***
Нищо забележително не се случи отново до по-късно през нощта.
Танците и пиенето бяха в разгара си, а с невероятния оркестър, който беше като нещо от филм, партито изглеждаше така, сякаш никога няма да спре.
Но от нищото Скот се затича към Грейс и изпадна в паника. Той стискаше жилетката ѝ, а очите му бяха изпъкнали.
– Грейс, трябва да ми помогнеш. Бащата на младоженеца току-що се появи пиян отвън и ще влезе!
– Не разбирам – каза тя. – Успокой се.
– Не мога да се успокоя. Дори не знам как е разбрал за мястото, където се провежда сватбата. Не са му казали.
– Изпрати няколко големи момчета там, за да му попречат да влезе.
Скот я разтърси.
– Не мога да накарам бащата на Истън Ратър да бъде задържан. Какво ще стане, ако човекът се издъни и това се обърне срещу мен? Трябва да отидеш и да се намесиш.
– Скот…
– Побързай! – Прошепна Скот, а очите му изглеждаха така, сякаш буквално щяха да изскочат от черепа му. – Имам един от камериерите, който се опитва да го задържи. Просто отиди и го заговори. Ще ти бъда задължен завинаги.
Тя се замисли дали да не му каже какво може да направи със своята благодарност, но реши, че може и да опита. Ако станеше по-лошо, лудият баща щеше да влезе вътре и да предизвика сцена, а вероятно повечето хора така или иначе бяха твърде пияни, за да им пука.
Така че Грейс бързо се изнесе от приемната зала и през замъка излезе през входната врата, където възрастен, тънък мъж с очила говореше на висок глас с един от камериерите.
Старецът носеше костюм, който изглеждаше с два размера по-малък, а косата му беше прибрана на опашка.
– Просто вземи ключовете ми, сине – каза мъжът и ги хвърли в краката на камериера.
– Господине, просто трябва да се консултирам с моя ръководител, тъй като името ви не е…
– Аз съм проклетият баща на булката – не, не на проклетата булка – каза мъжът. – Бащата на младоженеца. Проверете проклетия си списък. Истън Ратер? Това е шибаният ми син и сега влизам вътре.
О, по дяволите – помисли си Грейс, докато тичаше по стълбите и го пресрещаше с протегната ръка.
– Господин Ратър? – Каза тя гръмко.
Той и примигна през очилата си.
– Да? Коя сте вие?
– Аз съм с организатора на сватбата и се чудех дали можем да поговорим за момент.
Той се изправи в цял ръст и я погледна надолу.
– За какво искаш да поговорим?
Истината беше, че тя нямаше представа. Но трябваше да намери начин да го отведе далеч от замъка.
– Елате с мен, сър, и ще ви обясня. – Тя се приближи до него, сложи ръка на тънката му ръка и забеляза, че всъщност е мускулест, но е добре прикрит. Грейс направи жест към пътеката, която водеше към градините.
– Хайде да се разходим, нали?
Той започна да я следва, но провери през рамо.
– Трябва да вляза вътре, малка госпожице. Синът ми прави огромна грешка.
Тя усети миризмата на алкохол върху него, сякаш се беше къпал в него.
– Както и да е, сър, сватбата всъщност приключи. Те вече са законно женени, така че времето за всякакви опасения е минало. И ако не възразявате да кажа, те изглеждаха много щастливи заедно.
Бащата се завъртя и я погледна.
– Те са женени?
– Да – каза тя, отстъпвайки назад под гневния му поглед.
– Това е всичко. Това е, по дяволите, това е… – Каза той и се отдалечи толкова бързо, че тя всъщност изгуби опора, опитвайки се да го последва. А после той изчезна, връщайки се към стъпалата на замъка.
– Недей да го правиш! – Извика тя.
По дяволите, помисли си тя. Това е то. Скот ще ме обвини, когато този маниак нахлуе там, крещейки и викайки.
Само че още преди да стигне до стъпалата, големите тежки врати се отвориха и от тях излезе Истън Ратър, с Кенеди до себе си. Беше странно да види двамата да излизат от замъка, когато трябваше да са вътре и да се забавляват с всички останали на приема.
– Татко – каза Истън, слизайки по стълбите. – Казах ти да не идваш тук.
Кенеди го последва надолу. Беше се преоблякла от сватбената церемония в по-обикновена рокля, но дори и така, слизайки по стълбите, беше внимателна.
