***
В разгара на плача ѝ мъжете се върнаха заедно долу. Изглежда, че спореха за нещо.
– Няма да го направя – казваше Кейн, докато слизаха по стълбите с Ред пред него.
Ред слезе от стълбите и се обърна с лице към по-възрастния мъж.
– Ще го направиш – отвърна той.
Кейн спря и се вгледа в Ред, а бузите му станаха малинови.
– Не си спомням някога да съм бил нает от теб. Доколкото си спомням, аз съм този, който пое компанията ти. Така че ако някой ще дава заповеди тук, това няма да си ти.
Ред продължи да среща погледа му.
– Това не е заповед, а просто правилното нещо, което трябва да се направи, и ти го знаеш.
– Не знам такова нещо.
– Трябва да направим размяната. Това е единственият начин.
– Аз не го виждам така – отвърна Кейн.
Кенеди беше озадачена.
– Размяна? – Каза тя, но никой не ѝ обърна внимание.
Ред поклати глава и се усмихна сърдито.
– Трябваше да знам, че ще извадиш тази глупост. Ти имаш проклето его…
– Моето его? – Ухили се Кейн, като слезе по останалата част от пътя по стълбите и се промуши покрай Ред.
Тя насочи вниманието му към Никол.
– Наистина трябва да му говориш разумно – помоли я Кейн.
– Какво става? – Изправи се Никол.
– Това, което се случва – каза Ред, – е, че успяхме да установим контакт с хората, които държат Истън. И те искат нещо от нас, нещо, което имаме силата да им дадем. И сега нашият надежден стар приятел тук не иска да им го даде.
Кейн се извърна към него.
– Защото всички се съгласихме, че никога повече няма да пуснем този конкретен… пакет… в света. Той е в лед, завинаги. И така ще си остане.
– В момента съм объркана – каза Кенеди. – Истън добре ли е? Ранен ли е?
Ред я погледна, раздразнен.
– Той е жив.
След като чу това, Кенеди усети как цялото ѝ тяло се отпуска, отпуска се, как от раменете ѝ се сваля гигантска тежест. Той все още беше жив, това беше единственото, което имаше значение.
Никол се приближи до Ред, сложи ръце върху дланите му и го погледна в очите.
– Какъв е пакетът, който искат?
Изражението на Ред беше силно неудобно.
– Спомняш ли си онзи много нещастен човек, който преди време разби партито в дома ни? Онзи, когото изпратихме в постоянна ваканция?
Лицето на Никол изведнъж изгуби цвят.
– О, Боже мой – изпъшка тя и се отдръпна от него.
Кенеди нямаше представа за какво говорят. Достатъчно разстройващо беше да знае, че Истън е задържан, но сега никой не и обясняваше нищо. Знаеше само, че не правят нищо, за да върнат Истън.
– Можете ли всички да ми кажете какво означава това? – Каза Кенеди, като гласа ѝ се пречупи под напора на напрежението. – Аз заслужавам да бъда включена. Истън е в това положение заради информацията, която му казах. Ако нещо се случи с него, тогава ще трябва да живея с това до края на живота си.
Тримата се взираха в нея. В първия момент тя си помисли, че никой няма да отговори. Но накрая Ред заговори.
– В миналото имаше един човек, който се опита да ни нарани. Много опасен човек. Бяхме принудени да вземем нещата в свои ръце. – Ред погледна към Никол.
– Някои сътрудници на Кейн помогнаха да се справим със ситуацията – продължи Никол, като внимателно подбираше думите си.
Кенеди изведнъж разбра какво и казват. Тя усети как очите ѝ се разширяват.
– Джими ДеЛука иска да направи размяна на затворници – прошепна тя. – Това ли е?
Кейн се усмихна леко.
– Тя е много умна, нали?
Ред повдигна вежди.
– Някои биха казали, че е прекалено умна за собственото си добро, дори.
– Със сигурност тя има много повече работа на горния етаж от теб, Джеймисън. – Кейн го изстреля с още един разочарован поглед.
– Ние правим размяната – каза му Ред. – Няма да позволя на Истън да плати цената за нечии чужди грешки.
– Ако направим този трансфер, тогава ще платим цената. Наистина ли искаш този човек да бъде освободен? – Каза Кейн. – Помниш ли какво ни направи последния път? А сега ще има много нови причини да си отмъсти, след като е там, където е, откакто го изпратихме.
Ред изпадна в неловко мълчание и двамата с Никол изглеждаха дълбоко замислени и… уплашени.
Кенеди разбра, че са ужасени, и то не заради случилото се с Истън.
Имаше нещо общо с мистериозния затворник, когото бяха задържали заради опасността, която представляваше за тях. За нея беше шокиращо, че Никол и Ред крият такава тайна, но от друга страна, не би трябвало да се изненадва.
Хората криеха най-различни скелети в гардеробите си – тя знаеше това по-добре от повечето.
– Е, сега Кенеди има още една история за приятелите си от TMZ. – Каза Ред, а гласът му беше изпълнен с хаплив сарказъм.
