***
Илайджа повдигна вежди.
– Това е доста интересна история.
– Да. – Кимнах, като избутах няколко кичура коса от лицето си.
– Защо не отидеш в полицията?
Тя помръдна.
– Просто не мога. Семейството му е богато, много свързано. Знам, че спомена нещо за роднини, които са съдии и адвокати. Той е наследник на Кеймбридж. Ще ме разкъсат.
– Не може просто да му се размине – каза Илайджа. – Няма да му позволя.
Извърнах глава и го погледнах шокирана.
– Ти няма да му позволиш? Какво означава това?
Той просто сви рамене.
– Не се притеснявай какво означава това.
– Илайджа, ти дори не го познаваш.
– Почти съм сигурен, че знам това, което трябва да знам.
– Моля те, това няма да помогне за нищо.
Илайджа стана от леглото и започна да се разхожда.
– Каква е фамилията му? – Каза той. Обърна се и застана с лице към мен.
Засмях се.
– Няма да ти я кажа.
– Кейлин, кажи ми. Сериозно.
– Не, Илайджа. Започваш да ме плашиш.
Цялото му тяло изглеждаше надуто, сякаш беше готов да се бие там и тогава. Енергията, която се излизаше от него, беше невероятна. Разбира се, по някакъв странен начин трябваше да призная, че е и секси. Но не исках Илайджа да знае кой е Джейсън и да се опитва да защитава честта ми или каквото и да е било друго, което е намислил.
– Не е честно това, което ти е направил. Този човек е мръсник, Кейлин.
– Знам това. Но аз взех своето решение. Можех да се обърна към полицията и избрах да не го направя. Няма да се опитвам да оставя теб и приятелите ти да вземете нещата в свои ръце.
– Кой е казал нещо за моите приятели? Аз съм напълно способен да разкъсам този клоун със собствените си ръце.
Тя видя в очите му, че той е напълно сериозен. Той не се опитваше просто да се прави на велик.
– Моля те, сега няма да ми помогнеш. Току-що ти казах нещо, което не съм казвала на никого другиго на тази планета. Можеш ли да се успокоиш, преди да съжалявам, че съм казала нещо?
Бавно, бавно тя видя как Илайджа възвръща контрола над емоциите си. Това изискваше видимо усилие. Раменете му се отпуснаха малко и част от кръвта напусна лицето му. Той пое дълбоко дъх и го освободи.
– Добре – каза той. – Предполагам, че трябва да уважа избора ти.
– Да, трябва.
Той въздъхна.
– Е, утре ни чака дълъг ден на шофиране и трябва да си легнеме.
Тя кимна. Част от нея искаше още. Дори не знаеше какво точно означава това, а само, че е незадоволена по някакъв дълбок начин. Той отиде в банята и взе бърз душ, като се появи отново с влажна коса, облечен в къси панталони и бяла тениска, която прилепваше по все още мокрото му тяло.
Беше изгасила осветлението и сега се чуваше само трептенето на телевизора.
Кейлин наблюдаваше как той се качва в другото легло. Мускулите му се огъваха и движеха, докато влизаше под завивките.
Представяйки си как той се качва в леглото при нея вместо там, Кейлин усети прилив на адреналин и осъзна, че отчаяно иска да е близо до нея. Може би това беше инстинктът ѝ, който искаше да се чувства защитена. Тя не знаеше какво е това. Просто знаеше, че се нуждае от нещо повече от него.
Но скоро се унесе в сън.
Сънищата ѝ бяха като от ада. В кошмар след кошмар тя бягаше от Джейсън, а той винаги беше твърде бърз, твърде силен и твърде зъл за нея. Приличаше на алтернативна версия на самия себе си – по-демоничен от всичко останало. Устата му винаги беше изкривена в усмивка, която беше по-широка, отколкото би трябвало да бъде, а очите му бяха маниакални, бели и огромни, тъмните зеници танцуваха от радост, докато я преследваше по тъмни, изкривени коридори.
