Глава 34
Порталите са гадни.
Емери се вгледа в ръцете си. Беше запомнила заклинанието и движенията на ръцете ѝ бяха прости, но все още не успяваше да предизвика кръга, който щеше да я отведе до предната част на вилата, където я чакаше Дориан и вероятно правеше венец от цветя за Теа. Това малко момиче беше омотало всички големи лоши вампири и вълци около малкия си пръст.
Лили въздъхна до нея, но не вдигна поглед от книгата, която четеше.
– Трябва да се съсредоточиш. Не просто виждай мястото, на което искаш да отидеш, а го почувствай. Ето защо е най-добре да правиш портали само на места, на които си била преди, именно връзките с това място правят способността ти по-силна.
– Преди да мога да направя това, трябва да мога да накарам магията си да ми съдейства – Емери извъртя очи и изпита разочарование, че Огъстин не беше там, за да я порицае.
– Заклинанията са същите като елементите в същността ти. – каза Лили с уморен глас – Те произлизат от сърцевината ти, но се подхранват от ума ти.
Емери се извърна и се втренчи в Лили, а собственото ѝ разочарование избухна.
– Може би за теб това е твоята концентрация. За мен това е съвсем нов аспект на магията, който никога не съм използвала.
Очите на Лили се присвиха над гръбчето на книгата ѝ първо към нея, а после към мястото, където Малкълм седеше на задната веранда и си правеше чаено парти с Теа и Калъм.
– Това е едно и също нещо. Просто го почувствай в сърцевината си и се съсредоточи. – в гласа ѝ се долавяше раздразнение, но Емери подозираше, че то няма нищо общо с неспособността ѝ да овладее порталното заклинание и всичко е свързано с това, че Малкълм се е превърнал в постоянна част от вилата.
По-възрастният принц вампир наклони слънчевата си шапка към Лили с насмешлива усмивка и преметна едната страна на розовата си перната боа през рамо.
Емери стисна устни, като сдържаше смеха си. Беше се наслаждавала на всеки миг от присъствието на Малкълм. Между него, Дориан и Ансел, които идваха и си отиваха, тя нямаше много време да се занимава с пристигането на вещиците или с факта, че Огъстин не се беше върнал през последната седмица. Той не беше затворил своята част от връзката след пристигането на Октавиан и тя намираше утеха в това, но също така я караше да се пита къде, по дяволите, се намират помежду си. Той може и да е тръгнал на лов за Господарката и да играе годеник на Джеси, но не можеше да отрече, че след като спасиха Теа, в динамиката им настъпи промяна.
Разбира се, нито един от двамата не го беше засегнал, с изключение на няколко съмнителни емоции, споделени чрез връзката в тъмната част на нощта.
Емери се обърна към Лили, като част от собствените ѝ разочарования от партньора подхранваха избухването ѝ.
– Ще го прецакаш ли вече? Мога да ти препоръчам едно дърво точно на границата на гората като романтично място, но моля те, избави останалите от страданието ни и направи нещо с това безбожно напрежение между вас двамата.
Устата на Лили се отвори и бузите ѝ се зачервиха. Тя преглътна тежко и сви рамене с притворна увереност.
– Откъде знаеш, че още не сме го направили?
Емери свъси вежди и сви устни във вид на въпрос.
– Дали сте?
– Една дама не се целува и разказва. – каза Лили остро и вдигна книгата си, за да не вижда повече Емери, с което на практика сложи край на разговора.
Малък шанс обаче Емери да го остави. Лили и Малкълм правеха вилата направо нещастна всеки път, когато се оказваха в някаква принудителна близост помежду си, освен при сутрешните им разходки в градината. Емери не знаеше каква е сделката им, която изискваше ежедневното прекратяване на огъня, но ѝ беше омръзнало да ходи по черупки с тях двамата през останалите двадесет и два часа от деня.
Тя погледна през рамо и извика към къщата, за да чуе Лили, защото знаеше, че вампирите ще я чуят, дори и да прошепне.
– Калъм, чукаха ли се?
Той изхърка.
– Абсолютно.
