***
Кенеди си беше помислила, че ще си легне.
Беше възнамерявала да го направи.
Но вместо това някак си се бе озовала в тъмните коридори на имението на Джеймсън, търсейки стаята на Истън.
Може би съм пияна, а може би просто се възползвам от възможността.
Пулсът ѝ се ускоряваше с всяка стъпка. Всеки би могъл да я намери да се скита. Ако го направеше Никол или Ред, тя щеше да каже, че се е загубила, опитвайки се да намери пътя до кухнята за чаша вода. Беше глупава лъжа, но по-добре от нищо.
Накрая намери спалнята на Истън. Вратата всъщност беше леко открехната, но светлината беше изгасена.
Кенеди се запита дали наистина ще го направи.
Отговорът беше еднозначно „да“. Беше време да се заеме с това. Беше време.
Вратата му се отвори със скърцане, позволявайки на едва доловимата светлина от коридора да хвърли светлина върху спалнята.
Истън лежеше върху завивките само по боксерки. Лежеше с лице нагоре, с широко разперени ръце и глава, обърната настрани. Гърдите му се движеха бавно нагоре-надолу.
Кенеди тихо затвори вратата след себе си. След това започна да се съблича.
Свали токчетата си и след това се измъкна от коктейлната си рокля. Когато роклята падна на пода, Истън се събуди от ужас.
– А? – Каза той, като седна на лакти. – Кой е там?
– Това съм аз – каза тя.
Очите му сякаш се приспособиха към тъмнината.
– Кенеди, какво правиш?
– Мисля, че знаеш отговора на този въпрос.
– Гола ли си?
– Категорично не. – Тя тръгна към него, а зърната ѝ се сковаха в очакване.
– Какво, по дяволите, се случва? – Каза той.
– Ти ми кажи. – Тя се плъзна на леглото до него и се приближи на няколко сантиметра от него, където можеше да усети пещта на топлината на тялото му върху кожата си.
Истън се обърна към нея, а гърдите му се издигаха и спускаха все по-бързо.
– Не можем да направим това. Ние сме в къщата на Ред.
– В неговото имение. Не мисля, че той ще ни чуе.
– Не е това въпросът и ти го знаеш. Освен това ми се стори, че по-скоро би отишла в стаята на Ред, ако можеше.
Кенеди се засмя.
– Шегуваш се, нали?
– Видях начина, по който се гледахте, начина, по който продължаваше да му говориш и да се смееш на шибаните му шеги цяла нощ.
Кенеди протегна ръка и докосна голите му гърди, като бавно проследяваше кръгове по кожата му.
– Ако само знаеше колко нелепо е това, Истън…
Истън я хвана за китката и бутна ръката ѝ на леглото. След това се надигна, избута я обратно на леглото и се качи върху нея, като притисна и другата ѝ ръка към леглото.
Тя усети натиска на цялото му тяло, краката му срещу нейните, стомаха му.
Усещаше дори тази част от него, която се напрягаше срещу боксерките му, изцяло срещу най-интимното ѝ, недокоснато място.
– Не мисля, че е нелепо – каза Истън, дъхът му беше върху лицето ѝ, устните му почти докосваха нейните. – Не мисля, че е смешно. И не знам какво ти дава право да ми казваш обратното.
– Ако искаш да вярваш в това, не мога да те спра – каза тя.
– И ние се съгласихме, че тази част от нещата трябва да спре. Съгласихме се и ти наруши споразумението.
– Никога не съм се съгласявала с това.
– Да, съгласи се.
– Никога не съм искала да спреш – прошепна Кенеди.
– Нямаш никаква шибана представа в какво се забъркваш.
– Искам да знам. Покажи ми.
– Наистина ли искаш да знаеш?
– Да – въздъхна тя.
Изведнъж той скочи от леглото.
– Тогава стани. Стани веднага.
Тя седна и го погледна.
– Какво…
– Не задавай въпроси. Нито един шибан въпрос повече. Вземи си дрехите и веднага излез в коридора.
– На…
– Просто го направи.
Кенеди направи каквото ѝ беше казано. Тя мина покрай него, докато той се взираше в нея, а очите му горяха в тъмнината. Тя се наведе, грабна обувките и роклята си и излезе от стаята в коридора.
Миг по-късно той я срещна там, само че сега отново се обличаше. Навлече панталоните си, а след това и бялата тениска върху мускулестия си торс.
– Хайде – каза той грубо.
Тя го последва за няколко мига и той я поведе обратно към основната част на къщата. Кенеди започваше да нервничи. Колкото повече се приближаваха към кухнята и всекидневната, толкова повече нарастваше вероятността да се сблъскат с някого.
А тя беше полугола.
Накрая, когато стигнаха почти до кухнята, Истън отвори вратата на банята и светна лампата.
– Влезте вътре – каза той.
Тя влезе вътре и той я последва, като затвори вратата зад тях.
Тя се взираше в него с очи като чинии. Краката ѝ се разтрепериха.
– Падни на колене, курво – каза той.
Тя облиза устните си. Никога преди не беше правила нищо от това. Не беше сигурна какво да прави, как да реагира. Ако той искаше орален секс, тя щеше да е напълно неумела в това. Никога досега не беше целувала мъж.
Но все пак – това е, което искаше.
