха, докато се отдалечаваше от нея, а после вратата се затръшна толкова силно, че разтресе картините, окачени на стената, и цялото тяло на Кенеди остана да трепери след него.
Кенеди се облече напълно, но се чувстваше странно, че сега носи същото облекло, което доскоро ѝ се струваше секси. Сега безвкусното ѝ облекло изглеждаше жалко и безполезно.
Истън я мразеше, презираше я и я смяташе за по-малко от нищо.
Вярваше, че е кралица на драмата, която продава историите си на този, който предложи най-много, без да се интересува от вредата, която тези истории биха нанесли на някой друг.
В действителност нищо не можеше да бъде по-далеч от истината, но Кенеди знаеше, че няма как да докаже това на Истън.
Блейк, защо ми заби нож в гърба? Защо трябваше да бъда толкова глупава, че да ти доверя подробности от живота си?
Кенеди изсуши сълзите си, докато бавно оглеждаше стаята и всичко за последен път.
Искаше да си спомня тази нощ, която беше споделила с Истън, начина, по който я докосваше, гледаше в очите ѝ и дори правеше любов с нея. Беше всичко, което си беше представяла, и в крайна сметка не би го разменила за нищо.
Но сега всичко беше свършило и тя беше изгубила доверието на Истън заради собствените си грешки, а също и заради горчивата ревност на Блейк, който се беше опитал да опустоши живота ѝ, за да задоволи някаква заблуда, която имаше за нея.
Който и да беше виновен, фактът си оставаше, че между нея и Истън всичко беше приключило. Сега оставаше само да го приеме възможно най-елегантно и да си тръгне.