Две
Представянето
Дъхът ми спря и тялото ми замръзна. В паниката си помислих, че съм изчезнала, но кралят местеше очи между мен и баща ми, опитвайки се да прецени реакциите ни. За мое щастие воалът ми скриваше първоначалния ми шок, който успях бързо да скрия. Напрежението в ръката на баща ми изобщо не се отразяваше на лицето му. Той отправи напрегната усмивка към краля.
– И откога планирате това, Велики кралю? — Попита учтиво баща ми, макар че можех да кажа, че кипеше от гняв. Стомахът ми се сви болезнено, индикация, че той събира силата си около себе си. Никога преди не бях усещала да се излъчва от него такава огромна сила. Почти можех да усетя как тъмнината се събира в него. Той кипеше, набирайки сила като вулкан, който ще изригне всеки момент. Изненада ме фактът, че изобщо успя да го сдържи.
– О, поне от няколко седмици. Трябва да призная, че съм доволен от резултата. Изглежда, че има интерес от много влиятелни мъже. Бях доста зает да подхранвам желанието им да вземат за съпруга дъщерята на моя, на практика, печално известен военен съветник. Това, че са дошли толкова много хора, е признание за нашата репутация и за действията, които си направил в името на моето кралство, приятелю. Да не говорим за безсрамно верните слухове за голямата ти красота, скъпа моя.
Кралят добави последното в опит да ме поласкае, но вместо това думите му ме смразиха. Знаех, че нищо няма да убеди баща ми да ме омъжи за когото и да било, дори за мъж, от когото може да спечели. Факт беше, че му принадлежах и той нямаше намерение да ме пусне да си тръгна. Този факт ми беше изяснен много ясно през годините.
Накрая баща ми проговори, усмихвайки се на краля с усмивка на чакал:
– Щастливи сме, че може да сме полезни на кралския дом. За дъщеря ми ще бъде… чест да се запознае с ухажорите, които сте довели в нашето кралство.
Не пропуснах използването на „нашето“, когато говореше за кралството. Иначе това, което каза, ме учуди. След като не беше намерил умен, но учтив начин да отхвърли предложението на краля, не можех да не се запитам каква е стратегията му.
Със сигурност той можеше да каже, че съм била твърде млада, че съм единствената жена, която се грижи за домакинството му след смъртта на скъпата ми майка, лъжа, в която може лесно да повярва човек, наивен като краля, или че времето просто не е подходящо. Дори аз бих могла да измисля дузина причини, за да отхвърля предложението на краля.
Може би баща ми просто не искаше да постави краля в неудобно положение. Може би беше хванат неподготвен и все още не е успял да измисли алтернатива. Рискувайки да погледна мъжа, който стоеше до мен, видях, че той си е възвърнал контрола. Играеше си на дипломат, докато се обръщаше към един мъж, а после към друг. Надигащата се сила, която бях усетила, отново беше отслабнала, незабелижима от всички, освен от най-проницателните.
Въпреки че се опитвах да не позволя на надеждата да разцъфти в сърцето ми, че предложението на краля наистина ще се осъществи, това се случи. Дори най-злите мъже на тържеството бяха по-добър вариант от това да остана с баща си. Достатъчно беше само един пропуск в сигурността, малък момент на самодоволство, частица доверие и щях да избягам с Иша. Може би тази шокираща новина, щеше да бъде моят изход.
Кралят веднага направи съобщението си, като покани баща ми и мен да застанем с него на подиума.
– Приятели мои! Съберете се. Както знаете, не съм благословен с дете и нямам кралски наследник, но това не означава, че моето кралство е без ценни бижута. Всъщност моят умен и най-лоялен военен съветник има дъщеря, по-прекрасна от богиня, и той любезно ми позволи възможността да я дам за жена, както бих направил ако беше собствената ми дъщеря.
– Това, което търсим, е съюз. Перфектно съвпадение. Тя трябва да застане до подходящ младоженец, разбира се, но това ще бъде сливане не само на двама, но и на две нации, на власт и богатство. Ето! Погледте по-отблизо, нейната красота е без недостатък. Нейната невинност и младост ще позволят на един мъж да я превърне в достойна съпруга, която би му подхождала най-добре. По-съвършена съпруга не бихте могли да имате.