Така че Кенеди бавно застана на колене, а Истън стоеше с разтворени крака и я наблюдаваше. Сега тя гледаше директно към линията на колана му и можеше да види заплашителната издутина в панталоните му.
– Харесва ли ти да смучеш пениси, малка курво?
Кенеди прочисти гърлото си.
– Аз…
– Кажи го, малка уличнице. Кажи колко много искаш да ти е в устата.
– Искам твоя кур – каза тя тихо. И тя го направи. Но беше и ужасена.
Какво ще стане, ако се задуши? Ами ако е толкова лоша, че той и се смее?
Истън се приближи още повече, така че краката му се оказаха до краката ѝ.
– Разкопчай ми ципа, кучко. Бързо.
Кенеди протегна ръка и започна да разкопчава панталоните му. Бавно разкри боксерките му и тя видя очертанията на члена му. Беше само на сантиметри от лицето ѝ.
– Извади ме – заповяда той.
Дъхът ѝ се учести.
– Добре – прошепна тя. – Добре. – Тя бавно вкара пръстите си в дупката в предната част на боксерките му и усети твърдото, но гладко стъбло на мъжествеността му.
– Сега го извади и ме сложи в устата си. И по-добре да го вземеш целия.
Кенеди го придърпа и ерекцията му се плъзна в ръката ѝ. Беше огромен.
Тя нямаше с какво да го сравни, но дори и така той беше много голям. Знаеше, че средностатистическият мъж е около шест сантиметра, а Истън трябваше да е много, много повече от това.
– Не съм сигурна, че мога да поема всичко – предположи тя. – Може би мога да смуча само главата?
Той я погледна надолу.
– Наистина ли го каза?
– Не съм чак толкова опитна, Истън. Съжалявам. – Тя седна назад, обезверена.
Той продължи да я гледа.
– Какво означава това?
– Страхувам се, че няма да се впечатлиш от мен. Не съм била с много мъже… или всъщност… с никой.
– Господи – каза той, отстъпи назад и прибра члена си, закопчавайки ципа на панталоните си.
– Какво, по дяволите, е това? Казваш това, което си мисля, че казваш ли?
Тя се изправи, като го умоляваше. – Не знаех как да ти го кажа.
– Ти си девствена.
Тя срещна очите му и кимна.
– Но… но аз те искам, Истън. Искам ти да си първият ми.
Той прокара ръка през очите си.
– Сигурно се шегуваш с мен. Девственица. И… искаш да ме… – той се отдръпна и очите му се присвиха, докато мислеше за това. – Трябва да тръгвам – каза той. – Както и ти, Кенеди.
– Къде да отида?
– Върни се в стаята си. Заспи и се престори, че това никога не се е случвало.
Секунда по-късно той си тръгна и Кенеди остана сама. Тя стоеше там, напълно разкрепостена, засрамена и покрусена от това, което Истън беше казал и направил с нея. Отхвърлянето беше пълно и цялостно.
В състоянието си на шок тя дори не си направи труда да се облече първо. Просто отвори вратата на банята и излезе, държейки нещата си, с намерението да се върне в спалнята и да се скрие под завивките.
Едва когато излезе от банята, видя, че някой заобикаля ъгъла. В първия момент помисли, че това е Истън, който се връща за нея, и сърцето ѝ подскочи от надежда, че може би той ще се извини за ужасната си реакция на нейната тайна.
Но това дори не беше той.
Ред Джеймисън беше облечен в анцуг и тениска, гледаше я и изглеждаше така, сякаш току-що се е събудил.
– Кенеди? Какво става тук?
Тя избухна в сълзи.
– Съжалявам… толкова съжалявам.
Той се отдръпна.
– Добре ли си?
– Да. Мога ли просто да заспя? Моля? И няма да кажеш нищо за това на никого?
Очите на Ред бяха загрижени и разтревожени.
– Някой… някой те е наранил?
– Не. – Тя поклати глава. – Просто се обърках. Трябва да тръгвам.
– Ако нещо се е случило, трябва да ми кажеш – продължи Ред. – Ще се справим с него.
– Нищо не се е случило – излъга тя.
И тогава се чуха още стъпки и някой друг се появи зад ъгъла.
– Какво става? Чух гласове. – Беше Никол, облечена в нощницата си.
Когато се озова лице в лице с Кенеди и Ред, тя спря напълно.
Ред се обърна към нея.
– Скъпа, мисля, че Кенеди просто се е объркала.
– Объркана? Това е объркване? – Очите на Никол се свиха. Тя изглеждаше положително разгневена.
Кенеди поклати глава.
– Не, това е… мога да обясня.
Тя осъзна, че е време. Трябваше да каже истината. В противен случай всичко щеше да бъде съсипано, всичко, за което беше работила. Нищо нямаше значение, ако Никол я мразеше.
– Можеш да обясниш? – Каза Никол. – Обзалагам се, че можеш.
– Имам нещо, което трябва да ти кажа, и тогава всичко това ще има смисъл.
– Вече знам – каза Никол, гласът ѝ беше нисък и заплашителен.
– Ти… знаеш?
– Да, знам истината за това коя си. – Никол погледна от Кенеди към Ред.
После погледна отново към Кенеди.
– А сега се махай по дяволите от къщата ми. И никога повече не искам да те виждам или да чувам името ти.