Глава 15
Въпреки цялото богатство на Дневното кралство, Авалон е призрачен град. Улиците на града са почти изоставени, макар че все още се усеща трайният, нечестив аромат на тъмна магия. Но няма трупове и кръв – неприятностите на битката са преместени в покрайнините на острова.
Дори когато влизаме в самия замък, той изглежда изоставен, а стъпките ни отекват в пещерното пространство.
Оглеждам се наоколо, търсейки слуги, помощници, благородници, войници – когото и да било, но привидно сме сами.
Групата ни влиза в голяма бална зала, въздухът е докоснат от застоялата миризма на кръв и изгоряла магия. Поглеждам нагоре, точно когато една сянка скача от златния парапет високо над нас и се спуска пред мен и Дез.
Феята се приземява тежко, с юмрук на земята. Крилете на гърба му са разтворени, белите му пера са оцветени в златисто. Той изглежда като ангел за дявола на Дез.
Едва след като вдига глава, разбирам, че гледам в лицето на Янус Солей, Краля на деня.
Косата му блести, а яркосините му очи блестят като топаз. Лесно би било да сбъркам Краля на деня с ангел. Той е всичко, което картините са направили от ангелите.
Заострените му уши са единственото, което подсказва, че той е нещо съвсем друго. Е, това и твърдият, лукав блясък в очите му.
Янус няма кръв по себе си, но бих заложила пари, че е убил десетки от онези горящи войници.
Изражението на Дневния крал се облекчава.
– Дезмънд Флин, с нетърпение очаквах пристигането ти. – Очите му се преместват към мен. – Калипсо – казва той, очите му са предпазливи, докато ми кима – радвам се да те видя отново.
Хладният му прием ми напомня, че не толкова отдавна го обвиних, че ме е отвлякъл.
Янус е имал близнак, близнак, който е починал. Когато си го срещнала за първи път, всъщност си се срещнала с мен.
Все пак това беше Крадецът, който ме беше заловил, Крадецът, който носеше лицето на Хулиос, когато ме отвлече от задния двор на Дез.
Зеленият човек беше мъртъв, когато Крадецът носеше тялото му. Хулиос е бил мъртъв, когато Крадецът е носил неговото тяло. А онази червенокоса войничка, която интервюирах, спомена, че е била примамена от мъртвия си брат.
Светая светих.
Поклащам се леко, когато започва да се оформя модел.
– Кали. – Гласът на Дез прорязва крясъците в главата ми.
Очите ми се насочват към него.
– Какво е? – Пита той тихо.
Очите ми се преместват от неговите към тези на Янус.
– Крадецът на души може да носи лицата на мъртвите.
Тримата намираме уединено място, за да си поговорим – поправка, по-уединено. Честно казано, цялото това нещо ми се струва ненужно. В двореца не остана никой, който да подслушва.
Не стигаме до нов разговор, докато не сме на сигурно място в личните покои на Дневния крал. Дотогава крилата на Янус са прибрани, но свирепото му изражение остава.
Що се отнася до това какво мисли той или Дез за моето малко откровение, трудно е да се каже. Никой от тях не изглежда изненадан, но от друга страна, феите изглежда имат наистина добри покер лица. Но ако съм предполагала, че ще говорим за това насаме, значи съм предположила погрешно. Нито един от двамата крале не повдига темата отново.
Искам да кажа, знам, че не съм Шерлок Холмс (не казвайте това на клиентите ми), но това е нещо, нали? Нали?
Янус ни насочва към група столове. Между седалките е поставена малка масичка с декантер и комплект чаши.
Е, поне има алкохол. Бих могла да се възползвам от малко алкохол.
Сядам и вниманието ми се насочва към яркия стенопис на стената вляво от мен. Половината от изображението е изрисувано в златно, а другата – в черно. От едната страна е златен мъж, от тялото му се излъчват лъчи светлина; той държи коленичилия си враг за гърлото. Плененият мъж носи окови на китките и глезените си, а всичко отвъд него е изрисувано в най-мастиленото черно.
– Харесва ли ти? – Пита ме Янус, сядайки срещу мен. Той посяга към декантера между нас и налива течността в три чаши.
Взирам се в стенописа. Какво трябва да кажа? Че картината е просто нещо за гледане? Че най-завладяващото нещо в нея са малките сладки брезентови кърпички, които всеки мъж носи?
Това би се приело супер добре.
– Е, да – казвам аз.
– Нарича се „Прогонването на Еврибиос“ – казва Янус и ми подава чаша, пълна с изумрудена течност. Той подава друга на Дез. – Изобразява борбата между Бреннус, бога на светлината и реда, и Еврибиос, бога на мрака и хаоса.
Настъпва тишина, след което…
– Мислех, че Фиерион и Никсос са боговете на светлината и мрака?
Янус си налива чаша от същия ликьор.
– Фиерион и Никсос са се появили по-късно, след като се е образувал Другият свят. Те са били протобоговете – тези, от които се е родило творението – казва той и обръща поглед към стената. – Тук е запечатан моментът, в който Бреннус побеждава своя враг и го прогонва в далечния ъгъл на вселената. Това е моментът, в който се е появил Другият свят.
Докосвам с пръст чашата си.
– Ами Майката и Бащата?
– Те също са се появили по-късно. Те са били деца на тези първи богове.
– Всичко това е изключително увлекателно – намесва се Дез, – но може би можем да преминем към същността на посещението? – Той се излежава на стола си с чаша в ръка и разтворени крака.
