Глава 18
ДЖЕСИКА
Когато се събудих, Скорпион се разхождаше мълчаливо из стаята за възстановяване с Дестин на ръце. Очите на Дестин бяха отворени, вперени в лицето на баща му.
Двамата си приличаха толкова много, че това разкъса сърцето ми. А да видя как Скорпион държи сина ни? Това беше гледка, която исках да видя отново и отново и отново с още дузина деца.
– Здравей. – Промълвих.
Скорпионът се обърна към мен, а устните му се наклониха в малка усмивка.
– Здравей, скъпа. Как се чувстваш?
Седнах малко, като се превивах. Ебаси, чувствах се така, сякаш вагината ми е получила шибан удар, и то не в добрия смисъл.
– Малко ме боли – признах. – Как е той?
Усмивката на Скорпиона се разшири, когато погледна към нашето малко момче.
– Ебати ангела. – Каза Скорпионът. – Той е толкова тих, откакто започнах да го държа.
Мълчаливо протегнах ръце към него. Скорпиона мигновено се приближи до мен и нежно постави Дестин в ръцете ми. Усмихнах се към него, докато прокарвах палец по пухкавата му буза.
– Здравей, бебе – прошепнах аз.
Скорпиона седна на ръба на леглото ми и нежно хвана бедрото ми, докато ме гледаше как държа нашето малко момче.
– Мисля, че ни трябва още едно дете. – Каза ми той.
Свих очи към него в знак на предупреждение. Той навлизаше в опасни води. Дестин може и да беше излязъл лесно от мен, но беше адски болезнено. Аз също исках още деца, но мисълта за още точно сега почти накара всяка дупка в тялото ми да се затвори.
Той ми се усмихна.
– Не сега, скъпа, но със сигурност в близко бъдеще. Почти отидох да си направя вазектомия, докато ти раждаше. – Засмях се. – Но вече ми липсват хормоните на бременността ти. – Протегна ръка и прокара пръст по бузата на Дестин. – И има нещо в това да го държиш, което стопля гърдите ми. – Призна той.
– О, Скорпион – прошепнах аз, докато примигвах от сълзите, докато сърцето ми се разтуптяваше от любов към мъжа пред мен. Знаех точно как се чувства той, защото се чувствах по абсолютно същия начин.
– Обичам те. – Каза той просто. – И аз обичам нашето малко момче. – Наведе се напред и ме целуна по устните. – Благодаря ти за това.
Няколко сълзи се плъзнаха по бузите ми.
– Аз също те обичам. – Задуших се.
***
Чейс влезе в болничната стая, като очите му моментално се насочиха към Дестин, където го кърмех. Скорпионът сведе очи към вицепрезидента си.
– Премести шибаните си очи нагоре, докато тя кърми, Чейс. – Изръмжа Скорпиона. Макар да знаех, че Скорпион се беше изправил срещу Чейс преди да си помисли, че Чейс има чувства към мен, и макар да знаех, че Чейс гледа на мен стриктно като на малка сестра, Скорпион беше притежателен.
Мислех, че това ще ме изплаши, но ми хареса.
Чейс хвърли усмивка към своя президент.
– Обещавам, че не съм гледал циците на жена ти, президент – каза му Чейс. – Имам си собствена жена, която, между другото, планирам да доведа в клуба след няколко дни, за да се запознаят всички.
Усмихнах се нагоре към него, толкова щастлива да чуя това. Той преследваше тази жена от месеци насам.
– Най-накрая оправихте ли се? – Попитах го.
Чейс се усмихна и кимна.
– Да. Накарах я да се съгласи да излезем в клуба, за да отпразнуваме завръщането на малкия принц у дома.
Скорпионът се изправи от стола, на който седеше.
– Все още ли всичко е наред в клуба?
– Скорпион – казах аз, като привлякох вниманието му към мен. Той повдигна вежди към мен. Въздъхнах. – Чейс е твоят вицепрезидент не случайно. Трябва да се довериш, че той може да се погрижи за нещата, когато теб те няма наоколо.
Скорпионът въздъхна.
– Скъпа, знаеш, че трябва да проверя. – Каза ми той. Беше маниак на тема контрол и макар да разбирах нуждата му от контрол, понякога просто исках човекът да си вземе проклетата почивка.
Протегнах му ръка, която той мълчаливо пое, позволявайки ми да го дръпна към леглото.
– Скорпион, повярвай, че Чейс може да се справи с клуба за няколко дни. Те го уважават толкова, колкото и теб. – Усмихнах се. – Освен това мъжете мразят, когато се разстройвам, и знаят, че ще се разстроя, ако някой от тях направи някоя глупост.
Беше вярно. За времето, през което бях в клуба със Скорпиона, мъжете му бяха дошли да ме обичат. Почти не ми се налагаше да правя нищо. Дори когато готвех за всички тях, един от мъжете обикновено беше в кухнята и помагаше, където можеше.
Скорпион извърна очи.
– Кълна се, те се страхуват от теб повече, отколкото от мен.
Чейс се засмя тихо.
– Те обожават земята, по която ходиш – това е разликата. Те не се страхуват от нея, а я обичат.