Кралят се изправи и закръжи около мен. Баща ми неохотно пусна ръката ми. Фактът, че бях на показ, беше унизителен, но по-лошото беше съзнанието, че баща ми по някакъв начин ще ме обвини за действията на краля. Не само щеше да ме набие жестоко, но вече нямаше начин той да напусне града. Не и с несигурното ми бъдеще.
Наслаждавайки се на вниманието, кралят продължи. Всяка негова дума разбуни още повече тълпата.
– Наистина никога не съм виждал цвете с такава красота. Тя е толкова рядък и ценен скъпоценен камък. Това го знам, тъй като съм един от малкото привилегировани, които са я виждали без воала.
При тези думи баща ми ме погледна, очите му блестяха като остри ками. Той винаги беше настоявал да съм забулена на обществени места и винаги съм го правела. Кралят никога не е имал възможност да види лицето ми. Поне аз не вярвах, че би могъл. Единственото място, където бях без воал, беше собствената ми стая.
– Трябва да призная, приятелю – кралят потупа баща ми по гърба – минавах покрай дома ви и видях дъщеря ви на отворения прозорец, лицето й грееше от лунна светлина. Бях пленен от нейното изящно лице.
Сърцето ми се сви. Обикновено бях много внимателна, за да се скрия от външния свят, но когато преди няколко месеца имаше пълна луната, не можах да заспя. Беше горещо и аз се промъкнах до прозореца си, позволявайки на сладкия бриз и хладната светлина на пълната луна да окъпят претоплената ми кожа. Тогава трябва да ме е видял кралят.
Сега, благодарение на признанието на краля, щях да бъда наказана. Нямаше да има повече цветя, защото нямаше да има прозорци. Иша и аз щяхме да бъдем настанени в зазидано подземие без светлина, без въздух, без дори бегъл поглед към външния свят.
Унила, слушах само с половин ухо краля.
– Въпреки че съм стар човек – каза той – дори аз бях поразен от голямата й красота. Моят военен съветник я пази само за себе си през годините, но да се крие такова съкровище от света е лоша услуга. Така че тази вечер моят подарък за вас е да позволя на всички да се насладите на великолепието на моя дворец, да се насладите на сочните плодове на моята градина и да се насладите на съвършенството на нашите жени.
Не осъзнавах какво се готвеше да направи кралят, докато не застана зад гърба ми. Непохватно дръпна булото ми, махайки го от лицето ми. Карфиците бяха изтръгнати болезнено от косата ми и няколко дълги черни кичура паднаха заедно със златния воал. Чувствах се гола и изложена, но стоях изправена, инстинктивно знаейки, че ако се свия не би било правилното нещо.
По някаква причина баща ми беше позволил това да се случи. Може би беше, за да ми даде урок или да ме постави на мястото ми. Каквато и да беше причината, чувствах вродената нужда да се защитя, а защитата, когато ставаше дума за баща ми, означаваше само едно нещо. И така, изправих рамене, изчистих изражението си и сведох очи.
Кралят сложи ръката си под брадичката ми и вдигна главата ми.
– Нека всички те видят, скъпа моя.
Усмихнах му се учтиво и огледах хората, които се взираха в мен. Чуха се няколко въздишки, няколко мъже и няколко жени, които гледаха с подчертана ревност. Други ме гледаха със състрадание или ме разглеждаха от горе до долу със студен, пресметлив поглед, но какъвто и да беше отговорът на всеки човек, изглежда нямаше нито една душа в стаята, която да не ме гледа.
Всъщност имаше един. Един мъж стоеше отзад и изучаваше статуята на богинята Дурга. Той беше напълнил една чиния и беше обърнат с гръб към нас, докато ядеше, като че ли напълно незаинтересован от съобщението на краля.
Мъжът беше млад, може би само няколко години по-възрастен от мен. Носеше тъмно палто със златна окраса, което подчертаваше мощните му рамене и тясната му талия. Гъстата му дълга до раменете коса се извиваше в краищата и с изненада открих, че искам да видя лицето му. Защо човек ще дойде на тържеството и не иска да бъде част от него? Може би няма интерес да си вземе булка. Когато докосна точно същото място на ръката на богинята, което и аз имах, любопитството ми се разпали. Кой беше той?
– Ето. Не ви ли казах, че е красива? — Попита открито кралят.
– Спираща дъха – промърмори един мъж наблизо, усмихвайки ми се многозначително.
