***
Имаше сънища, но те бяха объркани и объркващи. Някой викаше, казваше ѝ да излезе.
Блъскаха по вратата на апартамента ѝ.
Това беше Блейк, само че Блейк беше жестоко чудовище. Ако тя отвореше вратата на апартамента си, той щеше да влезе вътре и да я разкъса крайник по крайник.
Но блъскането продължаваше.
– Хей – обади се един глас. – Хей, Кенеди. Събуди се.
Очите ѝ се отвориха и на Кенеди ѝ трябваше миг, за да разбере къде се намира и какво се случва.
Истън стоеше над нея и закопчаваше ризата си. Косата му беше все още влажна от душа.
Кенеди примигна и самосъзнателно избърса ъгълчетата на очите си.
– Какво става?
– Брат ми е тук – каза Истън. Той леко поклати глава. – Слез долу, когато си готова.
Тя се плъзна в леглото, отнасяйки завивките със себе си, внезапно скромна.
Истън се усмихна на това, очите му се присвиха, а устните му образуваха усмивка.
Кенеди усети как бузите ѝ се изчервяват в отговор.
– Нямам какво да облека.
Истън кимна към един сложен скрин в ъгъла.
– Вземи нещо оттам – каза ѝ той. – Имам няколко тениски и други неща. Можеш да вземеш назаем един чифт от моите боксерки.
– Няма да се побера.
– Просто се постарай. Ще ти вземем дрехи по-късно, обещавам.
– Не съм готова да се видя с когото и да било – оплака се Кенеди.
Истън въздъхна.
– Просто слез, когато можеш. – Той се обърна и излезе от стаята набързо, а след това тя чу как той поздрави Дийн, а после дрезгавия глас на Дийн, който отговаряше с думи, заглушени от разстоянието до спалнята.
Стомахът на Кенеди се сви.
Някак си се бе надявала на ден, който да се състои само от нея и Истън, да прекарат време заедно, да се възстановят, да се смеят, да се отпуснат, да правят любов.
Да правиш любов е всичко, което искаш да правиш.
Първо си девствена, а сега си като възбудена тийнейджърка.
Тя беше разочарована и ядосана и… разбира се… уплашена. Светът отново се натрапваше, вече.
Нима никога нямаше да имат време само за себе си? Не можеха ли някога просто да бъдат нормална двойка, без да ги преследва цялата тази драма?
Тя стана от леглото и се премести до скрина му. Намери една тениска, която висеше почти до коленете ѝ, но беше по-добре от нищо. След това намери анцуг с връзки, който можеше да използва, за да ги приспособи към тясната си талия.
И трябваше да навие панталоните в долната част, за да не я спъват, докато върви. Огледа се в огледалото и си помисли, че прилича на дете, което носи дрехите на баща си.
Не изглеждаше добре и тя видя как лицето ѝ се трансформира в онази нацупена детска физиономия, което я направи още по-зле.
Може би просто ще седя тук, докато Дийн си тръгне.
Но Истън я беше помолил да слезе долу и тя не искаше да го разочарова. Трябваше да бъде част от живота му, да докаже, че ще бъде до него при дъжд или пек.
Добре, трябваше да си вземе нови дрехи. Това не беше краят на света.
Кенеди слезе долу и намери Истън и Дийн да пият кафе на масата в къта за закуска.
Когато Дийн я видя, той се засмя.
– Ей, ако това не е Рагджиди Ан. Къде е Анди?
Тя усети как устата ѝ се свива в отговор на малката му закачка, но се насили да се усмихне.
– Трябваше да взема назаем дрехите на брат ти.
Дийн отново се разсмя.
– Мисля, че това облекло наистина ти отива, Кенеди. Що се отнася до мен, не бива да се преобличаш никога.
Тя искаше да му каже да се прецака, но знаеше, че това вероятно няма да се приеме добре. Вместо това благодари и се усмихна мило, въпреки че Дийн вече дори не я гледаше.
Имаше ли Дийн изобщо представа за хаоса, който беше причинил на всички?
Някак си тя не мислеше така.
Той сипваше кафе и говореше с Истън, който се беше отпуснал в креслото си и гледаше как брат му говори. Лицето на Истън беше в синини и порезни рани, но въпреки всичко изглеждаше свеж и сравнително невредим.
– Този път наистина си надминал себе си, братко – каза Дийн. Кракът му подскочи нагоре-надолу под масата, като стъпалото му почука по пода. – Джими ДеЛука… Никога не съм виждал този човек да се смири дори за секунда. Но днес влезе в бара с шапка в ръка, сякаш е намерил Исус.
– Може би аз му помогнах да намери своя спасител – каза Истън, докато Кенеди се приближаваше към него. Той обгърна с ръка кръста ѝ и я погледна нагоре.
– Кафето е още горещо, бебе. Искаш ли чаша? – Той направи опит да се изправи, но Кенеди поклати глава.
– Сама ще си го донеса. Ти седни и поговори.
– Не е ли сладко това? – Засмя се Дийн, докато тя се отдалечаваше от масата.
Кенеди видя, че Истън е оставил чаша за нея до кафеварката, и по лицето ѝ пропълзя усмивка, осъзнавайки, че той е мислил за нея. Тя наля една чаша, после добави малко захар и я занесе обратно до мястото, където Истън седеше с брат си.
Придърпа един стол и седна, чувствайки се сякаш се намесва в личния им разговор, но Истън я потупа нежно по крака, а после задържа ръката ѝ под масата.
Кенеди се изчерви, когато си спомни за предишната нощ и за това, което бяха направили. Бузите ѝ пламнаха и тя се зачуди дали е очевидно за какво мисли.
Но Дийн не я забелязваше, тъй като продължаваше да говори за промяната в отношението на Джими Мускулестия ДеЛука.
– Казвам ти, брато – продължи Дийн, като продължаваше да потропва с крак – ДеЛука ме погледна право в очите и каза: „Брат ти и приятелите му са по-луди от всички мафиоти, които съм срещал.“ – И това го казва най-лудият и най-злият мафиот в целия град!
Челюстта на Истън трепна.
– Надявам се, че вчера съм му счупил всяко шибано ребро.
– О, той се движеше бавно. Вероятно е бил целият превързан под костюма си. Опитваше се да го скрие, но го болеше. И честно казано, мисля, че си го изплашил. Ти и онези твои приятели. Кои бяха тези момчета? – Попита Дийн, като се наведе леко напред.
Истън сви рамене.
– Просто едни момчета, които познавам. – Очите му се стрелнаха към Кенеди, сякаш за да се уверят, че тя е добре.
Тя се радваше, че той не е намесил ролята ѝ в дискусията с Дийн.