Глава 3
ПРИЗРАКА
Инк удари с ръце по масата, след като приключих с припомнянето на това, което Джеса ми каза пред останалите в клуба.
– Това означава шибана война. – Изръмжа Инк от позицията си до Хатчет.
Саботаж удари с юмрук по масата, за да върне реда в църквата, докато из стаята се разнасяха гневни гласове. Аз тихо кипнах. Беше ми нужно всичко, за да не се противопоставя на моя президент и да не преследвам тези шибаняци сам. Но знаех, че Саботаж работи по план.
Мисълта ми се насочи към Джеса. Тя все още спеше на горния етаж. Бях останал с нея, докато заспи. Беше ми казала, че ще се оправи, но знаех, че я успокоява присъствието ми.
Може и да съм бил шибан пич предната вечер, но тогава не знаех всичко. Чувствах се като абсолютен гадняр, че съм направил прибързани заключения – че съм я поставил в затруднено положение да избира между тази глупава работа и мен.
Тя само се опитваше да защити семейството си.
– Всички ние, които седим на тази маса, искаме кръв. – Измърморих. Саботаж сведе очи към мен в знак на предупреждение да си държа устата затворена. Аз само го погледнах.
– Трябва да поговоря със Съдията, преди да предприемем каквото и да било. Трябва да разберем дали е знаел за тази гадост. Интуицията ми подсказва, че не е знаел. Съдията не е от хората, които биха позволили това да се случи с клуба му, още по-малко с мъжете, на които той слага шибаните елеци.
Кимнах в знак на съгласие. Бях в затвора заедно с Инк, когато Съдията ни беше поставил защита вътре. Съдията не би предал клуба по този начин. Хората му трябваше да се справят сами. Съдията щеше да им простреля черепите.
Но все пак предателството на членовете му беше адски дълбоко.
– Ужасно мълчалив си за човек, който уж иска да претендира за Джеса. – Заговори Куршумът от другата страна на масата. Знаех, че той изпитва чувства към моята жена, но тя никога не се беше интересувала от него – никога не беше отвръщала на тези чувства. И ако аз имах нещо общо с това, тя никога нямаше да го направи, по дяволите. – Седиш си там, сякаш нищо не се случва. – Изръмжа ми той. – Според мен си прекалено спокоен.
Какво, по дяволите, ми каза току-що?
Скочих от стола си, като го пратих да се блъсне в стената, докато се хвърлях към него през масата. В тялото ми пулсираше нажежена до бяло ярост.
Щях да го убия, по дяволите.
Тор и Грейв ме сграбчиха, дръпнаха ме назад и ми попречиха да забия лицето му в проклетата маса.
– Ще те убия. – Изръмжах срещу него. – Не знаеш за какво, по дяволите, говориш, така че си дръж проклетата уста затворена.
– Наистина?! – Изблъска ме той. Дръпнах се срещу Тор и Грейв, но те по принцип бяха в същата теглова категория като мен, така че не се движех много. Той изкрещя.
Изпуснах рев, докато се борех срещу Тор и Грейв.
– Махнете го оттук! – Изкрещя Саботаж, докато Грим и Инк се втурнаха към мен, като четиримата мъже ме изкараха от стаята.
– Куршум, кълна се в шибания бог, ще те вкарам в проклетата болница! – Изкрещях.
– Джеса! – Излая Хатчет.
– Пусни ме, дявол да го вземе! Той си мисли, че може да ме разпитва за моята проклета жена…
– Успокой се, Призрак! – Изкрещя ми Инк. Погледнах зет си. – С Куршума ще се справим, но не е нужно да губиш шибан контрол! Не и сега, братко!
– Инк, движи се – Каза Джеса. – Мога да му помогна – просто се движи.
Бях бесен отвътре. Исках да разбия лицето на Куршума, докато целият ми гняв не излезе от организма ми, но щом меките ръце на Джеса обгърнаха лицето ми, усетих как част от гнева ми се стопява. Красивите ѝ сиви очи се втренчиха в моите и ме придърпаха към себе си, държейки ме здраво стъпил на земята.
– Върни се при мен, Призрак. – Помоли ме тя, докато прокарваше палци по бузите ми. Бавно си поех дълбоко дъх, хванах кръста ѝ с ръце и затворих очи, докато я привличах към себе си. – Това е. – Успокои ме тя. – Аз съм тук, Призраче.
Наклоних глава надолу и поисках устните ѝ, привличайки я плътно към себе си. Тя изстена, като се вкопчи в елека ми, изви гръб и се надигна на пръсти, за да притисне тялото си по-близо до моето. Когато се отдръпнах от нея, обгърнах тялото ѝ с ръце, притискайки я към високото си, широко тяло. Погледнах над главата ѝ към Куршума, който излезе от параклиса. – Научи си шибаното място, пич. – Изригнах срещу него.
В очите му за миг проблесна ярост, преди да я потисне и да ми кимне веднъж. Саботаж явно му беше казал нещо, защото познавах Куршума достатъчно добре, за да знам, че ако го е грижа достатъчно дълбоко за нещо, ще продължи да се бори за него.
