***
Самата сватба мина без проблеми.
Дори Грейс, колкото и да се чувстваше ядосана и огорчена, трябваше да признае това.
Състоя се в градината, а булката беше зашеметяваща в дълга бяла рокля, която вероятно струваше десет пъти повече, отколкото би струвала къщата на родителите на Грейс да се продаде на пазара.
Дори трябваше да признае чувството на ревност, когато младоженците размениха клетвите си с искреност, която не можеше да бъде фалшифицирана.
Целувката им предизвика отчаяна самота в сърцето на Грейс и тя трябваше да отвърне очи. Сияещото, щастливо лице на булката беше твърде много, за да го понесе.
Защо едни хора имат толкова много, а други нямат нищо? Мислеше си Грейс, докато гледаше от самия край на церемонията.
Брат ѝ, разбира се, се радваше и когато сватбата свърши, той изпрати хората да се разотидат, за да подготвят приема в банкетната зала, влизането на младоженците, а след това и храната.
С началото на приема Грейс имаше все по-малко работа. Скот най-накрая започна да се отпуска, особено след като вечерята беше сервирана и всички гости изглеждаха доволни.
Той започна да я игнорира, което освободи Грейс да се движи из замъка като призрак, какъвто изглеждаше, без да привлича вниманието нито на гостите, нито на останалите служители. Истината беше, че тя всъщност не принадлежеше на това място. Тя не беше истински член на компанията на Скот, нито пък беше член на персонала на замъка, нито пък беше един от гостите или част от сватбеното тържество.
Не, Грейс просто се носеше, наблюдавайки щастливите, съвършени хора, които ядяха и пиеха, вдигаха тостове и се наслаждаваха на живота, който другите само могат да мечтаят.
В един момент младоженецът Истън стана и вдигна тост.
– Всички, които ме познават, знаят, че мога да бъда нещо като нехранимайко – каза той под бурен смях. След това погледна влюбено надолу към Кенеди, булката, която го гледаше с обожание.
– Но тези от вас, които наистина ме познават добре, разбират също, че ще направя всичко за близките си хора – продължи Истън.
– Потвърждавам! Така е! – Изкрещя някой.
– Това важи в троен размер за човека, когото ценя над всичко, дори над себе си – каза Истън, като все още гледаше в очите на новата си булка. – Тя ме направи на глупак – каза той – но по най-добрия начин. Тя е толкова красиво истинска и реална, че трябваше да се вгледам в себе си и да видя всички начини, по които съм се заблуждавал. И благодарение на нея се промених – и мисля, че се промених по най-добрия възможен начин, по най-добрата възможна причина. Направих го от любов, а любовта ми към нея е нещо, което ще защитавам и пазя с живота си. – Той вдигна чашата си. – Така че на всички вас, скъпи приятели, които споделяте това време с нас, ви благодаря, че сте тук и че позволихте на Кенеди и на мен да ви имаме в живота си. Това е моята най-голяма гордост и за мен е голяма чест, че всички вие сте с нас. Наздраве.
Всички приветстваха ентусиазирано двойката, а след това Истън Ратър целуваше булката си и всички избухнаха, а Грейс се обърна, защото едва издържаше.