***
Този път Кенеди успя да мине покрай входната порта на имението на Джеймисън.
Докато минаваха с колата на Истън, Кенеди се усмихна тайно, знаейки, че само преди няколко дни са ѝ отказали, като е трябвало да лъже и да се преструва, че няма работа там.
А сега, докато изминаваха дългия път към имението, Кенеди се възхищаваше на безупречната територия, тенис кортовете, красивото езеро и моста.
Беше като излязло от приказка и тя някак си беше влязла в нея, беше влязла в историята и беше станала част от нея.
Истън беше мълчал по време на пътуването, но сега я погледна с любопитство.
– Изглеждаш щастлива – каза той.
– Да – призна тя, стиснала чантата си в скута и загледана през предното стъкло, докато приближаваха огромния дом на Ред и Никол Джеймисън. – Просто е красив и спиращ дъха, нали? – Каза тя.
Истън кимна.
– Не е сив, това е сигурно.
– Предполагам, че си изморен от подобни неща.
– Не съм изморен, но също така не вярвам в примирението.
Тя се засмя.
– Това е съвсем очевидно.
– Ако някой ден скоро ще притежавам подобен дом, не виждам смисъл да се държа така, сякаш съм щастливец да стъпя на тяхната алея.
Миг по-късно бяха паркирали и Ред излизаше от вратата, за да ги поздрави.
За пореден път Кенеди усети, че и се завързва езикът, когато Ред я поздрави и я попита как намира първите си няколко дни в компанията. Тя промълви нещо за това, че се радва на новите преживявания.
Той ги въведе в имението и тя успя само да се вгледа във високите тавани, спираловидното стълбище, блестящите подове и красотата, която я посрещаше от всеки ъгъл.
– Елате с мен в дневната – каза той и ги поведе напред.
– Никол наоколо ли е? – Попита Кенеди, а дланите ѝ се изпотиха при мисълта, че ще я срещне за първи път. Какво ли щеше да бъде? Какво щеше да каже Кенеди? Дали Никол щеше да усети истината – дали щеше да знае, по някакъв начин?
– Извинявам се – каза им Ред през рамо, докато продължаваше напред. – Никол и дъщеря ни Райли са на вечеря с приятелката на Никол, Даниел. Но се надявам, че когато Никол се върне по-късно, ще се присъедини към нас за по питие.
Кенеди изпита едновременно облекчение и разбито сърце.
Ред ги въведе в огромна стая в синьо, златно и жълто. Диваните бяха разкошни, столовете – богато украсени, като нещо, на което биха могли да седнат крал и кралица.
– Искате ли нещо за пиене? – Попита той. – Имаме бяло, червено, водка, текила, бира, каквото се сетите. – Той отиде зад великолепния, полиран мокър бар в далечния ъгъл на стаята.
– За мен, какъвто и да е вид тъмна бира – каза Истън и се приближи до него.
– Аз пък ще пия бяло вино, благодаря – каза Кенеди.
Истън се обърна към нея, а гласът му се сниши.
– Сигурна ли си за това? Може би трябва да изпиеш само една сода.
Тя се намръщи малко срещу него.
– Сигурна съм.
Ред ги погледна озадачено.
– Значи бира и вино?
– Да – отговори Кенеди и се насочи към тях.
Тримата застанаха на бара, докато Ред наливаше. Скоро и тримата вече пиеха.
– Елате, ще ви покажа района на басейна. – Той ги изведе навън и ги заведе до басейна, който беше осветен, блещукайки в тъмнината. От чистата, светеща вода се издигаше пара.
– Уау, това е невероятно – каза Кенеди.
– Искате ли да поплувате? Той е отопляем – каза ѝ Ред.
– Вие го държите затоплен целогодишно? – Засмя се тя.
– Не докрай. Но ще се нагрее до осемнадесет или деветнадесет градуса за няколко минути. А ти какво ще кажеш, Истън?
Истън се засмя.
– Страхувам се, че никой от нас не си е взел бански.
– Няма страшно. Имаме бански. Кенеди ще се побере в един от костюмите на Никол, а ти можеш да вземеш един от моите.
Истън и Кенеди се засмяха неловко, разменяйки си погледи.
– А ти? – Попита го Истън.