– Тя няма да каже на никого – каза Никол.
– Тя разказа всичко и на всички за всички други свои така наречени тайни – отвърна Ред. – Наистина ли искаш тя да знае нещо друго, което може да използва срещу нас?
– Смятам, че е направила грешка, като е казала на приятеля си някои неща, които той е излязъл и е разпространил – каза Никол. – Вярвам на сестра си.
Ред отново замълча и Кенеди беше дълбоко развълнувана от проявата на яростна лоялност на сестра си.
– Въпросът е – каза Кейн – че не можем да направим това. Не можем да позволим Тревър да бъде освободен. Той няма да спре, докато не нарани, не убие или не измъчва някой от нас или всички. Човекът е напълно луд и непоправим.
Ред започна да се разхожда.
– Ако накараме ДеЛука и екипа му да обещаят, че ще държат Тревор под око…
Кейн се разсмя на това предложение.
– Ще сключиш сделка с мафията и ще очакваш да я спазят? Нима си загубил ума си?
– Прав е – каза Никол.
Кенеди се обърна и я погледна.
– Ти няма да направиш размяна? Ще оставиш Истън да остане в плен?
– Не мисля, че това е начинът да си го върнем – каза Никол тихо. – Човекът, когото искат да използват за размяна, е човек, който би бил заплаха за всички нас – включително и за Райли.
Думите ѝ пронизаха душата на Кенеди. Тя изведнъж се почувства празна, обезсилена.
Мислех, че си казала, че ще оправят всичко, помисли си Кенеди с известна горчивина. Ти каза, че Кейн и Ред ще знаят какво да правят. Но ти излъга. Всъщност не те е грижа за Истън.
– Ще измислим нещо друго – обяви Ред, опитвайки се да звучи убедително, но очите му говореха друго.
Кейн се опита да се съгласи с него.
– Да, винаги има още пари. С пари може да се направи това, просто трябва да ги накараме да видят, че искаме и можем да ги дадем.
– Вече предложихте ли пари? – Попита Кенеди, знаейки отговора още преди да са отговорили.
Погледът на Кейн се спусна надолу.
– Те блъфираха… това е… това са преговори.
Ред погледна към Никол и поклати глава.
– Предложихме им много, а те не проявиха интерес. Искат Тревър или нищо.
В стаята отново настъпи тишина.
– Ще има последствия – каза Кейн. – Ще ги преследваме като кучета, ако наранят вашия човек.
Ред кимна, но явно беше съкрушен.
– Иска ми се да имаше нещо повече, което да можем да направим.
Кенеди беше празна и съкрушена. Щяха да се откажат от Истън. Наистина щяха да се откажат от него, а тя знаеше, че не може да направи нищо, за да ги убеди в обратното.
Нямаше как да поставят живота и безопасността на Истън над тези на семейството си, на детето си.
Тя си представи очите на Истън, начина, по който изглеждаше, когато се усмихваше, начина, по който се чувстваше до нея.
Усещаше го и усещаше как и го отнемат.
Сърцето ѝ се разби и си помисли, че вече никога няма да бъде същата. Щеше да се върне в Бостън, в Масачузетския технологичен институт, щеше да води спокоен живот на математика и цифри и да забрави за болезнения свят на истинските човешки същества.
Никога нямаше да преодолее загубата на Истън. Никога.
Никол се приближи и сложи ръка на рамото ѝ.
– Ще продължим да опитваме и ти обещавам, че ще намерим начин…
Изведнъж на Кенеди ѝ хрумна една мисъл. Тя погледна Кейн Райт, знаейки, че той е хладнокръвният, човекът, който би разбрал нейния начин да гледа на това.
– Може би – каза Кенеди – можеш да направиш размяната, без да им даваш наистина това, което искат.
Кейн Райт срещна очите ѝ и тя видя, че студеният му и пресметлив поглед сега се интересува от това, което тя искаше да каже.
– Продължавайте – отвърна той тихо.
– Може би просто ще изпратиш този пакет – този затворник, който държиш, но не го връщаш цял.
Ред поклати глава.
– Не можем да направим обмен, като им предадем труп, ако предлагаш това. Съгласихме се никога да не правим това – да не убиваме Тревор. Той трябва да остане жив, но да бъде изключен от картинката, завинаги.
– Не предлагам да убивате никого – каза Кенеди, като не откъсваше поглед от Кейн.
По-възрастният милиардер бавно започна да се усмихва, а усмивката му се разшири, когато осъзна пълните последици от нейния план.
– О, ти си хитра, нали?
– Когато съм отчаяна, ставам креативна – каза му Кенеди.
Ред погледна от единия към другия.
– Изгубихте ме. За какво си говорим?
– Както обикновено, закъсняваш за партито – въздъхна Кейн. – Не се притеснявай, ще ти обясня всичко по пътя.
– По пътя къде? – Каза Никол.
Кейн тръгна към вратата на къщата.
– Трябва да мобилизираме всички. Ще направим размяната веднага.