***
В петък следобед, когато самолетът на Никол и Ред кацна в Лас Вегас, нещата вече бяха започнали доста трудно.
След като закараха Райли до къщата на Кейн Райт, колата им беше спукала гума.
След това, след като стигнаха до летището, където беше нает частен самолет, Ред изведнъж осъзна, че е оставил портфейла си вкъщи.
Наложи се да се обадят на един от служителите, за да го донесе на летището, и това ги забави с още около час.
След като се издигнаха във въздуха, полетът бе съпътстван от ужасни турбуленции. Ред беше опитен пътник и дори той изглеждаше притеснен от тях на моменти.
– Мисля, че може да се разболея – беше му казала Никол в един момент.
– Може би ще можем да ти дадем нещо за… – Ред беше започнал да казва, а после тя беше грабнала найлонова торбичка и беше повърнала в нея, преди той да успее да довърши изказването си.
За техен късмет полетът не беше много дълъг и те се приземиха живи и здрави, без да се почувстват по-зле.
Слизайки от самолета, Ред прокле под носа си.
– Какво става?
– Джеб трябваше да ни посрещне на летището – каза той. – Но мобилният ми телефон е мъртъв, а аз дори нямам зарядно. – Той поклати глава. – Кълна се, че сигурно съм прокълнат в момента – може би това пътуване беше лоша идея.
Никол го погледна.
– Всичко е наред – каза тя. – Мога да му се обадя от телефона си. Какъв е номерът му?
Ред извъртя очи.
– Нямам представа.
Вътре те успяха да намерят човек, който чрез озвучителната система обяви, че Джеб трябва да дойде и да се срещне с тях на информационното бюро, и около пет минути по-късно той пристигна, усмихнат и жизнерадостен.
– Какво ти стана, Ред? – Попита той, докато се приближаваше. – Загубил си ми номера или нещо подобно?
– Телефонът умря – каза му Ред. – Съжалявам за объркването. Досега нещата не вървяха точно по план.
– Ей, нищо страшно. Да ти помогна ли с багажа или нещо друго?
– Не, аз ги взех. Пакетирахме леко.
Ред и Джеб си размениха бързо, но приятелско ръкостискане, а после Джеб се наведе и прегърна Никол.
– Мина твърде много време – каза той тихо.
– Така е – съгласи се тя.
– И съжалявам, че не съм идвал да видя бебето ти. Знаеш ли, просто беше… трудно… с цялата семейна драма.
– Не е нужно да се извиняваш или да се обясняваш – каза му тя. – Сега си тук с нас, това е важното.
– Това е ясно.
– Патрик не дойде ли с теб? – Попита Ред, докато тримата тръгваха към изхода на улицата.
– Той се върна в „Парагон“ – каза Джеб.
Когато излязоха навън, Никол беше шокирана от горещината. Сякаш бе ударена в лицето от стена от горещ въздух, а слънцето бе толкова ярко, че трябваше веднага да си сложи слънчеви очила. Освен това започна да се поти.
За щастие Джеб беше паркирал до бордюра, така че те натовариха чантите си в колата и влязоха вътре, където беше хладно от климатика, който работеше през цялото време.
Джеб шофира и Ред седна отпред, а Никол седна на задната седалка и се загледа през прозореца в отминаващите пейзажи. Бяха на магистралата и очевидно се насочваха към лентата на Лас Вегас. Отстрани на пътя имаше палми, а небето беше ясно и синьо. Всичко сякаш отразяваше ярката слънчева светлина, включително и сградите.
Когато бяха напуснали Източното крайбрежие, времето беше меко и малко облачно. Този климат представляваше огромна разлика и Никол не беше сигурна какво мисли за него.
Джеб и Ред говореха за приятеля си Патрик и за хотела и казиното „Парагон“, които той откриваше.
– Ще се изумиш, когато видиш какво прави тук – каза Джеб на брат си.
– Нямам търпение – отвърна Ред. – Всичко, което прочетох и проучих, ми казва, че това е победител, особено сега, когато е сключил ексклузивен договор с UFF.
– Разбира се, това е огромно. Но тогава това не е единственото нещо, което има. В нощния клуб, който е построил в съседство с хотела, ще има партита с известни личности от А-листата – нарича се „Афтършок“. Изискани ястия в Колизеума – видя ли, че е поканил Дейвид ДеГрасо за главен готвач там?
Ред кимна.
– Чух. Прави всички правилни неща.