Ред сви рамене.
– Не ми се занимава много с плуване, това е стара новина за мен. Но ако искаш, няма да имам нищо против. – Той отпи от бирата си. – В края на краищата, какво забавление би било да дойдем тук, ако цяла нощ ще седим, ще се дуем и ще говорим за бизнес?
Истън сви рамене.
– Ще плувам, разбира се.
Кенеди се поколеба малко.
– Само ако басейнът стане достатъчно топъл.
Ред отиде до контролното табло отстрани на къщата.
– Ще настроя температурата на двадесет и четири градуса. Ако е прекалено горещо или прекалено студено, просто ми кажи.
Кенеди отпи дълга глътка вино.
– Ще ми трябва още една.
Истън я погледна предупредително, но тя го пренебрегна.
– Ще ти взема още една чаша, когато извадя банските ти. В бесетката има съблекалня – каза той и посочи към малка къщичка наблизо. После се върна в къщата.
Истън се обърна към Кенеди.
– Не смей да се напиваш и да правиш сцени тази вечер.
– Защо изобщо трябва да казваш това?
– Защото съм те виждал да пиеш, ето защо.
Тя поднесе чашата с вино към устните си и отпи изключително дълга глътка.
– Съжалявам, но не мисля, че наистина е твоя работа какво слагам в тялото си. И двамата сме гости тук.
Изражението му потъмня.
– Нека просто да го запазим леко.
– Абсолютно. Няма да повярваш колко леко мога да го поддържам. – Тя се чувстваше определено смела. Тялото ѝ трептеше от енергия и увереност. Истън я искаше, тя го виждаше и този път нямаше да го провали. Тази вечер щеше да му покаже колко далеч е готова да стигне.
– Искаш ли изобщо да плуваш? – Попита я Истън.
– Не виждам защо не.
– Защото е непрофесионално.
– Тази вечер е светско събитие – каза тя. – Самият Ред го каза.
Истън въздъхна, поклати глава и отпи още една дълга глътка от бирата си.
След няколко минути Ред се върна с меки халати, кърпи и бански костюми. Той подаде по един комплект на всеки от тях.
Кенеди влезе в съблекалнята на бесетката и затвори вратата след себе си.
Тя сложи кърпата на една пейка, закачи халата на близката кука и вдигна червените бикини към светлината.
Никол някога носела ли е това?
Мисълта я накара да се замисли. Изведнъж в очите ѝ се появиха сълзи и тя се зачуди дали това е истинска емоция, или просто алкохолът се е проявил.
Имаше нещо поетично в това, че носи банския на Никол, и тя свали дрехите си и се преоблече в бикините. Беше малко неудобно и тя се почувства доста разкрита, но от друга страна, той ѝ беше дал халат, който да облече.
Освен това Истън вече е видял много повече от това, така че няма за какво да се притесняваш.
Кенеди облече халата и го пристегна плътно на талията си, след което излезе в зоната на басейна, където Истън вече чакаше по бански, които Ред му беше дал назаем.
Той не си беше направил труда да облече халата, а стоеше невъзмутимо пред нея и пиеше втора бира.
На близката маса Ред беше донесъл още една порция напитки.
Кенеди открадна още един скрит поглед към Истън, докато си взимаше втора чаша бяло вино. Истън беше много по-мускулест, отколкото си беше помислила първоначално, но това не беше просто едро тяло на културист. Беше пропорционален, тонизиран и всяка част от тялото му беше изваяна – от пресата до широките му рамене. Краката му бяха като два дъба, вероятно от дните му като професионален кикбоксьор.
Ред и Истън бяха ангажирани в някаква делова дискусия, която Кенеди дори не можеше да следи, затова отиде до ръба на басейна и потопи пръст във водата, като размаха крака си в бавна дъга, предизвиквайки вълнички, които се разпространиха по цялата дължина на басейна.
Температурата беше топла, почти като във вана. Кенеди вдигна поглед и видя, че те все още разговарят, но Истън я беше загледал. Тя се усмихна на себе си, зърната ѝ се втвърдиха.
Той не може да откъсне очи от мен. А скоро няма да може да държи и ръцете си далеч от мен.
