Глава 13
Дмитрий се подпря на един лакът и се наведе да целуне събудената жена в леглото си, копринената ѝ кожа беше топла. Бездънното зелено още беше замъглено от съня, когато очите ѝ се отвориха.
– Сутрин ли е вече? – Прокарала пръсти през косата му, тя поиска по-дълбока целувка, която му напомни, че ѝ принадлежи, ако беше забравил. – Добро утро, съпруже.
– Добро утро, съпруго. – Никога нямаше да се умори да казва това. – Гладна ли си?
Отговорът на Онър беше хриплив смях, който обгърна сърцето му.
– Мисля, че имаш скрит мотив за този въпрос.
Тъй като той вече беше дръпнал чаршафа, за да покаже пищните гърди, това беше спорен въпрос. Той я погали с дразнещи движения, в настроение да си поиграе със съпругата си, и когато тя отметна чаршафите в нескрито разочарование, той се премести, за да се настани между краката ѝ.
Там я дразнеше още малко.
С пръстите си.
С тялото си.
С устата си.
Онър се изви под него с тихо издишване, а ръцете ѝ се вкопчиха в косата му достатъчно силно, за да я заболи малко. Беше изтънчена болка, която можеше да се превърне в пристрастяване – болката от нейното удоволствие. Усмихвайки се, той потърка небръснатата си челюст в меката кожа на вътрешната част на бедрото ѝ, нащрек за най-малкия признак на страдание, преди да се промъкне нагоре по женската форма, която се вълнуваше от последиците на еротичния екстаз.
– Отвори очи. – Едва когато тя се подчини на тихата заповед, той се втренчи в нея. Винаги, винаги се уверяваше, че тя е с него на всяка крачка от пътя. Защото Онър беше жестоко малтретирана и тези белези нямаше да изчезнат магически за седмица или дори за година. Те бяха неизличима част от нея, но нямаше нужда да влошава щетите – нещо, което веднъж беше направил и никога повече нямаше да повтори, дори да има такава възможност – първо щеше да издълбае собственото си сърце.
– Дмитрий. – Гърлен шепот, устните ѝ върху шията му, пръстите ѝ върху тила му, галят го, целуват го, точно както той обичаше.
Не беше същото като преди, когато беше с Ингрид, и той не скърбеше за това. Не, чувстваше се като най-големия късметлия на планетата. Защото както Ингрид обичаше Дмитрий, който беше, така и Онър обичаше Дмитрий, който беше станал. В нея нямаше нито ужас, нито отвращение от мрака, който носеше в себе си, нищо друго освен приемане, което му казваше, че си е у дома след векове в най-безплодната пустош.
– Спри – предупреди той, когато тя използва тялото си, за да погали члена му, вътрешните мускули, използвани с болезнено приятен ефект. – Още не съм готов да свърша.
– Обичам този тон в гласа ти. – Захапвайки нежно челюстта му, тя падна на леглото и сключи китките си над главата си. – Ето ме. С какво ново мъчение възнамеряваш да ме измъчваш?
Тя го дразнеше, девойката, тялото ѝ беше разтопен юмрук, който стискаше и изкушаваше. В друг ден може би щеше да си играе на еротична игра с нея, но след като бе държал жена си будна почти до зори, тази сутрин се чувстваше доволен като добре нахранена котка.
– Мисля, че за теб ще е дълго, бавно пътуване. – Той сложи ръка на гърдите ѝ. – Много бавно.
– Не това. – Отново онази игрива светлина в очите ѝ. – Всичко друго.
Целувайки усмивката от устните ѝ и усещайки как топлината от нея преминава през собствените му вени, той раздвижи тялото си в равномерен, дълбок ритъм, който привлече още една трептяща вълна на удоволствие от Онър. Дори когато тя извика, а тялото ѝ се сгуши в него, той се отдаде на собствената си нужда и прониза пулса в шията ѝ, за да вкуси и най-слаткото.
– Дмитрий. – Въздишка на чувствена наслада, а след това и двамата паднаха в усещане, буйно и вяло, с преплетени крайници и слети сърца.
След това той насапуниса тялото ѝ под душа и ѝ помогна да изсуши косата си. Това не беше вид нежност, която би проявил към която и да е друга жена, отдавна вярваше, че е загубил способността си за нея – но накара костите му да бръмчат от мъжко задоволство, че тя му позволи да направи каквото поиска, а доверието ѝ беше ослепително. Целуваше голите му гърди, краката ѝ се увиваха около облечените в дънки негови, докато седеше на плота, загърната в пухкав розов халат, също така правеше всички опити да го разсее, а той се смееше, заплашваше да я накаже.
– Обещания, обещания.
Десет минути по-късно те седяха един срещу друг на малката кръгла маса за закуска във вилата в покрайнините на Тоскана, която Рафаел им беше подарил на сватбата им. След като за момента Михаела беше съгласна с Рафаел и никой не знаеше къде Дмитрий и Честна планират да прекарат меден месец, това беше достатъчно сигурно място.
– Дмитрий?
Доловил тържествената нотка в гласа ѝ, той вдигна поглед от мястото, където преглеждаше съобщенията в телефона си.
– Какво има? – Работата с кулата можеше да почака. Всичко можеше да почака. Онър беше на първо място.
Тя се изправи, заобиколи го и се облегна на масата до него, а пръстите ѝ си играеха с кичури от влажната му коса.
– Не си повдигал въпроса за промяната… да стана вампир.
Отстрани частта от робата ѝ и постави ръка върху топлото ѝ бедро.
– Няма защо да бързам. – Някога си мислеше да направи точно това, да я тласне към безсмъртието, преди да е успяла да промени решението си, но със зазоряването дойде и осъзнаването, че не може да принуди Онър да го направи, както не може да я нарани.
– Аз направих своя избор. – Тонът ѝ му напомни, че тя е ловец, кръвен и усъвършенстван.
– Това беше избор, направен след славата – каза той, а емоциите от онази нощ бяха живи в съзнанието му. – Никога няма да се опитам да те разубедя – той искаше да е хиляда живота с нея – но открих, че имам достатъчно късче доброта в себе си, за да не те прегазя.
Тя се усмихна, неговата съпруга със сърцето си, което му принадлежеше, подарък, който нямаше цена.
– Все още не мога да повярвам, че ти си тук, че ние сме тук. – Плъзгайки се в скута му, тя положи глава върху голата кожа на рамото му. – Все очаквам всичко това да изчезне.
– Няма да изчезне. – За да спази това обещание, той би пролял кръв. – Вечност или един смъртен живот, ние ще извървим пътя заедно.
Назад към част 13 Напред към част 15
