Глава 12
ДЖЕСИКА
Стиснах ръката си около тази на Скорпиона, а сърцето ми заби силно в гърдите. Джонстън не беше приятен човек. Беше садист и безмилостен. Фактът, че се държеше мило със Скорпион, ме накара да се стресна. Не можех да разбера дали няма някакъв скрит мотив.
Скорпионът посрещна хладнокръвно погледа на Джонстън, без намек за заплаха в тона му или в начина, по който се държеше. За всеки, който погледнеше Скорпиона, беше ясно, че той ни най-малко не се страхува от Джонстън или хората му.
– Смятам, че е така. – Каза Скорпиона. – Макар че, бих искал да знам как се очаква да бъда президент на харта, която аз затрих.
Засмуках рязко дъх при думите на Скорпион, преглъщайки трудно. Очите на Джонстън блеснаха опасно, но той като по чудо запази хладнокръвие. Преглътнах трудно, докато напрежението във въздуха се покачваше.
– Умната ти уста – коментира Джонстън.
Скорпионът сви рамене.
– Изказвам мнението си. – Каза направо. – Искаш ли да съм президент на твоята харта? Ще се научиш да уважаваш това.
Устните на Джонстън се изкривиха в усмивка.
– Мисля, че ми харесва как звучи това. Не си непознат, Скорпионе. Технически спец. Шибан психопат. Искам да си част от екипажа ми – ще бъда адски горд да те нарека един от моите президенти. – Каза Джонстън, докато кръстосваше ръце обратно върху гърдите си. – Не искам да започваме с грешна стъпка, затова ще ти кажа какво – ще ти позволя да сключиш съюз с Грим.
– Каква е цената? – Скорпионът моментално поиска да знае. – Винаги има цена, Джонстън.
Джонстън кимна веднъж.
– Искам среща с Алехандро.
Откъм задната част на клуба се чу прочистване на гърлото и чух как някой се прозя. Обърнах глава и видях Алехандро да се изправя от тъмния ъгъл, в който беше седнал. Джоуи беше на крачка зад него, а устните му бяха накривени с усмивка. Очевидно Джоуи беше този, който се беше засмял.
– Е, аз съм тук – заяви Алехандро спокойно, като изглеждаше почти отегчен от цялата ситуация. – Можеш да говориш с мен, след като уредиш нещата със Скорпиона и бившия му президент. – Алехандро направи крачка напред, така че застана точно до Скорпиона, а моята гледка към Джонстън вече беше блокирана. – Но нека се изразя ясно. Аз имам съюз с тези мъже. Защитавам инвестициите си, а Скорпиона е една от тези инвестиции, което означава, че винаги ще има очи, които ще наблюдават гадостите около него и семейството му. Пресечете тази бариера и няма да ми пука, че уставът му принадлежи на вас. Ще разкъсам клуба ви на парчета.
От гърдите на Джонстън прозвуча ниско ръмжене при тази заплаха.
– Разбрах – заяви Джонстън.
– Значи се разбрахме? – Попита Скорпиона, докато търкаше палеца си по гърба на ръката ми, придърпвайки ме малко по-близо до гърба си. – Аз мога да запазя съюза си с Дивите врани – всички чартъри – а ти да стоиш настрана от пътя ми и от моите глупости. Може и да си крал на всички тези глупости, Джонстън, но в крайна сметка тексаският чартър е моят чартър. Няма да стъпваш на шибаните ми пръсти, ясно ли ти е?
– Кристално. – Изсумтя Джонстън. Беше ясно, че Джонстън започва да осъзнава, че е залитнал. Скорпионът нямаше да е някой, когото може да прегази.
Скорпионът беше твърде силен и имаше твърде много опасни хора, които го подкрепяха.
Скорпионът кимна и пусна ръката ми, за да отърси елека си. Мълчаливо го подаде на Грим, който го прие с едно кимване.
– Винаги си член на семейството, братко – каза му Грим.