Дестин освободи гърдите ми, а Чейс се обърна, докато Скорпион се протегна напред и нежно взе Дестин от мен, за да мога да оправя болничната си рокля. След като отново бях покрита, Чейс се обърна обратно, а Скорпион се изправи от леглото и внимателно постави Дестин в ръцете на Чейс.
Чейс се усмихна на кръщелника си.
– Здравей, хлапе, аз съм твоят чичо Чейс – каза Чейс тихо, като хвана мъничката ръка на Дестин в своята.
Скорпионът се усмихна.
– Един ден ще станеш добър баща, Чейс – каза му Скорпион.
Чейс се засмя тихо.
– Един ден може би, През, но засега ми е добре да бъда чичо. Да се грижа за дете на пълен работен ден в момента ме плаши.
Вратата на болничната ми стая се отвори и развълнуваният вик на Ема изпълни стаята.
– Чичо Скорпион! – Изкрещя тя.
Скорпионът слезе от леглото ми и се наведе, за да вземе племенницата си на ръце.
– Здравей, скъпа. – Каза, докато я прегръщаше. – Как е любимото ми момиче? – Попита той.
– Липсваш ми, чичо Скорпион. – Каза тя, като бръкна с лице в шията му, притискайки се към него, докато го правеше.
Той я целуна по бузата, докато седеше до мен на леглото.
– Ти също ми липсваш, скъпа.
– Мразя да те виждам само през екрана на компютъра. – Нацупи се тя.
Грейв влезе в стаята, дишайки тежко и изглеждайки адски уморен.
– Майната му, остарявам. – Измърмори той, докато затваряше вратата на болничната стая след себе си.
Засмях се.
– Тя изпревари ли те? – Попитах.
– Да. – Измърмори той, докато се придвижваше към мястото, където Чейс все още стоеше. Той хвана мъничката ръка на Дестин и се усмихна на малкото ми момче. – Ебаси, направихте си сладко дете.
Ема облегна глава на рамото на Скорпиона.
– Чичо Скорпион, ти все още ще ме обичаш по същия начин, нали?
Сърцето ми се разби в гърдите. Мразех, че Ема винаги се притесняваше, че някой ще спре да я обича. Нито едно дете не заслужаваше да се чувства по този начин.
Скорпион притисна устни към косата ѝ.
– Само ще те обичам повече с всеки изминал ден. – Увери я той. – Никога не бих могъл да спра да те обичам.
Ема се усмихна към мен.
– Здравей, лелѝо Джес.
– Здравей, мила – казах с усмивка. Протегнах ръка и си поиграх с краищата на косата ѝ. – Косата ти става все по-дълга.
Тя ми се усмихна.
– Татко каза, че е много красива, когато я нося разпусната.
Скорпион прокара пръсти през косата ѝ.
– Съгласен съм с татко ти. Косата ти е много хубава, когато е пусната. – Съгласи се Скорпиона.
Знаех, че когато е била с биологичния си баща, косата ѝ винаги е била или много мръсна и заплетена, или винаги е била сплетена на плитка или вдигната на кок. Никога не беше просто сресана и висяща надолу.
Това беше промяна за нея, но тя се беше адаптирала добре. Нещата, които това момиченце правеше, докато растеше и се чувстваше по-удобно, ме изумяваха.
Тя беше блестящо, невероятно малко момиче.
Но с Грейв като неин баща и Скорпион като най-близкия ѝ чичо знаех, че един ден ще се превърне в красива, силна млада жена.
Дестин започна да се суети в ръцете на Чейс. Грейв се протегна напред и притисна Дестин в прегръдките си, преди да го разположи така, че ухото на Дестин да е притиснато към гърдите му над сърцето. Дестин мигновено се успокои, а очите му се затвориха.
Ема отново се сгуши по-близо до Скорпиона.
– Иска ми се да спя, чичо Скорпион.
Скорпионът се облегна назад и обгърна раменете ми, като държеше другата си ръка около Ема.
– И ти, и леля Джес имате нужда от почивка – каза ѝ Скорпион. Аз го погледнах. Все още бях адски уморена, но току-що се бях събудила. – Имам ви и двете. – Каза тихо той.
Притиснах се до него, главата ми се сгуши в рамото му, коженият му елек ме охлаждаше под бузата ми. Грейв се настани на стола до леглото ми, като притискаше Дестин до гърдите си.
Чейс въздъхна тихо, докато вадеше телефона от джоба си, а на лицето му се изписваше угризение.
– Шибаният Гиджет има нужда от мен в клуба – каза Чейс. – Ще се върна по някое време тази вечер. Имам обявена перспектива пред вратата. – Информира ни Чейс.
– Благодаря, Чейс. – Каза тихо Скорпиона, тъй като Ема вече беше загубила съзнание.
Чух как вратата щракна и се затвори след малко.
– Обичам те – прошепнах на Скорпиона, южняшкото ми звучене беше по-отчетливо сега, когато се готвех да заспя.
Той извърна глава и притисна устни към челото ми.
– Аз също те обичам, бейби. А сега заспивай. – Меко ми нареди той.
Назад към част 17 Напред към книга 12