– А това, че те има на борда, е само още едно нещо, което ще помогне за успеха на това начинание.
– Е, това предполага, че той вече е на борда, нали? – Попита Никол.
Джеб я погледна в огледалото за обратно виждане, а Ред и отвърна с поглед. Никой от тях не отговори.
– Просто го обмисляме – каза тя. – Така ли?
– Точно така, разбира се – отвърна Ред. – Не съм подписал договор или нещо подобно.
– И ти също не си казал „да“, нали?
Джеб отново погледна в задното си стъкло.
– Съжалявам, ако съм казал нещо, което те е изнервило, Никол. Аз просто съм ентусиазиран за това. Наистина се надявам Ред да се присъедини към мен тук – Ред, ти и бебето, разбира се. Искам да кажа, че продадох практиката си, за да дойда тук и да бъда част от това, така че очевидно вярвам във всичко, което казвам.
Никол стискаше юмруци, осъзна тя. Тя ги отпусна и се опита да се усмихне.
– Просто съм малко предпазлива да се ангажирам с каквото и да било, без да имам време наистина да обмисля всички възможности. Сега трябва да помислим и за Райли.
– Абсолютно – съгласи се Ред. – Мислиш ли, че не се съобразявам с това, което е най-добро за дъщеря ми?
– Никога не съм казвала такова нещо.
– Но намекна за това.
– Съвсем не.
Колата замлъкна. Джеб прочисти гърлото си.
– Хей, там е Парагон. – Каза той, посочвайки огромната кула, която изглеждаше така, сякаш все още се намира на няколко пресечки разстояние. Беше златна, искряща и заобиколена от огромен отразяващ басейн и огромни фонтани от двете страни. Върху върха на кулата се скролваше надписът Paragon Hotel And Casino, както и датата на грандиозното откриване.
Когато наближиха, Джеб отново заговори.
– Това, което е наистина страхотно в момента, е, че сме резервирали за вас двамата най-добрата стая в хотела – пентхаус апартамента на шестдесетия етаж на кулата. Тъй като „Парагон“ все още не е официално открит, ще имате изключителен достъп до фитнес залата и спа центъра и няма да има много хора наоколо, които да ви притесняват.
– Има ли изобщо някой, който да е отседнал тук, освен нас? – Попита го Ред.
– Разбира се, няколко мениджъри. Патрик и аз. Обучаваме персонала, така че през деня там има хора, които посещават курсове и упражняват работните си умения. А през нощта има скелетен екип, който ще се справя с всичко, от което имате нужда.
– Звучи идеално – засмя се Ред и погледна Никол, за да види какво мисли тя.
Никол се насили да се усмихне.
– Екстериорът е невероятен – каза тя, като се опитваше да измисли нещо положително, което да каже.
Джеб ги придружи във фоайето на хотела, където на гишето за регистрация имаше един млад мъж, който беше приятен и им даде ключове за стаите.
– Всичко е уредено – каза Джеб, докато ги водеше към асансьорите. – Вие двамата просто се качете в стаята, отпуснете се, разтоварете се. Ние с Патрик ще се отбием малко по-късно и ще ви разведем из казиното и всичко останало. Може би ще вечеряме?
– Звучи идеално – каза му Ред. – Благодаря, че подготви всичко това.
– Всичко за моя брат! – Отговори с усмивка Джеб. – Ще се видим по-късно. – Той се обърна и излезе от фоайето и тръгна по един от коридорите, кой знае накъде.
Никол и Ред влязоха в асансьора.
– Не мога да повярвам, че Джеб е продал практиката си, за да дойде тук и… и… какво точно ще прави?
Ред поглеждаше телефона си. Той се ухили.
– Джеб току-що ми изпрати снимка на Патрик, който отпива от бутилка шампанско. Предполагам, че това е било снощи.
– И така, какво ще прави Джеб в хотела? Какво ще работи?
Ред вдигна поглед от телефона си.
– Той е мълчалив партньор. Вложил е всичките си пари от медицинската си практика.
– Това не е ли малко рисковано?
– Да, рисковано е. Но това е неговият живот. Предполагам, че му е омръзнало да играе на сигурно с практиката си, омръзнало му е да прави едно и също нещо ден след ден. Той изобщо не е имал социален живот. Сега всичко ще бъде точно обратното на това за него.
