Глава 3
ХЪНИ
Грим се приближи до бара и ми кимна веднъж в знак, че иска бира, като седна от другата страна на Трикси, а Алекс седеше от лявата ѝ страна. Той се наведе и натисна целувка в горната част на косата на Трикси. Тя топло му се усмихна, като облегна глава на рамото на Алекс. Алекс я обгърна с ръка и допря устни до челото ѝ, като ѝ прошепна нещо, от което бузите ѝ се зачервиха.
Подхвърлих една бира на Грим, след като махнах капачката. Очите ми веднага се спряха на Куршума, когато той влезе обратно вътре. Ръцете и мишците му бяха покрити със смазка и той се смееше на нещо, което Тор му беше казал.
Куршума наистина беше адски симпатичен мъж и мразех, че отказваше да ми обърне внимание.
– Изглежда, че нашата лепенка е привлякла вниманието ти – заговори Скорпион откъм мен.
Подскочих от шок, завъртях се с лице към него, като откъснах очи от Куршума.
– Аз… аз… аз… – Заекнах, като за пореден път напълно изгубих ума и дума. Скорпионът беше адски секси, но по дяволите, ако този човек не ме плашеше по някаква причина.
Скорпионът поклати глава към мен.
– Дори не се опитвай да ме лъжеш, момиче. Просто си спести дъха. – Той сви рамене. Преглътнах нервно. – Но искам да те посъветвам: Куршума ще направи крачка, когато и ако иска. – Предупреди ме той. – Така че засега бих спестил дъха ти и енергията от опитите да го накараш да спи с теб.
Лицето ми пребледня малко. Преди да успея да отговоря, Скорпионът си тръгна. Изпуснах тих дъх. Дали всички тези мъже бяха груби и брутални в думите си, или аз се бях смекчила, докато бях в затвора и извън улицата?
– Вземи си почивка, момиче – нареди Грим, като ме погледна.
Кимнах, излязох иззад бара и излязох навън, отчаяна за цигара. Би било фантастично, но като се има предвид, че веднъж седмично трябваше да минавам през проклетия тест за наркотици, всякакъв вид дрога беше изключена. Този проклет град ме мразеше и щеше да направи всичко, за да направи живота ми по-сложен, отколкото вече беше. И повярвайте ми, тест за наркотици веднъж седмично в изпитателния срок беше нечуван и шибано неудобен.
За щастие обаче Грим проявяваше разбиране по въпроса и ми разрешаваше почивката без въпроси.
Седнах на една масичка за пикник и запалих цигара, като се взирах в безжизнения чакълест участък. Всички, които се намираха в клуба и не работеха в момента в гаража, бяха вътре и пиеха или спяха. Клубът имаше някаква странна динамика, но трябваше да призная, че завиждах на чувството за семейство, което всички имаха.
Бях изгубила семейството си в ранна възраст, което ми помогна да се върна към наркотиците и престъпната дейност.
– Ебаси – Хъни?
Вдигнах глава, за да погледна най-добрият си приятел от гимназията. Той се усмихна, когато вдигнах поглед към него. Скочих от масата и се втурнах към него, като блъснах и двамата на земята. Той се засмя, докато ме обгръщаше с ръце.
– Господи, когато Грим ни каза, че е наел някого на име Хъни, си помислих, че това е някое случайно момиче, което иска да има прякор. – Призна той.
Седнах, разпъната на бедрата му, като му се усмихвах. Драматично преметнах боядисаната си руса коса през рамо.
– Трябва да запомниш, че набивам задника на всеки, който се опита да ми открадне името. – Напомних му.
Той се засмя.
– Да, помня. – Лицето му омекна, както и моята усмивка. Чувствах се толкова добре, че най-накрая отново видях приятелско, познато лице. – Радвам се, че си излязла от затвора, Хъни.
Въздъхнах.
– Да, добре е да съм навън – признах тихо. – Вътре беше ад.
Той се подпря на лакти, докато отмяташе косата си от очите си.
– Трябва да наваксаме. – Призна той.
