Глава 9
ПЕНИ
Тихо изстенах, когато се събудих, а тялото ми ме болеше по най-прекрасния начин. Вместо да ме отблъсне, както си мислех, Купър беше направил точно това, за което го бях помолила – точно това, от което имах нужда.
Той замени тяхното докосване с неговото – накара ме да се почувствам отново като негова жена.
Не ме беше чукал. Не, вместо това Купър беше постъпил бавно и беше нежен, докато целуваше и прокарваше ръце по всяка част от кожата ми. А когато снощи най-накрая се вмъкна в мен, темпото му беше бавно и равномерно, изобщо не бързаше, но успя да ме взриви.
– Добро утро, красавице. – Промърмори Купър срещу голото ми рамо, докато притискаше кожата ми с леки целувки. Той стегна ръцете си около мен, притискайки тялото ми по-здраво към твърдите си, мускулести гърди. – Спа ли добре?
– Разбира се. – Признах, като се изчервих леко.
Той се засмя хриптящо, като премести устните си към врата ми и леко притисна мястото, където шията ми се срещаше с рамото ми. Изстенах тихо и наклоних глава, за да му покажа повече от шията си.
– Колкото и да ми се иска да прекарам целия ден с теб в това легло, трябва да ставам. – Каза ми тихо той. Въздъхнах в знак на протест. Той се разсмя хрипливо. – Просто те чаках – не исках да те накарам да се почувстваш така, сякаш съм те изоставил.
Сърцето ми се разтуптя при думите му. Той ме преобърна по гръб, а устните му срещнаха моите. Нежно разтвори устните ми, а езикът му се плъзна по моите. Изстенах, извих гръб към него и заплетох пръсти в косата му.
– Майната му. – Изстена той, движейки се надолу по врата ми. – Клубът може да почака.
Някой почука на вратата на стаята.
– През – обади се Хален от другата страна на вратата, – Тексаският чартър е в склада и те чака.
Купър обърна убийствен поглед към вратата. Аз се захилих.
– И те могат да чакат, дяволе! – Изкрещя той.
– Не, През, не може. – Каза му Хален. – Имаше проблем.
– По дяволите. – Изръмжа Купър, докато се отдалечаваше от мен. Извих се към него. Той изстена, докато прокарваше очи по тялото ми. – Ще сляза след пет. – Каза той на Хален.
Той се наведе и ме целуна отново, като този път се отдръпна, преди да се разгорещи.
– Поне те оставям доволна. – Изстреля към мен злобна усмивка, която накара пръстите ми да се свият, докато тялото ми се зачервяваше под благодарния му поглед. Той изстена тихо, докато се отдалечаваше от леглото, пробягвайки с очи по мен. – Толкова шибано красива.
Изчервих се под думите му.
– Отпусни се за деня, красавице. – Каза ми той, докато се преместваше до скрина си и бързо се обличаше. – Останалата част от моя клуб няма търпение да се запознае с теб – може би ще се опиташ да се запознаеш с някои от жените в клуба. – Предложи ми той.
Седнах, придържайки одеялото към гърдите си, докато го правех.
– Звучи ужасно много като дълъг престой. – Коментирах, наблюдавайки го, страхувайки се от отговора му. Обикновено, ако някой мъж ме доведе в клуба си, аз се държах далеч от всички, докато той не приключи забавленията си с мен.
Вместо отговора, който очаквах, Купър кимна и седна на ръба на леглото, докато обуваше ботушите си.
– Нямам намерение да те връщам в моя тексаски чартър, Пени. – Каза ми той направо. Челюстта ми леко спадна при думите му, а в гърдите ми се завъртя надежда. – Сега ти си моята жена – оставаш с мен.
Той се наведе напред и притисна устните си към моите.
– Ще се видим по-късно, да?
С тези думи той излезе от стаята, оставяйки съзнанието ми объркано.
Купър предявяваше претенциите си.
Гърдите ми се раздухаха от надежда – толкова много надежда. Само се надявах Купър да не я смаже. Нямаше да се възстановя, ако го направи.
***
Имаше трима мъже, седнали на една от масите в барчето, когато слязох долу. Снощи ги бях видяла само мимоходом, докато се хранех.
– А, кралицата е будна. – Каза единият от тях, като ми се усмихна. Аз се изчервих. – Продължавай и седни. Обещавам, че не хапем. – Каза ми той, а на устните му все още стоеше непринудената усмивка. – Джорджия ще ти донесе закуска.
Тихо седнах, като ги усещах по време на това. Чувствах се добре с мъжете от чартъра на Саботаж, но не бях имала възможност да общувам много с мъжете от чартъра на Купър. Този, който заговори пръв, имаше нашивка на секретар.
– Казвам се Брет. – Каза ми той. – Пени, нали? – Попита.
Кимнах.
– Да. – Казах тихо.
– Знам, че можеш да бъдеш по-гръмогласна от това. – Заговори мъжът до него, на нашивката му пишеше ковчежник. – Снощи едва успях да заспя с начина, по който Купър те караше да крещиш.
