***
Кенеди беше на третата си чаша вино, когато реши да се опита да потопи Истън под водата. Тя отпи глътка вино, след което внимателно постави чашата обратно на терасата на басейна, точно до ръба. Този път, когато постави чашата, тя отскочи от стената на басейна и се качи върху Истън, надавайки при това боен вик.
Тялото ѝ се приземи върху неговото с плясък на мокра плът върху мокра плът. Той беше като планина, неподвижен, докато тя пълзеше по раменете и гърба му.
– Какво, по дяволите, правиш? – Изохка той и изплю водата от устата си.
– Ще те държа под себе си – каза тя и обви краката си около торса му, заключвайки се за него. Тя увисна на гърба му, пищейки.
– Добре, тогава ще ни сваля и двамата – изкрещя той и се потопи под водата.
Двамата потънаха като камък в басейна. Тя прокара ръце към гърдите му, наслаждавайки се на усещането за него. Гърдите ѝ се притискаха в гърба му, докато тя го стискаше здраво.
И тогава той се изстреля на повърхността и я взе със себе си.
Двамата избухнаха в смях, когато излязоха на повърхността.
– Излизам, преди да направиш още нещо, с което да се опиташ да ме убиеш – каза Истън, а той само поклати глава и заплува към ръба, изкачвайки се. Кенеди не можа да се сдържи да не гледа как късите му панталони прилепват към задните му части, които бяха твърди и мускулести, и си помисли за начина, по който влажната му кожа се беше почувствала върху нейната преди малко.
Малко след това и тя излезе от басейна. Докато отиваше към хавлията си, вратата на къщата се отвори и навън излезе още някой. Отначало Кенеди не можа да види кой е, защото човекът беше само силует на фона на външното осветление.
Кенеди скръсти ръце и се размърда, докато не осъзна, че това е Никол, която сигурно току-що се е прибрала у дома.
– Здравей, скъпа – каза Ред, отиде при нея и прегърна съпругата си. – Къде е Райли?
– Беше уморена, затова я сложих да легне – каза Никол.
Кенеди беше замръзнала на място. Сега, когато моментът на истината беше настъпил, тя не можеше да се движи, да говори и дори да диша. Самата тя беше като бебе, напълно уязвима и уплашена, че ще бъде разкрита.
– Тъкмо ще се върнем вътре – каза ѝ Ред. – Бяхме да плуваме.
– Вие бяхте да плувате?
– Те отидоха да плуват – уточни Ред. – Помниш ли Истън?
– Да, разбира се – каза Никол и пристъпи напред. Истън протегна ръка и двамата се ръкуваха. Той на практика беше мокър срещу нея.
– Съжалявам, но съм мокър – каза Истън с нотка на смущение в гласа си.
– Това не са ли твоите бански? – Попита Никол Ред.
– Е… да… дадох им бански назаем, тъй като не бяха се сетили да си вземат такива.
Никол продължи да се разхожда в светлината и беше великолепна, зашеметяваща и напълно плашеща, помисли си Кенеди. Очите ѝ се спряха на Кенеди и се стесниха. – Виждам, че си дал и едни от моите бикини.
– Да – каза Ред. – Просто бях, нали знаеш, гостоприемен и всичко останало.
– Аз съм Никол Джеймисън – каза Никол, все още на десетина метра от нея.
Кенеди сгъна самодоволно ръце върху гърдите си, осъзнавайки, че зърната ѝ вероятно се виждат през тънката горна част на бикините.
– Здравейте, аз съм Кенеди Сондърс – каза тя. Увереността ѝ беше изчезнала, гласът ѝ се клатеше и колебаеше.
Никол погледна странно Ред, обърна се и се върна обратно вътре.
Ред им подаде извинително рамо.
– И така… ще влезем вътре. Защо вие двамата не се присъедините към нас, когато се преоблечете отново в обикновените си дрехи? Можете да оставите мокрите костюми в бесетката.
Той забърза след Никол и Кенеди чу приглушените напъни на тихия им разговор, докато влизаха заедно вътре.
Истън въздъхна, минавайки покрай нея към съблекалнята.
– Не мисля, че направихме много добро впечатление – каза той.
– Не, не мисля, че го направихме – съгласи се Кенеди. Стомахът ѝ се сви, почувства се зле и смътно засрамена. Не така трябваше да протече първата ѝ среща с Никол. Съвсем не.
Истън влезе в бесетката и Кенеди го последва, като бързо свали бикините си – всъщност бикините на Никол – и ги пусна в малка кофа, на която пишеше „пране“.
Преоблече се обратно в коктейлната си рокля, оправи я и я изглади по най-добрия начин и използва кърпата, за да подсуши косата си. Не можеше да се отрече, че Никол не я бе приела така топло, както се надяваше и дори очакваше.
Може ли да я вини? Тя не знае нищо за теб, освен че си била в къщата ѝ, носейки нейните дрехи и разголвайки почти цялото си тяло пред съпруга ѝ и друг мъж.
Ние просто плувахме. Ред ни покани.
Тя излезе от бесетката и намери Истън да я чака. Той я дари със стегната усмивка.
– Вече забавляваш ли се? – Попита той.