– Прекрасна – добави един по-възрастен мъж, докато се приближаваше и се представяше на баща ми. Възрастният мъж изглеждаше мил. Може би се предлагаше за младоженец.
Никога не съм си позволявала да мисля за възможността да имам шанса да се омъжа за някой млад и красив – мъж, когото да обичам и да му имам доверие. За моите цели по-възрастният мъж може да е по-добрият избор. Вероятно ще бъде по-лесно да избягам от това споразумение. Когато по-възрастният господин ме погледна, аз му се усмихнах плахо.
Баща ми беше зает и не видя, но Хаджари забеляза и знаех, че по-късно ще има разплата, но може би спасението ми зависеше от няколко внимателни усмивки и от престорен интерес. Когато кралят официално ме представи на стария господин, смело го попитах дали може да сподели с мен една чиния с храна.
Той беше възхитен и предложи ръката си, за да ме придружи до бюфетните маси. Кралят го гледаше гордо. Не смеех да погледна баща си. За съжаление ескортът ми следваше плътно зад мен.
– Не обръщайте внимание на охраната ми – казах аз. – Баща ми ме обожава и иска да съм в безопасност.
– Разбира се. Разбирам – отговори добре облеченият мъж. Докато ми пълнеше чиния, той попита: – Мислите ли, че ще ви хареса да живеете край морето?
– В Мумбай ли живеете? – попитах внимателно.
– Не. Живея в Махабалипурам. Чували ли сте го?
– Признавам, че не.
– Градът ни е оживен, с натоварено пристанище. Ние търгуваме с много далечни страни и имаме няколко занаятчии и скулптори, които правят нашите храмове и светилища красиви. Може би бихте обмислили да го посетите.
– Тя не би искала да живее в град, пълен с груби моряци, Девананд. Тя принадлежи на град, пълен с красота. Позволете ми да се представя, прекрасна моя. Казвам се Викрам Пилай.
– Ба, ти си търговец! Моята кръв е кралска!
– Кръвта ти е стара. Тя се нуждае от съпруг, който може да ходи без чужда помощ.
– Как смееш! Моля те, не обръщайте внимание на думите му, скъпа моя. Младо момиче, толкова невинно и свежо, колкото сте вие, не трябва да бъде подлагано на такива неуместни думи.
– Проблемът е в нейната младост. Аз съм много по-приемлив партньор. И мога да предложа богатство. Няма друг с по-печеливши търговски кервани.
– Може да имаш повече богатства на свое разположение, но забравяш, че аз имам флот. Съюзът с моето кралство би бил много по-мъдро решение.
– Ще видим!
– Да. Наистина ще видим!
По-младият мъж с провиснали мустаци ни остави сами и се почувствах благодарна, но той не беше нито първият, нито последният, който ни прекъсна. Беше ни заобиколил кръг от мъже, всеки от които настояваше за внимание и предлагаше богатството си, земите си, титлите си или, в някои случаи, личността си в замяна на моята ръка. Беше поразително. Малкото, което успях да взема от нашата обща чиния, скоро се превърна в пепел в устата ми. Една ръка ме хвана за рамото ми и ме издърпа, не много нежно, от кръга на мъжете.
– Господа, дъщеря ми ще се върне. Моля, дайте ми момент да поговоря с нея насаме.
Хватката на баща ми върху ръката ми беше абсолютна, а на лицето му имаше странно изражение. Нямаше съмнение, че той беше раздразнен от цялата ситуация и намираше мъжете, които ме заобикаляха, за неприятни. В същото време имаше нещо в очите му, необяснима наслада, която смрази кръвта ми.
Той кимна на един и изчака да останем сами, след което каза тихо:
– Кралят любезно — думите му бяха изпълнени със сарказъм — ни покани да останем за през нощта. Ще се настаниш в женското крило. Веднага щом кралят пожелае лека нощ на гостите си, Хаджари ще те придружи до там. Ще се държиш прилично, както очаквам, и на сутринта ще те извикам. Ако открия нещо, каквото и да е в поведението ти, което бих сметнал за неуместно или не ми е по вкуса, ще пострада Иша. Ясен ли съм?
– Да, татко.
– Добре. Сега скрий лицето си. Мисля, че мъжете тук са гледали достатъчно тази вечер.