Малкълм изхърка чай от носа си и се опита да избърше лицето си.
– Ще те убия, Калъм.
Калъм сви рамене и отпи от чая си, насочил пръст право към небето.
– Знаеш как става. Когато живееш с вампири, ако не е дебело или звукоизолирано, ние знаем.
Малкълм избърса лицето си и после измърмори „Съжалявам“ на Лили.
Емери се намръщи и коленичи от другата страна на одеялото, където седеше Лили.
– Значи си спала с него, но не си запечатала връзката? – прошепна тя, макар да знаеше, че момчетата все още я чуват.
– Как си…?
Емери наклони глава настрани. Ако имаше някой, който да знае дали са запечатали връзката си, това беше Емери.
– Ако беше така, щеше да се мъчиш да се бориш с връзката, а не виждам Малкълм да ти позволи да го направиш. Борбата между вас щеше да изглежда по съвсем различен начин, ако след това го избягваше.
– По-скоро като между теб и Огъстин?
– Да, точно така. – Емери се намръщи, като взе книгата от ръката на Лили и я постави на мястото ѝ. След това извика магията си и хвърли стена от вятър между тях и момчетата, надявайки се, че ще заглуши гласовете им.
Лили се усмихна, като изпробва стената със собствената си магия.
– Вятърна стена, много впечатляващо.
Емери сви рамене, сякаш това не беше кой знае какво, макар че отвътре се удряше в юмрук и подскачаше от радост, че е успяла да я хвърли правилно.
– Беше в една от книгите, които ми даде, като начин за заглушаване на звуци.
– Можеш просто да хвърлиш заглушаващ воал. – Лили махна с ръка и около тях се разля магия, която блокира всички звуци на хайлендския следобед.
– Фукане. – изпъшка Емери с усмивка – Знаеш, че не мога да правя заклинания.
– И все пак. Някой ден ще го направиш.
Емери посегна към малката чанта и извади парче шоколад, като го пъхна в устата си.
– И така, сега, когато сме сами, ще ми кажеш ли защо не си запечатала връзката с Малкълм, въпреки че си спала с него?
Лили рязко се опита да смени темата.
– Все още не черпиш достатъчно от заобикалящия те свят, за да поддържаш магията си постоянно?
Шоколадът се разтопи на езика ѝ и Емери потисна доволен стон.
– Ако искаш да знаеш, стигам дотам, но не е съвсем лесно. Сега, след като това е решено, отговори на проклетия въпрос.
Лили придърпа захвърлената книга в скута си и опипа краищата ѝ, а погледът ѝ беше твърдо вперен в одеялото.
– Аз просто… не съм готова.
– Киптън? – сърцето на Емери я болеше за Лили почти толкова, колкото и за Малкълм. …Е, може би не чак толкова, като се имат предвид действията на Лили спрямо нейния безспорно любим принц, но и Лили беше преживяла много, а любовта след загуба беше адски трудно да се приеме.
– Не. Просто се страхувам. – последните три думи бяха едва изречени.
Емери въздъхна, знаейки точно как се чувства тя. Страхът беше адски гаден. Собственият ѝ страх да се довери на Огъст беше това, което ги превърна във врагове. В един друг свят тя щеше да се престраши и да му каже коя е. Щяха да го обсъдят и той щеше да я приеме заради честността ѝ. Това можеше да е нейната истина, но не трябваше да е истината на Лили.
– Той те обича, Лили. Знам, че изглежда невъзможно, но връзката не е погрешна в избора си. А Малкълм, макар и понякога да е пълен глупак, е и един от най-лоялните, грижовни мъже, които някога съм срещала. Не позволявай на това, в което сме се превърнали с Огъстин, да опетни онова, което се предполага, че е прекрасно. Погледни Флора и Дрейвън. Вие се нуждаете един от друг. Не си губете времето да се борите с него, защото може да го загубите.
– Ние сме заклещени заедно. – Лили се изсмя, като открадна собственото си парче шоколад.