Кенеди развърза колана и остави халата да се разтвори. След това бавно го смъкна от раменете си и усети как пада до краката ѝ, оставяйки голата ѝ кожа видима за света. Тя спокойно обиколи периметъра на басейна до най-дълбоката му част, като погледна към Истън, за да види реакцията му.
Той я наблюдаваше, макар че явно се опитваше да се преструва, че не я вижда.
Какво си мисли Ред? Зачуди се тя. И какво ще каже на Никол за мен?
Ти не правиш нищо лошо. Къпеш се в басейна, това е всичко. Той не знае за Истън, а дори и да знаеше – Ред срещна Никол по същия начин, чрез работата. Какво би могъл да каже за всичко това?
Кенеди застана на самия ръб, пое си дълбоко дъх и после се гмурна.
Изведнъж тя се потопи изцяло в топлата, милваща течност, сякаш скочи в чаша от своето вино. Изплува на повърхността, освободи се, вдигна глава и пое голяма глътка въздух, мигайки. Избърса косата си назад, като я приплъзна към черепа си.
За разлика от топлата вода, сега въздухът беше хладен. Тя се засмя.
– Как е? – Попита Ред.
– Райско е. Чист рай – отвърна тя и това беше истината.
Мястото ми е тук, помисли си тя. Знаех, че ще принадлежа тук, ако само имах възможност да го докажа.
Истън постави бирата си на масата, след което отиде до басейна и изпълни перфектно гмуркане. Приличаше на Майкъл Фелпс – изваяното му тяло се спускаше под повърхността и не оставяше почти никаква следа след себе си.
Миг по-късно той излезе на повърхността недалеч от нея.
– Здравей – каза той.
Тя не можа да се сдържи да не се засмее, както от вълнение, така и от нервност.
Ред дойде край басейна и седна на един от близките шезлонги, пи бирата си и разговаряше с тях, докато те гребяха лениво във водата.
Разговорът се насочи към спорта, а след това и към знаменитостите. Ред знаеше много от вътрешните клюки и изглеждаше готов да сподели някои интересни, но в крайна сметка безобидни анекдоти за известни хора, на които се беше натъквал през годините.
– А какво ще кажеш за себе си, Кенеди? – Попита Ред след кратко затишие в разговора.
– Ами аз ли? – Отвърна тя, правейки заден ход покрай Истън, който се беше надвесил отстрани.
– Каква е твоята история? Как се озова тук?
Тя си позволи да поплува за малко. – Това е доста дълга история – каза тя.
– Просто не мога да се отърва от усещането, че съм се сблъсквал с теб и преди – каза ѝ Ред.
Тя се засмя.
– Не мисля, че е така.
– Вярно е. Почти бих заложил живота си на това.
Истън я погледна, а очите му се свиха.
– Познаваш ли го, Кенеди?
– Не – каза тя, като се престори на шокирана. – Кълна се, че никога не съм срещала нито него, нито Никол преди. Аз съм от Масачузетския технологичен институт, от математическия факултет – обясни тя. – Предполагаше се, че ще имам академична кариера, ще пиша статии, ще водя курсове, ще участвам в конференции и ще правя изследвания.
– Наистина – каза Ред и веждите му се вдигнаха от изненада. – Никога не бих предположил това.
– Малко е странно, знам – каза тя и заплува към ръба до Истън.
– Тогава защо премина към света на рекламата и нашия малък град?
Кенеди се поколеба. Не ѝ се искаше да го лъже. Някой ден той можеше да научи истината и щеше да го нарани, ако излъжеше, дори можеше да го накара да я намрази до някаква степен.
Но със сигурност все още не беше готова да му каже каквото и да било. Може би никога няма да бъде.
– Има много фактори, които са повлияли на това – отговори тя след дълга пауза.
Ред погледна Истън.
– Тя просто учтиво ми каза да се чукам, нали?
Истън се засмя и кимна.
– Мисля, че го направи.
– Но тя го каза толкова любезно, че не мога да и се сърдя – засмя се Ред.
Кенеди поклати глава.
– Не съм казала нищо подобно. Просто не знам как да отговоря на въпроса.
– Мисля, че ти и Никол наистина бихте си допаднали – каза ѝ Ред. – Два граха в шушулка.