Глава 32
След като се справи с презерватива, Тайлър се върна под завивките, придърпвайки Маги блажено към себе си. Подпрян на лакътя си, той погледна лицето ѝ.
– Исках първо да поговорим.
– И аз. Но след това не можах да чакам – призна тя. – И разбрах, че независимо от това, което си казал, аз искам това. Така че какво лошо имаше да поговорим след това?
– Липсваше ми.
Беше ѝ казал същото и при Форд, но начинът, по който го каза този път – сърцето ѝ се завъртя в гърдите и тя погали сурова линия на челюстта му.
– Ти също ми липсваше. Но беше добре, нали? Да се прибереш у дома?
– Да, беше добре. Семейството ми… беше трудно за тях. Така че най-накрая да знам… – Той изпусна бавно дъх. – Имаше някакво облекчение в това. За всички нас. Така че беше добре и по някакъв объркан начин това може би беше най-лошата част. Усещането, че мога да дишам и знанието, че макар да не си върнах Чарли, че не можах да му дам това, от което вярвах, че има нужда – поне беше свършило.
Сълзите бяха там, отново напираха в клепачите ѝ, докато мислеше за Тайлър, изправен пред този вид вина.
– Ти направи всичко, Тайлър. Всичко, което можеше да направиш.
– Хей – промърмори той, протягайки ръка, за да изчисти мократа следа, която се беше образувала от ъгълчето на окото ѝ. – Всичко, за което можех да си помисля. Но тази седмица осъзнах, че може би е било за добро, че не можах да си го върна. Че не съм могъл да го отнема от Рей по начина, по който Джина го отне от мен.
Той обясни какво е открил на фен страницата на Рей и как най-накрая е успял да види събитията от последната година в друга светлина. Как е било да бъде със семейството си.
– Сигурен съм, че са се радвали, че си у дома. За да могат да видят, че си добре за себе си. Сигурно са се притеснявали за теб.
Притворил очи, той се разсмя.
– Може да се каже и така.
– Искат да се върнеш обратно, нали?
– Постоянно. С изключение на брат ми Мич. Той харесва моите неща.
Тя трябваше да попита.
– А ти? Сега нещата за теб са различни. Разбра ли какво искаш да правиш?
Опита се да зададе въпроса колкото се може по-непринудено, но нещо в гласа ѝ сигурно я издаде, защото тогава Тайлър търсеше очите ѝ, гледаше я толкова дълбоко, че тя се зачуди дали има нещо, което не може да види.
– Да, искам да бъда с теб.
Сърцето ѝ прескочи и тя беше толкова изкушена да остави всичко така. Да бъде хладнокръвна, непринудена и приемаща. Но тя го обичаше. Сърцето ѝ беше заложено на карта и тя трябваше да знае.
– За колко време?
Това, което току-що бяха споделили, беше прекрасно. Критично. Нещо, което тя не би разменила, независимо какъв е отговорът му. Но не можеше да се преструва, че Тайлър не го чака живот в Ню Йорк, от който никога нямаше да се откаже напълно. Този, който никога нямаше да напусне, ако не бяха Чарли и Джина. Апартаментът, който го чакаше там. Работата, която можеше да си върне с едно телефонно обаждане.
Семейството.
Приятелите, които го познаваха, преди животът му да се превърне в трагедия, която искаше да отмине.
Всичко това все още чакаше там. Всичко това беше добро.
И когато се съпоставяше с нея… Тя се опита да отвърне поглед, но Тайлър хвана челюстта ѝ с дланта си и я върна към себе си.
– Ооо, Маги. Никъде няма да отида. – Той поклати глава и промълви тихо проклятие. – Точно затова трябваше първо да поговорим. Кажи ми от какво се страхуваш и аз ще ти кажа защо не е нужно да се страхуваш.
Седна и се отдръпна до таблата на леглото, като повлече Маги със себе си.
Маги усети как в гърдите ѝ се надига натиск. Всички страхове, с които не искаше да се сблъсква, и думите, които не искаше да изрече, изплуваха към свободата. Но този път нямаше как да ги задържи.
– Имаш толкова много неща в Ню Йорк. Всичките хора, които си оставила зад гърба си. Работата.
– Имам хора тук. Имам и апартамент. И работа – макар че, по дяволите, работата може да е навсякъде. Но нищо от това не е толкова важно, колкото ти. – Той поклати глава, а очите му се изпълниха с болка. – Маги, това, че те оставих да си отидеш, едва не ме уби. И няма да го направя отново.
Сърцето ѝ я болеше, биеше толкова силно. Той беше останал. Заради нея.
– Тайлър – прошепна тя, ужасена да си позволи да повярва в думите на този мъж. Но знаеше, че това е всичко, което се надяваше да чуе. И все пак имаше нещо повече. Прокара по очите си вътрешната страна на китките си, опитвайки се да прочисти зрението си, защото с това, което щеше да каже по-нататък, отчаяно се нуждаеше да види как ще реагира той.
Поклащайки глава, тя преглътна останалото, онова, което я задушаваше. Страхуваше се, че като им даде глас, може да им даде и власт. Силата да спре Тайлър да живее. Да продължи напред.
– Какво? Кажи ми, за да ти покажа защо не трябва да се притесняваш.
– А какво ще кажеш за Джина? – Попита тя и се намрази, че трябва да изрече тези думи. Заради болката, която проблесна в очите на Тайлър. За това, че бъркаше в раната, за която знаеше, че едва е започнала да заздравява. Само името ѝ беше достатъчно, за да го накара да се размърда. За да накара мускулите на челюстта му да подскочат, а сухожилията на врата му да се опънат.
– Тя се омъжи за Рей.
Добре, и това беше частта, която я плашеше най-много.
– Знам. И много съжалявам за това. Съжалявам и за това, което ще ти кажа сега, защото знам, че не искаш да го чуеш. Но какво ще стане, ако не се получи с него?
Боже, тя можеше да види болката в очите му. Виждаше притеглянето на онова, което се беше опитал да забрави.
Тайлър отвори уста, за да говори, но после отново я затвори. Поклати глава и отвърна поглед.
– Всичко свърши. Всичко. Нямаше да съм с теб така, ако вече не бях отработил различните сценарии. Точно това правех в Ню Йорк. Защо се нуждаех от пространство и време.
Той се откъсна и потърка китка на челюстта си.
– Маги, знаех, че не мога да се върна и да те имам отново, освен ако не е докрай. Освен ако не бях приел, че всички възможности с Чарли трябва да приключат. Ти ми показа какво е да си жив отново. Ти ме накара да го искам, да искам живот, който е свързан с бъдещето, а не с миналото.
Вземайки лицето на Маги между дланите си, той прокара палеца си по скулата ѝ, избърсвайки сълзите ѝ.
– Обичам те, Маги. Моля те, не се съмнявай в мен.
Загледана в очите му, тя поклати глава.
– Вярвам.
Тя не се съмняваше, че той вярва във всяка своя дума.
И тя вече беше приела, че това е достатъчно добро за нея.
– Аз също те обичам.
Назад към част 32 Напред към част 34