Протегнах ръка напред и разроших косата му, след което дръпнах ръба на елека му Дивите Врани.
– Дивите врани, Джейкъб?
Той сви рамене и седна, като ме остави в скута си.
– Вкъщи нещата станаха тежки. Куршума ме намери да лежа край пътя, където баща ми ме захвърли да умра, докара ме тук и накара Медик да ме оправи. Той уговори Саботаж да ми даде перспектива още по времето, когато Саботаж все още беше наш президент.
– Не изглежда да си проспериращ вече – коментирах аз.
Той се усмихна.
– Не. Наскоро най-накрая ме вкараха в системата след години на проучване.
– Хъни! – Излая Куршумът откъм гърба ми. – Ти все още си на работа. Чукането на мъжете от клуба се извършва извън шибаното работно време. – Изцепи се той.
Погнусих се от тона му и от намеците в думите му. Джейкъб поклати глава към мен.
– Остави го, Хъни. – Тихо ми каза той. Стиснах челюстта си, а репликата ми към Куршума умря на устните ми.
– В момента си изкарваш заплатата. Ще те изчакам да излезеш, става ли?
С недоволна въздишка се изправих. С отровен поглед, отправен към Куршума, се втурнах обратно вътре, за да завърша смяната си.
Майната му на Куршума. Оказа се, че той е точно толкова копеленце, колкото и всички останали мъже, които някога съм познавала и от които съм се интересувала.
Седнах до Джейкъб на скалата, на която винаги седяхме заедно, когато имахме нужда от време далеч от всички и всичко.
– Толкова се радвам, че имам познато лице наоколо – признах аз. Засмях се тихо. – Такова, което не е проблемно – добавих. Джейкъб винаги е имал по-добро влияние върху мен. И двамата с него идвахме от трудни семейства, но той избра по-правилния път. Опита се да ме повлече по него заедно с него, но аз обичах неприятностите – не можех да се накарам да стоя настрана от тях.
Джейкъб побутна рамото ми с неговото.
– Най-накрая реши да отвориш нова страница? – Попита ме. – Опитвам се да те накарам да го направиш още от гимназията. – Напомни ми той.
Въздъхнах тихо.
– Загубих три години, които трябваше да бъдат едни от най-хубавите в живота ми. – Тихо признах. – Доста пъти ми наритваха задника в затвора, преди да осъзная, че трябва просто да си затворя устата и да си излежавам наказанието спокойно.
Джейкъб се намръщи.
– Предполагам, че това обяснява защо не можеше да приемаш посетители. – Аз само кимнах.
Изпищях, когато някой притисна пистолет в задната част на главата ми. Джейкъб подскочи, но някой бързо го сграбчи и го ритна в задната част на краката му, изпращайки го да падне силно на колене, докато пистолетът беше притиснат към задната част на главата му. Очите му блестяха от злоба, докато се взираше в мъжа, който се премести, за да застане пред нас.
Сърцето ми спря от страх. В нощта, в която ме арестуваха, бях загубила един куп пари, струващи наркотици, които трябваше да пренеса през границата. И тези наркотици принадлежаха на човека, който стоеше пред мен.
– Хъни Гулд. – Хенри се приближи до мен. Преглътнах нервно. Знаех, че времето ми е изтекло. Знаех, че само след малко ще се срещна със създателя си. – Време е да ми върнеш парите, не мислиш ли?
Бях грубо издърпана от скалата за косата, а пистолетът беше притиснат в тила ми. Държах лицето си маскирано, за да не проличи страхът ми.
– Махни проклетите си ръце от нея. – Изръмжа Джейкъб.
Изпищях, когато глупакът, който държеше Джейкъб, удари пистолета в слепоочието му, запращайки го на земята, изпаднал в безсъзнание.
– Хайде да вървим. – Изръмжа Хенри.
Аз се борех, докато ми нахлузваха парцал на носа. Познавах твърде добре усещането, че хлороформът започва да действа, и знаех, че колкото и да се боря, ще припадна, независимо дали искам, или не.
Някой, моля, елате да ме намерите.
Назад към част 2 Напред към част 4
