НОВА
Сигурно съм заспала по пътя към следващата ни дестинация, защото когато се събудих, лежах на едно легло и бях загърната с одеялата. Уокър и Винсънт се бяха сгушили на дивана в другия край на стаята и гледаха някакво криминално предаване, като и двамата изглеждаха дълбоко погълнати от него.
Бавно седнах и разтърках очите си, като тихо се прозях. Когато отново отворих очи, Уокър беше станал и се движеше към мен. Зачервих се под напрегнатия му поглед.
– Искаш ли да си вземеш душ? – Попита ме той. – Карахме доста дълго.
Кимнах. Чувствах се така, сякаш не можех да взема достатъчно душове, след като бях останала без тях в продължение на няколко дни.
Той хвана ръката ми в своята, изненадвайки ме с това колко открит беше към мен, и ме поведе към банята, като тихо затвори вратата след нас. Намръщих се на Уокър, без да разбирам действията му.
– Добре ли си? – Тихо го попитах.
Той стисна челюст, но кимна с глава и мина покрай мен, за да включи душа. Хванах го за бицепса, като го спрях.
– Уокър, сигурен ли си? – Попитах го, без да му вярвам нито за миг. – Държиш се странно. Никога не си бил… прилепчив към мен.
Той наклони глава назад, за да се вгледа в тавана, преди да ме погледне отново.
– Нова, моля те, недей да копаеш – помоли той с предупредителна нотка в гласа си. – Защото аз нямам отговорите, които търсиш.
Мръщенето ми се задълбочи. Не знаех какво да си помисля за това. Какво изобщо трябваше да означава това?
Пуснах ръката си и се съблякох, като не го погледнах нито веднъж, докато го правех. Ужасявах се, че ако го погледна, стените ми ще се сринат.
Коя бях аз, че да си мисля, че мога да означавам нещо за Уокър? С Винсънт той имаше всичко, което можеше да иска или да му трябва. Нямаше никакъв шибан начин да се състезавам, камо ли да се сравнявам.
Изтръпнах, когато Уокър неочаквано докосна рамото ми, а широко отворените ми очи се насочиха към него. Той стисна челюстта си и хвана лицето ми в загрубелите си ръце.
– Нова, никога няма да те нараня – закле се той.
– Не физически, няма да ме нараниш – поправих го тихо аз.
Брадичката ми се поклащаше, емоциите ми бяха твърде близо до повърхността. Бях наранена. Исках Уокър повече от всичко на света, но той никога нямаше да ме иска по същия начин, по който аз исках него.
И това шибано усещане сякаш ме убиваше отвътре.
Опитвайки се да избегна неизбежното, бързо го заобиколих и влязох под душа. Чух го да влиза след мен, но дори и да не беше така, щях да го усетя. Винаги усещах присъствието му, когато беше наблизо.
Дъхът ми се изтръгна, а една сълза се плъзна по бузата ми. Уокър ме притисна до себе си, притисна ме плътно към гърдите си, а сърцето му биеше равномерно под ухото ми.
– Съжалявам – прошепнах, а гласът ми се пречупи. Още една сълза се плъзна по бузата ми, всичко най-накрая стана прекалено. Бях прекалено заета да бъда силна за Уокър, че не си бях дала възможност да се занимавам със собствените си глупости.
А неизбежната, предстояща загуба на Уокър караше всичко, което бях погребала, да изплува на повърхността.
– Просто го изкарай навън – успокои ме Уокър.
И аз го направих. Разплаках се, разказвайки за всичко, през което бях преминала – безбройните изнасилвания, броя на случаите, в които бях продадена, отношението към мен по-лошо от това към шибаното куче в задния двор в някои от местата, където бях отседнала. Разплаках се и му разказах за жестоката болка при загубата на девствеността си, за това как съм била бременна три пъти и всеки път детето е било изтръгвано от мен.
По някое време Винсънт влезе в банята и след като бях приключила с плача си, почти на ръба на вика, той ме взе от Уокър, кимвайки му веднъж.
– Имам я, бейби – успокои той.
Уокър ме хвана за брадичката, очите му се впиха в моите, преди Винсънт да успее да ме измъкне от душа.
– Знаеш ли какво не можаха да ти отнемат? – Попита ме тихо той.
– Какво? – Изсумтях.
Той притисна ръката си към сърцето ми, точно между гърдите ми.
– Никой от тях не би могъл да поеме любовта и обожанието, които ти даваш толкова безрезервно – каза ми той. – И това, Нова, те прави адски специална, момиченце. Това те прави нещо повече от оцеляла. Това те прави шибан воин.
Устните ми потрепериха. Уокър се наведе напред и покри устните ми със своите, след което бавно се облегна назад, позволявайки на Винсънт да ме издигне. Той кимна веднъж на Винсънт и затвори завесата на душа.
– Спокойно – успокои ме Винсънт и взе една кърпа. Зае се да ме подсуши, преди да ме вдигне на масивните си гърди и да ме отнесе в леглото.
– Обикновено не се разхвърлям така – прошепнах, изпитвайки нужда да се защитя.
Винсънт ме свали на леглото и седна зад мен. Въздъхнах тихо, когато той започна да разресва косата ми вместо мен.
– Скъпа, години наред си била поваляна и събаряна. Фактът, че досега не си се сривала и не си плакала така, е шибано чудо за мен. – Той хвана брадичката ми и обърна главата ми с лице към него, а тъмните му очи се впиха в моите. – Чух разговора ти с Уокър преди душа. – Преглътнах силно. – Изтърпи го, Нова. Няма да му позволя да те отблъсне. Това ще бъде трудно; знам. Повярвай ми, когато казвам, че знам какво е да го загубиш за малко, но няма да го загубиш завинаги.
В очите ми се появиха сълзи.
– И как да го задържа? – Прошепнах.
Винсънт ми се усмихна и прокара възглавничката на палеца си по долната ми устна. Дъхът ми застина в гърлото, зърната ми се втвърдиха. На устните му трепна усмивка, преди да я задуши.
– Просто ми се довери. Знам, че е трудно да го направиш, но ми се довери. Ако той все още не се е опитал да те обяви за своя стара дама, докато всичко това приключи, върви си вкъщи с Алехандро. Повярвай ми, когато казвам, че като си тръгнеш, ще му вкараш малко разум в задника.
Преглътнах силно.
– Обещаваш ли?
Винсънт кимна.
– Обещавам, скъпа. – Той целуна върха на главата ми. – А сега си почини малко, добре? И се опитай да не го притискаш твърде много. Ще му навредиш повече, отколкото да му помогнеш.
Назад към част 14 Напред към част 16