– Да, но можеш да изгубиш някого дори когато седи точно до теб. – умът на Емери се пренесе в собствения ѝ мрак, където беше решила да живее като торба с кръв и майка на бебето на Огъстин до края на живота си. Макар да не се съмняваше, че връзката ще ѝ гарантира, че ще го обича и през него, обидата ѝ само щеше да расте и накрая просто щеше да е мъртва отвътре.
Не мога да живея така.
Само че тя можеше. Би могла. Заради дъщеря си щеше да го изтърпи.
Горчив вкус изпълни устата ѝ, сладостта на шоколада изведнъж изчезна. С лека въздишка Емери отблъсна мислите си. Можеше да проучи чувствата си по-късно, точно сега трябваше да накара Малкълм и Лили да бъдат на една и съща проклета страница, а не в главата, която в момента заемаха тя и Огъстин.
Лили вдигна насълзените си очи и полуусмивка накриви устните ѝ.
– Върви. – подкани я Емери, като кимна с глава към вилата – И двамата имате нужда от това. Аз мога да продължа да се упражнявам сама.
– Сигурна ли си? – поколеба се Лили, очите ѝ се присвиха от Емери, търсейки извинение да не отиде при половинката си.
Емери се усмихна и настоя:
– Да.
Лили прибра книгата и чантата си, като остави няколко парченца шоколад за Емери. Точно когато вдигна ръка, за да пусне заглушаващия воал, тя спря и прошепна.
– Тяхната кръв?
Емери наклони глава назад и се засмя. Искаше ѝ се да имаше някой, който да я предупреди за тази малка част от запечатването на връзката.
– Няма лош вкус. Предимство на връзката.
– Добре. – Тя пусна воала и тръгна към къщата, където Малкълм я изгледа скептично.
– Само не го правете в къщата точно сега. – изкрещя Емери, давайки на Малкълм да разбере какво предстои – Спаси бедните уши на Калъм и Дориан.
Калъм изхърка, а тя можеше да се закълне, че бузите на Малкълм станаха още по-червени.
Лили се обърна и изстреля закачливо малко магия към Емери, която отскочи от пътя точно навреме, за да не бъде ударена.
На устните ѝ се появи искрена усмивка. Поне една от двойките на единствените познати вещици-вампири имаше шанс за щастлив живот до края на дните си.
След като двамата си тръгнаха, Калъм заведе Теа вътре, за да започне да приготвя вечерята, а Емери се опита да се съсредоточи върху задачата.
Шибани портали.
Лошото е, че след малкия разговор с Лили единственото, за което можеше да мисли, беше за половинката, която я беше напуснала.
Сърцето ѝ копнееше да го види. Не защото връзката го изискваше или защото вярваше, че им е писано да бъдат заедно. Истината беше, че той ѝ липсваше. Липсваше ѝ непоколебимата утеха, която ѝ даваше, дори когато се държеше като пълен задник. Заради всичко, което Огъстин не беше, имаше толкова много неща, които той все още беше. Начинът, по който лицето му светваше, когато усещаше как малкият ритник я удря право в яйчниците – това беше магия, която Емери искаше да може да затвори в бутилка. Той щеше да бъде невероятен баща. След това се появи новият тон на гласа му, начинът, по който се пречупи, когато я помоли да бъде просто негова. Той беше толкова отчаян, колкото и тя, да се отдаде на любовта, която споделяха. Защото тя беше точно такава. Чиста, необуздана, нокаутираща те, ритаща те по задника, когато си на земята, любов. И само в дълбините на душата си можеше да признае, че иска всяка частица от нея.
Но той не искаше. Или в девет от десет случая не го правеше, а щом я напуснеше, твърдо забравяше за нея, докато не се нуждаеше от кръв, за да оцелее.
Една-единствена сълза падна по бузата ѝ и тя я изтри. Нямаше смисъл да плаче за всичко това. Трябваше да го остави да си отиде.
Обърна се, като се нуждаеше да се съсредоточи върху нещо друго освен Огъстин. Макар че това вероятно щеше да се окаже невъзможно, тя извади магията си дълбоко от гърдите си и я насочи към ръцете си. Когато двете засияха с ярки златни сфери, тя затвори очи и едновременно завъртя ръцете си, докато шепнеше заклинанието по памет.