В последния кошмар, преди да се събуди, той я беше хванал и я беше отвел вързана в някакво мрачно мазе, затрупано с празни кутии от пица, по които пълзяха червеи и хлебарки. А после извади огромен нож и започна да я пробожда, докато тя крещеше и крещеше…
– Хей, хей, Кейлин, събуди се – каза Илайджа и леко разтърси рамото ѝ.
Очите ѝ се отвориха и тя изхлипа, а ръцете ѝ полетяха към лицето.
– О, Боже. О, Боже – каза тя. Имаше чувството, че не може да диша.
– Това е просто кошмар. Ти си добре. Ти си в безопасност.
В стаята беше тъмно и за миг сенките в ъгъла сякаш почти бяха заприличали на човек.
Сърцето на Кейлин заби в гърдите ѝ.
– Мисля, че… мисля, че имам пристъп на паника.
– Спусни се – каза ѝ той.
Тя се плъзна и той отново седна на леглото.
– Погледни ме – каза той.
Тя го погледна с широко отворени очи, а дишането ѝ все още беше затруднено. Чувстваше се сякаш е под вода и се задушава.
– Забави темпото – каза той, гласът му беше спокоен. – Дишай с мен, Кейлин. – Той направи преувеличено вдишване, като повдигна гърдите си и след това бавно издиша. – Хайде, направи го с мен.
– Не мога. Не знам как.
– Ето, мога ли да те хвана за ръка? – Попита той.
Кимнах.
– Да.
Нежно той взе ръката ми и я постави на гърдите си. Тя усети, че той е дори по-мускулест, отколкото бе предполагала. Гръдните му мускули бяха плътни и издълбани като камък.
– Усети как дишам – каза той – и съобрази дишането си с моето. Хипервентилираш.
Той започна да диша и тя продължи да държи ръката си върху гърдите му, като отбелязваше издигането и спадането им.
Беше трудно да се концентрира обаче, когато не можеше да спре да мисли за това колко силен и мускулест е той.
Може би разсейването от това, че е близо до него и го докосва, беше това, което свърши работа. Или може би забавяше дишането си, за да се опита да го сравни с това на Илайджа. Всичко, което знаеше, беше, че в рамките на няколко минути възвърна равновесието си и вече нямаше чувството, че се задушава.
– По-добре? – Попита той.
– По-добре – съгласи се тя.
– Добре. – Той докосна косата ѝ, после я погледна в очите и се усмихна. – Мислиш ли, че можеш да заспиш отново? Трябва да ставаме след няколко часа.
– Надявам се. – Прехапах долната си устна. – Може би ще ми помогне, ако останеш в това легло. С мен.
Веждите му отново се повдигнаха.
– Сигурна ли си?
– Нищо не може да се случи между нас, все пак. Не мога… не съм готова…
– Не очаквам нищо да се случи – каза той. – Аз не съм Джейсън. Никога не бих постъпил така с теб.
Кимнах.
– Знам, просто имах нужда да го кажа.
– Вярваш ли ми?
– Имам ти пълно доверие. – Дори не знаех защо, но това беше истина.
Той влезе под завивките при нея и ние застанахме един срещу друг в леглото, само на сантиметри един от друг. Той погали нежно косата ми и ме погледна в очите.
– Никога не съм срещал човек като теб – каза той.
– Никога не съм срещала човек като теб – отвърнах тихо.
Беше тъмно и топло и сякаш бяха единствените двама души на света в този момент. Кейлин отново се почувства в безопасност, наистина в безопасност, за първи път след случилото се с Джейсън. Но в известен смисъл се чувстваше по-сигурна, отколкото преди нападението, много назад.
Докосването на пръстите на Илайджа, който галеше косата ѝ, беше като магия. Очите му се взираха в нейните, казвайки ѝ без думи, че никога не трябва да се тревожи, че той ще се погрижи за нея.
Мисля, че може би се влюбвам в него, осъзна тя, докато изпадаше в спокоен, дълбок, безметежен сън.
Назад към част 11 Напред към част 13