***
Никол се обажда на Даниела, докато Ред си взимаше душ.
– Здравей, Никол, всичко наред ли е? – Попита Даниела.
– Да, всичко е наред.
– Полетът беше наред?
– Перфектно. – Никол се напрегна, за да чуе – стори ѝ се, че на заден план чува как Райли говори бебешки.
– О, добре… – Изпусна се Даниела. – Тук се справяме чудесно. Райли и Кейн си играха на блокчета, а сега я храня с пиле на грил от свободна паша и немодифицирана царевица за вечеря.
– О, това звучи много здравословно – каза Никол.
– Така е, Никол. Много е здравословно – и тя го обича.
Никол преглътна и усети, че очите ѝ се насълзяват. Ненавиждаше колко глупаво се държи.
– Звучи добре – каза тя. Дъщеря ѝ липсваше внезапно и ужасно.
– Хубаво е. – Гласът на Даниела се понижи до тих шепот. – И трябва да видиш колко страхотно се справя Кейн с Райли. Той е като естествен – по-добър от мен. Почти ми се иска да му разкажа за моето… знаеш ли какво… точно сега.
– Ще му кажеш ли тази вечер?
– Не знам. Все още мисля, че трябва да изчакам да свърши уикендът. Искам да кажа, какво ще стане, ако тя му омръзне след няколко часа? Не искам да избързвам.
– Добре казано. – Засмя се Никол. – Сигурна съм, че тя няма да му омръзне. Тя е доста невероятно момиченце, ако не се лъжа.
– Тя е! Никол, тя е толкова умна. Винаги наблюдава всичко като ястреб!
Никол избърса още сълзи от очите си. Тя седеше на ръба на кръгло легло със златни чаршафи и сребърни одеяла, в спалня, която би била гостоприемна за римски император. Това не беше дом – тя не принадлежеше на това място – тя принадлежеше на Райли.
– Ненормално ли е, че вече ми липсва толкова много? – Попита Никол.
– По дяволите, не! – Каза Даниела. – Щеше да е лудост, ако не беше.
– Благодаря, че го казваш, но знам, че ми казваш само това, което искам да чуя.
– Съвсем не. Ти си страхотна майка, а тя е страхотно момиченце. Но тя е в добри ръце – ние с Кейн се грижим за нея, сякаш е наша собствена.
– Точно така! – Изкрещя на заден план Кейн.
– Е, сега се чувствам по-добре – каза Никол. – Ще се опитам да не те безпокоя повече до утре.
– Можеш да се обаждаш толкова често, колкото искаш. Сериозно.
– Благодаря, Ди. – Никол се сбогува и затвори слушалката. Тя седна за дълъг миг, пое си дълбоко дъх и го изпусна.
Реши, че е време да обуе панталоните на голямото си момиче и да спре да се бори с това пътуване, с този хотел и с всичко, което то представляваше. Дължеше на Ред да се опита да се отнесе с отворено съзнание към Лас Вегас. Той беше щастлив тук. Може би и тя можеше да бъде щастлива, поне за известно време.