***
През останалата част от деня Кенеди спеше и се мотаеше из апартамента.
Беше истински уморена, свръхмощна и повече от малко депресирана. Към тези емоции се бяха примесили и много други. Беше коктейл от тъга, скръб, гордост, упоритост и объркване.
Опитваше се да не мисли за Истън, но това ставаше все по-трудно с напредването на деня и липсата на вест от него.
А какво точно искаше да чуе?
Кенеди не знаеше. Искаше и се да и се обади, но си казваше, че няма да отговори, ако той се обади. Но когато той не се обаждаше, тя ставаше все по-разтревожена, неспокойна. Проверяваше телефона си непрекъснато, започна да си представя как Истън прави горещ, потен секс с висока, сладострастна блондинка, а блондинката го чука много по-добре, отколкото Кенеди някога би могла да го направи.
Когато настъпи нощта, тя вече беше загубила надежда в повече от един смисъл и отвори бутилка вино, изпи три чаши, а след това изпадна в пиянски ступор, преди сънят да я завладее.
Събуди се с лошо предчувствие. Слънцето я блъскаше в очите от мястото, където беше заспала, гледайки телевизия, а сега беше светло и имаше чувството, че в челото ѝ се забиват парчета стъкло.
Кенеди седна и стомахът ѝ се сви по един много тревожен, много несигурен начин, който ѝ даде да разбере, че това не е просто фалшива тревога.
Всички ръце бяха на палубата.
Тя се изправи, препъна се на пода и се втурна възможно най-бързо, като едва успя да стигне до банята, докато съдържанието на стомаха ѝ се изпразваше. По-голямата част от него отиде в тоалетната чиния, но малка част се разпиля по ръба и дори по пода, докато тя изхвърляше червата си.
Беше ужасно и целият ѝ торс се свиваше и напрягаше, докато тя се надигаше отново и отново.
Какво беше това? Хранително отравяне?
Наистина ли имаше такъв махмурлук?
Кенеди пусна водата в тоалетната, след което започна да избърсва бъркотията с тоалетна хартия, а гледката на частично усвоената храна накара стомаха ѝ да се надигне отново. Тя се надигна, но нищо не излезе, въпреки че вътрешностите ѝ се изкривиха достатъчно, сякаш изстискваха стомаха ѝ така, както се изстисква стара кърпа за миене на съдове.
Изплю се в тоалетната, пусна вътре тоалетната хартия и отново пусна водата.
– Боже – беше всичко, което успя да каже.
След това се изправи нестабилно на крака, запъти се към кухненския плот и се увери, че е изляла остатъка от виното от предишния ден в мивката.
Миришеше.
Сигурно се е развалило или нещо подобно.
Кенеди си легна, разтреперана, сви се на кълбо и заспа още малко. Този път, когато мобилният телефон я събуди, тя не се сети веднага за Истън.
Тя го вдигна, видя името на Никол и се усмихна.
– Здравей – каза тя.
– Събудих ли те? – Попита несигурно Никол.
– Ами, аз съм болна или нещо такова.
– Или нещо такова? Какво става?
– Повърнах.
– О, не – каза Никол. – Ти добре ли си? Имаш ли температура?
Кенеди поклати глава, като вдигна ръка към челото си и провери.
– Не мисля. Може би имам някакво хранително отравяне или нещо подобно.
– Надявам се, че не си яла в някой ресторант с дупка в стената или в някой от онези гадни щандове за хотдог.
– Тези щандове за хотдог лоши ли са? – Попита Кенеди.
– Някои от тях не изглеждат много чисти. Както и да е, щом си добре, просто исках да проверя. Исках да видя как се справяш… – Думите увиснаха във въздуха.
Кенеди осъзна, че сега, когато Никол беше разбрала за връзката на Кенеди с Истън, ситуацията беше доста неловка. В края на краищата и Истън, и Кенеди работеха за Ред.
Това не беше много нормален сценарий и той само се усложняваше.
– Справям се добре. Наистина не знам.
– Къде си в момента? Истън там ли е?
– Не – каза тя, без да е сигурна колко иска да разкрие. В края на краищата беше странно да се разказва твърде много, когато Истън и Ред имаха бизнес отношения.