Никол стисна устни, когато асансьорът спря до пентхауса. Почти попита Ред дали и на него не му е омръзнало да играе на сигурно. Но след това вратите на асансьора се отвориха и тя реши, че е по-добре този въпрос да остане незададен. Освен това не мислеше, че Ред се чувства така по отношение на живота си. Той не беше лекар, който от години приема едни и същи пациенти с едни и същи проблеми.
Все още беше изключително успешен бизнесмен, който можеше да идва и да си тръгва, когато пожелае, и работеше по проекти, които го вълнуваха. Ред беше страстен към работата си.
Но все пак мисълта я тормозеше. Защо той изведнъж толкова много искаше да се вдигне и да премести семейството в този нов град с неговите излишаци и пороци? Възможно ли е вече да се чувстваше задушен с новото бебе и жена, които го теглеха надолу за първи път в живота му?
Отвориха вратата на апартамента им и Никол не можа да се сдържи да не изтръпне. Беше огромен, покрит със златни и сребърни килими, завеси и тапицерии. Стаята беше огромна, с професионално изглеждащ бар, който беше толкова голям, колкото бихте намерили в повечето ресторанти от висока класа.
Имаше камина, огромен телевизионен екран, който заемаше цялата една стена, врати, които водеха към терасата и басейна. Ред пусна чантите им, като се оглеждаше наоколо с широка усмивка, като дете на Коледа.
– Света крава – каза той, като посочи с пръст. Никол проследи погледа му и видя, че през друга врата има истинско баскетболно игрище.
– Как, по дяволите, това може да е тук? – Извика тя.
– Това място е мечтата на всеки мъж – каза той, изтича до вратата и я отвори. – Не е пълноразмерно игрище, но е напълно достатъчно за игра с момчетата – каза той и се огледа учудено. – Обзалагам се, че мога да се хвърля върху тази площадка. Имам желание да опитам, но не нося подходящите обувки.
Никол се засмя на момчешкия ентусиазъм на Ред, после се премести в коридора и видя още една стая, която Ред щеше да хареса. Беше открила стаята за игри с маса за билярд, редица телевизори на стената (вероятно за гледане на многобройни спортни събития едновременно), аркадни игри и дори комплект барабани, китари и усилватели в един ъгъл.
– Надявам се, че тази стая е звукоизолирана – промълви тя.
Този хотелски апартамент беше идеален – ако бяхте мъж.
Ако бяхте жена, беше малко по-малко съвършен.
В крайна сметка тя намери банята до основната спалня. Банята беше огромна, златна и богато украсена, с голяма вана и душ. Опита се да си представи как взима хубава топла вана и се отпуска във ваната, но когато погледна към тавана над главата си, откри странна картина на жени по бикини, окачена по цял мотоциклет.
Беше наистина странно докосване, но в известен смисъл се вписваше във всичко останало на това място.
Разхождайки се отново из него, тя забеляза, че навсякъде има подобни картини и рисунки. Някои от тях бяха на спортни герои като Майк Тайсън, Майкъл Джордан или Леброн Джеймс, или на рок икони като Мик Джагър от „Ролинг Стоунс“. Имаше дори странна, почти елегантна скулптура в естествен размер на Памела Андерсън.
Никол изтръпна при мисълта на какво ще бъде подложена тази скулптура от многобройните обитатели на този апартамент през следващите години.
Ред беше замаян, смееше се на някои неща и се възхищаваше на други.
– Имат топки – каза той, – това е сигурно. – Никога досега не съм виждал стая като тази.
– Аз също – каза Никол, като се опитваше да не звучи толкова неентусиазирано, колкото се чувстваше.
– Малко е младежка – добави Ред с ръце на хълбоците, докато се разхождаше наоколо. – Но те си знаят пазара. Този хотел е като детска площадка – „Дисниленд“ за момчета.
– А какво да кажем за съпругите им? – Попита Никол.
Ред я погледна.
– Ами, не знам. Ти мразиш ли го?
Тя отвори уста, за да отговори вярно. Мразя го с всяка кост на тялото си – искаше да му каже тя. Той е грозен, крещящ, глупав и шумен.
Но нещо в лицето му беше толкова патетично обнадеждаващо, че тя просто не можеше да му каже истината.
– Знаеш ли какво, той има страхотно чувство за хумор. И усещането е за забавление, само като влезеш вътре. Изглежда като гигантско парти, което само чака да се случи.
– Точно така, Никол! – Каза ѝ Ред, като пляскаше с ръце. – Обожавам го. По дяволите, това дори може да бъде нашият слоган. Хотел и казино „Парагон“: „Парти, което чака да се случи“.