– О, добре – каза баща му. – Момчето и неговата кучка. Идват да ме посрещнат по пътя, а?
Лицето на Истън Ратър стана алено.
– Как току-що нарече жена ми?
– Истън – изкрещя Кенеди. – Не прави нищо.
– Опитах се да те предупредя за нея – каза баща му, сочейки към булката. – Казах ти, че тя ще бъде твоята гибел. Тя никога няма да бъде една от нас, момче. И тя ще те съсипе, ще се опита да те настрои срещу мен и всичко, което някога си научил от мен.
– Татко, давам ти последен шанс – каза Истън. – Обърни се и си тръгни сега или ще те накарам много да съжаляваш, че си дошъл тук.
Баща му застана неподвижно, а след това започна да запретва ръкавите си, бавно и замислено.
– Това е, момче. Случвало ми се е да те напляскам, когато се заяждаш с мен. И ти слушаше тогава. Ще слушаш и сега.
– Опитай се да ме докоснеш – каза Истън тихо – и ще те накарам да плащаш двойно за всеки път, когато удряше мен или Дийн.
Баща му се разкрещя.
– Бих искал да видя как ще опиташ, момче.
– Добре – каза Истън, свали сакото си и го подаде на съпругата си.
– Недей – каза Кенеди. – Моля те, недей да го правиш.
Истън я погледна.
– Заради това, което току-що те нарече? Ще му дам нещо, което да запомни.
Той тръгна напред, а Грейс изкрещя да спрат, но никой не я послуша. Докато бащата и синът се сблъскваха, вратите се отвориха и половината сватбари се изсипаха от замъка.
Беше много бързо, но в същото време изглеждаше като цяла вечност.
Старецът не беше толкова пиян или толкова стар и немощен, колкото изглеждаше. Беше бърз, а също и злобен.
Нанесе твърде силни размахани удари в главата на сина си и Истън се измъкна от пътя на единия, а другият го улучи в челюстта. Главата му се отметна малко назад.
– Казах ти, че ще те набия, момче – каза старецът, като се движеше в кръг.
– Добре – усмихна се Истън. – Опитай още веднъж. И ще те накарам да дадеш благословията си за нашия брак.
Старецът замахна отново и този път Истън блокира първия удар, а след това се измъкна от пътя на втория. Той грабна баща си и го удари силно по лицето – толкова силно, че очилата му и се приземиха в краката на Грейс.
За миг Истън хвана китката на баща си и я изви назад, така че възрастният мъж извика.
– Малко копеле! – Изпищя той.
– Сега ще бъдеш мил – каза Истън спокойно, докато гостите на сватбата слизаха по стълбите, призовавайки ги да спрат да се бият.
– Майната ти на теб и на твоята курва – аххххххх!
Истън огъна ръката на възрастния мъж назад.
– Ще ти счупя пръстите и китката – каза той и се усмихна. – Но ако кажеш, че ни даваш благословията си, тогава всичко приключва.
Устните на възрастния мъж се отдръпнаха от зъбите му като бясно куче.
– Казах ти… тя е….
Кенеди пристъпи напред и помоли Истън.
– Не го наранявай повече, Истън. Моля те. Аз… нямам нищо против, ако той ме мрази. Нека се върнем вътре. Той дори може да дойде, ако иска. Кълна се, че нямам нищо против.
Истън я погледна.
– Трябва да го убия – каза той.
Един мъж, който сигурно беше брат на Истън, слезе до него.
– Попе, държиш се като магаре. А сега престани или ще помогна на брат ми да те набие по главата.
Баща им най-накрая спря да се кикоти.
– Добре, по дяволите. Давам благословията си.
Истън се отпусна и баща му падна на колене, стиснал китката си.
Братът на Истън и Кенеди отидоха при възрастния мъж и започнаха да се грижат за него.
– Имам нужда от питие – извика Истън под бурните възгласи на тълпата. Миг по-късно бащата беше дигнат на крака.
– Ще пия едно питие със сина си и неговата булка – обяви бащата на Истън, което накара групата да се развесели още по-силно.
Сега вече беше истинско парти.
Кенеди само поклати глава и помогна на стареца, който преди това я беше нарекъл курва, да се изкачи по стъпалата към замъка. Скоро всички се върнаха вътре.