– Всъщност, забавлявам се. Радвам се, че ме доведохте тук.
– И аз се радвам, че не си изпила четвъртата чаша вино.
– Нощта е още млада.
Върнаха се вътре и намериха Ред сам в дневната. Той им подари още една извинителна усмивка.
– Съжалявам, хора. Никол беше изтощена и трябваше да си легне. Искаше и се да беше останала наоколо.
Кенеди разбра по очите му, че това е лъжа – Никол просто не искаше да има нищо общо с тях.
Беше намразила Кенеди от пръв поглед.
Но въпреки че Кенеди бе предположил, че Ред ще ги изгони тогава и там, той не го направи. Той ги покани да хапнат заедно в кухнята.
Ред събра закуски и храна и ги сложи на масата, заедно с още бира и вино.
Бяха като трима тийнейджъри, а може би колежани, помисли си Кенеди.
Така трябваше да се чувства в колежа, само че тя не беше преживяла нищо от това…
Беше прекалено заета да „успява“.
Ред беше забавен, мил и интелигентен. Никога не настояваше прекалено силно по някоя тема и не караше никого да чувства, че го съди. Тя го харесваше все повече и повече, когато прекарваха времето си заедно.
Истън беше спокоен, но не толкова, колкото нея. Тя усещаше у него замислено напрежение, което бавно нарастваше през нощта. Колкото повече Кенеди и Ред говореха, шегуваха се и се смееха, толкова по-тих ставаше Истън.
И той пиеше повече.
С изминаването на поредния час Истън наистина се напиваше, осъзна тя. Дори Ред го видя.
– Ей, може би искаш да намалиш темпото – каза му Ред. – Не трябва ли да караш обратно?
Истън сви рамене.
– Тя може да кара.
Ред погледна Кенеди. Тя държеше чаша с вино.
– Не мисля, че и това е добра идея – отвърна той.
– Тогава ще вземем такси – промърмори Истън. Очите му бяха кръвясали, клепачите му натежали.
Ред погледна от Истън към Кенеди и обратно.
– Знаете ли какво – каза той, като се изправи – защо и двамата не останете да пренощувате? Имаме много стаи тук. Спете добре и рано сутринта се приберете у дома.
Истън сви рамене, погледна настрани и изпи последната си бира. Постави я до шепа други празни съдове на масата.
– Ти си шефът, шефе – промърмори той.
Ред погледна към Кенеди.
– Добре ли си? – Попита той тихо.
Тя кимна.
– О, да. Добре съм. Но вероятно трябва да останем, ако това не те притеснява. Той не е в състояние да шофира, а и аз не съм.
– Всичко е наред – каза Ред. – Не бих искал да се налага да те изпращам до вкъщи тази вечер с отделна кола, а утре да се налага да се връщаш за неговия автомобил. Това дори не е необходимо. – Той тръгна към коридора. – Последвайте ме и ще ви покажа къде да се настаните.
***
Кенеди със сигурност не беше изненадана, че Ред им е дал отделни стаи, но и беше любопитно да открие, че ги е отвел в стаи, които се намираха в напълно противоположни краища на къщата. Той поведе Истън първо към неговата стая, а след това заведе Кенеди до нейната.
Докато си проправяха път, той погледна към Кенеди.
– Има ли някакви проблеми между теб и Истън досега? Знам, че в офиса може да е истинска тенджера под напрежение.
Нещо в начина, по който той зададе въпроса, предизвика тревожни сигнали в съзнанието ѝ.
Той знае. По някакъв начин знае. Но доколко? Дали знае всичко?
Това изглеждаше невъзможно, но Кенеди тревожно прокара пръсти през вече рошавата си коса.
– Беше интересно – засмя се тя. – Истън е страхотен шеф, но се справя с голямо напрежение, така че, разбира се, имахме един-два момента.
– Но нищо, срещу което да… възразяваш?
– О, не. Определено не. – Тя поклати глава отново и отново.
– Добре – каза Ред и се усмихна мрачно. – Искам само да се уверя, че вие двамата няма да позволите на лудостта да ви завладее. Истън изглеждаше малко раздразнителен в края на нощта тази вечер.
– Мисля, че просто е прекалил с бирата.
– Може би е така. – Ред спря до една стая. – Това е твоята стая. Има и баня. Има кърпи, шампоан, паста и четки за зъби, сапун. Не се притеснявай да използваш всичко това, Кенеди.
– Много ти благодаря, Ред. Наистина съжалявам за причиненото неудобство…
– Не се правете на глупава – махна и с ръка той.
– И моля те, кажи и на Никол, че съжалявам. Чувствам се ужасно, че използвах банските ѝ…
– На нея изобщо не ѝ пука – увери я Ред. – Няма нужда да се извиняваш.
– Добре. – Тя се усмихна и отвърна поглед, трогната от вниманието му.
– Спете добре, Кенеди. – Той тръгна по коридора, а тя го гледаше как си отива, чувствайки се топла и обгрижвана по онзи начин, по който се надяваше да се случи.
Просто не беше очаквала, че именно Ред Джеймисън ще я накара да го почувства.
Назад към част 17 Напред към част 19