Още една сълза се спусна по бузата ѝ и тя се задави с ридание.
– Малка вещице?
Очите на Емери се отвориха и устата ѝ се отвори, а от устните ѝ се отрони тихо издихание.
Пред нея се бе образувал златен кръг от нейната магия, а в центъра стоеше Огъстин. Съвсем гол Огъстин. Веждите му бяха извити и Емери се сви, докато среднощният му поглед я оглеждаше.
Не че тя не носеше същото изражение и не правеше абсолютно същото. Как да не го направи, когато малки капчици вода се търкаляха по голите му гърди, галейки всяка вълничка и извивка. Тя засмука долната си устна в устата си и очите ѝ се спряха на члена му, който стоеше прав към корема му, а върхът му беше хлъзгав от възбудата му.
В момента, в който очите ѝ отново се срещнаха с неговите, те вече тлееха.
– Ако продължаваш да ме гледаш така, ще те издърпам през портала и ще пресъздам всичко, за което току-що си фантазирах по време на душа.
Емери се задуши от кашлица, застигната от думите му.
– Ти си фантазирал за мен?
Злобна усмивка се закачи на много приятните за целуване устни на Огъстин.
– Всеки проклет ден, малка вещице.
В корема ѝ се натрупа топлина и тя знаеше, че трябва да спре дотук. Трябваше да затвори портала и да си тръгне от мъката, която неминуемо щеше да изпита по-късно, след като зададе въпроса, горящ на езика ѝ. Но тя не го направи.
– И какво точно правихме, в резултат на което ти излезе от душа така, с изправен и блестящ член?
Звукът, докато Огъстин накланяше глава назад и се смееше, премина през нея като електричество, кацайки директно върху клитора ѝ. Това беше един от петте ѝ най-любими звука и тя нямаше търпение да намери начин да го накара да го направи отново.
– Има едно нещо, което Огъст е направил, на което не съм имал привилегията да се насладя сам, а аз живея за момента, в който ще го направя. – той пусна кърпата, която държеше в ръката си, и направи крачка към портала – Бяхме в музикалната зала, в замъка. Знам, че това е едно от любимите ти места за бягство, но ние не правехме музика. Композирахме една проклета шибана симфония.
През нея премина тръпка и Емери се пребори с нуждата, която беше предизвикал, и с начина, по който зърната ѝ се стегнаха при думите му.
Огъстин не откъсваше очи от нейните, докато се спускаше надолу и стискаше члена си в ръка.
– Ти беше вързана за върха на рояла, с разтворени крака, напълно оголена пред мен. На моя милост.
Майната му, искаше ли да е точно там.
Емери притисна бедрата си едно към друго, а триенето на дънковите ѝ панталони не намали огъня, който той беше разпалил между тях.
Очите на Огъстин се насочиха към сърцевината ѝ, забелязвайки движението ѝ, и устните му се усмихнаха греховно.
– Да продължа ли?
Думите не ѝ стигнаха, но трябваше да знае какво се е случило след това, дори и само за да може по-късно да подхранва собствените си фантазии. Тя кимна бавно. Нямаше значение, че това беше ужасна шибана идея, тя беше запленена от всяка дума, която излизаше от способните му устни.
Той поглади пениса си, като демонстрираше, че търка възбудата си по удълженото стъбло.
– Начинът, по който сърцевината ти плачеше за мен, ме накара да се втвърдя при вида ти, толкова силно, че трябваше да се въздържа да не изоставя плановете си и да те взема здраво и бързо. Дори във фантазиите ми си способна да ме съсипеш, малка вещице.
Емери дъвчеше устните си толкова силно, че беше цяло чудо, че не беше пуснала кръв. Тя стисна ръце отстрани в опит да ги предпази от това да се спуснат по тялото ѝ и да влязат в късите ѝ панталони, където тя искаше.
Тембърът на Огъстин се понижи до направо секси.
– Харесва ти идеята да те взема здраво и бързо, нали?