Дълбокият глас на Саботаж отекна в стаята.
– Призрак, Куршум, Хатчет – опаковайте багаж за през нощта. Тръгваме след трийсет минути, за да се срещнем със Съдията. – Саботаж насочи пръста си към мен, знаейки колко променлив мога да стана. – Ти… – Измърморих. – Запази шибаното си хладнокръвие, докато сме там горе, разбираш ли?
Кимнах веднъж.
– Разбирам, През. – Измърморих. Не ми харесваше. Ако тези шибаняци бяха там горе, исках да ги убия.
Но ако предам заповедта на президента, ще ми отнемат частта, която съм си взел – ще ми отнемат единственото нещо, което вече ми даваше смисъл в тези проклети дни.
Без да кажа нито дума на никого долу, хванах ръката на Джеса и я поведох нагоре по стълбите към моя апартамент. Пуснах ръката ѝ, щом се озовахме в стаята ми, и отидох до гардероба, взех малката си черна чанта и започнах да подреждам в нея най-необходимите си вещи.
– Какво се случи между теб и Куршума, Призрак? – Внезапно ме попита Джеса, докато седеше на ръба на леглото ми, а сивите ѝ очи изучаваха всяко мое движение.
Въздъхнах, като я погледнах, погледнах тези сиви очи, които винаги ме поддържаха в нормално състояние.
– Той ме предизвика за теб. – Измърморих, като се запътих към банята, за да взема оттам нещата, които ми бяха необходими. – Изгубих си душата. – Казах ѝ честно.
Тя повдигна вежди към мен.
– Той те предизвика за мен? – Попита ме недоверчиво.
Извих една вежда към нея, докато се връщах от банята и хвърлях необходимите ми тоалетни принадлежности в чантата.
– Трябва да си сляпа, за да не забележиш, че Куршума изпитва нещо към теб, Джеса. – Отговорих с махане на ръка.
Тя ме зяпна и поклати глава.
– Мислех, че той иска Изи. – Заяви глупаво тя.
Повдигнах рамене.
– След като Саботаж постави Куршума на мястото му, той или погреба тези чувства, или ги изгуби за нея. – Приближих се до нея и поставих ръка от двете страни на бедрата ѝ на леглото, навеждайки се към нея, за да допра устните си до нейните. Тя тихо въздъхна, а ръцете ѝ се разтвориха върху гърдите ми.
Майната му, обичах да ме докосва.
– Куршумът много бързо ще разбере, че няма да те има. – Казах ѝ.
Тя отвори устни под моите, като изви тялото си срещу моето, карайки ме да стена, докато я придърпвах по-силно към себе си.
– Толкова силно те искам. – Въздъхнах, като хванах бедрото ѝ с едната си ръка, свивайки пръстите си. Тя изстена срещу устните ми.
Майната му, не разполагах с толкова много време. Трябваше да сляза долу след по-малко от трийсет минути, за да тръгна на път.
– Тогава ме вземи, Призрак. – Молеше ме тя.
Поклатих глава и се отдръпнах от нея, независимо колко ме болеше.
– Следващият път, когато те имам, Джеса, ти ще бъдеш моя и няма да има никакво съмнение нито в твоето съзнание, нито в ничие друго на кого принадлежиш. – Казах ѝ.
Тя се нацупи, а очите ѝ загубиха част от светлината си. Преглътнах трудно. Майната му, мразех, че тя все още не можеше да ми позволи да я поискам – че все още се съпротивляваше на това между нас.
– Не мога. – Задави се тя, отдръпвайки се от мен моментално.
Хванах лицето ѝ в ръцете си, накланяйки главата ѝ назад, така че тя беше принудена да ме гледа в очите.
– Можеш, но аз разбирам страха ти. – Казах ѝ спокойно. Долната ѝ устна потрепери, а очите ѝ се напълниха със сълзи. – И аз планирам да поправя тази гадост, Джеса. Но ръцете ми са вързани, колкото и да не ми се иска да не бъдат. Не мога да се противопоставя на моя президент – не и за нещо подобно.
Тя знаеше какво ще се случи, ако го направя. Ако тръгнех срещу Саботажа и убиех хората на Съдията, щях да бъда с изтръгната нашивка си без да се замисля за това, че съм предал не само президента си, но и клуба си и братството, което той представляваше.
Щях да съм щастливец да си тръгна жив от този клуб.
Притиснах нежна целувка в ъгълчето на устните ѝ.
– Просто ми се довери, Джеса. Ще те чакам – никога не се съмнявай, че няма да го направя. – Казах ѝ. – Ти си за мен, хубаво момиче.
Тя кимна, като очите ѝ леко просветнаха при думите ми. Чух как Саботаж лаеше всички да си вдигнат задниците долу за последното църковно събрание, преди всички да тръгнем. Въздъхнах, преди да притисна устните си към нейните.
– Ще се обадя довечера. – Обещах.
Тя кимна отново. Хванах ръката ѝ и я целунах нежно по дланта, преди да се изправя и да преметна чантата си през рамо, да изляза от стаята и бързо да сляза по стълбите, оставяйки я в апартамента си.
Назад към част 2 Напред към част 4