Янус отвлича вниманието му от стенописите.
– Моите истории отегчават ли те, Нощен кралю?
– Да – казва Дез категорично.
Ъгълчето на устата на Янус се повдига.
– Добре. Към кървавата битка.
– Видях, че си се справил с враговете си по старомоден начин – казва Кралят на нощта и поднася тъмнозеления ликьор към устните си.
Дневният крал повдига вежди.
– Чух, че твоите са все още живи. – Той се навежда напред. – Кажи ми, Флин, как успя да го направиш?
Очите на Дез се преместват към мен, на лицето му се появява намек за дяволска усмивка.
– Не успях.
Янус проследява погледа му.
– Твоят човек спря армия? – Едва сега Дневният крал наистина ме изучава. – Моля те, кажи как се случи това?
Свивам очи. Феите като цяло смятат, че хората са под тях. Въпреки че съм сирена, а сега и фея, в очите на много феи винаги ще бъда груб смъртен.
– Херувимче, може би можеш да направиш демонстрация на Янус?
Колебая се. Не знам какво е наказанието за омагьосване на крал, но на Земята тази глупост беше забранена.
Янус отпива глътка от питието си и ме наблюдава над ръба.
– Изглежда, че твоята половинка не е готова за тази задача – подхвърля той.
Знаеш ли какво, добре.
Оставям питието си настрана и разтварям крака, като отмятам рамене назад и оставям сирената да се събуди.
Тя се протяга като котка, която се грее на слънце. Чувствам как люспите ми се вълнуват по предмишниците, а крилете ми сърбят, за да се проявят.
Веднага щом кожата ми просветва, Янус сяда малко по-изправен, а погледът му се насочва към мен.
Изправям се на крака, а във вените ми пулсира сила.
– Великият дневен крал – казвам аз, гласът ми се хармонизира. – Толкова много нахален. Застани пред мен.
Веждите на Янус се набръчкват, докато се изправя на крака.
– Какво правиш?
Пристъпвам към него, вземам питието от ръцете му и го хвърлям настрани. Чашата се разбива в стенописа и разпръсква изумрудена течност навсякъде.
– Правя ти демонстрация – казвам. – Това искаше от мен, нали?
– Да – казва той тихо, странно. Погледът му е прикован към моя.
Усещам как магията му се надига. Тя сгъстява въздуха, мирише на сандалово дърво и пламти като слънце.
Има едно нещо, над което феите упражняват особен контрол и сдържаност. Едно нещо, което наистина ще докаже силата ми.
– Покажи ми крилата си, Янус.
За миг нищо не се случва. Дневният крал продължава да ме гледа с омагьосани очи. После се намръщва и се запъва с половин крачка.
До мен Дез отпива от питието си, а на лицето му се появява възхитено изражение.
– Как си… – Янус прекъсва изречението със стон. Навежда се напред и крилата му се разперват от гърба му, а златистите пера проблясват.
Когато ме поглежда следващия път, той вече не изглежда заслепен. Не, Дневният крал е п-и-и-и-и-и-и-и.
Той се запъва към мен, а изражението му е убийствено.
– Как смееш да…
– Спри – казвам аз.
Той замръзва на място.
– Това е…
– Това, което правя – казвам аз. Приближавам се, докато той ми хвърля омразен поглед. – Аз съм сирена. Омагьосвам хората – а сега, благодарение на люляковото вино, което Дез ми даде, мога да омагьосвам и феи.
– Мога да омагьосам и теб. – Погледът ми пада върху устните му. – Няма значение, че си крал или силна фея. Дори ти можеш да попаднеш в плен на моята власт.
Той се намръщва към мен.
– Ето как спрях една армия, без да ги избия всичките.
– А сега – казвам аз, – кажи ми честно: ако те освободя от блясъка си, ще ме нападнеш ли?
В продължение на няколко секунди Янус обработва челюстта си, един мускул на бузата му изпъква. Накрая той казва:
– Не.
Отстъпвам назад.
– Жалко – измъквам се аз. – Толкова е забавно, когато жертвите ми се борят.
Янус отново ме гледа с любопитство и немалка доза желание.
Сядам обратно и грабвам чашата си.
– Безопасно ли е това за пиене? – Питам, като посочвам чашата си.
– Да.
– О, добре. – Отпивам глътка. – Освобождавам те от моя блясък.
Янус се отдръпва с една крачка назад.
– Богове горе. – Набързо крилата му изчезват. – Това беше…
– Ужасно инвазивно – казва Дез. – Знам. Нима моята половинка не е изящна?
Янус сяда и маха с ръка. Счупеното стъкло се залепва обратно, а течността се преформатира в чашата. Тя се връща в ръката му и той отпива дълго.
– Мога да те хвърля на бесилото за това, което току-що направи – казва той замислено.
Стаята потъмнява съвсем малко.
– Това заплаха ли е? – Казва Дез, гласът му е спокоен. – Звучи ужасно близко до това.
– Как изобщо живееш с такова същество? – Пита Янус, а погледът му се плъзга обратно към мен. Въпреки че е разтреперан, той изглежда наполовина заинтересован.
Усмихвам се, оголвайки зъбите си срещу него.
– Опитва се да не ме вбесява.
Засмях се на това, а кожата ми потъмня.
– Добре – признава Търговецът – опитвам се да я ядосам, но само защото тя има особено извратени представи за отмъщение.
Янус поклаща глава.
– Вие двамата сте прецакана двойка.
Назад към част 15 Напред към част 17