Всичко, което кажеше, за да отрече, щеше да е лъжа и той щеше да го знае. Що се отнася до Емери, грубостта му беше една от най-добрите черти на Огъстин. Там, където Огъст беше по-нежен любовник, вземащ каквото му трябва, но само с оглед на нея, Огъстин беше проклет завоевател, който я тласкаше към ръба и я пускаше надолу по проклетата скала, знаейки, че нейното удоволствие и неговото собствено ги чакат на дъното на пропастта.
– Мислех си така, но в тази фантазия ставаше дума за моето удоволствие. Абсолютната нужда, която изпитвам да вкуся всеки сантиметър от теб. Желанието да погълна сладката ти вагина, докато свършваш под опитния ми език. И нека ти кажа, Емери, в моята фантазия ти си най-сладкото шибано нещо. – той увеличи скоростта на ръката си, а думите му се изричаха на задъхано дишане – Начинът, по който гладките ти гънки ме посрещнаха, когато ги разтворих с пръст. Усещането за клитора ти, твърд и пухкав, когато го засмуках с удължени кътници. В един самотен момент ти се превърна в любимия ми десерт.
– Огъстин, моля те. – ръцете на Емери неволно се плъзнаха по кожата на бедрата ѝ точно под ръба на късите панталони, към върха им.
Очите ѝ се разшириха, когато осъзна колко близо е до това да го загуби. Да загуби контрол над емоциите си. Загуба в постоянната битка да запази разума си срещу Огъстин. Загубвайки леката хватка, която имаше върху магията си, която държеше портала отворен.
Може би щеше да е добре, ако беше изгубила и това. Това щеше да я принуди да си тръгне.
– Моля те за какво, малка вещице?
– Знаеш, по дяволите, какво.
Огъстин се ухили.
– Ти си тази, която отвори портал към личните ми покои без покана. Подготвях се за репетицията на сватбата и пуф, ето те и теб. Не че съм разстроен от нахлуването. Бих те приел пред Джеси всеки ден.
Беше чула частта за това, че я взема вместо Джеси, но единственото, върху което мозъкът ѝ се съсредоточи, беше, че той се облича за сватбената си репетиция. Сватбата му с Джеси по време на лова. След два дни щеше да е женен мъж.
А тя щеше да е нищо. Е… негова половинка и майка на бебето, но не и съпруга. Не и избраната му партньорка.
Емери примигна и през нея вече не преминаваше топлина, въпреки че съвършената форма на Огъстин все още търкаше една за нея.
Сякаш я бяха заляли с кофа студена вода.
Тя погледна килта и сакото, които толкова много приличаха на тези, които Огъст беше носил на галата на шотландската делегация. Тази вечер той изглеждаше направо за чукане. Емери поклати глава, тъй като емоциите ѝ надделяха.
– Трябва да те пусна.
Тя запази гласа си стабилен въпреки буцата в гърлото си. Нямаше как да му позволи да види колко силно ѝ е повлияло всичко това. Той е направил своя избор, повтаряше си тя отново и отново, докато се обръщаше.
– Трябва ли?
Тежестта на въпроса му я удари като тон тухли. Беше по-сложно от обикновения му въпрос. Емери погледна през рамо и видя Огъстин да стои там, с ръце встрани, а в очите му – скръб и болка, които тя не можеше да разчете.
Това, което той наистина питаше, беше:
Искаш ли да си тръгна? Искаш ли да се оженя за нея? Моля те, кажи нещо, за да спреш тази лудост.
Той отвори уста, после отново я затвори като риба на сухо, но не излезе нито една дума.
Никога не го правише, когато тя имаше най-голяма нужда от тях.
Емери въздъхна и решимостта ѝ се възстанови. Ако я искаше, трябваше да я избере.
Движение в горната част на хълма, където бе срещнала Дрейвън и Флора, привлече вниманието ѝ. В момента, в който се спря на него, сърцето ѝ се сви и лицето ѝ пребледня.
– Емери? – подкани я Огъстин, но когато тя не отговори, паника изпълни гласа му – Емери, какво става?
– Вещиците са тук.
Назад към част 34 Напред към част 36
