ВИНСЪНТ
Пристъпих тихо в болничната стая. Беше доста след часовете за посещения, но персоналът се престори, че не ме вижда да влизам през аварийните врати. Това беше едно от предимствата да си член на Дивите врани.
Уокър беше буден, когато влязох, но Нова спеше, гърдите ѝ бавно се повдигаха и спускаха, а устните ѝ бяха меко разтворени. Той се изправи и сграбчи тила ми, придърпвайки устата ми към своята. Тихо изстенах и сграбчих бедрата му, придърпвайки го по-близо. Той изстена тихо в устата ми, а езиците ни танцуваха заедно, преди бавно да се разделим.
– Как е тя? – Нежно го попитах, заобикаляйки го, за да проверя как е нашето момиче.
– Все още е малко слаба – съобщи ми той. – Опитаха се да я накарат да отиде до банята, но тя почти загуби съзнание от замайване. Кръвозагубата все още я тормози малко.
Наведох се и нежно прокарах устни по бузата ѝ, преди да седна на дългата пейка покрай стената. Уокър седна до мен и хвана ръката ми в своята, като сплете пръстите ни.
– Намерих кой е отговорен – започнах тихо аз. – Старият екип отпреди години – като още когато Купър за първи път получи президентската нашивка. – Уокър прокле под носа си. – Те се възстановяват от нулата. Седем от тях са там, където разузнавахме днес. Изглежда са малка група – не видях да идва някой друг, но това не означава непременно, че няма още.
– Тогава защо вече не са се погрижили за тях? – Тихо изръмжа Уокър, очевидно недоволен.
Нежно стиснах ръката му, опитвайки се да го успокоя. Той изпусна тежък дъх.
– Те са тежко въоръжени, шибано. Все още не знам с каква гадост може да се сблъскаме – обясних аз. И знаех, че трябва да постъпим умно по този въпрос. Инк и Купър бяха прави. Можехме да влезем в тази гадост с гореща глава. – И има камери на всяко проклето място. Логан е почти сигурен, че има такива, които не можем да видим, и докато не отчетем всички, е твърде рисковано.
Уокър изскърца със зъби, но кимна с глава в знак на разбиране. Хванах брадичката му и обърнах главата му с лице към мен.
– Аз и ти – ще си отмъстим за това, бейби. Обещавам ти го. Но трябва да бъдем умни в това отношение. Тя се нуждае от нас живи.
Той погледна към Нова и лицето му омекна.
– Тя и аз… говорихме – започна Уокър тихо малко по-късно.
Изкривих вежди към него.
– За какво говорихте?
Той преглътна силно.
– Разговор, който разкрива моите демони.
Придърпах лицето му към моето и го целунах, толкова горд от него, че най-накрая се е разкрил пред нея. Той стенеше тихо, езиците ни се сблъскваха, докато си вземахме един от друг.
И двамата дишахме учестено, след като се разделихме.
– Гордея се с теб – казах му с пресипнал шепот. – Знам, че не е било лесно за теб, бейби. – Целунах го отново. – Сега всичко, което трябва да направиш, е да ѝ позволиш да те обича точно толкова, колкото и аз.
Той изпусна мек дъх и отново я погледна. Стиснах ръката си около неговата в знак на разбиране.
– Няма да я оставя да си тръгне отново.
Това беше всичко, което трябваше да чуя, за да разбера, че той ще направи всичко необходимо, за да я задържи до себе си, дори ако това означава, че всеки един от демоните му ще излезе на сцената.
Назад към част 9 Напред към част 11