– Разбира се.
Веднага се заех да прикрепя воала си и когато това беше направено, той отново ме остави сам с Хаджари, който прошепна в ухото ми:
– Мислиш, че това е твоят шанс да си избягаш, но няма да ходиш никъде. Виждам те как се усмихваш наоколо, сякаш си кралска награда, когато и двамата знаем, че не си нищо друго освен играчка. Счупена малка кукла.
Хаджари рискува да прокара ръката си по моята. Стегнах се, но не казах нищо.
– Виждаш ли, знам това, което всички тези мъже не знаят. Че обичаш да те чукат и някой ден, когато баща ти не е толкова внимателен, ще ти покажа как се прави.
За щастие в този момент се появи друг ухажор и Хаджари се отдръпна. През останалата част от вечерта бях заета да вървя под ръка с различни мъже, всеки от които се опитваше да привлече благоволението ми по един или друг начин, въпреки факта, че всички знаехме, че решението е на краля и баща ми, а не мое. Ако можех да избирам, вероятно щях да избера Девананд. Идеята, че Иша и аз можем да изчезнем с кораб в една далечна земя, беше привлекателна.
По-късно, зърнах тихия непознат, докато се скиташе из коридора. Нямаше съмнение, че беше воин. Силното му телосложение и начинът, по който се държеше, го правеха очевидно. Веднъж един слуга, носещ поднос с нарязани плодове, се спъна и той не само го хвана, но и помогна да се изправи. В този момент той се обърна и аз си поех въздух. Той беше най-красивият мъж, когото съм виждала.
Отново под ръка с Девананд, попитах внимателно:
– Кой е този млад мъж? Този там, облечен в черно?
– Къде?
– Този, който говори с Викрам Пилай – промърморих тихо.
– О, това е по-малкият син на Раджарам.
– Раджарам? – попитах аз.
– Да. Брат му е наследник на трона, така че той не би бил подходящ за вас, ако това е, за което си мислите. Не се учудвам обаче, че попитахте за него. Той е млад и бих си помислил, че момиче като вас би го намерило за привлекателен.
Бързо потупах ръката на краля на Махабалипурам и го успокоих.
– Въобще не. Просто още не са ме запознали с него.
– Малко вероятно е той да се ожени преди брат си. Може би е тук, за да преговаря вместо него.
– Не се е представил. Освен това, тъй като съм много млада, може би би трябвало да бъда омъжена за някой с повече опит. По-възрастен мъж може да ми помогне да се справя с неспокойните води на младостта. Не сте ли съгласен?
Той се засмя, доволен от думите ми и ме запозна с някои други мъже, които смяташе за съюзници.
Накрая празненствата приключиха и онези, които останаха в двореца, бяха придружени до очакващите ги стаи, за да си починат. Хаджари и аз се вървяхме зад една прислужница, която ни поведе през поредица от дълги коридори. Беше късно и докато вървяхме, пълната луна хвърляше меката си светлина върху нас. На всеки няколко метра имаше отворена арка, позволяваща на мекия нощен бриз да разроши полите ми.
Когато стигнахме до изящно издълбана двойна врата, слугинята се поклони и я отвори, показвайки, че трябва да вляза. Хаджари присви предупредително очи, но не каза нищо. След като вратите се затвориха зад мен, скривайки ме от погледа на човека на баща ми, аз въздъхнах с облекчение и последвах слугинята.
Тя ме заведе до просторна стая с огромно легло. Имаше вана и тя остана достатъчно дълго, за да ми помогне. Бяха оставени и дрехи за сън и след като се настаних удобно, слугинята си тръгна. Бях сама. Наистина сама. Не знаех какво ще се случи с мен, когато слънцето изгрее на следващата сутрин, но за момента бях безопасност.
Неспособна да заспя, въпреки изтощението, станах от леглото и излязох на балкона. Луната беше изгряла още повече, но предположих, че е минал само час, откакто се оттеглих. Мекият ветрец носеше аромата на жасмин и чух безпогрешния шум на водата. Поредица от стъпала водеха нагоре от балкона ми и изведнъж осъзнах, че висящата градина на краля може да е само на няколко крачки.
Като се огледах наоколо, пожелах си да стана невидима и с луната, осветяваща пътя ми, пристъпих скрита в нощта.
Назад към част 2 Напред към част 4