Дълбока руменина оцвети бузите ми, докато отпусках лице в ръцете си. И тримата мъже изръмжаха от смях.
– По дяволите, Купър го е зачервил. – Заговори последният, когато вдигнах поглед от ръцете си, четейки лепенка върху елека му.
Чух, че нещо се сгромоляса в кухнята, и насилникът въздъхна.
– Тя е толкова шибана некадърница. – Измърмори. – На Купър му омръзна да сменя глупостите, които тя все чупи.
Изправих се от масата.
– Ще ѝ помогна. – Обявих, че искам да се отдалеча от подигравките им.
Без да чакам отговор, се запътих към кухнята, където Джорджия почистваше счупените стъкла.
– Имаш ли нужда от помощ? – Попитах я.
Тя сведе очи към мен и се намръщи. Веднага се окопитих. Не бях новак в цялата сцена на ревността, а Джорджия определено беше ревнива и ядосана на мен.
– Не от теб. – Избухна тя.
Скръстих ръце на гърдите си.
– Имаме ли проблем? – Попитах я тихо, като присвих очи към нея. Не ѝ бях направила нищо, така че не знаех какъв е проблемът ѝ с мен.
Тя изхвърли чашата в кофата за боклук.
– Просто отиди някъде другаде, Пени. – Скара ми се тя. – Честно казано, не съм в шибано настроение.
– Не. – Отговорих, знаейки, че тя ще бъде едно от онези момичета от клуба, срещу които трябва да се изправя, да покажа, че не съм шибан слабак, че не съм някой, който може да се разхожда навсякъде. Може и да се превръщам в ужасена, съкрушена каша, когато се сблъскам с миналото си, но Купър ми беше помогнал да го погреба обратно снощи.
Чартърът на Саботаж знаеше каква жена мога да бъда – каква съм била. Когато излязох от измъчените си мисли, бях ядосана – шибано бясна. Това беше единственият начин, по който знаех как да се справя.
Жените от предишните клубове там се бяха опитали да ме съборят, но вместо това те бяха тези, които завършваха с плач пред Саботаж, само за да може той да ги запрати в друга чартърна организация за това, че са дръзнали да се опитат да ме съборят отново.
– Махай се, Пени. – Изръмжа Джорджия.
Тя наистина беше хубаво момиче. Дългата ѝ кафява коса падаше до кръста, а сините ѝ очи всъщност бяха много красиви, когато не се стрелкаха към мен по заплашителен начин. Беше стройна, но дебела на всички правилни места. В момента, в който я погледнеш, нямаш никакво съмнение защо мъжете я държат наоколо.
– Не знам какъв е шибаният ти проблем, но ще трябва да го решиш още сега. – Нахвърлих се върху нея, докато затварях вратата на кухнята след себе си, затваряйки ни вътре.
– Моят шибан проблем си ти. – Ухили се Джорджия, щом затворих вратата зад себе си. – Купър го няма за три шибани дни, а когато се връща, на шибаната му ръка виси някаква случайна руса кльоща – задраскай – той те е носил на ръце. Купър никога не ми отвръща, а изведнъж те е омотал по себе си и се държи с мен така, сякаш не съм нищо повече от мърша на дъното на обувката му.
Само я гледах, чакайки да изкара всичко от гърдите си, преди да отворя уста, за да отвърна.
– После Деймън, по дяволите, ме чу да разправям снощи на няколко други момичета и ме унижи пред всички, като ми напомни какво е способен да ми направи, ако разбере, че отново не уважавам кралицата. – Тя се ухили.
– Свърши ли? – Попитах я. Без да я чакам да отговори, продължих. – Не съм искала да ме доведат тук, Джорджия – нека го изясним още сега. Но знам, че когато един мъж иска нещо, той, по дяволите, ще го получи. Направих това, което, по дяволите, ми беше казано, като добро момиче, защото това се очаква от нас като клубни жени. – Напомних ѝ. Пропуснах факта, че се надявах Купър да ме направи своя, като не исках нарочно да я ядосвам още повече. Но и нямаше да я оставя да се разхожда по мен.
Тя направи заплашителна крачка към мен, но аз удържах позицията си, без да се отдръпна от нея.
– Ти си просто една шибана клубна курва, Пенелопе Джонсън. – Изръмжа тя. Погнусих се от използването на пълното ми име. Никой тук не трябва да знае пълното ми име. – Всички знаят коя, по дяволите, си – репутацията ти на уличница те надминава. Нямам търпение да дойде моментът, в който мръсният ти, употребяван задник ще бъде захвърлен настрани, за да изпълзиш обратно към Саботажа като истинска курва, каквато си.
– Ти не знаеш и най-малкото нещо за мен. – Изръмжах ѝ, а гневът ми се покачи. Бях готова за шибан бой. Тя натискаше всички правилни бутони, за да ме накара да се нахвърля върху нея.
Тя ми се усмихна.