Скорпион кимна веднъж, преди да се обърне с лице към мен. Той се протегна и нежно притисна лицето ми в ръцете си. Преглътнах трудно, сърцето ми се сви в гърдите, стомахът ми се свлече до краката ми.
Можех да го видя в очите му.
Той ме напускаше.
– Скорпион – прошепнах хрипливо, докато протягах ръка и увивах пръсти около китките му. Не бих могла да понеса, ако ме напусне.
Той въздъхна.
– Не искам да го правя, скъпа, но трябва да го направя. – Поклатих глава. – Докато се съвзема, ти ми трябваш тук, където си в безопасност. Обещавам, че когато всичко се оправи и заработи по моите стандарти, ще дойда тук и ще те взема със себе си у дома, но засега имам нужда да останеш тук, скъпа.
– Не – прошепнах, докато сълзите пълнеха очите ми. – Скорпионе, искам да отида с теб – помолих го, а гласът ми се пречупи. – Моля те.
Той се наведе и прокара устни по моите, успокоявайки душата ми, докато разкъсваше сърцето ми. Долната ми устна потрепери.
– Остани, Джес. Имам нужда да останеш. Не е безопасно. Навлизам в непозната територия. – Напомни ми той. – Няма да те завлека някъде, където не мога да те защитя.
Преглътнах дебело.
– Моля те, обещай ми, че ще се върнеш за мен. – Измърморих. Бях се привързала толкова много към него за толкова кратко време. Той ме накара да се почувствам отново жива; помогна ми да живея отново.
Имах нужда от него.
Той кимна.
– Обещавам, скъпа. – Закле се.
***
Катюшка обви ръка около раменете ми, докато гледах как Скорпион излиза от вратата с Джонстън, който го фланкираше отдясно.
– Защо? – Прошепнах, а гласът ми се пречупи. В гърдите ми имаше толкова много болка, че почти имах чувството, че ме задушава.
– Шшш, скъпа. – Успокои ме тя. – Скорпионът е човек, който държи на думата си. Той ще се върне за теб.
– Не разбирам защо не ме взе със себе си. – Задуших се.
– Той се опитва да те защити. – Заговори Грейв, като се премести на моя страна. – Скорпионът унищожи цяла харта. – Напомни ми той, сякаш някога можех да забравя това. Мъжът, в когото бях лудо влюбена, беше адски опасен. – Ще има хора срещу него за тази постъпка, без значение какъв е статутът му в този клуб сега. Той иска да си тук, където можем да те защитим. Той няма представа в какво се впуска.
Обгърнах с ръце средата на тялото си, докато стисках очи.
– Ние сме заедно едва от две седмици – прошепнах аз. – Защо това боли толкова много?
– Защото го обичаш, мила – каза тихо Катюшка. – При мен беше така с Грим и Скраб. Привързах се силно и бързо. Има нещо в това да откриеш този човек в живота си, който те засмуква. И това привличане става още по-бързо, когато той прави всичко по силите си, за да те защити – каза ми тя – когато те учи как да живееш отново.
По бузите ми се плъзнаха сълзи. Катюшка бързо ме отведе далеч от всички и ме изкачи по стълбите към апартамента, който бях споделила със Скорпион. Разплаках се, докато се взирах в скрина му.
– Той дори не си е взел дрехи, Катюшка. – Захлипах.
Паднах на леглото, а раменете ми се разтресоха от ридания.
– Опитах се да го напусна вчера. – Замълчах. Тя остана безмълвна, позволявайки ми да говоря. – Той беше толкова мил – знаеше точно как да говори с мен. Не лаеше заповеди, за да ме накара да остана. Остави решението изцяло на мен. – Изплаках. – Само че сега той ме остави.
Тя седна до мен и ме обгърна с прегръдка.
– Това е само временно. – Успокои ме тя.
Временното ми се стори като вечност.
Защото четири месеца по-късно Скорпиона все още не се беше върнал.
Назад към част 11 Напред към част 13