– Кенеди – каза Никол, сякаш усещайки проблема – аз съм твоята сестра. Няма да кажа на Ред нищо за това, ако не искаш. Ще го запазя между нас.
Кенеди въздъхна с облекчение.
– Добре – каза тя. – Мисля, че може би сме приключили.
– О, скъпа – каза Никол тихо.
И тогава Кенеди започна да разказва подробно какво се е случило, след като Ред и Никол са се разделили с тях след срещата им с мафиотите.
Тя разказа за срещата с бащата на Истън и за всички неприятности, които бяха завършили с това, че Блейк крещял пред къщата, а Истън се ядосал и я изхвърлил на улицата посред нощ.
Когато приключи с разказа си, Никол замълча.
– Това, което Истън направи с теб, беше грешно – каза Никол.
– Знам. И аз така мислех. Но после започнах да се съмнявам в себе си. – Каза ѝ Кенеди. – Спомням си всички хубави неща, които правеше, как се застъпваше за мен, как ме гледаше, когато… знаеш… когато бяхме заедно.
– Това е трудна ситуация – каза Никол. – Обичаш ли го?
Кенеди нямаше нужда да мисли върху отговора си.
– Да, обичам го.
– И мислиш ли, че той също те обича?
Този въпрос не беше толкова ясен.
– Вече не знам. Мислех си, че ме обича. Мислех, че се влюбва в мен, но после се обърна срещу мен от нищото. Нападаше ме, отнасяше се с мен, сякаш бях просто враг, непознат, някой, за когото изобщо не му пукаше. Не мога да разбера как някой може да се отнася по този начин с човек, ако наистина го обича.
– Знам какво имаш предвид – каза Никол. – Но също така съм виждала и двете му страни. Била съм там, където ти стоиш сега, и съм виждала как един човек може да се промени и да се превърне в най-добрата си същност при подходящите обстоятелства.
– Не мога да повярвам, че Ред някога би се отнесъл с теб по този начин.
Никол се поколеба.
– Наистина не обичам да мисля за най-лошите ни моменти, но имаше няколко, които бяха невероятно опустошителни.
Кенеди не искаше да притиска Никол да говори за нещо, което я караше да се чувства неудобно. Но беше успокояващо да знае, че Никол е преминала през подобна ситуация в миналото. А и само гласът на сестра ѝ в ухото беше толкова нов за Кенеди, че тя не искаше това време по телефона да свършва.
– Какво мислиш? Сгреших ли, като си тръгнах от Истън? – Попита Кенеди, след като Никол не последва изявлението си.
– Не мога да кажа – отговаря Никол. – Всъщност не познавам достатъчно добре ситуацията ти, а освен това – аз не съм ти. Само ти можеш да решиш какво е правилно за теб.
– Това е вярно – каза Кенеди и се дръпна за долната си устна.
– Но мога да ти кажа, че смятам, че е важно да поискаш да бъдеш гледана с уважение. Тези мъже – хора като Кейн Райт, Ред и Истън… са много силни, заплашителни и харизматични. Те са свикнали да постигат своето и жените да се прехласват по тях.
– Аз почти паднах в краката на Истън – призна Кенеди.
– Същото беше и с Ред – каза ѝ Никол. – Във всеки случай в началото. Но накрая осъзнах, че ако искам да струвам повече за него, трябва да започна да виждам себе си като ценност и да изисквам и той да ме вижда така.
– И това проработи?
– Не мога да ти обещая нищо, Кенеди. Просто ти разказвам моя опит.
Кенеди се замисли, а веждите ѝ се смръщиха.
– Боли ме, когато съм далеч от него. Стомахът ми е на възел и продължавам да мисля за него, да ми липсва. Искам да ми се обади.
– Ако наистина го е грижа за теб, той ще дойде отново за теб – каза ѝ Никол. – Не си представяй, че Истън може да намери толкова лесно друга толкова невероятна жена като теб. Ти също ще му липсваш.
– Наистина ли мислиш така? – Попита Кенеди, усмихвайки се, а бузите ѝ горяха.
– Наистина мисля така – засмя се Никол. – Утре ще проверя отново, за да видя как се държиш – добави Никол.
– Благодаря ти, че си до мен – каза и Кенеди.
– Винаги – каза Никол.
Назад към част 3 Напред към част 5