– Дали не съм аз? Кажи ми, липсва ли ти работата в онзи шибан дом за проститутки? – Попита ме тя, а устните ѝ бяха доволно усмихнати.
Хванах я за предната част на ризата и я захвърлих назад към един рафт, на който имаше куп консерви и кутии с храна. Тя изкрещя от болка, когато предметите паднаха от рафта и се приземиха върху нея. Не спрях дотук. Обхванах я на кръста, изпращайки наказателни удари в лицето ѝ, като дори не ѝ дадох възможност да се съпротивлява. Тя се опита да ме блокира, но това беше безполезно. Саботаж ме беше обучил на самозащита, беше се уверил, че мога да се грижа за себе си, ако той не е наблизо.
Възнамерявах да я пребия до шибана кръв.
– Ебаси, Пени, остави я! – Чух как изкрещя насилникът.
Дръпнаха ме назад, ръцете ми бързо бяха вързани отстрани. Джорджия беше окървавена, хлипаща каша на пода, докато Брет, касиерът се втурнаха към нея.
– Опиташ ли се още веднъж да ми хвърлиш в лицето моето проклето минало, кучко, и ще ти счупя шията, разбираш ли?! – Изригнах срещу нея.
– Заради това Купър ще те изгони от „Дивите врани“! – Изкрещя ми тя, а в гърдите ѝ се появиха ридания.
Отново се хвърлих към нея, но насилникът ме дръпна назад, преди да успея, и бързо ме изведе от кухнята. Изтръгнах се от хватката му и отидох до мивката на бара, за да измия кръвта от ръцете си.
– Това е шибана бъркотия. – Изръмжа принудителят, докато доближаваше телефона до ухото си. Аз само го погледнах, но вместо да се ядоса, той само нежно стисна рамото ми, леко поклащайки глава към мен.
– Винсънт, ще ми трябваш да ѝ зашиеш бузата. – Каза Брет, докато излизаше от кухнята с Джорджия, а Брет я заобикаляше от другата ѝ страна. – Пени разцепи лицето ѝ доста сериозно.
Джорджия отвори уста, но Брет хвърли към нея заплашително изражение, в резултат на което тя затвори устата си.
– Дръж си шибаната уста затворена, Джорджия. – Изръмжа ѝ той, като я накара да се отдръпне от него. – Не искам да чуя нито една шибана дума от устните ти.
– Президент, имаме проблем. – Винсънт говореше по телефона си, докато ме гледаше как подсушавам вече чистите си ръце върху кърпата, а кокалчетата ми пулсираха от болка, след като адреналинът от боя беше отпаднал.
Чух Купър да крещи нещо на Винсент и чух името си.
– Тя е добре – всъщност твоето момиче е много способно да се грижи за себе си. – Каза му Винсънт, като ми намигна. Изчервих се под похвалата му. – Не знам какво се е случило, но я намерих да бие вечно живата Джорджия – разби ѝ лицето доста шибано.
Малко по-късно Винсънт ми подаде телефона си без думи. Изплаках, докато внимателно вземах телефона му. Винсънт ми се усмихна окуражително. Бавно сложих телефона до ухото си.
– Ало?
– Какво, по дяволите, се е случило? – Попита ме Купър, а тонът му беше изненадващо спокоен.
– Джорджия каза някаква глупост, което не трябваше да прави. – Казах му честно, знаейки, че е по-добре да не го лъжа – когото и да било от членовете на Дивите врани MC. – Изгубих самообладание, хвърлих я към рафта и я пребих. – Признах.
– По дяволите. – Измърмори Купър. Той въздъхна. – Красавице, трябваше да се сприятеляваш с всички, а не да им разбиваш лицето.
Подучих се от думите му.
– Съжалявам. – Измърморих.
– Просто стой далеч от Джорджия, докато не се върна да оправя всичко, ясно? И си вземи нещо за ядене – снощи почти нищо не си яла.
– Не съм много гладна, Купър. – Казах му честно.
– Трудно, красиво. – Каза ми той направо. Въздъхнах и се намръщих на пода. – Винсънт ще се погрижи да ядеш. Върни му телефона. – Каза ми Купър.
– Шибани мъже. – Намръщих се, докато връщах телефона на Винсънт. Винсент изръмжа от смях, докато поставяше телефона обратно до ухото си. Отговори с „да“ на няколко неща, преди да затвори.
Той взе ключове от куката на стената.
– Хайде да вървим. – Каза ми той. – Получих строги инструкции да се уверя, че ще закусиш, а аз искам палачинки.
Извъртях очи, докато следвах Винсънт през вратата.
– Казах му, че не съм гладна. – Намръщих се.
Винсънт сви рамене.
– Ние, мъжете, Пени – се грижим за това, което ни принадлежи. Купър просто се уверява, че за теб се грижат.
Сърцето ми се стопли в гърдите въпреки притеснението ми за реакцията на Купър, когато се върне в клуба. Просто се надявах да не съм го ядосала твърде много.
Назад към част 9 Напред към част 11