Грейс ги наблюдаваше как си тръгват. Едва след като и последните си тръгнаха, тя осъзна, че очилата на бащата на Истън все още са на земята в краката ѝ.
– По дяволите – каза тя, наведе се и ги вдигна.
Когато се изправи, видя, че не всички са се върнали вътре. На стъпалата беше останал един самотен човек.
Лиъм Хюстън. Той се спусна към нея.
– Ти просто имаш таланта да се появяваш в най-интересните моменти – каза той и се засмя.
– Мога да кажа същото за теб – отвърна тя. Отначало Грейс осъзнаваше, че всичко в нея я привлича като молец към пламък, привлечена от този мъж, когото току-що беше срещнала. А после се отблъсна, като си спомни кой е той и всичко, което той представляваше.
– И така, Грейс – каза той, докато се приближаваше. – Забавлява ли се тази вечер?
– Не много – призна тя. – Работих.
– О – каза той и кимна, сякаш всичко това имаше смисъл.
– Но ти сигурно няма да разбереш – каза тя и сви рамене.
– Какво не бих разбрал? – Усмихна се той, а едната му вежда се повдигна любопитно.
– Да работиш, за да си изкарваш прехраната си – отвърна тя.
Изведнъж усмивката му избледня, а очите му станаха студени, по-малко палави и по-интензивни, по-тъмни.
– Има много неща, които разбирам и които може да те изненадат – каза той, приближи се още повече до нея, протегна ръка и взе очилата в ръката си, така че сега ръцете му докосваха нейните.
Чувстваше се наелектризирана, възбудена и чувствена едновременно.
Грейс изведнъж осъзна, че краката ѝ са слаби и че Лиъм Хюстън е не само красив и богат, но и опустошително секси.
И най-лошото е, че той го знаеше.
– Не мисля, че има нещо в теб, което би ме изненадало – излъга тя.
Но се чувстваше добре да го напада, да го обижда. Тя се възмущаваше от него и от начина, по който я караше да се чувства. Той я караше да се чувства малка и безполезна със самото си съществуване.
– Сигурна ли си в това, Грейс?
– Напълно сигурна съм – каза тя. Гласът ѝ звучеше много спокойно, безгрижно. Беше удивително, защото вътрешно беше ужасена.
– Хубаво е да си уверен – каза ѝ Лиъм, като все още докосваше ръката ѝ, докато държеше очилата заедно с нея. И тогава ръката му се плъзна назад и се прибра в джоба на палтото му. – Сега ще ти дам нещо – продължи той и ръката му се появи със старомоден ключ за стая.
– За какво е това? – Попита тя, докато той ѝ подаваше ключа.
– Това е ключът за моя апартамент – каза той. – Това е красива стая. Номерът е издълбан на ключа.
– Не те разбирам – каза тя, но сърцето ѝ се разтуптя.
О, Боже мой. Той ме иска. Той наистина ме иска.
Осъзна, че и тя го иска, и беше зашеметена, че защитата ѝ е паднала толкова бързо.
Ще спя с него, осъзна тя.
Мигновено видя себе си, роклята се разкопча, гърдите излязоха навън, Лиъм смучеше зърната ѝ, докато тя отмяташе глава назад и стенеше.
Лиъм се усмихна, сякаш можеше да прочете мислите ѝ. Знаеше, че това е всичко, което трябваше да направи, за да постигне своето.
За кратко време беше разплел цялото надуто възмущение на Грейс, всичките ѝ претенции. Тя беше захвърлила всичко това в момента, в който той ѝ беше направил предложение, защото в крайна сметка Лиъм Хюстън беше всичко, което жените искаха, и той го знаеше.
– Когато партито приключи тази вечер и всички си тръгнат, ела в стаята ми и използвай ключа – каза той тихо и се наведе така, че дъхът му стопли ушната и мида.
– Не знам – прошепна тя.
– Но ти дори не си чула най-хубавата част, Грейс – мърмореше и той.
– Да? – Дишаше тя, вътрешностите ѝ трепереха, най-интимното ѝ пространство вече беше мокро и хлъзгаво от желанието, нуждата, вълнението от това какво може да бъде това изпитание за нея.
– Ще ти платя десет хиляди долара, за да ме чукаш – каза Лиъм Хюстън, а после се отдалечи, ръката му се прокара по китката ѝ, карайки я да трепери.
Тя стоеше вцепенена и го гледаше с ужас, докато той се обърна и я остави сама пред замъка.